Мардук – митологията на могъщия бог-покровител на Вавилон. Почитан като

Мардук – митологията на могъщия бог-покровител на Вавилон. Почитан като божество-покровител на самия Вавилон, Мардук като един от главните месопотамски богове образува значима част от вавилонския мавзолей. Това единствено по себе си допуска смяна в културната значителност от античните шумери към по-късните вавилонци.

За тази цел Мардук е изобразяван като самият крал на боговете. Той е облечен в кралски одежди, чиито области на „ експертност “ варират от правораздаване и лекуване до земеделие и магия. В исторически проект известният зикурат на Вавилон също е бил отдаден на Мардук. И забавното е, че структурата евентуално е (литературен) модел за библейската Вавилонска кула.

История и генезис на Бог Мардук – митологията на могъщия бог-покровител на Вавилон

Произходът на Мардук, сходно на доста антични богове, е двузначен. Вероятно се връща към локализирано провидение, обвързвано с водата, преценката и даже магията. Някои учени са предположили, че този локален господ в началото е бил прочут като Асарлухи, провидение на фермер, показан с лопата. Но с цел да се разбере възходът на Мардук, човек би трябвало да се запознае с политическият обсег на антична Месопотамия от към 19-ти век пр.н.е.

През това време Вавилон като град-държава е релативно затънтено място спрямо други по-богати неошумерски (и акадски) градове като Ларса и Исин. Сега от позиция на всеобхватния месопотамски мавзолей, Енки и Енлил са две от висшите божества на Южна Месопотамия.

Сред тях Енлил постоянно е бил уважаван като „ Цар на всички земи “, „ Баща на черноглавите “ (имайки поради шумерите) и даже „ Баща на боговете “. Що се отнася до Енки, божеството е било почитано като „ Господарят на Земята “, богът-създател.

Интересни обстоятелства за персийските безсмъртни – топ 10

Въпреки това, в течение на идващият век Земята на Марту (Аморейците) влезнали в политическата власт. Под управлението на Хамурапи те трансформирали Вавилон в най-влиятелния град в цяла Южна Месопотамия. Следователно, техният бог-покровител Мардук бил рекламиран като могъщата митична фигура, обвързвана с ръководство и даже надмощие.

Името Мардук е обвързвано с marru , което общо взето значи „ бик “. Етимологично произлиза от amar-Utu или „ вечен наследник на Уту “ или „ теле бик на бога на слънцето Уту “. Трябва да се означи, че се споделя, че Уту, божественият господ, е основателят на законите, които са предписани в известния кодекс на законите на Хамурапи.

Във вавилонският мавзолей Мардук се възприема като наследник на Енки, където бащата другарски предава своята божествена корона на своя заслужил наследник. В същото време, вследствие на необузданите политически промени, Енлил, гореспоменатият шумерски господ, последователно бил преместен на второстепенна позиция.

Политика и митът за вавилонското създание

Възходът на Мардук в месопотамските легенди е просто симетричен на политическия напредък на Вавилония като мощен град-държава. Статутът му на основен господ на античен Вавилон бил в допълнение бетониран по време на Неовавилонския интервал, към 6-ти век пр.н.е. Обратно на това, почитането на Мардук също е оспорено от поклонението на Ашур, асирийския господ от Северна Месопотамия – когато Вавилония като районна мощ е изместена от асирийците.

Според историка Джереми Блек – “ Възходът на култа към Мардук е тясно обвързван с политическото издигане на Вавилон от град-държава до столица на империя. От каситския интервал Мардук става все по-голям, до момента в който създателят на Вавилонския епос за сътворението не съумява да твърди, че освен Мардук е бил цар на всички богове, само че и че доста от последните не са нищо повече от аспекти на неговата персона. “

Този Епос за Сътворението , прочут още като Енума Елиш , се отнася до вавилонския мит за сътворението. Голяма част от тези текстови доказателства са възобновени от Остин Хенри Леярд през 1849 година в разнообразни фрагменти. С към хиляда или повече реда, преданието е изписано върху седем известни глинени плочки с това, което се възприема като шумеро-акадско клинописно писмо.

Докато първите елементи на мита се занимават с раждането на Мардук, Четвъртата плоча на Енума Елиш по-скоро възхвалява царството на Мардук като „ основния измежду боговете “:

• Те приготвиха за него господарска стая,
• Преди бащите си като принц той зае мястото си.
• „ Ти си най-големият измежду великите богове,
• Съдбата ти е несравнима, думата ти е Ану!
• О, Мардук, ти си най-великият измежду великите богове,
• Съдбата ти е несравнима, думата ти е Ану!
• Отсега нататък няма да има изгода твоята заповед,
• В твоята власт ще бъде да възвисяваш и да унижаваш.
• Утвърдено ще бъде словото на устата ти, неустоима ще бъде твоята заповед,
• Никой от боговете няма да престъпи твоята граница.
• Изобилие, предпочитание на светилищата на боговете,
• Ще се открият в твоето светилище, макар че им липсват приноси.
• О, Мардук, ти си нашият отмъстител!
• Даваме ти суверенитет над целия свят. ”

Поклонение на Мардук като божество-покровител на Вавилон

Интересното е, че царуването на Мардук се възприема в напълно дословен смисъл от вавилонците, за разлика от митичното ръководство. За тази цел античните месопотамци са склонни да гледат на доста от своите богове като на божествени същества. Такива, които участват на физическия проект в границите на огромните храмове.

