Богът на маите Кукулкан обезглавил италианци и британци
Кукулкан, прочут още като Гукуматц и Кецалкоатъл, крилатият змей, в митологията на маите е прочут като едно от основните божества.
Той е господ на четирите свещени дара – огъня, земята, въздуха и водата, като всеки детайл е бил обвързван с божествено животно или растение.
Така да вземем за пример въздухът е бил обвързван с орел, земята – с царевица, огънят – с гущер, а водата – с риба. В ръкописите и скулптурите на маите Кукулкан е показан с шест алегорични облика, като главно това е обликът на дракона.
Освен това е изобразяван като орел, ягуар, кръв, охлюв и флейта, направена от кости. Кукулкан съставлява положителни и неприятни сили, както са обединени в едно ин и ян в източните религии.
Към времето на испанското настъпление – през шестнадесети век в облика на Кукулкан се слели легендите за историческо лице – предводителя на Толтеките, който считал себе си за превъплъщението на Кукулкан, и античните вярвания на маите в култа на облачните дракони.
В резултат на това при късните маи Кукулкан се считал за господ напразно, дъждовете, господ на планетата Венера, създател на няколко династии и градове. Той се изобразявал във тип на змей с човешка глава.
Според маите Кукулкан ги е научил на земеделие, лов на риба, на разнообразни науки, дал им е календар и книжовност, изобретил е церемониите и кодексите със закони. В историята на маите култът към Кукулкан се преобразувал в фетиш към благородството.
В жертва му принасяли индианци, които били определени от средите на локалната аристокрация, като церемонията била осъществявана с невероятна церемониалност.
Кукулкан бил прочут освен с добрината си, само че и с гнева си. И до през днешния ден няма рационално пояснение историята с английските учени, безследно изчезнали през 1974 година. Те търсели съкровищата на
Маите под управлението на английския академик Мичъл Хеджис.
Той станал прочут в целия свят с кристалния череп, който бил открит от доведената му щерка навръх 17-тия й рожден ден. През 1997 година на остров Юкатан, където бил открит въпросният череп, кацнали 8 италиански пътешественика.
Един от тях носел добитата за стремглава сума карта на тайнственото населено място на маите. След като стигнали мястото, италианците почнали да търсят руини дружно с наетите от тях служащи.
След което изгорили огромен сектор от гората, с цел да облекчи търсенето. Когато димът се разсеял, под пълен пласт пепел били открити остатъци от пирамида, каменни стени, голям амфитеатър със седящи места, който можел да побере няколко хиляди души.
Малко по-късно обаче насладата на италианците била сменена от боязън. Докато разглеждали пирамидата, те се натъкнали на 16 обезглвени скелета – тъкмо съответстващи на броя на изчезналите английски учени.
Сред костите се търкалял дневникът на Мичъл Хеджис. Според дневника британците разкрили черепа на Кукулкан, само че незабавно изгубили инструментите и храната си, а след това един по един почнали да умират.
„ Става нещо необичайно. Всяка нощ някой обезглавява по един от експедицията и го слага в седнало състояние в амфитеатъра. Вече сме единствено пет. Явно сме разгневили бога Кукулкан, въпреки че върнахме черепа му на мястото ”, пишело в дневника.
Италианците събрали багажа си и решили да си тръгнат, само че преди този момент хвърлили по един взор на черепа, който лежал в ниша на видно място. Това било тъкмо копие на човешки череп от кристал, затрупан със злато.
На повърхността на черепа се виждали картини, които се движели. Никой от италианците не се върнал в родината си. След осем дни всички те били открити обезглавени.
