Как Русия освобождава Италия от “безбожници и французи”
Точно преди 225 години, на 28 април 1799 година, се състои една от най-ярките победи на съветското оръжие. Александър Суворов побеждава френската войска под командването на един от най-хубавите военачалници на тази страна - военачалник Жан-Виктор Моро. С това Русия за следващ път демонстрира, че може да освободи освен себе си, само че и своите европейски съдружници от вражеска окупация.
През 1799 година Руската империя стартира война със следреволюционна Франция. Император Павел I е смутен от ентусиазма, с който френските републиканци стартират да „ изнасят революцията “ отвън границите на своята страна.
Суворов против Моро
Революцията издига плеяда от млади надарени военачалници да управляват френската войска, най-забележителният от които е невисок корсиканец, чието име цяла Европа скоро ще повтаря със боязън - Наполеон Бонапарт. През 1796-97 година Наполеон превзема по-голямата част от Италия за Франция, побеждавайки войските освен на италианските кралства, само че и на мощната Австрийска империя. Окуражен от този триумф, Директорията в Париж обмисля проекти за по-нататъшно разширение.
Павел изправя против французите най-хубавия си пълководец - 69-годишния генерал-фелдмаршал граф Александър Суворов, затрупан със славата на успехите над прусаци, турци и поляци. Отношенията му с императора са, меко казано, сложни, само че с експлоадирането на войната самодържецът счете за най-добре да остави настрани персоналната омраза. Нещо повече, австрийските съдружници също желаят от Суворов да поведе командването на обединената група войски. Австрийските войски също попадат под командването на Суворов. Кампанията стартира в Италия и главната ѝ цел е да освободи тази страна от френската окупация.
През април 1799 година войска от 52 хиляди души, водена от Суворов, потегля от Валеджо (Ломбардия) и бързо се придвижва на северозапад. Високата скорост на придвижване на войските (28 версти на ден) провокира неодобрение измежду австрийците, които не сасвикнали с сходни маневри.
Суворов упреква началника на подчинените му австрийски войски военачалник Михаел декор Мелас: „ Достигнаха недоволства, че пехотата си е намокрила краката. Времето е отговорно. Преходът е осъществен в работа на всесилен монарх. Жени, сноби и ленивци гонят хубавото време. Във военните дейности човек би трябвало бързо да го разбере - и незабавно да го извърши, с цел да не даде време на врага да се опомни. Италия би трябвало да бъде освободена от робство на безбожниците и французите: всеки почтен офицер би трябвало да се пожертва за тази цел "
Скоро е реализиран първият триумф - крепостта Бреша, окупирана от французите, беше щурмувана, а три дни по-късно врагът е изхвърлен от Бергамо. И тогава съюзническите сили доближават река Ада (левия приток на По), където се натъкнват на зложелател със същата мощ.
Суворов употребява присъщия си ход
Френската войска, назначена за защитата на този район, е командвана за първи път от военачалник Бартелеми Луис Джоузеф Шерер. След първите провали репутацията на Шерер е опетнена и Директорията го заменя с военачалник Жан-Виктор Моро. Моро е невероятен човек и може би най-талантливият френски пълководец от това време след Бонапарт. Моро обаче идва на Ада тъкмо когато борбата към този момент е почнала.
Без да знае авансово къде Суворов ще реши да пресече Ада, Шерер е заставен да „ разпръсне “ войските в тъничък пласт на стотици километри. Но преимуществото на френската позиция е, че те се нарежат на десния бряг на реката - висок и стръмен, който е елементарен за отбрана.
Първо Суворов нанася отклоняващ удар. Той изпраща военачалник Петър Багратион да превземе град Леко, ситуиран на левия бряг на Ада - надалеч на запад от основния фронт. И французите в действителност изпращат по-голямата част от войските си против Багратион. Възползвайки се от това, Суворов подрежда да се построят мостове през Ада на няколко места по едно и също време.
Междувременно идва Моро, който се среща със обстановката и взема решение, че е разгадал проекта на Суворов. Той стига до заключението, че руснаците желаят да нанесат главния удар другаде, покрай град Касано. Моро обаче също е излъган в изчисленията си.
Суворов още веднъж употребява техниката, която сполучливо употребява от десетилетия - да нанесе удар на най-неочакваното място, в регион, който съперникът счита за непревземаем.
Основната си офанзива Суворов възнамерява в посока на селището Трецо, където французите оставят един-единствен батальон и даже не слагат охранителни постове там. Източният бряг на Ада тук е толкоз стръмен, че се е считал за непреодолима естествена цитадела. Суворов заповядва да се откри преходът тук. В тежка борба Трецо е ангажиран от взаимни австрийско-руски сили.
