3 юли 1908 г. Бунтът на младотурците в Македония
Македония заема основно място освен в историята на България, само че и на Османската империя и модерна Турция.
През 1908 година от Македония потеглят събития, които ще трансформират ориста на Балканския полуостров.
На 3 юли 1908 година майор Ахмед Ниязи бей и Енвер бей подвигат протест измежду военнослужещите на Трета войска, ситуиран в македонския град Ресен. Военни елементи, командвани от Ниязи бей и Еюп Сабри, влизат в Битоля и пленяват локалния боен пълководец Осман паша.
Група от към 200 военни и цивилни потегля към столицата с претенции за възобновяване на конституцията от 1876 година Въстанието бързо се популяризира измежду военните подразделения на цялата европейска територия на империята и държавното управление в Цариград не съумява да провежда въоръжено противопоставяне.
На 24 юли 1908 година Абдул Хамид II капитулира и публично афишира единодушието си да удовлетвори настояванията на бунтовниците.
Така се поставя началото на революцията на младотурците.
Младотурци е общо наименование, с което се отбелязват няколко групи от дисиденти и конспиратори, зародили в края на ХІХ в. както на територията на империята, по този начин и в емиграция. През 1889 година във висшето военномедицинско учебно заведение в Цариград Абдулах Джевдет със свои състуденти основава Комитета за единение и напредък като незаконна политическа организация, в която бързо се включват студенти и от другите висши образователни заведения в столицата. Впоследствие Комитетът се трансформира в преобладаващата мощ на младотурското придвижване. При разкриването на организацията от властта, част от водачите бягат зад граница и се причисляват към османската дисидентска емиграция в Париж, Женева и Кайро.
Българското държавно управление на Александър Малинов се възползва от неустойчивостта, настъпила в Османската империята директно след идването на младотурците на власт, и на 22 септември 1908 година в църквата „ Св. Четиридесет мъченици “ в Търново със специфичен манифест прогласява независимостта на България, като княз Фердинанд I приема купата цар на българите.
Почти по същото време Австро-Унгария афишира, че анексира Босна и Херцеговина, които са под нейна окупация към този момент 30 години според Берлинския контракт.
Няколко години по-късно един атентат в Сараево пък слага началото на Първата международна война.
Вътрешна македонска революционна организация и младотурците
Централен детайл от Младотурската гражданска война е единодействието сред младотурците и дейците на ВМОРО. Поради хаоса, основан в централното управление след въстанието от 1903 година и гибелта на Дамян Груев през 1906 година Вътрешната организация сякаш няма ясна позиция по отношение на младотурците и тяхната активност, а редица мемоарни материали от този интервал приказват за липса на съгласуваност, и изобщо предаване на информация сред другите революционни окръзи директно преди и след оповестяването на Хуриета. Въпреки това се стига до замяна на писма сред младотурците и най-влиятелният Битолски революционен окръг, с помощта на които се понижава забележимото напрежение, подбудено от неуредените връзки сред двете организации.
Първоначалната еуфория и прокламираното ново пълноправие сред етносите в империята карат българските чети да прекратят въоръжената битка и да слязат от планините с благоволението на османските управляващи. ВМОРО излиза от конспиративност и главните ѝ крила се разделят в две нови политически партии - Съюз на българските конституционни клубове и Народна федеративна партия (българска секция). През 1908 година четирима български депутати са определени в турския парламент: Тодор Павлов, Панчо Дорев, Димитър Влахов и Христо Далчев.
Някои войводи като Алексо Стефанов и Тодор Александров до дъно не се доверяват на обещанията на младотурците.
Други като именития Апостол Петков – Ениджевардарското слънце намират гибелта си в битката против младотурците точно след подновяването на революционната активност.
Яне Сандански пък извлича изгода от промяната на властта в Османската империя.
Не след дълго национализмът на младотурците надвива над реформаторските идеали и те възобновяват репресиите с нова мощ.
На 13 април 1909 година армейските елементи на Истанбулския гарнизон се разпалват и упорстват за връщане на шериата (обичайното право), на ислямските порядки и за изпъждане на ръководителите на младотурците от Османската империя, напомня уеб сайтът " Българска история ".
Султанът незабавно приема техните претенции. Лидерите на младотурците, отпред с армейските корпуси в Солун и Одрин, както и основаните паравоенни формирования се насочат на поход към Истанбул. В него вземат участие под предводителството на Яне Сандански, Христо Чернопеев и Тодор Паница 1,200 четници от Вътрешната Македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Когато наближават града, на страната на контрареволюционерите минават и частите на Османския боен флот, които блокират столицата по вода. На 26 април съумяват да слагат столицата напълно под собствен надзор и дефинитивно е осуетен опитът за контрапреврат на султана. На идващия ден Османската империя осъмва с нов султан – Мехмед V.
