Македонската тема и руската псевдодокументалистика
Макар ясно да си давам сметка, че днешният празничен ден допуска обичайно избран вид страст – приповдигната, тържествена и като цяло позитивна – коства ми се, че това въпреки всичко не изчерпва вероятните модуси на мислене и писане върху тематиката за българската книжовност. Затова си разреших да напомня едно нашумяло директно преди войната в Украйна събитие, което за малко разбуни духовете към тематиката за културните похищения на съветската агитация изключително във връзка с славянската книжовност. Тези похищения имат некратка история, само че в тази ситуация става дума за един съответен документален филм, който безпардонно изопачава възникването на славянската книжовност и който с появяването си провокира в действителност гневна реакция.
Скандал с документалния филм " Една религия, един език " – гръмнаха в навечерието на тази година българските медии – В него се твърди, че Македония е родината на славянската писменост. Премиерата е в Скопие, а уредник е съветското посолство в Северна Македония. Братята Кирил и Методий нямат нищо общо с България и изобщо страната ни не попада като литературен и православен център на Балканите по това време. Филмът е отличен като " Най-добър ефирен филм в районно телевизионно студио " на XXVI Международен кино и ефирен фестивал в Радонеж в Москва.
" С великоруски национализъм във кино лентата се декларира, че най-важната част от задачата на Кирил и Методий е визитата им в Херсон, Крим. Там братята стъпили на земята на бъдеща Русия, а най-важна за света е християнизацията, осъществена от княз Владимир. Там те сътворили писмеността, ползвайки…древен съветски език. Светите братя били сложили основите на Третия Рим – Москва! Черноризец Храбър е славянски просветник, който няма нищо общо с България. Славянската книжовност потегля от Охрид.
Във кино лентата Москва е показана като актуалната Византийска империя, която ще събере славянството под крилото си, което не е нова концепция. В картата, на която е маркиран пътя на светите братя Кирил и Методий България изобщо не попада. Няма я. Не съществува. И в основаването на кирилицата не съществува… "
Руското посолство в България се видя насила да реагира във връзка на скандалния антибългарски филм и го направи с ясната убеденост, че услужливите известни медии у нас ще разпространят съответно очевидната протоколна лъжа и по този начин ще укротят пристрастеностите на тези, които така и така не са привикнали да мислят сериозно.
Ето известието им:
Във връзка с изявленията в българските медии по отношение на кино лентата на Елена Мироненко „ Една религия, един език “ за разпространяването на християнството измежду славяните бихме желали да изясним следното. Филмовата лента е отражението на авторската позиция, съдържа субективна трактовка на редица исторически събития и не подхожда на позицията на формалната съветска историография, а също по този начин и на метода на Посолството на Русия в България. Хубаво е, че в нашите православни страни както и преди се резервира жив интерес към общите корени на вярата, писмеността и културата. Творческата самодейност, неподкрепена от историческа експертиза, за жалост, не постоянно води до реализиране на замислената положителна цел.
Странна работа! Как би могъл филмът да " не подхожда на позицията на формалната съветска историография ", откакто е сниман със подпомагане на съветско посолство (знаем, че там самоинициатива не се случва) и е награден от журито на филмовия фестивал " Радонеж ", който – тъй като няма нищо смутително – е изличил формалния протокол по награждаването от своя уебсайт? Тук е мястото да уточним, че православното приятелство " Радонеж ", което поддържа своя телевизия, радио и провежда фестивала, е ръководено от Евгений Константинович Никифоров – съучредител и на Всерусийката социална организация „ Царьград “– част от която е и пропагандният канал на така наречен " православен олигарх на Путин ", Константин Малофеев, грижещ се за политическата агитация през религиозните връзки. И още: напълно наскоро самичък Вл. Вл. Путин съобщи на среща в Скопие, че славянската книжовност е пристигнала в Русия от македонската земя Тогава по сходен метод се подвигна звук и още веднъж от Външното министерство дойде хлъзгав отвор, че президентът на РФ е имал поради " македонската земя като географско разбиране ". Тази повторяемост стартира да става подозрителна и по-скоро навежда на мисълта, че засягането на горещи тематики сред нашите две страни в миг, когато Република Северна Македония прави своя геополитически избор не е по никакъв начин инцидентно.
