Владимир Путин – стратег, дурак или предател?
Лоялните на властта руснаци, рускоезичните украинци, милиони русофили по света и не по-малко съперници на Москва в този момент се питат – какво става?
Как по този начин въоръжените сили на най-могъщата нуклеарна мощ на планетата внезапно зациклиха, а армията на Киев мина в контранастъпление, което към този момент отваря вероятности за завладяване на Мариупол, Бердянск, Мелитопол и даже на Крим?!
Тоест, както е тръгнало, до няколко месеца няма да остане нищо от по този начин наречената „ Специална военна интервенция “ на Москва против Украйна, почнала на 24 февруари.
Матрьошки върху „ червени линии “
Нали се сещате за тези шарени, дървени, съветски кукли, излизащи една от друга. Матрьошки. Та, точно на тях ми припомнят парадоксите, съпътстващи войната на Путин, необичайно за какво обявена с мъглявия код „ СВО “.
Вероятно Господарят на Кремъл се е опитал да имитира „ американските сътрудници “, които кръщаваха своите интервенции против Афганистан, Ирак, Сърбия със слогани като „ Пустинна стихия “, „ Шок и смут “, „ Трайна независимост “, „ Съюзна мощ “, „ Благородна наковалня “ и така нататък?
Само че, за разлика от Пентагона, употребяващ тактиката на изгорената земя след бомбен килим, без значение от „ съпътстващите филантропични жертви “, Москва стартира една в действителност странна полу-война под мотото „ Демилитаризация и денацификация на Украйна “. С каква последна цел въпреки всичко?
Девет месеца по-късно на процедура се получи тъкмо противоположното – режимът в Киев бе милитаризиран до прекаленост от своите настойници във Вашингтон и Лондон, а неонацисткият израстък се трансформира в още по-гнойна вътрешност на украинския шовинизъм.
Дотук – съвсем цялостен неуспех за Москва, в случай че изключим контрола върху Азовско море и сухопътната връзка на Донбас и вътрешността на Федерацията с Крим. А какво следва оттук насетне през всички вероятни и невъзможни „ червени линии “, преглътнати или отстъпени от Кремъл и неговия некоронован цар? Майстор на мощните думи и слабите управнически селекции…
Накратко и без нужда от висша военна подготовка, защото някои неща стават ясни на първо четене. По каква причина съветските сили съвсем блокираха Киев и Харков в първите седмици на войната, а след това безславно се отдръпнаха?
Според мнозина експерти в тази област сходна е била обстановката и неотдавна край Херсон. Как по този начин към този момент съвсем девет месеца армията на Москва, дружно с въоръжените обединения на Донецк и Луганск, не съумява да разбие защитния вал на Киев към Славянск-Краматорск, с цел да отдалечи опцията за обстрел на мирното население в Донбас?
А в този момент най-важното и най-парадоксалното от тази странна „ война “ – за какво Путин не заповяда тотално заличаване на транспортната, информационната и енергийната инфраструктура на Украйна посредством далекобойни ракети?
Има ли изобщо Русия авиация и по какъв начин по този начин бе позволено режимът на Зеленски несмущаемо да бъде снабдяван през границите с Полша, Словакия и Румъния с най-съвременни оръжейни системи, муниции, всевъзможна техника, гориво и други средства? Хилядите задгранични наемници – отделно…
Нормално ли е за една война, при която врагът ти приканва да се убива всичко съветско на планетата, ти да не удариш центровете на властта в Киев и информационно-пропагандните мрежи? Логично ли е интернет да работи като че ли нищо не се е случило, а тв-каналите да излъчват посланията на Зеленски, Кулеба, Арестович, Залужни и сие от заран до вечер?
Да не приказваме за това, че цяло лято „ мъчениците “ от Киев и западните области бяха на плаж, а сега се организират постоянните шампионати на Украйна по футбол, баскетбол, волейбол?! Сметката май никак не излиза, без да споделяме кой е „ положителният “ и кой е „ неприятният “ в тази братоубийствена кланица.
