Масовите кървави протести преди близо година промениха Казахстан. Преизбраният президент

Масовите кървави митинги преди близо година трансформираха Казахстан. Преизбраният президент Токаев в този момент дава обещание промени и прави опит да се дистанцира от предшественика си Назърбаев. А може би даже и от Путин.

против високите цени на газа, и по-специално на пропан-бутана, употребен за автомобилно гориво. Властта на президента Токаев се разклати мощно. Той разгласи изключително състояние и изиска помощ от постсъветската организация за групова сигурност, с цел да потуши митингите. Това беше невиждан случай. Чуждите бойци, главно от Русия, останаха единствено няколко дни в Казахстан, а Токаев съумя да овладее обстановката. При митингите обаче починаха повече от 200 души.

По-малко от година след кървавите събития в страната се организираха предварителни президентски избори, извоювани безапелационно от 69-годишния Токаев. Неговите критици настояват, че успеха му се дължи и на това, че той не е имал съществени съперници.

На отдалеченост от Назарбаев

Токаев в действителност употребява митингите, с цел да заздрави и разшири властта си. Неговият предходник – дългогодишният президент загуби поста и въздействието си, а политическата му звезда дефинитивно залезе.

Възходът си Токаев обаче дължи точно на Назарбаев, който през 2019 година изненадващо се отдръпна от президентския пост – прекомерно извънредно за страна от Централна Азия, където властническите водачи рядко се отхвърлят от властта. Тогава Токаев, по това време ръководител на Горната камара на Народното събрание, стана президент и в символ на поклонение пред Назарбаев предложи столицата Астана да бъде преименувана на Нур-Султан – до септември 2022, когато Токаев върна  остарялото ѝ име Астана.
Редакцията предлага
Това беше и първият знак, че Токаев стартира да се дистанцира от някогашния президент. На публични прояви той съвсем не посочва неговото име. Племенник на Назарбаев даже беше наказан на 6 години затвор за корупция и беше изпратен в трудова колония. Имаше и други арести на известни персони, измежду които е и някогашният началник на тайните служби Карим Масимов. Но самият Назарбаев и хората от близкото му обграждане към този момент не са станали обект на правосъдно гонене.

Токаев дава обещание политически и стопански промени, както и „ страна, която да чува “. Наблюдатели виждат зад това реакция на митингите от началото на годината и опит да завоюва благосклонности. Токаев не се радва на същата известност измежду хората, както преди време Назарбаев.

През юни Токаев провежда референдум за ремонти в Конституцията, посредством които Народното събрание получи по-големи пълномощия. Догодина в страната ще има предварителни парламентарни избори. С измененията в Конституцията бяха орязани някои дребни президентски пълномощия – президентският мандат беше продължен от 5 на 7 години, само че пък следващо  преизбиране на президента няма да е допустимо.

Опозицията твърди, че Токаев продължава да е под мощното въздействие на фамилията на Назарбаев. Някои наблюдаващи не изключват опцията да има нови митинги. „ Привържениците на някогашния президент биха сторили всичко допустимо, с цел да върнат остарялата власт и не биха се поколебали да повторят митингите, с цел да прогонят Токаев от президентството “, споделя за Дъждовни води някогашният основен редактор на „ Central Asia Monitor “ Бигелди Габдулин. Заради сериозни изявления за държавни чиновници той прекара два месеца в пандиза. Журналистът е на мнение, че Токаев в действителност ще стартира промени след изборната си победа.

Дистанциране и от Путин?

Протестите трансформираха Токаев, споделя един от неговите съветници, който предвижда, че президентът ще ремонтира кабинета. Той се нуждае от това, защото се пробва да се дистанцира освен от Назарбаев, само че и от съветския президент, твърди съветникът.

Президентът Токаев завоюва изборите с огромна преднина

Важен знак за това е казаното от Токаев на икономическия конгрес в Санкт Петербург през юни, освен това в наличието на Путин, че Казахстан няма да признае сепаратистките „ национални републики “ Донецк и Луганск. А това е забележителна смяна в неговата позиция, защото преди този момент Токаев отхвърляше да признае като анексия фактическата окупация на Крим от Русия. Тогава той твърдеше, че „ анексия “ е прекомерно мощна дума.

Факт е обаче, че Казахстан си остава един от най-близките съдружници на Москва в Евразийския стопански съюз, само че с помощта на това, че страната е богата на първични материали, тя не е толкоз подвластна от Москва, колкото да вземем за пример Беларус. На този декор политологът Даниар Ашимбаев счита, че Токаев ще продължи многополюсната външна политика на своя предходник Назарбаев и ще се стреми да поддържа положителни връзки както с Русия, по този начин и със Запада.