Но да забележим защо става дума.
За никой логичен историк не е загадка, че панславянството е геополитически план на Руската империя. Той набира мощ с съветски средства и агитация и съумява да се внедри само тъй като бива осъществен във време на повсеместен народен романтически напредък, който е и в основата на освободителните борби на българите против османската власт (както и в основата на младотурския прелом, който трансформира Османската мултинационална, мултикултурна империя в национална държава). Панславизмът има последователи и измежду чехи и словаци, които се усещат етнически дискриминирани в Австро-Унгарската империя – отново под въздействието на същите всеевропейски национални идеологически придвижвания.
Руската империя обаче не желае панславянско общество на равна нога, а панславянски геополитически кръг на въздействие с център Русия, който да има като свои спътници и културни колонии балканските и централноевропейските славяноезични нации. Е, с последните ѝ се наложи да се раздели дефинитивно, след половинвековна взаимозависимост оттук Желязната завеса. Впрочем от руското/съветското въздействие ги опази в огромна степен католицизмът.
Идеологемата за единството на славяните в никакъв случай не е била до дъно разобличавана. И съветската имперска политика на тайно завземане в никакъв случай не е преставала. Филмът " Една религия, един език " на Елена Мироненко е единствено следващото удостоверение за имитация на историческите данни за посяване на разделяне сред македонци и българи. За РФ е доста значимо да уголемяват въздействието си на Балканите. И тъй като употребяват църквата си като фронт-организация за пропагандни и подривни цели – филмът сякаш има за цел следене на верови и културни реалии, а в действителност е политическо оръжие.
Само да хвърлим взор върху главните подмени и откровени неистини:
Чрез славянската книжовност славяните получават опция да станат " равноправни членове на Вселенската Църква " – вместо да бъдат „ обект на културно-политическата агресия на Византия и Рим “ – и се опълчват на " понемчване и елинизация ". По този метод са били положени основите на „ националните църкви “, които да се съпротивляват против " западна асимилация ". Това наподобява е задачата на националните църкви – забавна еклисиология. И логичен парадокс.
Кой е покръстил славяните? Кой им е ръкоположил подчиненост? Кой е пратил задача във Великоморавия за разпространяване на славянската книжовност и респективно – литургическа и библейска начетеност на локален език?
На тези въпроси не се дава отговор, тъй като непроменяемо ще се стигне и до папския трон, а той би трябвало да бъде стилизиран като неприятелски. Излиза, че братята Кирил и Методий са разкрили писмеността в тези черти и внезапни (кой знае за какво съветски по генезис при Херсонеската им аудиенция на Крим (който е съветски и Севастопол е " град-герой " ). Където – видите ли – имало цели два съветски квартала. И тъй като Римският трон се съпротивлявал – дали му като рушвет мощите на св. Климент Римски. И Рим се съгласил.
Като превеждат книги на славянски език, св. св. Кирил и Методий се опълчват (забележете!) на Първия и на Втория Рим (Константинопол) в името на Третия Рим (Москва), " пророчествата за който ще станат известни едвам пет века по-късно ".
В ред изявленията, редуващи се с лирични тълкования следва фантасмагорията за " първия огромен славянски университет " в Охрид – " столица на България и Македония ". " Не Кеймбридж, не Сорбоната, а Охрид " е мястото на първия университет! Там се изобретява кирилицата и оттова се внася в " Русь ", с цел да се върне назад (?). Там св. Наум написа канона на св. ап. Андрей Първозвани, с акростих… Наум Нишский (!). " Грешката " естествено е в съветските надписи – македонският свещеник, създател на тези думи, ясно споделя „ Нищий “ – както и е в акростиха канона: " Първият Христов Апостол, хвали нищият Наум ". Впрочем Стефан Кожухаров счита, че канонът е написан още в Рим, 868 година Но „ грешката “ от надписите е значима, с цел да бъдат упоменати сърбите (политическите другари на съветската кауза).
