Колко е трудно да бъдеш Христо Стоичков?! Всички се питат,

Колко е мъчно да бъдеш Христо Стоичков?! Всички се питат, а мнозина дръзват и да опитат като претенденти за основната роля в идния филм " Стоичков ". В този " мач " на телевизионния терен не може без звездно наличие. Затова не какъв да е, а Валери Божинов е водещ на рубриката " Вече играеш... Стоичков - зад кадър " по NOVA, като дружно с Елизабет Методиева придвижват феновете зад кулисите на документалното риалити за избора на артиста, който ще изиграе именитата осмица. Валери Божинов приказва пред " 24 часа ".

- Христо Стоичков е един в света,няма различен като него.Но както самият той сподели, не е толкоз мъчно, стига да искаш, стига да желаеш, стига да имаш воля - може да бъдеш Христо Стоичков. Лично аз очаквам с неспокойствие да видя кой ще бъде определеният.Искам да благодаря на хората, които стоят зад този популярен план. Благодаря за поканата - за мен е наслаждение и чест да вземам участие.

- Според мен беше физикът. Той беше най-колоритен, най-екстравагантен. Пак споделям - аз мога единствено да следя и да предсказвам. Има си жури, има си продуценти, има хора, които ще изберат. Има още серии, още продукция, която ще гледаме и ще разберем.

- Не си го представям рус и със сини очи. Христо Стоичков е мачо. Тук е до актьорство. Да искаш да изиграеш Христо Стоичков, да си него, да четеш, да учиш, да се опиташ по някакъв метод да влезеш в неговото амплоа.

- Футболните му умения - ясно, това е едно на ръка. Темпераментът, който има, и този негов изказ, това негово поведение и отношение са малко по-специфични, само че който го опознае, вижда какъв човек е в действителност. Ще има менторство, само че Христо Стоичков оказва помощ и отваря всички порти, с цел да се допрян до него и неговия свят.

- Уау. Аз съм израснал с това потомство.Той ми беше идол.Исках да наподобявам на него, желаех да играя с номер 8, желаех да бъда като него. Първата ни среща беше на 18-ия ми рожден ден. Играхме в Италия, имахме мач " Лече " - " Милан ", и той пристигна на моя рожден ден като изненада. Не е излизал от тортата, естествено. Но беше на стадиона, гледа мача и след това имаше празненство, на което бях събрал близки хора. Впоследствие разбрах, че той е там и подаръкът ми за рождения ден е Христо Стоичков. Какво да ви кажа, бях компактно до него, забравих за другите хора, за семейство, за всичко. Единственото, което ме интересуваше, беше да съм до него.

След време пък стана по този начин, че той беше мой треньор и в националния тим. Но първата ни среща в никакъв случай няма да не помни. Това е може би най-прекрасният ми подарък за рожден ден.

Мога да ви кажа, че Христо е един човек, който, в случай че си откровен, почтен и обективен с него и си в действителност същински другар и не му забиваш нож в гърба, тойси отварясърцето и душата,подава ти ръка и те приема в своя дом. Защото той доста малко хора позволява. Аз и други хора, които може би на пръстите на ръката се броят, сме доста близки до него и съм доста щастлив и признателен за това.

Надявам се с този филм - той дружно с екипа и с хората, които стоят зад екран, да създадат по този начин, че да покажат на цяла България и на младото потомство кой е Христо Стоичков, по какъв начин се е борил и през какво е минал, с цел да стане Христо Стоичков.Аз съм уверен, че мъчно ще има отново още един като него.

- Най-важното нещо, което подрастващото потомство би трябвало да види, е той по какъв начин е тръгнал.Да видят сериознатастрана на футбола,жертвите.Много е значимо да забележим този преход от Чирпан през Пловдив до София, след това по какъв начин е отпътувал за Барселона. Да се покаже на децата в такава светлина, в която това потомство в никакъв случай не го е виждало. Това е доста значимо. Сигурен и уверен съм, че този филм ще го направи. И ще остане освен в сърцата на хората в България, само че ще запалителен и Холивуд.

- При него беше доста значима дисциплината. Той е израснал по комунистическо време. При него е ред, ограничения, почитание, темперамент. Няма прически, няма татуировки, няма обеци. Единственото, което се искаше при него, беше да има дисциплинираност, почитание един към различен и когато си на терен, на лагер, да бъдеш безупречен. Да бъдеш образец - какъвто е бил той за нас.