Просто, по този начин не се прави, когато изпращаш на гибел хиляди свои жители. Вместо да влезеш за една седмица в Киев, както чакаха разследващите центрове на Съединени американски щати и Ко, ти се огъваш и развиваш пружината на обратно…
Некадърност или измяна?
Ето този мъчителен въпрос тормози със страшна мощ съветското общество сега. А основанията за тежки „ обосновани догатки “ не са едно и две. Натрапчивото чувство е, че Путин стартира война, която не желае да завоюва.
Да, по този начин излиза от първите девет месеца след нашествието в Украйна, която от дълго време би трябвало да е завършила, тъй като англо-саксонският Запад схваща само от езика на силата. А Русия освен, че пропиля стратегическата самодейност на бойното поле, само че и стана смешна с празните приказки на външния министър Лавров и представителите Песков и Захарова за „ договаряния, интернационалните стандарти, многополюсен свят, хуманизъм, грижа за мирното население “ и така нататък
В Русия ги назовават „ истанбули “ по името на мегаполиса край Босфора, където Ердоган се прави на световен султан и миротворец…
Най-големият срам, естествено, е за Главнокомандващия, който на първо време съобщи, че по Конституция новите райони от Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон са неразривна част от РФ „ навсегда “ и в никакъв случай няма да бъдат отстъпени на окупаторите, а след това си подви опашката и заповяда оттегляне от Херсон.
А най-страшното е, че по този метод вечно загуби доверието на съветските хора от Украйна, като в същото време остави мнозина от тях в ръцете на „ SS вафен “ командите но Гестапо на укро-нацистите, избиващи и заравящи живи „ колаборационисти “ във възвърнатите райони. Политкоректният Запад – ни чул, ни видял, както нормално съгласно двойните стандарти.
Впрочем, в сатанинско дело като войната единствено резултатът има значение. Така, както го вършат американците, а в този момент и украинците. „ Борците за независимост и народна власт “ на Зеленски закопават живи съветски военнопленници, осакатяват и ги кастрират, само че се радват на безспорна индулгенция от „ цивилизацията “.
В същото време Путин безгрижно амнистира главорезите от „ Азов “ и ги изпрати на курорт в Турция против тройно по-малко освободени бойци от Донбас?! По тази тематика е показателно изявлението на една женска „ свастика “ от Лвов, която незабавно, откакто бе пусната да си върви по живо по крепко от плен, прикани да се убиват всички руснаци, в това число бебетата.
Та, ето го мъдрият метод на товарищ-господин Путин, който продължава да дрънка за партньорство със Запада и договаряния с Киев. Докато избавя някой си Медвешчук, тъй като му бил кум…
Казусът „ Некадърност или измяна “ натежа със страшна мощ още преди подозрителното оттегляне на съветските сили от Киев, Харков и Херсон. Още когато просветна цялостният неуспех на цивилното и военното разузнаване на Москва, което явно бе подвело политическото управление на РФ с неверен разбор на вътрешно-политическата обстановка в Украйна.
Несъстоятелните наследници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и ГРУ евентуално са докладвали на Путин, че след първите залпове на артилерията на 24 февруари т.г. Западът ще се помири със загубата на Киев, а огромна част от популацията на левия, източния бряг на Днепър и на юг към Черно море ще посрещне с самун и сол освободителите?!
Реклама
И това след „ майдана “ през 2014-та и осемте години тотална нацификация и русофобия в Украйна. Без подозрение – несръчност или вредителство? Все тая…
Същото важи и за неуспеха на висшето армейско управление в лицето на военния министър, „ пожарникаря “ Шойгу, който в никакъв случай не е бил действителен пълководец, а пое защитата откакто бе шеф на „ изключителните обстановки “, т.е. на Гражданска отбрана.
Да не приказваме за началника на генералния щаб Герасимов, станал за подбив с концепцията да нападна милионната войска на Украйна с 10% от персоналния състав на Въоръжените сили на Русия – 150 000 плюс 30 000 доброволчески милиции от ДНР и ЛНР и още толкоз чеченци. А след това от Москва се оплакват, че нямат персонален състав за покриване на фронт от 1500 км. А по какъв начин освен това състояние имаш желание да поемеш контрола над Украйна с територия колкото Франция?