После научаваме, че св. Наум е претърпял " гонение от католиците " – век и половина преди разделянето на Църквата. И неслучайно е почитанието на св. Андрей, тъй като той е покровител на Русия.
Следва частта " Тайната на всеславянството " (вече не е панславянство, има нов термин), която е изключително богата на идеологически внушения.
'Кой е оповестил война на православните славянски нации? " Това е ясно – Западът. Той ги разделя. А Русия ги сплотява. Как – ами ето, да вземем за пример, съветската страна е реставрирала огромен кръст над Скопие. Масивна железна структура. Виждаме табелка, на която на македонски и на британски (но не на руски) написа, че възобновяване на кръста е дело на съветския милиардер и енергиен магнат Леонид Л. Лебедев и неговата компания " Балкан Енерджи АД ". Това е отговорът (който филмът няма да огласи) – Руската Федерация реализира политическа агитация на Балканите с две съществени оръжия: черква и горива. Тук в България – също.
Следва част за Македонската православна черква (МПЦ), която е " в неканонично общение с останалите православни църкви " и " това е наклонност ", тъй като, съгласно съветската опорка – повода за македонския ерес е не различен, а… Константинопол. Също както и в Украйна. Никъде не се загатва Сръбската черква и нейната пълномощия в Република Северна Македония, която стръвно бранят руснаците. Разколът в Македония е „ поръчка “ на Константинополския патриархат, а неговата подривна активност се ознаменува с превръщането на Св. София в джамия. Нищо че Ердоган, който е основателят на тази стъпка, е непосредствен съдружник на Путин.
Следва изявление с свещеник, за който не се изяснява, че е част не от въпросната МПЦ (с " неканоничното общение " ), а от Охридската архиепископия под сръбска пълномощия. Интервюто е с Иларион Брегалнишки, който жадува православните да бъдат обединени под " покрова " на Русия (говори на македонско-руски). И по какъв начин няма да жадува! Ако МПЦ получи автокефалия – неговата катедра надали ще остане негова. " Всъщност сърби и македонци са по този начин близки както руснаци и украинци " – със насълзен глас ни оповестява създателят. Няма българи. Преславската книжовна школа е единствено " след това " и единствено " школа " – не е " университет " както Охридската. Споменава се тук и там българското царство, само че на картата то отсъства. Няма го.
Интервюта със сръбски духовници описват по какъв начин България е била едно с останалите православни на Балканите в битката им за самостоятелност от Турция през Балканската война, само че уви, след това, през Първата международна война е застанала на страната на Германия. Междусъюзническата война, инстигирана от съветските дипломатически интриги, не се загатва. А точно тя е в основата на нашия избор на съдружник през ПСВ.
После сцената на действието се реалокира в Черна Гора, където изключително почитат не различен, а император Николай ІІ и царското семейство като покровители на Православието и благословената власт. Черногорски клирици (и самичък починалият Черногорски митрополит Амфилохий) изясняват на чист съветски език по какъв начин Господ е дарил страдалчески героизъм на императорското семейство в премия за отбраната на Сърбия през Първата международна война (Оставяме настрани парадокса на този подарък, донесъл толкоз премеждия, отстъпления, убийства и изменничества на съветския народ). Докато в този момент властта в Черна гора е " цареубийствена ", а " цареубийствената концепция " се поддържа от Запада.
