Над 1300 дарите дадоха възможност да се закупи 2/3 от родната къща на Димитър Талев
Две-трети от родната къща на Димитър Талев в Прилеп са към този момент благосъстоятелност на социална изгода фондация " Манол Пейков и другари ", оповестява Манол Пейков в обществената мрежа. Това става допустимо благодарение на над 1300 донори, а сумата, която е платена за тази част е 82,500 евро. Перипетите на Пейков са дълги, както ще се уверите от обявата му.
`От през днешния ден две-трети от родната къща на Димитър Талев в Прилеп (частта, към която поех персонален ангажимент преди година, два месеца и два дни) са българска благосъстоятелност.
По-точно – благосъстоятелност са на записаната в социална изгода фондация " Манол Пейков и другари " – с помощта на 1374-мата донори, които повярваха в идеята и в моята дарба (и годност) да я осъществя, и през последната година преведоха по сметките на фондацията 215,797 лв. и 58 стотинки.
* * *
А в този момент – малко по-подробно.
Когато предишния петък до мен стигна неприятната вест, че част от покрива на Талевата къща е рухнала, преди малко (след следващото многомесечно чакане) бях получил оценка от прилепска община за дължимия налог – който наложително трябваше да бъде преведен, преди да се купи къщата.
Уви, документът беше с досадна печатна неточност, която го правеше негоден. И въпреки юристът на Снежана (довчерашната собственичка на къщата) да ме увери, че казусът ще бъде решен неотложно, взех решение, че не мога – пък и нямам право – да очаквам повече.
В неделя звъннах на Чило – на който имам цялостно доверие и с който сме добре стиковани още от времето, когато купувахме генератори за Украйна – и го попитах подготвен ли е да тръгне с мен. Той се съгласи без никакви ангажименти.
Условихме са тръгнем рано сутринта във вторник и да останем толкоз, колкото е належащо, с цел да приключим договорката. Така и направихме.
Ето някои от нещата, които ни се случиха оттогава:
○ Наложи ни се да прережем катинара на къщата с голям резач, взет назаем от локална железария – откакто нито един от двата ключа, дадени ни от стопанката, не сработи. (После сложихме на негово място чисто нов, несъмнено.);
○ Успяхме да проникнем (Чило, не аз) в подпокривното пространство през една от капандурите и да установим, че покривът е рухнал в резултат на естествено стареене, а не на злоумишлен акт – а дупките в стената (и в пода на приземния етаж, която не се вижда на снимката), са плод не на някакъв бойкот, а на иманярски попълзновения (по друго време са разрушени и претърсени и трите камини на къщата, в която никой не живее повече от десетилетие);
○ Наехме си хотел за два дни, които по-късно удължихме на три, а най-после – на четири (а евентуално щяхме да останем и повече, в случай че не беше пристигнал уикендът и не бяхме форсирали нещата до дупка, с цел да приключим сделката);
○ В характерен за себе си жанр, Чило пъклен се раздразни от увисналата пластмасова тръба в двора, от която в основите на къщата течеше вода. В още по-типичен за себе си жанр той купи от водопроводния магазин специфична запушалка със силиконово уплътнение, след което извади от багажника на колата стабилен набор от принадлежности и деликатно и методично спря теча;
○ Посетихме прилепското данъчно ръководство и саморъчно заплатихме дължимите налози (новият документ в действителност беше подготвен!), а сетне си взехме назад подпечатаните документи, нужни за нотариалната сделка;
○ Отидохме до кадастъра и поръчахме всички нужни скици, свързани с парцела (оказа се, че са цели 10 – и се наложи да чакаме до идващия ден, тъй като беше невероятно да се извадят всичките в границите на деня);
○ Издирихме експерти по геодезия, които да дойдат (дойдоха!) и да замерят целият парцел, имот по имот и етаж по етаж (замериха го!) – а сетне да сравнят замерванията си със скиците от кадастъра и да потвърдят верността им (сравниха ги и потвърдиха);
○ Изпихме десетки кафета (надявам се няма потребност да загатвам, че всички разноски по престоя са си от нашия джоб, не на сметка на фондацията) и организирахме десетки диалози на най-различни тематики с най-разнообразни хора – и в частност с юриста на Снежана, който беше неразделно до нас и ни консултираше и съдействаше за всичко – данъчни документи, преводи, легализации, връзки с всевъзможни специалисти, препоръки от най-различен характер;