Това не са пустините в Ирак или джунглите в Индокитай, това са гъстонаселени, градски агломерации в Централна Европа. Интересно, по какъв начин си показват Путин и Ко възможното връщане в Харков или Херсон? По сюжет от Сталинград преди 80 години или по сходство на градската борба в Мариупол и блокадата на „ Азовсталь “?
Лилипути пред Сталин и Жуков
Да, имам поради Путин, Шойгу, Герасимов, Мишустин, Наришкин, Патрушев, които наподобяват като жалки човечета спрямо Върховния главнокомандващ по време на Отечествената война Йосиф Висарионович Сталин и огромната армейска звезда, маршал Георгий Константинович Жуков.
С всичките си неточности преди и след нахлуването на Райха, двамата са останали в историята с желязната си воля и цялостното си отдаване на националната и политическата идея на Съюз на съветските социалистически републики. Наред с тях заслужават реверанс дипломатът Молотов и висшите командири Конев, Рокосовски, Баграмян, Чуйков, Малиновски, Толбухин… Какво виждаме сега?
Един разложен, демотивиран, подкупен, подкупен „ хайлайф “ в Москва и по районите, който дрънка за „ пределна готовност “, само че не може да излезе от зоната на про-западния си комфорт. Нещо повече – намират се и прекомерно нагли представители на Петата колона, които съзнателно саботират финансирането и снабдяването на армията, като се крият зад всякакви нормативи.
Путин обаче се прави на кьорав и ням, вместо да разпореди изключителни трибунали за предателите и дезертьорите, да делегира властта в районите на военни комисари, да упълномощи контраразузнавачи по модела на СМЕРШ по време на Втората международна война, да върне тутакси смъртното наказване за бойкот и вредителство във военно време.
А по какъв начин ви се коства това, че украински диверсионни групи проникват чак на север до Псков, с цел да взривяват военна техника, до момента в който от съветска страна до момента не е записана нито една сходна акция в дълбокия гръб на Киев, да вземем за пример към Лвов, Волин, Житомир, Виница, Ужгород, откъдето идват ешелоните със западно оръжие.
Да не приказваме за съществуването в РФ на искрено про-украински уеб сайтове, тв-канали и обществени мрежи. Дали е допустимо от другата страна на фронта и за какво Владимир Владимирович продължава да си играе на „ демократ “?
Има договорка!
По типичен „ политкоректен “ модел в този момент в Русия папагалите на Кремъл се пробват да изкарат изригналите след Херсон критици на Путин като алармисти, паникьори, надали не нови болшевики.
Впрочем, зачеркването на Октомврийската гражданска война, Ленин, Сталин и митологията на Съюз на съветските социалистически републики като международна суперсила, контролираща съвсем половината планета, е главната причина за недостига на национална концепция в модерна Русия, което личи пределно ясно и в хода на войната.
Уви, на мнозина няма да се хареса, само че без фундаменталната роля на Комунистическата партия Съветският съюз в никакъв случай не би могъл да победи нацистка Германия, която се е употребила от военно-икономическите и финансовите запаси на съвсем цяла Европа в интервала 1941-45.
Сега Историята се повтаря, само че този път „ капиталистическа “ Русия е сама против половината Брутният вътрешен продукт на света и без половината си демографски запаси спрямо времената на Сталин и Хитлер. И без аленото „ Знаме на успеха “, което бойците развяваха в първите седмици на „ Специалната военна интервенция “ в Украйна. Преди за стартират подмолните номера…
Това, че има договорка стана ясно още след нелогичното отдръпване на съветските сили от Киев. По-нататък се случиха освобождението на нацистките главорези от „ Азов “, абдикацията от Харков, Херсон и странните комбинации към „ Зърнената договорка “.
А за какво по този начин ненадейно секнаха сякаш решителните удари против енергийната система на Украйна след прекосяването на сякаш „ най-червената линия “ – Кримския мост?!
Имат ли съображение „ конспираторите “, твърдящи, че военните на Киев са разрешили гладко евакуиране на съветската формация от западния бряг на Днепър по категорично гледище на съветника по националната сигурност на Съединени американски щати Съливан?
