Културата на Монголия е оформена от номадската традиция на страната

Културата на Монголия е завършена от номадската традиция на страната и нейното състояние на кръстопът сред разнообразни империи и цивилизации. 

Монголската традиция е повлияна от монголските, тюркските и източноазиатските нации, както и от географията на страната и нейната история на политически, стопански и културни взаимоотношения с други народи.

Един от най-отличителните аспекти на монголската просвета е нейната номадска скотовъдна стопанска система, която е оформяла обичайния метод на живот от епохи.

Номадският метод на живот е концентриран към фамилията и общността и включва развъждане на животни като овце, кози и якове. 

Този метод на живот е оказал доста въздействие върху монголската просвета, поставяйки отпечатък върху всичко - от обществените връзки и фамилните структури в страната до изкуството, музиката и литературата.

Монголската просвета с е добре известна със своята музика, танци и литература. 

Музикалните и танцови обичаи на страната са тясно свързани с нейното номадско минало и са значима част от нейното културно завещание. 

Монголската литература, въпреки това, има дълга и разнообразна история и включва както устни, по този начин и писмени обичаи.

Гер значи дом на монголски. На запад го назовават юрта. Това е тип портативно жилище, произходът му е в Централна Азия, изключително в степите на Монголия. 

Герът е обичайната част от живота на номадските пастири от хилядолетия.

Изграждането на монголски гер стартира с кръгла дървена рамка: комплект от решетъчни стенни секции, рамка на вратата, прави стълбове на покрива и корона, държана дружно с въже. 

Този дървен скелет по-късно се претегля и се покрива с пълен филц, окачен от центъра на покрива, нормално изработен от вълната на овцете или други животни.

Този здрав, топъл дом може да бъде издигнат за по-малко от три часа и даже нарисуван с обичайни монголски претекстове.  Обикновено има спалня, всекидневна и кухня и може да побере към 15 души, според от размера на юртата. 

След като пристигна времето фамилията да се реалокира, герът може да бъде раздрънкан на плоски пакети в границите на към час и отвеян, с цел да бъде издигнат още веднъж на друго място. Къде ще бъде ситуиран идващият дом зависи от тревата, вятъра и водата.

В пустинята Гоби – един от най-суровите климатични условия в света, където температурите са екстремни– герът служи като извънредно функционален заслон, който може да затопли жителите си през студените зими и да ги охлади под горещото лятно слънце, като в същото време разрешава на мощни пролетни ветрове да препускат около него. 

Чрез генерации излъчена мъдрост за тяхната естествена среда, пастирите са се научили да дефинират по кое време, къде и какъв брой бързо да реалокират дома и животните си при такива фрапантни сезонни промени.

През 1960 година съвсем две трети от популацията на Монголия е живяло в провинцията – през днешния ден този брой е по-малко от една трета.

Голяма част от хората се местят в столицата Улан Батор, с цел да живеят по друг метод. 

Новодошлите се сблъскват с чужд метод на живот. 

Те имат по-високи разноски и разнообразни провокации.

Дори в града доста фамилии живеят в герове. 

Но вместо в голямата степ, тук те се оказват натъпкани в квартали с палатки в края на Улан Батор, с дребен достъп до услуги като течаща вода, електричество, канализационни системи и отопление.

С хиляди огньове, запалени за готвене и топлота, децата страдат изключително от замърсяването на въздуха. 

Днес Улан Батор е една от най-замърсените столици в света, където равнищата на токсични фини прахови частици постоянно надвишават допустимата норма.