○ Подписахме (аз и Снежана) контракт за покупко-продажба, въз основа на който да имам съображение да преведа парите, след което да бъде нотариално заверен;
○ Занесохме контракта при нотариус, с цел да го приготви за легализация. Там научихме, че договорката не може да бъде осъществена без 1) ново настоящо положение на фондацията с м о к ъ р щемпел и 2) уверение с м о к ъ р щемпел от моята банка в България, че ц я л а т а сума е съответно преведена;
○ След като от България ни споделиха, че най-кратката доставка от Пловдив до Прилеп (с DHL) лишава 48 часа (което щеше да отсрочи нещата за другата седмица, а ние не можехме и не искахме да си го позволим), намерихме човек (благодаря, Ангеле!), който да докара документите от Пловдив до границата късно вечерта, а ние с Чило отидохме да го посрещнем (три часа от Прилеп до границата и още четири назад от границата до Битоля, където бяхме отседнали);
○ Вечеряхме с млад и приветлив локален издател, който се зарадва на самодейността ни и показа мнението, че главната причина за " търканията " и " неналичието на задоволителна непосредственост " сред двата народа е, че те просто не се познават задоволително (с което му мнение няма по какъв начин да не се съглася);
○ Установихме (изцяло по емпиричен път!), че многообразието от обичайни тестени произведения в локалните пекарни в Прилеп и Битоля е доста по-голямо от това в България, а качеството – доста по-добро;
○ Вечеряхме с българския консул в Битоля и човек от неговия екип (това – преди изказването на Главчев!), които изрекоха поддръжката си за нашето начинание и готовността си да спомагат със препоръки, административна и чисто физическа помощ – в границите на опциите и пълномощията си, схваща се;
○ След неочакваната пиар-акция на държавното управление на Главчев ( " Държавата ще я купи-и-и-и-и! " ), която ни хвана няколко часа преди завършването на договорката, ми се наложи да повеждам дълги и напоителни диалози с най-малко ч е т и р и национални медии, в които да им обясня за какво тъкмо в този миг е извънредно н е у м е с т н о да давам мнение за думите на премиера и да описвам от първа ръка за протичащото се на терен (слава богу, в с и ч к и до един ме схванаха и влязоха в състояние – по тази причина и най-вероятно не сте чули нищо за нас и нашите старания по която и да е медия);
○ Разговаряхме (неформално) с няколко строителни бригади, за да сондираме дали имат нужните умения и опит, с цел да ремонтират сходна постройка (и дали имат интерес да се захванат с нещо подобно);
○ Преди да отидем при нотариуса за финално " солемнизиране " на договорката (както го назовават тук), намерихме време да се срещнем и с проектантско бюро, с което да обсъдим обстойно и нашироко какви са идващите стъпки, които би трябвало да се подхващат за 1) избавяне и 2) възобновяване на сградата;
○ Запознахме се (почти по случайност!) с Мите, брат на Снежана и другар от детинство на нейния юрист, който е женен за българка (от Плевен), живее от трийсет години в Щатите и си е тук единствено за десетина дни; който композира, свири на китара и пее; на който пуснах няколко свои песни, а той ги изслуша с наяве любопитство; и с който, с изключение на общи ползи, открихме (боже, какъв брой дребен е светът!) и общи п о з н а т и – не къде да е, а в Детройт, Мичиган – на броени километри от личния му дом;
○ Наехме локален юрист, който 1) да ни съставлява пред управляващите при потребност, 2) да стартира договаряния със притежателите на останалата 1/3 от къщата, с цел да откри дали и при какви условия са склонни да се разделят с нея, и 3) да записва клон на фондацията в Прилеп с адрес " Пере Темелкоски " 4 (който е и адресът на родната къща на Димитър Талев);
○ " Само аз имах вяра в теб от началото до края ", рече ми Снежана на разлъка, откакто се похвали, че кръвното й най-накрая е спаднало и до момента в който ми подаваше торбичка с дребни армагани в символ на признателност. Успокоих я, че надалеч не е единствено тя – просто малцината злобари като предписание са надалеч по-гласовити от многочислените поддръжници;
○ Навсякъде, във в с я к а институция или заведение, както и при инцидентните ни срещи на улицата, хората ни посрещаха с усмивки, с и м п а т и я и подготвеност (не единствено на доктрина, само че и на практика) да ни спомагат. Във всичките си десетки официални и неофициални диалози не срещнахме н и т о едно съмнително или намръщено (па камо ли враждебно!) лице.