Само в скоба да уточним, че " цареубийствената " (сиреч демократична републиканска) власт щеше да бъде свалена с прелом, спонсориран и проведен от Руската Федерация. За благополучие атентатът против Мило Джуканович, президента на Черна Гора, две години преди снимането на това изявление, беше предотвратен. Да си напомним също, че в този опит за прелом участваха същите тези (от отделение 29155 на ГРУ), които бяха забъркани в отравянето на Сергей и Юлия Скрипал и на Ем. Гебрев у нас.
Шествията с иконата на съветското царско семейство и полагането ѝ на олтара пред св. Дарове, не стига, ами следват и протяжни панорами по блестящите златни луковици на съветски храм св. Сергий Радонежки, издигнат от съветски бизнесмен. Поради липса на свястно словесно наличие ще заскобя и множеството включвания на изявленията с " ученка ", застанала в недвусмислена поза (ведро изпъчена, с прибрани обратно рамена и отривиста чупка във врата нагоре) на комсомолка, " отдаваща доклад ", пълнеща с общи благочинни изречения филмовото време на фона на омайни съветски пейзажи. Ще прескоча и множеството плачещи, пеещи и снимащи се " поклоннички ", които би трябвало да изобразяват православното прилежно благополучие.
" Противоречията са приготвени извън " упорства дикторският глас – по тази причина (sic!) би трябвало да се познава историята, тъй като по този начин хората мъчно ще бъдат манипулирани. И това – във филм-манипулация, който има отчетливи политически цели!
Заключителната част на кино лентата се сгромолясва в същинско диво царебожие, за което ни приготвя историята с иконата на царското семейство, споменавано неведнъж във кино лентата. Пред нас се разпростира една нова легенда за " последния император ", който ще се съпротивлява на антихриста (сиреч Запада) и след него ще пристигна Христос (!). Само че в тази версия " последният император " ще бъде " съветският цар ", който се чака в края на времената. В сходен подтекст писмото на Адсон " За антихриста " до кралица Герберга от Х в. звучи напълно настоящо.
После шефът на православния културно-просветителски център " Свет Валаама " (вече покойник) ни изяснява, че " Русия е дирек и крепило на… цялото човечество " (богохулна тавтология на 1 Тим. 3:15, в което се споделя, че „ Божия дом, …е черква на живия Бог, дирек и крепило на истината “). Същият център е един от спомоществователите на кино лентата, който сякаш е " субективна трактовка " на създателите.
Не, Русия не е имперска мощ, която употребява енергийните си запаси и църквата си (без разлика) за геополитически маневри, не е нападателна към съседите си страна, която струпва военна техника и провокира военни спорове из всичките си някогашни и сегашни колонии! Тя е грижовна " Матушка Русь ", която умее " да прости и да оказва помощ да оня, който е измършавял в духа ". Тук не става дума за " политически упоритости, а за спасението на света "!
Препуснах небрежно из злощастните фантасмагории на този псевдоисторически документален стенвестник на съветската геополитика. Не загатнах нищо нито за папите, които са преследвали св. Кирил и Методий, нито за " славянския " княз Владимир, нито за изчезналия княз Борис І и българската страна, за изчезналата народност на Черноризец Храбър и пропускането на останалите Седмочисленици. Подмените и операциите са толкоз доста, че в случай че желаех да съм изчерпателна, трябваше да преразкажа в детайли целия филм. Мен обаче по-скоро ме вълнуват политическите импликации на появяването му. И коства ми се те са ясни за всеки безкористен фен: режимът в Руската федерация желае да разпали и поддържа така и така тлеещото напрежение сред България и Република Северна Македония, с цел да не получи последната единодушието ни за участие в Европейски Съюз.
