Стига с това жалко съществуване, изпълнено с мърморене и маймунщина! ♥ Марк АВРЕЛИЙ
Мъдростта на времето, назаем от персоналните мемоари на римския император и мъдрец Марк Аврелий Антонин (121-180 г.) и книгата му „ Към себе си “.
(Marcus Aurelius Distributing Bread to the People, 1765, Joseph-Marie Vien, Musée de Picardie)
Не в пасивността, а в действието е положителното и злото за рационалното и публично създание, както и добродетелта и порокът за него не са в пасивността, а в действието.
Всичко е подложено на смяна. И самичък ти непрестанно се изменяш и в някакво отношение погиваш, както и цялата галактика.
Прекъсването на деятелността, на влечението, на образуването на отзиви е прекъсване и един тип гибел, само че не и зло. Премини в този момент към възрастите, към детството, юношеството, младостта и старостта. Промяната и на всяка от тях е гибел. Да не би да е нещо ужасно? Премини в този момент към твоя живот при дядо ти, след това при майка ти, след това при татко ти. Издири и ред други спирания, промени и погивания и се запитай: „ Да не би да са нещо ужасно? “ От това следва, че не е нещо ужасно и смяната, спирането и прекъсването на целия ти живот.
Стреми се към твоето управително начало, към всеобщото, както и към това на всеки човек. Стреми се към твоето, с цел да се извърши мозъкът ти със правдивост. Към всеобщото, с цел да не забравяш от какво си част. Към това на този човек, с цел да установиш дали тъне в неведение, или разполага със познание и ведно с това да съобразиш, че ти е сходен.
Както самият ти си част от цялото на публичното устройство, по този начин и всяко твое деяние е част от цялото на публичния живот. Затова ненасоченото към общностната цел било в непосредствена непосредственост, било отдалечено твое деяние раздира живота, пречи му да бъде един и го разбунва също както става в националното заседание, когато, доколкото му е по силите, някой стои настрани от сходното по темперамент общо единодушие.
Обърни се към качеството на оформящата това нещо причина и я разгледай, като я отделиш от материалното му начало. После дефинира какъв брой време най-вече е естествено да съществува това нещо в тази своя самостоятелност.
Претърпя безчет страдания, тъй като не ти стигаше, че управителното ти начало вършеше това, за което е основано. Но задоволително!
Скоро земята ще покрие всички ни, а след това и тя ще се преобразува до безспир и получилото се още веднъж до безспир. Който не не помни за идващите една след друга талази от преобразувания и промени, той ще се отнесе умерено и към краткостта на всичко смъртно.
Всеобщата причина е проливен дъжд, тя влече всичко. Колко оскъдни са тези погълнати от публични каузи човечета, които си мислят, че постъпват метафизичен. Сополанковци! Човече, какво искаш? Прави каквото изисква в този момент природата ти! Заеми се, в случай че ти е обещано, и не се оглеждай дали някой ще разбере! Не се надявай да осъществиш Платоновата страна. Нека ти е задоволителен и най-незначителният прогрес и мисли, че и този резултат не е нещо малко. Кой може да промени някой от главните възгледи? А без смяна на възгледите какво друго има с изключение на вопли на оплакващи своето иго и превземане на видимо подчиняващи се? Хайде в този момент приказва за Александър, Филип и Деметрий от фалерон. Ще ги вървя след, в случай че са прозрели волята на всеобщата природа и сами са се обучили. Но в случай че са се държали като герои на покруса, никой не може да ми сложи тази присъда да им имитирам. Просто и непретенциозно е делото на философията. Недей ме подтиква към тържествена надменност!
Да бъдеш несмутен от протичащото се в резултат на външна причина и обективен в делата, чиято причина произтича от тебе. Това значи вътрешният ти подтик и дейностите ти да имат за граница действуването, съобразено с общността, тъй като то е природосъобразно.
Можеш да премахнеш доста непотребни безпокойства, които зависят напълно от твоето мнение по този начин ще си осигуриш едно необятно пространство, с цел да обхванеш с мисълта си цялата галактика, да си представиш без крайната безкрайност и да се замислиш за бързата смяна която претърпява всичко поотделно - какъв брой малко е времето от пораждането до разпадането и какъв брой безгранично това преди рождението, както и това безпределно, което следва разпадането.
Всичко, което виждаш, скоро ще погине и следилите неговата крах, и те скоро ще погинат. След гибелта си и престарелият ще бъде редуциран до същото, до което и сполетеният от ранна гибел.
Какви са управителните им начала и към какво са били устремени, за какво обичат това и ценят това? Смятай, че виждаш голи душиците им. Колко неумерена е мисълта им, когато си мислят, че ти вредят с неприятните си думи или ти вършат положително, въздигайки те до бога!
Стига с това тъпо битие, изпълнено с бърборене и маймунщина! Защо се безпокоиш? Има ли нещо необичайно в тия работи? Какво те изкарва от равновесие? Оформящата причина? Вгледай се в нея. Да не би материята? Вгледай се в нея. Извън тях не съществува нищо. А към този момент е време, насочи взор към боговете, да станеш по-прост и по-добър.
Едно и също е да се занимаваш с тези работи 100 или три години.
Из: „ Към себе си “, Марк Аврелий, превеод от старогръцки Богдан Богданов, изд. „ Народна просвета “, 1986 година
Картини: Marcus Aurelius Distributing Bread to the People, 1765, Joseph-Marie Vien, Musée de Picardie; Dernières paroles de l'empereur Marc Aurèle, by Eugène Delacroix (1798-1863) - commons.wikimedia.org