* * *
Какво следва:
1) Авариен ремонт на покрива за подсушаване и обезопасяване. Срок: до няколко седмици. (Вече са подхванати дейности за издаване на позволение за въпросния ремонт.)
2) Подготвяне на проект и екип за реорганизация и възобновяване с специалисти и строители от България и Македония. Срок: няколко месеца, може би година.
3) Влизане в договаряния със притежателите на останалата 1/3 от къщата за нейното придобиване (което, с изключение на всичко останало, ще ни развърже ръцете за огромна, детайлна и деликатна реставрация). Срок: безсрочно.
4) Назначаване на човек с непрекъснат ангажимент, който да поддържа и стопанисва къщата, да посреща хора и да провежда събития. Срок: дълготрайно (начало: след привършване на ремонта).
* * *
Няколко заключителни думи.
Бих желал да се извиня
● на всички вас, които не спряхте да ме подкрепяте – задето не съумях да се оправя по-бързо;
● на тези, които (със сигурност) са се дразнили от неналичието на новини по проблема месеци наред – просто (предвид очевидната тактичност на темата) обстановката беше такава, че всеки разказан сюжет и всяка изпусната дума по отношение на многочислените премеждия и меандри, през които минах през това време, рискуваха да злепоставят някого или наранят възприятията му и/или да раздразнят и възпалят другиго;
● на тези, дето ще кажат: отново го настройки по този начин, че да си направиш предизборна реклама. (Тъжната истина е, че връзка и м а, само че не нарочна, а изцяло разумна и естествена – уговорките ми в Народното събрание не позволяваха да дойда на място и да прекарам известно време, да се срещна с хората, да ги спечеля; в случай че го бях сторил по-рано, може би щях – най-малко в известна степен – да ускоря процеса. Слава богу, Чило към този момент е замесен в тематиката не по-малко от мен – и при всевъзможни мои бъдещи ангажираности ще може да ме " замества " и телом, и духом.);
● на пиарите на господин Главчев – задето му " отмъкнах " няколкоминутната популярност. (Всъщност същински се веселя, че страната – най-малко на думи – най-сетне обърна уместно внимание на този проблем. И съм подготвен с удоволствие да си подпомагам с " нея ", с цел да доведем нещата до сполучлив и отговарящ на името на Димитър Талев край. Ала все си мисля, че в случай че някой н а и с т и н а имаше желание да р а б о т и по този проблем, все щеше да е намерил метод да се свърже с мен, с цел да си поговорим – както в това време направиха половин дузина публицисти. Уви, никой не го стори – до момента в който ние с Чило действахме, " страната " единствено приказваше.);
● на водачите на партията с несполучливото име " Възраждане " – задето отново не им излезе куция номер. Знам, че умират от гняв, задето един " безродник " прави повече патриотична работа от цялата им парламентарна група, заедно със секретарките и разсилния. И е в действителност тъжно, че под смехотворната им тролска маска толкоз елементарно лъсват очевидната им подмолност, безпринципност и изтощение. (И доста бих желал да се обърна към немалкото техни свестни, само че лековерни почитатели – с цел да им кажа, че откровено се надявам полека-лека да стартират да се разсънват.)