- За мен беше доста мъчно да взема решение, тъй като бях на 18 години. Той пристигна освен за моя рожден ден тогава, а и за това да ми каже, че има предложение за мен от " Барселона ". Сега скърбя, че не съм го направил, само че пък бях предан и откровен. Италианците ми дадоха опция да играя в Италия, не желаех да ги предавам. Аз му обясних и му споделих: " Виж, бате Ице, показа си аз да съм с теб и да дойдат въпреки това хора и аз да ти забия нож в гърба и да си потегли ". Хубавото е, че се разбрахме. Нямаше проблеми, сърдения.Ако бях отишъл, единГоспод знае каквоможеше да стане.Така съм решил, по този начин съм решил. Извиних му се на бате Ицо за това нещо. Но и до ден сегашен, като седнем на по чаша алено вино, той ми припомня: " Ех, какъв си... Трябваше да си подпишеш контракта, да дойдеш в Барселона. Ама положително момче си, какво да те вършим ". И аз в кръга на шегата му споделям: " Е, несъмнено нямаше да съм новият Стоичков, не мога да те задмина. "

- Ние от време на време забравяме легендите - съумелите хора, съдействали за България. Мисля, че освен аз, а и доста други хора помогнахме и допринесохме, с каквото можем. Направихме една добра идея и показахме, че тези хора не са забравени. Защото те са давали благо и драго за България. Играли са за националния тим. Оставили са сърцето и душата си за България. Аз като дете съм израснал с героите от 94-а година и съм желал да бъда един от тях.Те ми демонстрираха пътя. Винаги с почитание и почит съм подхождал към всеки един от тях. И до ден сегашен.

Един човешки живот не можеш да го купиш. Една човешка душа, когато е болна и страда, не може да платиш и да я оправиш. Надяваш се на Божията помощ и на докторите, естествено, да оказват помощ. Животът е къс. Идваме голи и си отиваме голи. Няма да си отидем с милиони и с милиарди. Уважението, респекта и любовта - отношението към хората, би трябвало да го има.Доброто е заразно.Трябва да сме положителни и да заразяваме хората с добрина.

А на тези митове от 94-а страната би трябвало да им направи монументи, тъй като надали техният триумф ще се повтори в миналото. Дай боже, но...

- Вижте, моето отношение с моя наследник е като това, което е било на Стоичков към мен. Много дисциплинирано, отговорно. Как да кажа, малко по комунистически работя аз със сина ми. В момента на новата генерация всичко им е даденост. А би трябвало да се трудят - би трябвало да има пот, би трябвало да има сълзи. Човек да остави сърцето си и душата си. Да си заслужи триумфа.

Синът ми е минал през доста клубове, вярвате ли ми, че на нито един треньор не съм се обадил да посреднича и да кажа: " Той би трябвало да играе. " Защото аз по този метод не му върша услуга. Той би трябвало да разбере, че на мен никой не ми е оказал помощ. Да, имало е хора, които са видели капацитета ми и са ми подали ръка, само че всичко е зависело от мен. Никой различен не може да ти помогне, както ти може да си окажеш помощ. Ако си боец, ще успееш. Знам, че той е предан и работи.Знам, че моето имемного му тежи. Искада се потвърди, искада е по-добър от мен.Аз му го поисквам. Един е пътят - работа, работа, работа. Има доста трудности, той самичък би трябвало да ги мине.

- Аз съм допускал доста неточности. Няма съвършени хора. Човек се учи, до момента в който е жив. За всяко нещо има време. Аз това не можех да схвана. Тогава си мислех, че всичко може - давай на едно. Нямах самообладание. Но аз доста рано станах международна звезда във футбола. На 15 години. Славата е тежко задължение. Може би не бях подготвен, а си мислех, че съм. Осъзнавам грешките си и се оправдавам първо на себе си, само че и на обществото, на всички. Хората чакаха от мен да стигна Христо Стоичков. Аз съм отговорен за себе си. Мисля, чеплатих многоголяма ценаза всичко това.Надявам се, че занапред ще бъда образец. И хората, моето семейство и децата ми ще се гордеят с мен.

- Не бързай толкоз доста. И може би да кажа " да " на " Барселона ". Не сме безгрешни, само че сме същински. Продължаваме напред. Апел към всички млади момчета - преди да вземем решение, да го мислим. Да не съдим преждевременно другия. Животът си знае работата.