Обобщавайки борбата, Суворов написа: „ Битката стартира в 6 часа сутринта и продължи до 6 часа следобед; врагът е изпратен в бягство. Врагът е с убити над 3000. Пленени са бригаден военачалник Бекер, щабни офицери до 10, основни офицери над 60, низши чинове до 2000. Главният военачалник Моро беше в ръцете на хусарите, само че съумя да избяга. Пленени са 14 оръдия и едно знаме. От наша страна бяха убити 2 казаци, 24 бяха ранени. Щетите на имперските кралски войски се простират до хиляда души. ”
Битката продължи още един ден: френската войска се отдръпва към нови линии, които са щурмувани от руснаците и австрийците дружно. В същото време австрийците постоянно се сблъскват с френските укрепления. Последните акомпанименти на борбата заглъхват на 28 април, когато съветските и австрийските дивизии обкръжават френския отряд, който се колебае в отстъплението и реализиран капитулацията му.
В резултат на борбата при Ада френската войска губи 2500 убити и ранени, 5 хиляди пленници, 27 оръдия, пленени от съдружниците, и е свалена от стратегически значима позиция. Загубите на суворовските бойци са 2000 убити и ранени. Скоро след тази победа армията на Суворов, продължавайки бързото си нахлуване, завладява Милано, в което Моро оставя гарнизон от 2400 души. Това е началото на освобождението на цяла Северна Италия.
* * *
Италианците, наситили се от „ удоволствията “ на живота под окупацията на френските „ освободители от монархическата робия “, посрещат Суворов с огромен възторг и го популяризират като избавител. „ Когато войските в деня на Светия Великден влязоха в Милано, прозорците и улиците бяха осеяни с хора. Вдички поданици възкликнаха непрестанно “Вива! ” на двамата императори. Искрена наслада грееше на лицата на всички “, рапортува командирът на Павел I.
На Суворов му предстоят нови победи над французите при река Требия и град Нови, както и именитата акция през Швейцария.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед16581„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юниАлтернативен Поглед20913Проф. Боян Дуранкев: Очакванията за огромна политическа смяна надали ще се сбъднатАлтернативен Поглед27236Проф. Боян Дуранкев: Желаят ли българите да влезнат в еврозоната или ще бъдат натикани в тази еврокошара!?Алтернативен Поглед16437Доц. Валери Жаблянов: Левицата в Европа и в България би трябвало да се разгласи против растящата милитаризацияАлтернативен Поглед14220Доц. Валери Жаблянов: Управляващи и съпротива не са в положение да предложат друга държавна политикаАлтернативен Поглед131487Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дниАлтернативен Поглед90844Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагераАлтернативен Поглед83920 Източник: pogled.info
През 1799 година Руската империя стартира война със следреволюционна Франция. Император Павел I е смутен от ентусиазма, с който френските републиканци стартират да „ изнасят революцията “ отвън границите на своята страна.
Суворов против Моро
Революцията издига плеяда от млади надарени военачалници да управляват френската войска, най-забележителният от които е невисок корсиканец, чието име цяла Европа скоро ще повтаря със боязън - Наполеон Бонапарт. През 1796-97 година Наполеон превзема по-голямата част от Италия за Франция, побеждавайки войските освен на италианските кралства, само че и на мощната Австрийска империя. Окуражен от този триумф, Директорията в Париж обмисля проекти за по-нататъшно разширение.
Павел изправя против французите най-хубавия си пълководец - 69-годишния генерал-фелдмаршал граф Александър Суворов, затрупан със славата на успехите над прусаци, турци и поляци. Отношенията му с императора са, меко казано, сложни, само че с експлоадирането на войната самодържецът счете за най-добре да остави настрани персоналната омраза. Нещо повече, австрийските съдружници също желаят от Суворов да поведе командването на обединената група войски. Австрийските войски също попадат под командването на Суворов. Кампанията стартира в Италия и главната ѝ цел е да освободи тази страна от френската окупация.
През април 1799 година войска от 52 хиляди души, водена от Суворов, потегля от Валеджо (Ломбардия) и бързо се придвижва на северозапад. Високата скорост на придвижване на войските (28 версти на ден) провокира неодобрение измежду австрийците, които не сасвикнали с сходни маневри.
Суворов упреква началника на подчинените му австрийски войски военачалник Михаел декор Мелас: „ Достигнаха недоволства, че пехотата си е намокрила краката. Времето е отговорно. Преходът е осъществен в работа на всесилен монарх. Жени, сноби и ленивци гонят хубавото време. Във военните дейности човек би трябвало бързо да го разбере - и незабавно да го извърши, с цел да не даде време на врага да се опомни. Италия би трябвало да бъде освободена от робство на безбожниците и французите: всеки почтен офицер би трябвало да се пожертва за тази цел "
Скоро е реализиран първият триумф - крепостта Бреша, окупирана от французите, беше щурмувана, а три дни по-късно врагът е изхвърлен от Бергамо. И тогава съюзническите сили доближават река Ада (левия приток на По), където се натъкнват на зложелател със същата мощ.