Последно, само че не на последно място:
Приятели не се печелят с огромни приказки и (уж-патриотично) думкане на тъпани, още по-малко – с недоверчивост, вербална експанзия и покровителствено отношение. Печелят се със искреност, с диалог, усмивка, човещина и почтеност.
Елате в Битоля и Прилеп. Без значение какво сте чували по тв приемника, хората тук (имам поради естествените хора на улицата, не политичарите по високите етажи) са доброжелателни, открити и непосредствени, другарски настроени, без каквито и да е предубеждения към България и българите. Хотелите са положителни, храната е страхотна, гостоприемството е безупречно.
Още един път, за кой ли път: благодаря ви за доверието и поддръжката!
Ще ви държа в течение. Главното занапред следва. ❤
П.П. Сумата за придобиване на къщата е 82,500 евро (като 2,500 са за заплащане на локалния данък). Към това следва да се прибавят адвокатски разноски (по разписка) за 1,050 евро, тоест – общо 83,550 евро, или 163,410 лева
Това значи, че от събраните от вас средства остават още 52,388 лв., които ще употребяваме (при цялостна отчетност, схваща се) за идните поправки и (евентуални) придобивания на останалите дялове от къщата.
(Тези средства са задоволителни за в този момент, само че в дълготраен проект за ремонта и [евентуалната] покупка на оставащия дял ще са нужни много повече. Ще ви осведомяваме съответно за тези ни потребности, само че в случай че – въпреки всичко! – бихте желали в това време да подкрепите акцията, подсещам сметките на фондацията:
Фондация " Манол Пейков и другари "
Търговска банка Д АД
IBAN: BG09DEMI92405000310141
или PayPal: [email protected]
Основание: За къщата на Димитър Талев в Прилеп)`
`От през днешния ден две-трети от родната къща на Димитър Талев в Прилеп (частта, към която поех персонален ангажимент преди година, два месеца и два дни) са българска благосъстоятелност.
По-точно – благосъстоятелност са на записаната в социална изгода фондация " Манол Пейков и другари " – с помощта на 1374-мата донори, които повярваха в идеята и в моята дарба (и годност) да я осъществя, и през последната година преведоха по сметките на фондацията 215,797 лв. и 58 стотинки.
* * *
А в този момент – малко по-подробно.
Когато предишния петък до мен стигна неприятната вест, че част от покрива на Талевата къща е рухнала, преди малко (след следващото многомесечно чакане) бях получил оценка от прилепска община за дължимия налог – който наложително трябваше да бъде преведен, преди да се купи къщата.
Уви, документът беше с досадна печатна неточност, която го правеше негоден. И въпреки юристът на Снежана (довчерашната собственичка на къщата) да ме увери, че казусът ще бъде решен неотложно, взех решение, че не мога – пък и нямам право – да очаквам повече.
В неделя звъннах на Чило – на който имам цялостно доверие и с който сме добре стиковани още от времето, когато купувахме генератори за Украйна – и го попитах подготвен ли е да тръгне с мен. Той се съгласи без никакви ангажименти.
Условихме са тръгнем рано сутринта във вторник и да останем толкоз, колкото е належащо, с цел да приключим договорката. Така и направихме.