Затова си мисля, че каквито и сантименти да имаме, каквито и национални романтизми да се промотират и от двете страни – ние би трябвало да бъдем на страната на Северна Македония! Ние би трябвало да ги подкрепим за участието им в Европейски Съюз, тъй като другояче Русия ще ги притегли към себе си, както се пробва да притегли и нас. Руската Федерация непрекъснато насажда раздори и разделения посред ни за свои геополитически цели и ние би трябвало да преглътнем всяко неуместно самолюбие и да подкрепим европейския път на Северна Македония. Също както Германия и Франция преглътнаха своите исторически търкания. А и доста други европейски страни. Дано проявим здравомислие.
Скандал с документалния филм " Една религия, един език " – гръмнаха в навечерието на тази година българските медии – В него се твърди, че Македония е родината на славянската писменост. Премиерата е в Скопие, а уредник е съветското посолство в Северна Македония. Братята Кирил и Методий нямат нищо общо с България и изобщо страната ни не попада като литературен и православен център на Балканите по това време. Филмът е отличен като " Най-добър ефирен филм в районно телевизионно студио " на XXVI Международен кино и ефирен фестивал в Радонеж в Москва.
" С великоруски национализъм във кино лентата се декларира, че най-важната част от задачата на Кирил и Методий е визитата им в Херсон, Крим. Там братята стъпили на земята на бъдеща Русия, а най-важна за света е християнизацията, осъществена от княз Владимир. Там те сътворили писмеността, ползвайки…древен съветски език. Светите братя били сложили основите на Третия Рим – Москва! Черноризец Храбър е славянски просветник, който няма нищо общо с България. Славянската книжовност потегля от Охрид.
Във кино лентата Москва е показана като актуалната Византийска империя, която ще събере славянството под крилото си, което не е нова концепция. В картата, на която е маркиран пътя на светите братя Кирил и Методий България изобщо не попада. Няма я. Не съществува. И в основаването на кирилицата не съществува… "
Руското посолство в България се видя насила да реагира във връзка на скандалния антибългарски филм и го направи с ясната убеденост, че услужливите известни медии у нас ще разпространят съответно очевидната протоколна лъжа и по този начин ще укротят пристрастеностите на тези, които така и така не са привикнали да мислят сериозно.
Ето известието им:
Във връзка с изявленията в българските медии по отношение на кино лентата на Елена Мироненко „ Една религия, един език “ за разпространяването на християнството измежду славяните бихме желали да изясним следното. Филмовата лента е отражението на авторската позиция, съдържа субективна трактовка на редица исторически събития и не подхожда на позицията на формалната съветска историография, а също по този начин и на метода на Посолството на Русия в България. Хубаво е, че в нашите православни страни както и преди се резервира жив интерес към общите корени на вярата, писмеността и културата. Творческата самодейност, неподкрепена от историческа експертиза, за жалост, не постоянно води до реализиране на замислената положителна цел.
Странна работа! Как би могъл филмът да " не подхожда на позицията на формалната съветска историография ", откакто е сниман със подпомагане на съветско посолство (знаем, че там самоинициатива не се случва) и е награден от журито на филмовия фестивал " Радонеж ", който – тъй като няма нищо смутително – е изличил формалния протокол по награждаването от своя уебсайт? Тук е мястото да уточним, че православното приятелство " Радонеж ", което поддържа своя телевизия, радио и провежда фестивала, е ръководено от Евгений Константинович Никифоров – съучредител и на Всерусийката социална организация „ Царьград “– част от която е и пропагандният канал на така наречен " православен олигарх на Путин ", Константин Малофеев, грижещ се за политическата агитация през религиозните връзки. И още: напълно наскоро самичък Вл. Вл. Путин съобщи на среща в Скопие, че славянската книжовност е пристигнала в Русия от македонската земя Тогава по сходен метод се подвигна звук и още веднъж от Външното министерство дойде хлъзгав отвор, че президентът на РФ е имал поради " македонската земя като географско разбиране ". Тази повторяемост стартира да става подозрителна и по-скоро навежда на мисълта, че засягането на горещи тематики сред нашите две страни в миг, когато Република Северна Македония прави своя геополитически избор не е по никакъв начин инцидентно.