Суворов употребява присъщия си ход
Френската войска, назначена за защитата на този район, е командвана за първи път от военачалник Бартелеми Луис Джоузеф Шерер. След първите провали репутацията на Шерер е опетнена и Директорията го заменя с военачалник Жан-Виктор Моро. Моро е невероятен човек и може би най-талантливият френски пълководец от това време след Бонапарт. Моро обаче идва на Ада тъкмо когато борбата към този момент е почнала.
Без да знае авансово къде Суворов ще реши да пресече Ада, Шерер е заставен да „ разпръсне “ войските в тъничък пласт на стотици километри. Но преимуществото на френската позиция е, че те се нарежат на десния бряг на реката - висок и стръмен, който е елементарен за отбрана.
Първо Суворов нанася отклоняващ удар. Той изпраща военачалник Петър Багратион да превземе град Леко, ситуиран на левия бряг на Ада - надалеч на запад от основния фронт. И французите в действителност изпращат по-голямата част от войските си против Багратион. Възползвайки се от това, Суворов подрежда да се построят мостове през Ада на няколко места по едно и също време.
Междувременно идва Моро, който се среща със обстановката и взема решение, че е разгадал проекта на Суворов. Той стига до заключението, че руснаците желаят да нанесат главния удар другаде, покрай град Касано. Моро обаче също е излъган в изчисленията си.
Суворов още веднъж употребява техниката, която сполучливо употребява от десетилетия - да нанесе удар на най-неочакваното място, в регион, който съперникът счита за непревземаем.
Основната си офанзива Суворов възнамерява в посока на селището Трецо, където французите оставят един-единствен батальон и даже не слагат охранителни постове там. Източният бряг на Ада тук е толкоз стръмен, че се е считал за непреодолима естествена цитадела. Суворов заповядва да се откри преходът тук. В тежка борба Трецо е ангажиран от взаимни австрийско-руски сили.
Обобщавайки борбата, Суворов написа: „ Битката стартира в 6 часа сутринта и продължи до 6 часа следобед; врагът е изпратен в бягство. Врагът е с убити над 3000. Пленени са бригаден военачалник Бекер, щабни офицери до 10, основни офицери над 60, низши чинове до 2000. Главният военачалник Моро беше в ръцете на хусарите, само че съумя да избяга. Пленени са 14 оръдия и едно знаме. От наша страна бяха убити 2 казаци, 24 бяха ранени. Щетите на имперските кралски войски се простират до хиляда души. ”
Битката продължи още един ден: френската войска се отдръпва към нови линии, които са щурмувани от руснаците и австрийците дружно. В същото време австрийците постоянно се сблъскват с френските укрепления. Последните акомпанименти на борбата заглъхват на 28 април, когато съветските и австрийските дивизии обкръжават френския отряд, който се колебае в отстъплението и реализиран капитулацията му.
В резултат на борбата при Ада френската войска губи 2500 убити и ранени, 5 хиляди пленници, 27 оръдия, пленени от съдружниците, и е свалена от стратегически значима позиция. Загубите на суворовските бойци са 2000 убити и ранени. Скоро след тази победа армията на Суворов, продължавайки бързото си нахлуване, завладява Милано, в което Моро оставя гарнизон от 2400 души. Това е началото на освобождението на цяла Северна Италия.
* * *
Италианците, наситили се от „ удоволствията “ на живота под окупацията на френските „ освободители от монархическата робия “, посрещат Суворов с огромен възторг и го популяризират като избавител. „ Когато войските в деня на Светия Великден влязоха в Милано, прозорците и улиците бяха осеяни с хора. Вдички поданици възкликнаха непрестанно “Вива! ” на двамата императори. Искрена наслада грееше на лицата на всички “, рапортува командирът на Павел I.
На Суворов му предстоят нови победи над французите при река Требия и град Нови, както и именитата акция през Швейцария.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед16581„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юниАлтернативен Поглед20913Проф. Боян Дуранкев: Очакванията за огромна политическа смяна надали ще се сбъднатАлтернативен Поглед27236Проф. Боян Дуранкев: Желаят ли българите да влезнат в еврозоната или ще бъдат натикани в тази еврокошара!?Алтернативен Поглед16437Доц. Валери Жаблянов: Левицата в Европа и в България би трябвало да се разгласи против растящата милитаризацияАлтернативен Поглед14220Доц. Валери Жаблянов: Управляващи и съпротива не са в положение да предложат друга държавна политикаАлтернативен Поглед131487Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дниАлтернативен Поглед90844Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагераАлтернативен Поглед83920 Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