Съмнение надали може да има, колкото и комплицирана да е материята. Путин, като глава на съветския, постсъветски Олигархат не може и не желае да скъса връзката със Запада, тъй като това значи, че ще сложи под удар и активите на личната си Фамилия.
Упадъкът на Русия стартира незабавно след измяната на Горбачов и Елцин, което вкара великата в миналото страна в лоното на „ сатанизма “, разбирай – потребителството, егоизма и джендъризма, против които в този момент сякаш скача Путин.
Късно е, тъй като парите, парцелите, яхтите и фамилиите на новата и остарялата висша класа са на запад и по тази причина номенклатурата саботира момчетата и мъжете, които умират в Украйна за православието, славянството и „ Руския свят “.
Западът води война против Москва по правилото „ Сега или в никакъв случай “ и намерено приказва за разпад на РФ на етно-религиозни анклави от Урал и Волга до Сибир и Далечния изток. А Путин продължава да се прави на свещеник, чиито проповеди никой не желае да чуе.
Нито своите, нито непознатите. А в същото време ешелоните със зърно, принадлежащо на американските световни компании „ Монсанто “ и „ Дюпон “, умерено кръстосват Украйна. Може би тъкмо затова армията на Москва пази „ гражданската инфраструктура “.
Подобно на грижата за енергийните трасета, златни за съветската, украинската и англо-саксонската олигархия. Е, по този начин война не се води! С две вързани ръце на гърба и в любовна връзка с „ врага “…
Ето по какъв начин излиза, че Путин или е талантлив пълководец, предусещащ няколко хода напред, или е дурак-глупак, или е изменник? А може би е нормално ченге, подполковник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), надхвърлило равнището си на подготвеност от агентурата в Дрезден в мътните времена към разпада на някогашния Съюз на съветските социалистически републики.
Нищо чудно американските сътрудници от Фамилия Елцин да са го номинирали тъкмо с концепцията да забие финалния гвоздей върху ковчега на Русия?
ГЕОРГИ АТАНАСОВ, особено за „ Уикенд ”
Как по този начин въоръжените сили на най-могъщата нуклеарна мощ на планетата внезапно зациклиха, а армията на Киев мина в контранастъпление, което към този момент отваря вероятности за завладяване на Мариупол, Бердянск, Мелитопол и даже на Крим?!
Тоест, както е тръгнало, до няколко месеца няма да остане нищо от по този начин наречената „ Специална военна интервенция “ на Москва против Украйна, почнала на 24 февруари.
Матрьошки върху „ червени линии “
Нали се сещате за тези шарени, дървени, съветски кукли, излизащи една от друга. Матрьошки. Та, точно на тях ми припомнят парадоксите, съпътстващи войната на Путин, необичайно за какво обявена с мъглявия код „ СВО “.
Вероятно Господарят на Кремъл се е опитал да имитира „ американските сътрудници “, които кръщаваха своите интервенции против Афганистан, Ирак, Сърбия със слогани като „ Пустинна стихия “, „ Шок и смут “, „ Трайна независимост “, „ Съюзна мощ “, „ Благородна наковалня “ и така нататък?
Само че, за разлика от Пентагона, употребяващ тактиката на изгорената земя след бомбен килим, без значение от „ съпътстващите филантропични жертви “, Москва стартира една в действителност странна полу-война под мотото „ Демилитаризация и денацификация на Украйна “. С каква последна цел въпреки всичко?
Девет месеца по-късно на процедура се получи тъкмо противоположното – режимът в Киев бе милитаризиран до прекаленост от своите настойници във Вашингтон и Лондон, а неонацисткият израстък се трансформира в още по-гнойна вътрешност на украинския шовинизъм.
Дотук – съвсем цялостен неуспех за Москва, в случай че изключим контрола върху Азовско море и сухопътната връзка на Донбас и вътрешността на Федерацията с Крим. А какво следва оттук насетне през всички вероятни и невъзможни „ червени линии “, преглътнати или отстъпени от Кремъл и неговия некоронован цар? Майстор на мощните думи и слабите управнически селекции…
Накратко и без нужда от висша военна подготовка, защото някои неща стават ясни на първо четене. По каква причина съветските сили съвсем блокираха Киев и Харков в първите седмици на войната, а след това безславно се отдръпнаха?