В това отношение Мардук бил уважаван като същински държател, народен господ (или основен бог) и бранител на великия град Вавилон. И като такава, неговата златна скулптура се съхранява във вътрешното светилище на Есагила, солиден храмов комплекс. Просто казано, Мардук като божество-покровител е бил най-важният вавилонски господ. Поклонението му съвсем граничи с монотеизма.

Всъщност култът към Мардук бил толкоз надълбоко затвърден в съзнанието на вавилонците, че даже техните завоеватели трябвало да отдават респект на могъщия господ. Например, един вероятен обред на каситите (които превземат Вавилон през 15-ти век прочие н. е.) допуска по какъв начин новият цар, при коронясването си, би трябвало да „ вземе ръцете на Мардук “ или безусловно, като подписа ръцете на статуята или по образен метод, като поеме царството си под управлението на митичния държател.

По същият метод, след рухването на Нововавилонската империя през 6-ти век прочие н. е., Кир, първият персийски цар на Ахеменидите, се популяризира като „ определения на Мардук “, който е съдбоносен да ръководи град Вавилон.

Връзката Бел във вавилонския мавзолей

Интересното е, че до към 1000 година прочие н. е. Мардук евентуално е бил именуван просто Бел (което значи „ стопанин “) от доста от неговите поклонници. Като се има поради по какъв начин пантеонът на Месопотамия е бил религиозно продължение на античното културно припокриване (на шумери, акадци, вавилонци, асирийци и други групи), Бел евентуално е бил аспект на Мардук, който е формиран от други богове като Енлил и Думузид.

Още по-интригуващи са апокрифните разкази, които показват Бел като „ персонаж “ в допълненията към библейската книга на Даниил. Освен това, Книгата на Еремия от Стария завет непосредствено загатва както Мардук, по този начин и Бел в предсказанието за рухването на Вавилон –

• Вавилон ще бъде превзет;
• Бел ще бъде компрометиран,
• Мардук изпълнен с смут.
• Изображенията й ще бъдат засрамени
• И нейните идоли изпълнени с смут.

Родословието и митовете за Мардук – митологията на могъщия бог-покровител на Вавилон

От митологична страна на нещата, Мардук е наследник на Енки. Той бил виновен за убийството на Тиамат, първичната богиня, която приела формата на змей, с цел да провокира доста от по-младите богове (като акт на възмездие, подбуден от убийството на нейния брачен партньор Apsû).

Мардук също побеждава бога Куингу (новият брачен партньор на Тиамат) в единична борба. Тази борба в същото време унищожава вражеското голям брой от доста чудовища и „ цялостни с отрова “ змии. Тези героични дейности го изстреляли в челните редици на новия ред на боговете – които на собствен ред единомислещо провъзгласили Мардук за собствен нов цар.

След това идва ролята на Мардук като господ основател, защото той траял да „ извлича “ реките Тигър и Ефрат от очите на убитата богиня, до момента в който тялото й било издълбано, с цел да сътвори небето и земята.

По-важното е, че под управлението на Мардук се споделя, че е основан първият човек – от останките на екзекутираното тяло на господ Куингу. Първото потомство от тези хора е натоварено с хипотетично рабски товари, които биха освободили времето на боговете за по-висши цели. Според ревизираните вавилонски текстове Мардук също основава първия град Ериду. Той апропо е един от най-ранните известни градове на Месопотамия.

Атрибути на Мардук

Както е предписано в Енума Елиш, Мардук е бил уважаван като Цар на боговете от вавилонците. Описван като драпиран в своите кралски одежди, царственият Мардук също е считан за господ на бурите и божествената присъда. Интересно е, че в доста свързани легенди Мардук е уважаван като провидение на земеделието и лекуването, като първият аспект евентуално е обвързван с неговия генезис като локалния аграрни господ Асарлухи.

И както споменахме по-рано, в своя аспект на Бел, Мардук може да е бил композиция от Енлил и Думузид. Следователно съчетавайки качествата на тези божества, Бел също е уважаван като господ на реда и ориста.

Статуята на Мардук и пророчеството – Мардук – митологията на могъщия господ

Сега оттатък метафизичната идея за античен господ, Мардук (подобно на доста месопотамски богове-покровители) се възприема като притежаващ забележими сили в нашия действителен свят. Този детайл на капацитет и потенциал се приписва непосредствено на паметната скулптура на Мардук. Тя се съхранява във вътрешното светилище на храмовия комплекс Есагила.

Просто казано, във вавилонската просвета статуята е била почитана като физическо проявяване на самия Мардук. Следователно, на фестивали като Акиту (Нова година), хората от града трябвало да носят статуята до живописните околности за „ отдих “ на Мардук. От друга страна, празненствата за Нова година били безогледно анулирани, когато статуята на Мардук била открадната от непознати сили.

Що се отнася до последното, постоянно срещана тактичност на доста близки сили било да отнесат статуята от Вавилон в родните им земи, като проява на божествена власт над победените вавилонци. Пророчеството на Мардук, асирийски документ от към 712-613 година прочие н. е. (базиран на по-стара вавилонска история), се отнася до такива произшествия като „ пътуванията “ на Мардук и пророкува завръщането му от ръцете на мощен вавилонски цар.

Накрая обаче ахеменидският император Ксеркс, в отговор на протест във Вавилон (около 485 година прочие н. е.), наредил златната скулптура на Мардук да бъде унищожена, с цел да попълни кралската хазна.