Но да забележим защо става дума.
За никой логичен историк не е загадка, че панславянството е геополитически план на Руската империя. Той набира мощ с съветски средства и агитация и съумява да се внедри само тъй като бива осъществен във време на повсеместен народен романтически напредък, който е и в основата на освободителните борби на българите против османската власт (както и в основата на младотурския прелом, който трансформира Османската мултинационална, мултикултурна империя в национална държава). Панславизмът има последователи и измежду чехи и словаци, които се усещат етнически дискриминирани в Австро-Унгарската империя – отново под въздействието на същите всеевропейски национални идеологически придвижвания.
Руската империя обаче не желае панславянско общество на равна нога, а панславянски геополитически кръг на въздействие с център Русия, който да има като свои спътници и културни колонии балканските и централноевропейските славяноезични нации. Е, с последните ѝ се наложи да се раздели дефинитивно, след половинвековна взаимозависимост оттук Желязната завеса. Впрочем от руското/съветското въздействие ги опази в огромна степен католицизмът.
Идеологемата за единството на славяните в никакъв случай не е била до дъно разобличавана. И съветската имперска политика на тайно завземане в никакъв случай не е преставала. Филмът " Една религия, един език " на Елена Мироненко е единствено следващото удостоверение за имитация на историческите данни за посяване на разделяне сред македонци и българи. За РФ е доста значимо да уголемяват въздействието си на Балканите. И тъй като употребяват църквата си като фронт-организация за пропагандни и подривни цели – филмът сякаш има за цел следене на верови и културни реалии, а в действителност е политическо оръжие.
Само да хвърлим взор върху главните подмени и откровени неистини:
Чрез славянската книжовност славяните получават опция да станат " равноправни членове на Вселенската Църква " – вместо да бъдат „ обект на културно-политическата агресия на Византия и Рим “ – и се опълчват на " понемчване и елинизация ". По този метод са били положени основите на „ националните църкви “, които да се съпротивляват против " западна асимилация ". Това наподобява е задачата на националните църкви – забавна еклисиология. И логичен парадокс.
Кой е покръстил славяните? Кой им е ръкоположил подчиненост? Кой е пратил задача във Великоморавия за разпространяване на славянската книжовност и респективно – литургическа и библейска начетеност на локален език?
На тези въпроси не се дава отговор, тъй като непроменяемо ще се стигне и до папския трон, а той би трябвало да бъде стилизиран като неприятелски. Излиза, че братята Кирил и Методий са разкрили писмеността в тези черти и внезапни (кой знае за какво съветски по генезис при Херсонеската им аудиенция на Крим (който е съветски и Севастопол е " град-герой " ). Където – видите ли – имало цели два съветски квартала. И тъй като Римският трон се съпротивлявал – дали му като рушвет мощите на св. Климент Римски. И Рим се съгласил.
Като превеждат книги на славянски език, св. св. Кирил и Методий се опълчват (забележете!) на Първия и на Втория Рим (Константинопол) в името на Третия Рим (Москва), " пророчествата за който ще станат известни едвам пет века по-късно ".
В ред изявленията, редуващи се с лирични тълкования следва фантасмагорията за " първия огромен славянски университет " в Охрид – " столица на България и Македония ". " Не Кеймбридж, не Сорбоната, а Охрид " е мястото на първия университет! Там се изобретява кирилицата и оттова се внася в " Русь ", с цел да се върне назад (?). Там св. Наум написа канона на св. ап. Андрей Първозвани, с акростих… Наум Нишский (!). " Грешката " естествено е в съветските надписи – македонският свещеник, създател на тези думи, ясно споделя „ Нищий “ – както и е в акростиха канона: " Първият Христов Апостол, хвали нищият Наум ". Впрочем Стефан Кожухаров счита, че канонът е написан още в Рим, 868 година Но „ грешката “ от надписите е значима, с цел да бъдат упоменати сърбите (политическите другари на съветската кауза).
