Чичо ми беше последната ни надежда, но се оказа, че близките могат да са по-чужди от чуждите
Когато с майка ми останахме сами, на практика на улицата, разчитахме на околните ни да ни оказват помощ. Но те ни обърнаха тил. Така животът ме научи, че от време на време няма по-лоши врагове от най-близките.
Животът си прави жестоки смешки. Понякога се случва изцяло непознати да са доста по-близки и скъпи от кръвни родственици. Така сме устроени, че да не чакаме неприятни неща от околните си. Но когато се случи нещо неприятно, виждате същинското им лице.
Когато татко ми ни напусна, аз бях на 10 години. С майка ми останахме на улицата. Мама не знаеше къде да отиде и какво да прави. Единственият ни непосредствен родственик бе брат й, т.е. моят чичо Алексей.
Той въртеше собствен личен бизнес – имаше няколко аптеки. Така че несъмнено нямаше проблем с парите.
Тогава майка ми го помоли за помощ, да му заеме няколко хиляди, като даде обещание да върне всичко. В последна сметка ние даже нямахме къде да живеем.’
Но чичо Алексей ни погледна пренебрежително с майка ми и й сподели, че всеки самичък е ковачна живота си. И в случай че тя няма пари и брачният партньор й я е напуснал, тя сама си е отговорна за това.
Беше безапелационен, че няма да ни даде нищо назаем, тъй като няма непотребни пари. Бяхме сломени. За благополучие, се откриха положителни наши познати, които нни заеха пари.
Иронията бе, че съвсем непознати хора ни помогнаха. Мама работеше на две места, имахме пари единствено за наем и самун. Но това постоянно не беше достатъчно; имаше моменти, когато нямахме нищо за ястие.
Минаха години, аз пораснах, приключих университета с отличие. Сега работя на добра позиция в огромна компания. Изкарвам положителни пари. Купих си личен апартамент и неотдавна изплатих заема си за кола. Нещата вървят отлично.
Купих и дребна къща отвън града на майка ми. Много желаех да й благодаря за цялата работа и безсънните нощи.
А животът, както са споделили мъдрите хора, е бумеранг.
Наскоро майка ми пристигна при мен и сподели, че брат й Алексей е пристигнал да я види и доста желал да се срещне с мен. Оказва се, че бизнесът му е банкрутирал и в този момент той е заседнал в задължения.
Помолил майка ми да му помогне и да му даде пари назаем. Той молеше и се извиняваше, че в миналото ни е предизвикал това. Но майка му му отговори със същите думи, които сподели тогава.
Всеки е самичък ковач на своя живот. Чичо ми го осъзна по горчив метод. Да се оправя.
