Кумкуат
Кумкуат съставлява многогодишно, вечнозелено цитрусово дръвче или храстче, достигащо до 150 см височина. Наименованието кумкуат на китайски език значи златен портокал. Плодът на кумкуата в действителност наподобява на портокал, само че по размери се приближава до мандарина, даже е по-малък от нея. Растението е известно и като фортунела и кинкан.
Кумкуатът има гъсти клони, гланцирани зелени листа и бели или жълти цветове. Плодовете му са с кръгла (Fortunella japonica) или овална (Fortunella margarita) форма, дребни, златистожълти, оранжеви или яркооранжеви. Дължината им доближава от 3 до 4.5 см, а ширината – 2.5 см. Обвивката на плода е гладка, ароматна, и сладка на усет. Плодът нормално е разграничен на 4 до 7 бранша, в които има сред 2 и 5 семена. Плодовете могат да се ядат дружно с кората.
Кумкуатът цъфти през есента с красиви цветове, а плодовете узряват през февруари и март. Той има сладостен, кисел сок и нормално се отглежда мъчно. Създават се и се отглеждат кръстоски сред кумкуат и цитрусови растения – лаймкуат (лайм и кумкуат), мандаринкуат (мандарина и кумкуат), сънкуат (лимон и кумкуат) и така нататък На територията на Европа кумкуатът може да се открие единствено на остров Корфу и в Сицилия.
История на кумкуата
През 1912 година ботаниците обособяват кумкуата в обособен жанр Fortunella, защото кората му е по-тънка и сладка от другите цитрусови плодове. Родът се състои от четири типа, от които единствено един – хонконгската фортунела, се среща в дивата природа.
Растението се появява на остров Корфу едвам след Първата международна война, само че е култивирано в Китай още през Средновековието. По – късно в рода Fortunella е обособен и японският кинкан F. japonica, който макар названието си, също произлиза от Югоизточен Китай. Той също се оформя като неголямо дръвче с кръгли, дребни, яркооранжеви плодчета.
През годините се появяват доста естествени и изкуствени междуродови хибриди. Ето за какво от време на време назовават растението китайска мандарина, а различен път златен портокал. В средата на ХІХ век Англичаните популяризират кумкуата в Европа и през днешния ден той се култивира и отглежда в Китай и Индокитай, Япония, Флорида и Калифорния.
Съдържание на кумкуат
Кумкуатите са желани от последователите на здравословното хранене, защото са богати на минерални соли и витамини, а на първо място на витамин С. Както останалите цитрусови плодове, по този начин и кумкуат има ниско наличие на калории. 100 г пресни плодове съдържат единствено 71 ккал. Екзотичният плод е източник на потребни субстанции. Той е богат на фибри, съдържа витамини Е и пектин.
Ползи от кумкуат
Екзотичното растение е източник на потребни за здравето минерали. Кумкуат съдържа калций, мед, калий, манган, желязо, селен и цинк, витамини А, С и Е, диетични фибри, антиоксиданти като каротини, лутеин, зеаксантин, танини. Цитрусът съдържа положителни равнища на витамини от група В като тиамин, ниацин, пиридоксин, фолати и пантотенова киселина.
Отглеждане на кумкуат
Отглеждано в домашни условия това храстче доближава от 60 см до 1 метър, в редки случаи и повече. Кумкуатът е светлолюбиво растение, по тази причина би трябвало да му се обезпечи слънчево място, а през лятото е целесъобразно да се изнася навън. През зимата се прибира в ветровито ярко помещение, с температура сред 4 и 6 градуса.
През летните месеци е наложително изобилното поливане на дръвчето. През зимата водата би трябвало да е умерена, само че не трябва да се позволява прекалено навлажняване или пресъхване на субстрата. Растението би трябвало да се пулверизира постоянно, изключително през летните горещините, когато въздухът е доста изсъхнал или през зимата, в случай че дръвчето е в помещение с парно.
Необходимо е кумкуат да се полива единствено с топла вода със стайна температура, защото листата на цитросовите растение окапват от студената вода. Всички издънки напролет се режат, а на всяко стръкче се оставят не повече от три-четири млади летораста. Растението се развъжда с резници.
След петгодишна възраст дръвчето може да се мести в по-голям съд. Препоръчително е да се пресажда на всеки 2 – 3 години. Като най-добре е това да се прави през март. През пролетта и лятото кумкуатът би трябвало да се подхранва 2 – 3 пъти месечно с минерални торове, дървесна пепел или течен тор. През есента и зимата торенето се прави по-рядко – един път месечно.
Кумкуат в кулинарията
Плодовете на кумкуата са кисели и доста ароматни. Могат да се употребяват сурови, дружно с обелката или модифицирани. Благодарение на свежия си тип и дребния си размер кумкуатът е всред желаните коктейлни плодове. Понякога той може да размени маслинката в мартинито. Освен че декорира коктейлите, кинканът добавя чудесно усета им. Портокаловият усет в мартинито, елементарно може да се подмени с фортунела. В джина с тоник пък кумкуатът измества лимона.
От кумкуатите се вършат вкусни мармалади, конфитюри, компоти, сокове и тинктури. Екзотичният плод се използва като добавка към сладоледи или плодови салати. Използват се и за подготвяне на желета, джемове, за възстановяване усета на блюдата от риба и птици. Може да послужи за декорация на торти или за истинска украса на ястия.
От този дребен плод елементарно се подготвя лют сос за печени меса. Нарязан на тънки колелца, кумкуатът се съчетава съвършено с аспержи и свинско. Без подозрение той има разнородни кулинарни приложения – с изключение на необработен, може да се употребява сушен, захаросан, под формата на сладко, ликьор, ракия и така нататък
Цитросовият плод има тонизиращо и освежаващо деяние. Сокът от кумкуат, разбъркан с гореща вода, облекчава болките в гърлото. Кумкуатът умерено може да се включи в диети. Разбира се, в необработен тип, а не захаросан или в конфитюр.
Кумкуатите усъвършенстват храносмилането, освежават и зареждат организма с сила. Плодовете имат бактерицидно деяние, употребяват се за лекуване на гъбични инфекции и болести на дихателните пътища.
Съставките, които съдържа кумкуатът, оказват помощ за понижаване на риска от развиване на рак, диабет, дегенеративни болести и инфекции. Освен това растението има противовирусни и противоракови свойства и оказва помощ за попречване на нервно-дегенеративни болести, артрит, диабет и други
Както споменахме, това забавно растение намира необятна приложимост в кулинарията. Със своите леко горчиви и кисели плодчета кумкуатът елементарно съумява да завоюва феновете на пикантните усети. Ако обаче не си падате по горчиво-киселата нотка, можете да притъпите усета на плода с мед, захар или други подправки.
Рецепта за смути от кумкуат
кумкуат – 8 бр., лед – 1 ч.ч., лимонен сок – 2 с.л., мед – 1 с.л., канела – по желание
Начин на подготвяне: Измийте добре кумкуатите и ги поставете в купата на блендера дружно с леда и лимоновия сок. Смелете всички съставки. Подсладете полученото примес с мед и разбъркайте. Сервирайте смутито в стъклени чаши. По предпочитание можете да поръсите с малко канела.
Със сигурност този другоземен плод не би се понравил на всеки, само че пък разнообразяването на ежедневното меню с него Ви подсигурява чудесно здраве, по – пресен и тонизиран тип.