Според мнозина експерти в тази област сходна е била обстановката и неотдавна край Херсон. Как по този начин към този момент съвсем девет месеца армията на Москва, дружно с въоръжените обединения на Донецк и Луганск, не съумява да разбие защитния вал на Киев към Славянск-Краматорск, с цел да отдалечи опцията за обстрел на мирното население в Донбас?
А в този момент най-важното и най-парадоксалното от тази странна „ война “ – за какво Путин не заповяда тотално заличаване на транспортната, информационната и енергийната инфраструктура на Украйна посредством далекобойни ракети?
Има ли изобщо Русия авиация и по какъв начин по този начин бе позволено режимът на Зеленски несмущаемо да бъде снабдяван през границите с Полша, Словакия и Румъния с най-съвременни оръжейни системи, муниции, всевъзможна техника, гориво и други средства? Хилядите задгранични наемници – отделно…
Нормално ли е за една война, при която врагът ти приканва да се убива всичко съветско на планетата, ти да не удариш центровете на властта в Киев и информационно-пропагандните мрежи? Логично ли е интернет да работи като че ли нищо не се е случило, а тв-каналите да излъчват посланията на Зеленски, Кулеба, Арестович, Залужни и сие от заран до вечер?
Да не приказваме за това, че цяло лято „ мъчениците “ от Киев и западните области бяха на плаж, а сега се организират постоянните шампионати на Украйна по футбол, баскетбол, волейбол?! Сметката май никак не излиза, без да споделяме кой е „ положителният “ и кой е „ неприятният “ в тази братоубийствена кланица.
Просто, по този начин не се прави, когато изпращаш на гибел хиляди свои жители. Вместо да влезеш за една седмица в Киев, както чакаха разследващите центрове на Съединени американски щати и Ко, ти се огъваш и развиваш пружината на обратно…
Некадърност или измяна?
Ето този мъчителен въпрос тормози със страшна мощ съветското общество сега. А основанията за тежки „ обосновани догатки “ не са едно и две. Натрапчивото чувство е, че Путин стартира война, която не желае да завоюва.
Да, по този начин излиза от първите девет месеца след нашествието в Украйна, която от дълго време би трябвало да е завършила, тъй като англо-саксонският Запад схваща само от езика на силата. А Русия освен, че пропиля стратегическата самодейност на бойното поле, само че и стана смешна с празните приказки на външния министър Лавров и представителите Песков и Захарова за „ договаряния, интернационалните стандарти, многополюсен свят, хуманизъм, грижа за мирното население “ и така нататък
В Русия ги назовават „ истанбули “ по името на мегаполиса край Босфора, където Ердоган се прави на световен султан и миротворец…
Най-големият срам, естествено, е за Главнокомандващия, който на първо време съобщи, че по Конституция новите райони от Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон са неразривна част от РФ „ навсегда “ и в никакъв случай няма да бъдат отстъпени на окупаторите, а след това си подви опашката и заповяда оттегляне от Херсон.
А най-страшното е, че по този метод вечно загуби доверието на съветските хора от Украйна, като в същото време остави мнозина от тях в ръцете на „ SS вафен “ командите но Гестапо на укро-нацистите, избиващи и заравящи живи „ колаборационисти “ във възвърнатите райони. Политкоректният Запад – ни чул, ни видял, както нормално съгласно двойните стандарти.
Впрочем, в сатанинско дело като войната единствено резултатът има значение. Така, както го вършат американците, а в този момент и украинците. „ Борците за независимост и народна власт “ на Зеленски закопават живи съветски военнопленници, осакатяват и ги кастрират, само че се радват на безспорна индулгенция от „ цивилизацията “.