После научаваме, че св. Наум е претърпял " гонение от католиците " – век и половина преди разделянето на Църквата. И неслучайно е почитанието на св. Андрей, тъй като той е покровител на Русия.
Следва частта " Тайната на всеславянството " (вече не е панславянство, има нов термин), която е изключително богата на идеологически внушения.
'Кой е оповестил война на православните славянски нации? " Това е ясно – Западът. Той ги разделя. А Русия ги сплотява. Как – ами ето, да вземем за пример, съветската страна е реставрирала огромен кръст над Скопие. Масивна железна структура. Виждаме табелка, на която на македонски и на британски (но не на руски) написа, че възобновяване на кръста е дело на съветския милиардер и енергиен магнат Леонид Л. Лебедев и неговата компания " Балкан Енерджи АД ". Това е отговорът (който филмът няма да огласи) – Руската Федерация реализира политическа агитация на Балканите с две съществени оръжия: черква и горива. Тук в България – също.
Следва част за Македонската православна черква (МПЦ), която е " в неканонично общение с останалите православни църкви " и " това е наклонност ", тъй като, съгласно съветската опорка – повода за македонския ерес е не различен, а… Константинопол. Също както и в Украйна. Никъде не се загатва Сръбската черква и нейната пълномощия в Република Северна Македония, която стръвно бранят руснаците. Разколът в Македония е „ поръчка “ на Константинополския патриархат, а неговата подривна активност се ознаменува с превръщането на Св. София в джамия. Нищо че Ердоган, който е основателят на тази стъпка, е непосредствен съдружник на Путин.
Следва изявление с свещеник, за който не се изяснява, че е част не от въпросната МПЦ (с " неканоничното общение " ), а от Охридската архиепископия под сръбска пълномощия. Интервюто е с Иларион Брегалнишки, който жадува православните да бъдат обединени под " покрова " на Русия (говори на македонско-руски). И по какъв начин няма да жадува! Ако МПЦ получи автокефалия – неговата катедра надали ще остане негова. " Всъщност сърби и македонци са по този начин близки както руснаци и украинци " – със насълзен глас ни оповестява създателят. Няма българи. Преславската книжовна школа е единствено " след това " и единствено " школа " – не е " университет " както Охридската. Споменава се тук и там българското царство, само че на картата то отсъства. Няма го.
Интервюта със сръбски духовници описват по какъв начин България е била едно с останалите православни на Балканите в битката им за самостоятелност от Турция през Балканската война, само че уви, след това, през Първата международна война е застанала на страната на Германия. Междусъюзническата война, инстигирана от съветските дипломатически интриги, не се загатва. А точно тя е в основата на нашия избор на съдружник през ПСВ.
После сцената на действието се реалокира в Черна Гора, където изключително почитат не различен, а император Николай ІІ и царското семейство като покровители на Православието и благословената власт. Черногорски клирици (и самичък починалият Черногорски митрополит Амфилохий) изясняват на чист съветски език по какъв начин Господ е дарил страдалчески героизъм на императорското семейство в премия за отбраната на Сърбия през Първата международна война (Оставяме настрани парадокса на този подарък, донесъл толкоз премеждия, отстъпления, убийства и изменничества на съветския народ). Докато в този момент властта в Черна гора е " цареубийствена ", а " цареубийствената концепция " се поддържа от Запада.
Само в скоба да уточним, че " цареубийствената " (сиреч демократична републиканска) власт щеше да бъде свалена с прелом, спонсориран и проведен от Руската Федерация. За благополучие атентатът против Мило Джуканович, президента на Черна Гора, две години преди снимането на това изявление, беше предотвратен. Да си напомним също, че в този опит за прелом участваха същите тези (от отделение 29155 на ГРУ), които бяха забъркани в отравянето на Сергей и Юлия Скрипал и на Ем. Гебрев у нас.