През 1908 година от Македония потеглят събития, които ще трансформират ориста на Балканския полуостров.
На 3 юли 1908 година майор Ахмед Ниязи бей и Енвер бей подвигат протест измежду военнослужещите на Трета войска, ситуиран в македонския град Ресен. Военни елементи, командвани от Ниязи бей и Еюп Сабри, влизат в Битоля и пленяват локалния боен пълководец Осман паша.
Група от към 200 военни и цивилни потегля към столицата с претенции за възобновяване на конституцията от 1876 година Въстанието бързо се популяризира измежду военните подразделения на цялата европейска територия на империята и държавното управление в Цариград не съумява да провежда въоръжено противопоставяне.
На 24 юли 1908 година Абдул Хамид II капитулира и публично афишира единодушието си да удовлетвори настояванията на бунтовниците.
Така се поставя началото на революцията на младотурците.
Младотурци е общо наименование, с което се отбелязват няколко групи от дисиденти и конспиратори, зародили в края на ХІХ в. както на територията на империята, по този начин и в емиграция. През 1889 година във висшето военномедицинско учебно заведение в Цариград Абдулах Джевдет със свои състуденти основава Комитета за единение и напредък като незаконна политическа организация, в която бързо се включват студенти и от другите висши образователни заведения в столицата. Впоследствие Комитетът се трансформира в преобладаващата мощ на младотурското придвижване. При разкриването на организацията от властта, част от водачите бягат зад граница и се причисляват към османската дисидентска емиграция в Париж, Женева и Кайро.
Българското държавно управление на Александър Малинов се възползва от неустойчивостта, настъпила в Османската империята директно след идването на младотурците на власт, и на 22 септември 1908 година в църквата „ Св. Четиридесет мъченици “ в Търново със специфичен манифест прогласява независимостта на България, като княз Фердинанд I приема купата цар на българите.
Почти по същото време Австро-Унгария афишира, че анексира Босна и Херцеговина, които са под нейна окупация към този момент 30 години според Берлинския контракт.
Няколко години по-късно един атентат в Сараево пък слага началото на Първата международна война.
Вътрешна македонска революционна организация и младотурците
Централен детайл от Младотурската гражданска война е единодействието сред младотурците и дейците на ВМОРО. Поради хаоса, основан в централното управление след въстанието от 1903 година и гибелта на Дамян Груев през 1906 година Вътрешната организация сякаш няма ясна позиция по отношение на младотурците и тяхната активност, а редица мемоарни материали от този интервал приказват за липса на съгласуваност, и изобщо предаване на информация сред другите революционни окръзи директно преди и след оповестяването на Хуриета. Въпреки това се стига до замяна на писма сред младотурците и най-влиятелният Битолски революционен окръг, с помощта на които се понижава забележимото напрежение, подбудено от неуредените връзки сред двете организации.
Първоначалната еуфория и прокламираното ново пълноправие сред етносите в империята карат българските чети да прекратят въоръжената битка и да слязат от планините с благоволението на османските управляващи. ВМОРО излиза от конспиративност и главните ѝ крила се разделят в две нови политически партии - Съюз на българските конституционни клубове и Народна федеративна партия (българска секция). През 1908 година четирима български депутати са определени в турския парламент: Тодор Павлов, Панчо Дорев, Димитър Влахов и Христо Далчев.
Някои войводи като Алексо Стефанов и Тодор Александров до дъно не се доверяват на обещанията на младотурците.
Други като именития Апостол Петков – Ениджевардарското слънце намират гибелта си в битката против младотурците точно след подновяването на революционната активност.
Яне Сандански пък извлича изгода от промяната на властта в Османската империя.
Не след дълго национализмът на младотурците надвива над реформаторските идеали и те възобновяват репресиите с нова мощ.
На 13 април 1909 година армейските елементи на Истанбулския гарнизон се разпалват и упорстват за връщане на шериата (обичайното право), на ислямските порядки и за изпъждане на ръководителите на младотурците от Османската империя, напомня уеб сайтът " Българска история ".
Султанът незабавно приема техните претенции. Лидерите на младотурците, отпред с армейските корпуси в Солун и Одрин, както и основаните паравоенни формирования се насочат на поход към Истанбул. В него вземат участие под предводителството на Яне Сандански, Христо Чернопеев и Тодор Паница 1,200 четници от Вътрешната Македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Когато наближават града, на страната на контрареволюционерите минават и частите на Османския боен флот, които блокират столицата по вода. На 26 април съумяват да слагат столицата напълно под собствен надзор и дефинитивно е осуетен опитът за контрапреврат на султана. На идващия ден Османската империя осъмва с нов султан – Мехмед V.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