Ето някои от нещата, които ни се случиха оттогава:
○ Наложи ни се да прережем катинара на къщата с голям резач, взет назаем от локална железария – откакто нито един от двата ключа, дадени ни от стопанката, не сработи. (После сложихме на негово място чисто нов, несъмнено.);
○ Успяхме да проникнем (Чило, не аз) в подпокривното пространство през една от капандурите и да установим, че покривът е рухнал в резултат на естествено стареене, а не на злоумишлен акт – а дупките в стената (и в пода на приземния етаж, която не се вижда на снимката), са плод не на някакъв бойкот, а на иманярски попълзновения (по друго време са разрушени и претърсени и трите камини на къщата, в която никой не живее повече от десетилетие);
○ Наехме си хотел за два дни, които по-късно удължихме на три, а най-после – на четири (а евентуално щяхме да останем и повече, в случай че не беше пристигнал уикендът и не бяхме форсирали нещата до дупка, с цел да приключим сделката);
○ В характерен за себе си жанр, Чило пъклен се раздразни от увисналата пластмасова тръба в двора, от която в основите на къщата течеше вода. В още по-типичен за себе си жанр той купи от водопроводния магазин специфична запушалка със силиконово уплътнение, след което извади от багажника на колата стабилен набор от принадлежности и деликатно и методично спря теча;
○ Посетихме прилепското данъчно ръководство и саморъчно заплатихме дължимите налози (новият документ в действителност беше подготвен!), а сетне си взехме назад подпечатаните документи, нужни за нотариалната сделка;
○ Отидохме до кадастъра и поръчахме всички нужни скици, свързани с парцела (оказа се, че са цели 10 – и се наложи да чакаме до идващия ден, тъй като беше невероятно да се извадят всичките в границите на деня);
○ Издирихме експерти по геодезия, които да дойдат (дойдоха!) и да замерят целият парцел, имот по имот и етаж по етаж (замериха го!) – а сетне да сравнят замерванията си със скиците от кадастъра и да потвърдят верността им (сравниха ги и потвърдиха);
○ Изпихме десетки кафета (надявам се няма потребност да загатвам, че всички разноски по престоя са си от нашия джоб, не на сметка на фондацията) и организирахме десетки диалози на най-различни тематики с най-разнообразни хора – и в частност с юриста на Снежана, който беше неразделно до нас и ни консултираше и съдействаше за всичко – данъчни документи, преводи, легализации, връзки с всевъзможни специалисти, препоръки от най-различен характер;
○ Подписахме (аз и Снежана) контракт за покупко-продажба, въз основа на който да имам съображение да преведа парите, след което да бъде нотариално заверен;
○ Занесохме контракта при нотариус, с цел да го приготви за легализация. Там научихме, че договорката не може да бъде осъществена без 1) ново настоящо положение на фондацията с м о к ъ р щемпел и 2) уверение с м о к ъ р щемпел от моята банка в България, че ц я л а т а сума е съответно преведена;
○ След като от България ни споделиха, че най-кратката доставка от Пловдив до Прилеп (с DHL) лишава 48 часа (което щеше да отсрочи нещата за другата седмица, а ние не можехме и не искахме да си го позволим), намерихме човек (благодаря, Ангеле!), който да докара документите от Пловдив до границата късно вечерта, а ние с Чило отидохме да го посрещнем (три часа от Прилеп до границата и още четири назад от границата до Битоля, където бяхме отседнали);
○ Вечеряхме с млад и приветлив локален издател, който се зарадва на самодейността ни и показа мнението, че главната причина за " търканията " и " неналичието на задоволителна непосредственост " сред двата народа е, че те просто не се познават задоволително (с което му мнение няма по какъв начин да не се съглася);
○ Установихме (изцяло по емпиричен път!), че многообразието от обичайни тестени произведения в локалните пекарни в Прилеп и Битоля е доста по-голямо от това в България, а качеството – доста по-добро;
