България е рекордьор по доплащане за здраве в ЕС – 5 млрд. лв.
Личните лекари са единствено 15% от всички практикуващи в България и страната би трябвало да насърчи увеличението на броя им, предлагат от Европейската комисия.
© Надежда Чипева България е скръбен рекордьор в Европейски Съюз по доплащане в брой от джоба на пациентите над здравните осигуровки. Това сочи здравният профил на страната, квалифициран от Европейската комисия и Организацията за икономическо съдействие и развиване. Средните стойности, отделяни за здраве са сходни на Европейски Съюз - общо 8.1% от брутния вътрешен артикул или към 10 милиарда лева Проблемът, обаче е, че публичните средства от налози и здравни вноски са едвам половината от тази сума – 52%, а останалите 48% са доплащане за здраве от джоба на жителите над наложителни осигуровки. Средното равнище на доплащане отвън осигурителната система е 10-15% в Европейски Съюз.
Докладът за България сочи още, че макар отделяните средства България продължава да е с най-ниска дълготрайност на живота в Европейски Съюз, с най-висока сърдечно-съдова смъртност и с максимален брой болнични кревати след Германия.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики На опашката
През 2017 година България е изразходвала 1311 евро на глава от популацията за опазване на здравето, което е четвъртото най-ниско ниво в Европейски Съюз, разяснява Анна Шпрангер, анализатор на здравните системи. Вероятно и заради ниските вложения, здравословното положение на популацията е извънредно неприятно. В България една пета от смъртността е от инсулт, като това число е три пъти по-високо от междинното равнище за Европейски Съюз.
Случаят с медикаментите
Според отчета главните фактори, които способстват за директните заплащания са услугите, които не се заплащат от здравната каса – медикаменти, дентални услуги и дълготрайно лекуване. През 2017 година на лекарствените артикули и медицинските произведения, дружно с болничната помощ, се падат три четвърти от настоящите разноски на България за опазване на здравето.
Измерени като дял от общите разноски, медикаментите заемат 43% от всички заплащания. Проблемът, обаче е, че на процедура става въпрос за приблизително 567 евро на глава от популацията и в допълнение – здравната каса покрива едвам към 1/3 от нужните лекарства за лекуване. Останалите медикаменти, без значение, че са предписани от доктор, не се покриват от НЗОК и пациентите си ги купуват или доплащат сами. Всичко това образува пазар от над 3 милиарда лева, от който НЗОК покрива 1 милиарда лева
Числото с медикаментите наподобява по този начин фрапиращо не тъй като цената не е контролирана или България харчи доста, а тъй като медикаментите са единствената стока или услуга с действителна стойност, съизмерима с тази в останалите страни в Европейски Съюз и с най-ниска цена по закон. В същото време трудът на лекарите, прегледите и лекуването в болница се заплащат колкото пари има в бюджета си здравната каса. Тъй като нормално средствата не са задоволителни и досега не са увеличавани от към 10 години, в доста лечебни заведения се постанова пациенти да доплащат за лекуване.
България е на последно място и по отделени средства за профилактика (под 3% от общите средства за здраве) или приблизително 34 евро на човек при приблизително 89 евро в Европейски Съюз.
Препоръките на Европейска комисия
Експертите предлагат да се усилят средствата за извънболнично лекуване, прегледи при персоналните лекари и профилактика. Освен това отчетът застъпва тезата, че би трябвало да се реформира болничната помощ и да не се позволява откриването на нови клиники. В същото време България изостава по индикатора за време на престой в болница - междинната проъдължителност на престоя е 5-3 дни при 7.9 дни в Европейски Съюз, само че пък за сметка на това по време на лекуването в болница в множеството случаи се регистрира, че са осъществени доста повече действия.
В рекомендациите е записано, че би трябвало да се усили процентът от здравни услуги и медикаменти, които покрива НЗОК.
Според специалистите сред 10 и 14% от популацията има проблем с достъпа до здравни грижи, тъй като няма здравни осигуровки.
© Надежда Чипева България е скръбен рекордьор в Европейски Съюз по доплащане в брой от джоба на пациентите над здравните осигуровки. Това сочи здравният профил на страната, квалифициран от Европейската комисия и Организацията за икономическо съдействие и развиване. Средните стойности, отделяни за здраве са сходни на Европейски Съюз - общо 8.1% от брутния вътрешен артикул или към 10 милиарда лева Проблемът, обаче е, че публичните средства от налози и здравни вноски са едвам половината от тази сума – 52%, а останалите 48% са доплащане за здраве от джоба на жителите над наложителни осигуровки. Средното равнище на доплащане отвън осигурителната система е 10-15% в Европейски Съюз.
Докладът за България сочи още, че макар отделяните средства България продължава да е с най-ниска дълготрайност на живота в Европейски Съюз, с най-висока сърдечно-съдова смъртност и с максимален брой болнични кревати след Германия.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики На опашката
През 2017 година България е изразходвала 1311 евро на глава от популацията за опазване на здравето, което е четвъртото най-ниско ниво в Европейски Съюз, разяснява Анна Шпрангер, анализатор на здравните системи. Вероятно и заради ниските вложения, здравословното положение на популацията е извънредно неприятно. В България една пета от смъртността е от инсулт, като това число е три пъти по-високо от междинното равнище за Европейски Съюз.
Случаят с медикаментите
Според отчета главните фактори, които способстват за директните заплащания са услугите, които не се заплащат от здравната каса – медикаменти, дентални услуги и дълготрайно лекуване. През 2017 година на лекарствените артикули и медицинските произведения, дружно с болничната помощ, се падат три четвърти от настоящите разноски на България за опазване на здравето.
Измерени като дял от общите разноски, медикаментите заемат 43% от всички заплащания. Проблемът, обаче е, че на процедура става въпрос за приблизително 567 евро на глава от популацията и в допълнение – здравната каса покрива едвам към 1/3 от нужните лекарства за лекуване. Останалите медикаменти, без значение, че са предписани от доктор, не се покриват от НЗОК и пациентите си ги купуват или доплащат сами. Всичко това образува пазар от над 3 милиарда лева, от който НЗОК покрива 1 милиарда лева
Числото с медикаментите наподобява по този начин фрапиращо не тъй като цената не е контролирана или България харчи доста, а тъй като медикаментите са единствената стока или услуга с действителна стойност, съизмерима с тази в останалите страни в Европейски Съюз и с най-ниска цена по закон. В същото време трудът на лекарите, прегледите и лекуването в болница се заплащат колкото пари има в бюджета си здравната каса. Тъй като нормално средствата не са задоволителни и досега не са увеличавани от към 10 години, в доста лечебни заведения се постанова пациенти да доплащат за лекуване.
България е на последно място и по отделени средства за профилактика (под 3% от общите средства за здраве) или приблизително 34 евро на човек при приблизително 89 евро в Европейски Съюз.
Препоръките на Европейска комисия
Експертите предлагат да се усилят средствата за извънболнично лекуване, прегледи при персоналните лекари и профилактика. Освен това отчетът застъпва тезата, че би трябвало да се реформира болничната помощ и да не се позволява откриването на нови клиники. В същото време България изостава по индикатора за време на престой в болница - междинната проъдължителност на престоя е 5-3 дни при 7.9 дни в Европейски Съюз, само че пък за сметка на това по време на лекуването в болница в множеството случаи се регистрира, че са осъществени доста повече действия.
В рекомендациите е записано, че би трябвало да се усили процентът от здравни услуги и медикаменти, които покрива НЗОК.
Според специалистите сред 10 и 14% от популацията има проблем с достъпа до здравни грижи, тъй като няма здравни осигуровки.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