Шествията с иконата на съветското царско семейство и полагането ѝ на олтара пред св. Дарове, не стига, ами следват и протяжни панорами по блестящите златни луковици на съветски храм св. Сергий Радонежки, издигнат от съветски бизнесмен. Поради липса на свястно словесно наличие ще заскобя и множеството включвания на изявленията с " ученка ", застанала в недвусмислена поза (ведро изпъчена, с прибрани обратно рамена и отривиста чупка във врата нагоре) на комсомолка, " отдаваща доклад ", пълнеща с общи благочинни изречения филмовото време на фона на омайни съветски пейзажи. Ще прескоча и множеството плачещи, пеещи и снимащи се " поклоннички ", които би трябвало да изобразяват православното прилежно благополучие.
" Противоречията са приготвени извън " упорства дикторският глас – по тази причина (sic!) би трябвало да се познава историята, тъй като по този начин хората мъчно ще бъдат манипулирани. И това – във филм-манипулация, който има отчетливи политически цели!
Заключителната част на кино лентата се сгромолясва в същинско диво царебожие, за което ни приготвя историята с иконата на царското семейство, споменавано неведнъж във кино лентата. Пред нас се разпростира една нова легенда за " последния император ", който ще се съпротивлява на антихриста (сиреч Запада) и след него ще пристигна Христос (!). Само че в тази версия " последният император " ще бъде " съветският цар ", който се чака в края на времената. В сходен подтекст писмото на Адсон " За антихриста " до кралица Герберга от Х в. звучи напълно настоящо.
После шефът на православния културно-просветителски център " Свет Валаама " (вече покойник) ни изяснява, че " Русия е дирек и крепило на… цялото човечество " (богохулна тавтология на 1 Тим. 3:15, в което се споделя, че „ Божия дом, …е черква на живия Бог, дирек и крепило на истината “). Същият център е един от спомоществователите на кино лентата, който сякаш е " субективна трактовка " на създателите.
Не, Русия не е имперска мощ, която употребява енергийните си запаси и църквата си (без разлика) за геополитически маневри, не е нападателна към съседите си страна, която струпва военна техника и провокира военни спорове из всичките си някогашни и сегашни колонии! Тя е грижовна " Матушка Русь ", която умее " да прости и да оказва помощ да оня, който е измършавял в духа ". Тук не става дума за " политически упоритости, а за спасението на света "!
Препуснах небрежно из злощастните фантасмагории на този псевдоисторически документален стенвестник на съветската геополитика. Не загатнах нищо нито за папите, които са преследвали св. Кирил и Методий, нито за " славянския " княз Владимир, нито за изчезналия княз Борис І и българската страна, за изчезналата народност на Черноризец Храбър и пропускането на останалите Седмочисленици. Подмените и операциите са толкоз доста, че в случай че желаех да съм изчерпателна, трябваше да преразкажа в детайли целия филм. Мен обаче по-скоро ме вълнуват политическите импликации на появяването му. И коства ми се те са ясни за всеки безкористен фен: режимът в Руската федерация желае да разпали и поддържа така и така тлеещото напрежение сред България и Република Северна Македония, с цел да не получи последната единодушието ни за участие в Европейски Съюз.
Затова си мисля, че каквито и сантименти да имаме, каквито и национални романтизми да се промотират и от двете страни – ние би трябвало да бъдем на страната на Северна Македония! Ние би трябвало да ги подкрепим за участието им в Европейски Съюз, тъй като другояче Русия ще ги притегли към себе си, както се пробва да притегли и нас. Руската Федерация непрекъснато насажда раздори и разделения посред ни за свои геополитически цели и ние би трябвало да преглътнем всяко неуместно самолюбие и да подкрепим европейския път на Северна Македония. Също както Германия и Франция преглътнаха своите исторически търкания. А и доста други европейски страни. Дано проявим здравомислие.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