○ Вечеряхме с българския консул в Битоля и човек от неговия екип (това – преди изказването на Главчев!), които изрекоха поддръжката си за нашето начинание и готовността си да спомагат със препоръки, административна и чисто физическа помощ – в границите на опциите и пълномощията си, схваща се;
○ След неочакваната пиар-акция на държавното управление на Главчев ( " Държавата ще я купи-и-и-и-и! " ), която ни хвана няколко часа преди завършването на договорката, ми се наложи да повеждам дълги и напоителни диалози с най-малко ч е т и р и национални медии, в които да им обясня за какво тъкмо в този миг е извънредно н е у м е с т н о да давам мнение за думите на премиера и да описвам от първа ръка за протичащото се на терен (слава богу, в с и ч к и до един ме схванаха и влязоха в състояние – по тази причина и най-вероятно не сте чули нищо за нас и нашите старания по която и да е медия);
○ Разговаряхме (неформално) с няколко строителни бригади, за да сондираме дали имат нужните умения и опит, с цел да ремонтират сходна постройка (и дали имат интерес да се захванат с нещо подобно);
○ Преди да отидем при нотариуса за финално " солемнизиране " на договорката (както го назовават тук), намерихме време да се срещнем и с проектантско бюро, с което да обсъдим обстойно и нашироко какви са идващите стъпки, които би трябвало да се подхващат за 1) избавяне и 2) възобновяване на сградата;
○ Запознахме се (почти по случайност!) с Мите, брат на Снежана и другар от детинство на нейния юрист, който е женен за българка (от Плевен), живее от трийсет години в Щатите и си е тук единствено за десетина дни; който композира, свири на китара и пее; на който пуснах няколко свои песни, а той ги изслуша с наяве любопитство; и с който, с изключение на общи ползи, открихме (боже, какъв брой дребен е светът!) и общи п о з н а т и – не къде да е, а в Детройт, Мичиган – на броени километри от личния му дом;
○ Наехме локален юрист, който 1) да ни съставлява пред управляващите при потребност, 2) да стартира договаряния със притежателите на останалата 1/3 от къщата, с цел да откри дали и при какви условия са склонни да се разделят с нея, и 3) да записва клон на фондацията в Прилеп с адрес " Пере Темелкоски " 4 (който е и адресът на родната къща на Димитър Талев);
○ " Само аз имах вяра в теб от началото до края ", рече ми Снежана на разлъка, откакто се похвали, че кръвното й най-накрая е спаднало и до момента в който ми подаваше торбичка с дребни армагани в символ на признателност. Успокоих я, че надалеч не е единствено тя – просто малцината злобари като предписание са надалеч по-гласовити от многочислените поддръжници;
○ Навсякъде, във в с я к а институция или заведение, както и при инцидентните ни срещи на улицата, хората ни посрещаха с усмивки, с и м п а т и я и подготвеност (не единствено на доктрина, само че и на практика) да ни спомагат. Във всичките си десетки официални и неофициални диалози не срещнахме н и т о едно съмнително или намръщено (па камо ли враждебно!) лице.
* * *
Какво следва:
1) Авариен ремонт на покрива за подсушаване и обезопасяване. Срок: до няколко седмици. (Вече са подхванати дейности за издаване на позволение за въпросния ремонт.)
2) Подготвяне на проект и екип за реорганизация и възобновяване с специалисти и строители от България и Македония. Срок: няколко месеца, може би година.
3) Влизане в договаряния със притежателите на останалата 1/3 от къщата за нейното придобиване (което, с изключение на всичко останало, ще ни развърже ръцете за огромна, детайлна и деликатна реставрация). Срок: безсрочно.
4) Назначаване на човек с непрекъснат ангажимент, който да поддържа и стопанисва къщата, да посреща хора и да провежда събития. Срок: дълготрайно (начало: след привършване на ремонта).
* * *
Няколко заключителни думи.