В същото време Путин безгрижно амнистира главорезите от „ Азов “ и ги изпрати на курорт в Турция против тройно по-малко освободени бойци от Донбас?! По тази тематика е показателно изявлението на една женска „ свастика “ от Лвов, която незабавно, откакто бе пусната да си върви по живо по крепко от плен, прикани да се убиват всички руснаци, в това число бебетата.
Та, ето го мъдрият метод на товарищ-господин Путин, който продължава да дрънка за партньорство със Запада и договаряния с Киев. Докато избавя някой си Медвешчук, тъй като му бил кум…
Казусът „ Некадърност или измяна “ натежа със страшна мощ още преди подозрителното оттегляне на съветските сили от Киев, Харков и Херсон. Още когато просветна цялостният неуспех на цивилното и военното разузнаване на Москва, което явно бе подвело политическото управление на РФ с неверен разбор на вътрешно-политическата обстановка в Украйна.
Несъстоятелните наследници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и ГРУ евентуално са докладвали на Путин, че след първите залпове на артилерията на 24 февруари т.г. Западът ще се помири със загубата на Киев, а огромна част от популацията на левия, източния бряг на Днепър и на юг към Черно море ще посрещне с самун и сол освободителите?!
Реклама
И това след „ майдана “ през 2014-та и осемте години тотална нацификация и русофобия в Украйна. Без подозрение – несръчност или вредителство? Все тая…
Същото важи и за неуспеха на висшето армейско управление в лицето на военния министър, „ пожарникаря “ Шойгу, който в никакъв случай не е бил действителен пълководец, а пое защитата откакто бе шеф на „ изключителните обстановки “, т.е. на Гражданска отбрана.
Да не приказваме за началника на генералния щаб Герасимов, станал за подбив с концепцията да нападна милионната войска на Украйна с 10% от персоналния състав на Въоръжените сили на Русия – 150 000 плюс 30 000 доброволчески милиции от ДНР и ЛНР и още толкоз чеченци. А след това от Москва се оплакват, че нямат персонален състав за покриване на фронт от 1500 км. А по какъв начин освен това състояние имаш желание да поемеш контрола над Украйна с територия колкото Франция?
Това не са пустините в Ирак или джунглите в Индокитай, това са гъстонаселени, градски агломерации в Централна Европа. Интересно, по какъв начин си показват Путин и Ко възможното връщане в Харков или Херсон? По сюжет от Сталинград преди 80 години или по сходство на градската борба в Мариупол и блокадата на „ Азовсталь “?
Лилипути пред Сталин и Жуков
Да, имам поради Путин, Шойгу, Герасимов, Мишустин, Наришкин, Патрушев, които наподобяват като жалки човечета спрямо Върховния главнокомандващ по време на Отечествената война Йосиф Висарионович Сталин и огромната армейска звезда, маршал Георгий Константинович Жуков.
С всичките си неточности преди и след нахлуването на Райха, двамата са останали в историята с желязната си воля и цялостното си отдаване на националната и политическата идея на Съюз на съветските социалистически републики. Наред с тях заслужават реверанс дипломатът Молотов и висшите командири Конев, Рокосовски, Баграмян, Чуйков, Малиновски, Толбухин… Какво виждаме сега?
Един разложен, демотивиран, подкупен, подкупен „ хайлайф “ в Москва и по районите, който дрънка за „ пределна готовност “, само че не може да излезе от зоната на про-западния си комфорт. Нещо повече – намират се и прекомерно нагли представители на Петата колона, които съзнателно саботират финансирането и снабдяването на армията, като се крият зад всякакви нормативи.
Путин обаче се прави на кьорав и ням, вместо да разпореди изключителни трибунали за предателите и дезертьорите, да делегира властта в районите на военни комисари, да упълномощи контраразузнавачи по модела на СМЕРШ по време на Втората международна война, да върне тутакси смъртното наказване за бойкот и вредителство във военно време.
А по какъв начин ви се коства това, че украински диверсионни групи проникват чак на север до Псков, с цел да взривяват военна техника, до момента в който от съветска страна до момента не е записана нито една сходна акция в дълбокия гръб на Киев, да вземем за пример към Лвов, Волин, Житомир, Виница, Ужгород, откъдето идват ешелоните със западно оръжие.
