Какво решиха световните лидери за въглищата?
Лидерите на най-големите международни стопански системи се договориха да спрат публичното финансиране за електроцентрали, захранвани с въглища, в чужбина, само че не дефинираха цел за последователно изключване на въглищата от енергийния микс на личните си стопански системи, съобщи Българска телеграфна агенция, цитирайки Асошиейтед прес.
Според заключителното официално съобщение от срещата на върха на Г-20 в Рим групата поема компромисния ангажимент за реализиране на въглеродна индиферентност " до или към средата на века ". Страните от Г-20 общо генерират над три четвърти от парниковите излъчвания в света. Надеждите бяха на срещата да бъдат открити твърди цели за понижаване на излъчванията, като в същото време се помогне на бедните страни да се оправят с последствията от увеличението на международните температури. Без такива цели има заплаха да бъде изгубен импулсът за по-широкия конгрес, който стартира през днешния ден в Глазгоу, отбелязва АП.
В официалното съобщение членките на Г-20 удостоверяват поетия по-рано ангажимент на богатите страни да активизират 100 милиарда $ годишно, с цел да оказват помощ на бедните да се оправят с климатичните промени, както и да усилят финансирането, посредством което се подкрепя адаптирането на страните с ниски приходи към измененията. Те също по този начин приканват Международния валутен фонд да сътвори нов фонд за финансиране на бедните страни. В взаимното си изказване участничките във форума декларират, че Г-20 ще се придържа към обещанията, поети в Парижкото съглашение за климата, само че не се показва краен период за осъществяването на тези обещания. Липсата на конкретика ще бъде източник на отчаяние за климатичните деятели, които се надяваха членовете на групата да дадат образец и да изпратят позитивен сигнал към конференцията на Организация на обединените нации за климата в Глазгоу.
В заключителната декларация също така се поддържа предлагането на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) за въвеждане на най-малък световен налог за транснационалните корпорации от 15 %. Документът дефинира самодейността на Организацията за икономическо сътрудничество и раз като " историческо достижение, с чиято помощ " страните от Г-20 " ще изградят по-стабилна и обективна интернационална система за данъчно облагане ". Организацията за икономическо сътрудничество и раз заяви на 8 октомври, че членките ѝ са постигнали съглашение за въвеждане на световен най-малък корпоративен налог от 15 % за компании с доходи от 750 млн. евро. Държавите имат намерение да подпишат многостранна спогодба през 2022 година, която да бъде въведена през 2023 година. Налогът ще засегне колоси като Епъл (Apple), Google (Google), Майкрософт (Microsoft) и фармацевтичните компании Пфайзер (Pfizer) и Джонсън енд Джонсън (Johnson & Johnson).
Според заключителното официално съобщение от срещата на върха на Г-20 в Рим групата поема компромисния ангажимент за реализиране на въглеродна индиферентност " до или към средата на века ". Страните от Г-20 общо генерират над три четвърти от парниковите излъчвания в света. Надеждите бяха на срещата да бъдат открити твърди цели за понижаване на излъчванията, като в същото време се помогне на бедните страни да се оправят с последствията от увеличението на международните температури. Без такива цели има заплаха да бъде изгубен импулсът за по-широкия конгрес, който стартира през днешния ден в Глазгоу, отбелязва АП.
В официалното съобщение членките на Г-20 удостоверяват поетия по-рано ангажимент на богатите страни да активизират 100 милиарда $ годишно, с цел да оказват помощ на бедните да се оправят с климатичните промени, както и да усилят финансирането, посредством което се подкрепя адаптирането на страните с ниски приходи към измененията. Те също по този начин приканват Международния валутен фонд да сътвори нов фонд за финансиране на бедните страни. В взаимното си изказване участничките във форума декларират, че Г-20 ще се придържа към обещанията, поети в Парижкото съглашение за климата, само че не се показва краен период за осъществяването на тези обещания. Липсата на конкретика ще бъде източник на отчаяние за климатичните деятели, които се надяваха членовете на групата да дадат образец и да изпратят позитивен сигнал към конференцията на Организация на обединените нации за климата в Глазгоу.
В заключителната декларация също така се поддържа предлагането на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) за въвеждане на най-малък световен налог за транснационалните корпорации от 15 %. Документът дефинира самодейността на Организацията за икономическо сътрудничество и раз като " историческо достижение, с чиято помощ " страните от Г-20 " ще изградят по-стабилна и обективна интернационална система за данъчно облагане ". Организацията за икономическо сътрудничество и раз заяви на 8 октомври, че членките ѝ са постигнали съглашение за въвеждане на световен най-малък корпоративен налог от 15 % за компании с доходи от 750 млн. евро. Държавите имат намерение да подпишат многостранна спогодба през 2022 година, която да бъде въведена през 2023 година. Налогът ще засегне колоси като Епъл (Apple), Google (Google), Майкрософт (Microsoft) и фармацевтичните компании Пфайзер (Pfizer) и Джонсън енд Джонсън (Johnson & Johnson).
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