Просвещението
Любопитството на хората за гибелта постоянно е карала учените и елементарните хора да търсят отговори на множеството въпроси свързани с края на земното битие на човек. В тази публикация ще се опитаме да дадем отговор на въпроса “Възможно ли е да се разбере, какво е видял човек преди да почине? Учените от дълго време са почнали да си задават този въпрос. В края на краищата, в случай че човешкото око е сходно по своята конструкция на камера, то тогава може би ще има метод да се направи моментна фотография на това, което очите са видяли, преди животът на индивида да приключи… Оказва се, че тази технология е била открита още през 19 век.
През 17 век немският академик Кристоф Шайнер, изучавайки зрението и структурата на окото, стигнал до извода, че ретината на окото е мястото на зрението. Той също по този начин декларирал, че по време на проучването си е видял изображение на разсечена жаба върху ретината на индивида. Може би тогава това е първото споменаване на „ оптографското изображение “ (този термин влиза в приложимост едвам през 19 век).
Впоследствие опцията за добиване на изображения, отпечатани върху ретината на очите, се загатва в разнообразни метафизичен творби и литературни творби. Но те в действителност се заинтересували от тази концепция едвам откакто била открита технологията за записа на изображението посредством вписване на оптично лъчение благодарение на светлочувствителен фотографски материал, или с други думи, снимка. В края на краищата обективът на камерата в своята конструкция ненапълно припомня за човешкото око.
Учен, който съумя да получи фотография от ретината
През 1870-1880 немският физиолог Вилхелм Кюне създал технология, с която съумял да получи изображения, уловени от ретината на окото. Той нарекъл метода си оптография.
Самият развой на приемане на изображението се основава на свойствата на яркочервения пигмент родопсин, който участва в ретината на окото. Този пигмент под въздействието на ярка светлина губи цвета си и родопсинът става бял, реагирайки на светлината, преминаваща през зеницата даже след гибелта.
Кюне почнал опитите си, откакто инцидентно разкрил, че на ретината на жаба имало замъглено изображение на запалена лампа, която употребявал в лабораторията.
За да удостовери наблюдението си, Kюне организира следващи опити върху зайци, сложени пред решетъчен прозорец. За да се възпроизведе тази фотохимична реакция, главата на заека по-късно се отрязва и очите се слагат в разтвор на стипца за фиксиране на ретината. Това довело до много ясна картина.
Получените изображения Kюне назовава оптограми, т.е. те се демонстрират като бяло изображение на червен или виолетов декор. Само за разлика от фотографския негатив, светлите и тъмните зони в окото не се сменят.
В своите проучвания Кюне не се лимитира единствено до зайци и през ноември 1880 година основава единствената „ човешка оптограма “ от очите на Ерхард Густав Райф, който е бил наказан на гибел на гилотината. Лявото му око било отстранено 10 минути след осъществяването на присъдата. За разлика от зайците, оптограмата на Райф не е оживяла, като остава единствено елементарна схема, направена от самия Kюне.
Репродукция на тази рисунка от Наблюденията на Кюне за анатомията и физиологията на ретината, са оповестени през 1881 година
Възможно е оптограмата да демонстрира стъпалата на стълбите, по които наказаният трябвало да се изкачи на скелето малко преди гибелта си.
Новината, че човешкото око може да „ снима “ последния миг от живота, развълнувало мозъците на съвременниците на Кюне. Стигнало се до такава степен, че в края на 19 век полицията почнала съществено да обмисля приемането на изображения от ретината на жертвите на закононарушения като съдебномедицински способ, употребен при следствията на убийства.
Вилхелм Кюне Когато новината за опитите на Kюнe достигнала Лондон, през 1888 година, детективите, проверяващи зверствата на Джак Изкормвача, се пробвали да употребяват новата технология пред Мери Джейн Кели, последната жертва на Джак Изкормвача. Разбира се, това не довело до никакви резултати.
Вестниците с наслада взели тази „ сензационна “ вест и пресата била цялостна със заглавия за доказателствата за опцията да се получи облик на килъра от отпечатъците на очите на жертвата му.
В същото време, несъмнено, никой не бързал да загатва, че методът може да бъде най-малко ненапълно ефикасен единствено в случай че жертвата е открита и оперирана в границите на няколко минути след осъществяване на закононарушението. Да, самите изображения били толкоз размити, че надали биха могли да се употребяват за правосъдни цели.
Какъв е резултатът?
Последното съществено изследване на опцията за потребление на оптография в правосъдната медицина е извършено през 1975 година Почти век след основаването на първите оптограми, полицията в Хайделберг (Германия) се обърнала към физиолога Евангелос Александридис, с цел да повтори опитите на Кюне, с цел да разбере дали оптографията може да се употребява в правосъдната медицина.
Една от оптограмите на заек от Вилхелм Кюне, взета през 1878 година Изображението демонстрира прозореца, през който е гледал заекът.
Александридис, както и Кюне, създали няколко оптограми от очите на зайци, които били закрепени преди ликвидиране пред панелите с висококонтрастни изображения. Някои от изображенията, които се появили върху ретините на очите на зайците, били непокътнати благодарение на фотографията. Трябва да се каже, че нито една от получените оптограми не може да подхожда даже на най -размазаната фотография, да не приказваме за портрети с качествено качество.
Обобщавайки, можем да кажем. че е допустимо да се вършат фотоси с родопсин в газове, само че това няма никакъв на практика смисъл. В края на краищата могат да бъдат снимани единствено доста контрастни и ярки обекти и химическата фиксация на ретината би трябвало да се извърши в първите минути след гибелта.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