Да не приказваме за съществуването в РФ на искрено про-украински уеб сайтове, тв-канали и обществени мрежи. Дали е допустимо от другата страна на фронта и за какво Владимир Владимирович продължава да си играе на „ демократ “?
Има договорка!
По типичен „ политкоректен “ модел в този момент в Русия папагалите на Кремъл се пробват да изкарат изригналите след Херсон критици на Путин като алармисти, паникьори, надали не нови болшевики.
Впрочем, зачеркването на Октомврийската гражданска война, Ленин, Сталин и митологията на Съюз на съветските социалистически републики като международна суперсила, контролираща съвсем половината планета, е главната причина за недостига на национална концепция в модерна Русия, което личи пределно ясно и в хода на войната.
Уви, на мнозина няма да се хареса, само че без фундаменталната роля на Комунистическата партия Съветският съюз в никакъв случай не би могъл да победи нацистка Германия, която се е употребила от военно-икономическите и финансовите запаси на съвсем цяла Европа в интервала 1941-45.
Сега Историята се повтаря, само че този път „ капиталистическа “ Русия е сама против половината Брутният вътрешен продукт на света и без половината си демографски запаси спрямо времената на Сталин и Хитлер. И без аленото „ Знаме на успеха “, което бойците развяваха в първите седмици на „ Специалната военна интервенция “ в Украйна. Преди за стартират подмолните номера…
Това, че има договорка стана ясно още след нелогичното отдръпване на съветските сили от Киев. По-нататък се случиха освобождението на нацистките главорези от „ Азов “, абдикацията от Харков, Херсон и странните комбинации към „ Зърнената договорка “.
А за какво по този начин ненадейно секнаха сякаш решителните удари против енергийната система на Украйна след прекосяването на сякаш „ най-червената линия “ – Кримския мост?!
Имат ли съображение „ конспираторите “, твърдящи, че военните на Киев са разрешили гладко евакуиране на съветската формация от западния бряг на Днепър по категорично гледище на съветника по националната сигурност на Съединени американски щати Съливан?
Съмнение надали може да има, колкото и комплицирана да е материята. Путин, като глава на съветския, постсъветски Олигархат не може и не желае да скъса връзката със Запада, тъй като това значи, че ще сложи под удар и активите на личната си Фамилия.
Упадъкът на Русия стартира незабавно след измяната на Горбачов и Елцин, което вкара великата в миналото страна в лоното на „ сатанизма “, разбирай – потребителството, егоизма и джендъризма, против които в този момент сякаш скача Путин.
Късно е, тъй като парите, парцелите, яхтите и фамилиите на новата и остарялата висша класа са на запад и по тази причина номенклатурата саботира момчетата и мъжете, които умират в Украйна за православието, славянството и „ Руския свят “.
Западът води война против Москва по правилото „ Сега или в никакъв случай “ и намерено приказва за разпад на РФ на етно-религиозни анклави от Урал и Волга до Сибир и Далечния изток. А Путин продължава да се прави на свещеник, чиито проповеди никой не желае да чуе.
Нито своите, нито непознатите. А в същото време ешелоните със зърно, принадлежащо на американските световни компании „ Монсанто “ и „ Дюпон “, умерено кръстосват Украйна. Може би тъкмо затова армията на Москва пази „ гражданската инфраструктура “.
Подобно на грижата за енергийните трасета, златни за съветската, украинската и англо-саксонската олигархия. Е, по този начин война не се води! С две вързани ръце на гърба и в любовна връзка с „ врага “…
Ето по какъв начин излиза, че Путин или е талантлив пълководец, предусещащ няколко хода напред, или е дурак-глупак, или е изменник? А може би е нормално ченге, подполковник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), надхвърлило равнището си на подготвеност от агентурата в Дрезден в мътните времена към разпада на някогашния Съюз на съветските социалистически републики.
Нищо чудно американските сътрудници от Фамилия Елцин да са го номинирали тъкмо с концепцията да забие финалния гвоздей върху ковчега на Русия?
ГЕОРГИ АТАНАСОВ, особено за „ Уикенд ”
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