Паника в Сърбия: Гражданите масово обменят динари за евро заради страх от санкции
Сърбите всеобщо обменят националната си валута за евро, подхранвани от опасения за идни наказания, оповестяват медиите в западната ни съседка, представени от bTV. През последните дни еврото мъчно се намира в обменните бюра, като постоянно се постанова да бъде заявявано авансово.
Вълната от суматоха стартира преди към 10 дни, откакто президентът на Сърбия Александър Вучич предизвести, че американските наказания против сръбската петролна компания NIS могат да обиден и банки, които работят с нея, както и даже Централната банка на страната.
Допълнително напрежение внесе и лекото поевтиняване на динара по отношение на еврото след години на съвсем закрепен курс. „ Движението, което видяхме през декември, е най-голямото за тази година, а евентуално и за по-дълъг интервал “, разяснява Борислав Бруич от Асоциацията на обменните бюра в Сърбия.
В опит да овладее обстановката Националната банка на Сърбия вкара краткотрайна мярка от 16 декември, с която забрани на обменните бюра да начисляват комисиони при продажба на евро на жители. Целта е курсът да не премине границата от 120 динара за евро, определяна като „ психически предел “.
От Централната банка твърдят, че суматохата няма действителни стопански учредения и е резултат от медийни изявления и обществени мрежи. Пред „ Дойче веле “ банкерът Владимир Васич съобщи, че няма стопански аргументи за сходни страхове, само че информацията към NIS е основала чувство за идна рецесия.
Експерти показват, че реакцията на жителите не е изненадваща на фона на загатна за хиперинфлацията от 90-те години. „ Това прекарване трайно е оформило недоверието към динара и институциите “, разяснява Иван Станоевич, помощник по политическа спестовност във Факултета по политически науки в Белград.
Американските наказания против NIS, в която Русия има мажоритарен дял от 56,15%, влязоха в действие на 9 октомври. Сърбия държи 29,87% от компанията. Президентът Вучич разгласи, че чака „ значими вести “ по тематиката до началото на идната седмица и дефинира 15 януари като „ ден Х “ за решение на рецесията.
Вълната от суматоха стартира преди към 10 дни, откакто президентът на Сърбия Александър Вучич предизвести, че американските наказания против сръбската петролна компания NIS могат да обиден и банки, които работят с нея, както и даже Централната банка на страната.
Допълнително напрежение внесе и лекото поевтиняване на динара по отношение на еврото след години на съвсем закрепен курс. „ Движението, което видяхме през декември, е най-голямото за тази година, а евентуално и за по-дълъг интервал “, разяснява Борислав Бруич от Асоциацията на обменните бюра в Сърбия.
В опит да овладее обстановката Националната банка на Сърбия вкара краткотрайна мярка от 16 декември, с която забрани на обменните бюра да начисляват комисиони при продажба на евро на жители. Целта е курсът да не премине границата от 120 динара за евро, определяна като „ психически предел “.
От Централната банка твърдят, че суматохата няма действителни стопански учредения и е резултат от медийни изявления и обществени мрежи. Пред „ Дойче веле “ банкерът Владимир Васич съобщи, че няма стопански аргументи за сходни страхове, само че информацията към NIS е основала чувство за идна рецесия.
Експерти показват, че реакцията на жителите не е изненадваща на фона на загатна за хиперинфлацията от 90-те години. „ Това прекарване трайно е оформило недоверието към динара и институциите “, разяснява Иван Станоевич, помощник по политическа спестовност във Факултета по политически науки в Белград.
Американските наказания против NIS, в която Русия има мажоритарен дял от 56,15%, влязоха в действие на 9 октомври. Сърбия държи 29,87% от компанията. Президентът Вучич разгласи, че чака „ значими вести “ по тематиката до началото на идната седмица и дефинира 15 януари като „ ден Х “ за решение на рецесията.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