Бих желал да се извиня
● на всички вас, които не спряхте да ме подкрепяте – задето не съумях да се оправя по-бързо;
● на тези, които (със сигурност) са се дразнили от неналичието на новини по проблема месеци наред – просто (предвид очевидната тактичност на темата) обстановката беше такава, че всеки разказан сюжет и всяка изпусната дума по отношение на многочислените премеждия и меандри, през които минах през това време, рискуваха да злепоставят някого или наранят възприятията му и/или да раздразнят и възпалят другиго;
● на тези, дето ще кажат: отново го настройки по този начин, че да си направиш предизборна реклама. (Тъжната истина е, че връзка и м а, само че не нарочна, а изцяло разумна и естествена – уговорките ми в Народното събрание не позволяваха да дойда на място и да прекарам известно време, да се срещна с хората, да ги спечеля; в случай че го бях сторил по-рано, може би щях – най-малко в известна степен – да ускоря процеса. Слава богу, Чило към този момент е замесен в тематиката не по-малко от мен – и при всевъзможни мои бъдещи ангажираности ще може да ме " замества " и телом, и духом.);
● на пиарите на господин Главчев – задето му " отмъкнах " няколкоминутната популярност. (Всъщност същински се веселя, че страната – най-малко на думи – най-сетне обърна уместно внимание на този проблем. И съм подготвен с удоволствие да си подпомагам с " нея ", с цел да доведем нещата до сполучлив и отговарящ на името на Димитър Талев край. Ала все си мисля, че в случай че някой н а и с т и н а имаше желание да р а б о т и по този проблем, все щеше да е намерил метод да се свърже с мен, с цел да си поговорим – както в това време направиха половин дузина публицисти. Уви, никой не го стори – до момента в който ние с Чило действахме, " страната " единствено приказваше.);
● на водачите на партията с несполучливото име " Възраждане " – задето отново не им излезе куция номер. Знам, че умират от гняв, задето един " безродник " прави повече патриотична работа от цялата им парламентарна група, заедно със секретарките и разсилния. И е в действителност тъжно, че под смехотворната им тролска маска толкоз елементарно лъсват очевидната им подмолност, безпринципност и изтощение. (И доста бих желал да се обърна към немалкото техни свестни, само че лековерни почитатели – с цел да им кажа, че откровено се надявам полека-лека да стартират да се разсънват.)
Последно, само че не на последно място:
Приятели не се печелят с огромни приказки и (уж-патриотично) думкане на тъпани, още по-малко – с недоверчивост, вербална експанзия и покровителствено отношение. Печелят се със искреност, с диалог, усмивка, човещина и почтеност.
Елате в Битоля и Прилеп. Без значение какво сте чували по тв приемника, хората тук (имам поради естествените хора на улицата, не политичарите по високите етажи) са доброжелателни, открити и непосредствени, другарски настроени, без каквито и да е предубеждения към България и българите. Хотелите са положителни, храната е страхотна, гостоприемството е безупречно.
Още един път, за кой ли път: благодаря ви за доверието и поддръжката!
Ще ви държа в течение. Главното занапред следва. ❤
П.П. Сумата за придобиване на къщата е 82,500 евро (като 2,500 са за заплащане на локалния данък). Към това следва да се прибавят адвокатски разноски (по разписка) за 1,050 евро, тоест – общо 83,550 евро, или 163,410 лева
Това значи, че от събраните от вас средства остават още 52,388 лв., които ще употребяваме (при цялостна отчетност, схваща се) за идните поправки и (евентуални) придобивания на останалите дялове от къщата.
(Тези средства са задоволителни за в този момент, само че в дълготраен проект за ремонта и [евентуалната] покупка на оставащия дял ще са нужни много повече. Ще ви осведомяваме съответно за тези ни потребности, само че в случай че – въпреки всичко! – бихте желали в това време да подкрепите акцията, подсещам сметките на фондацията:
Фондация " Манол Пейков и другари "
Търговска банка Д АД
IBAN: BG09DEMI92405000310141
или PayPal: [email protected]
Основание: За къщата на Димитър Талев в Прилеп)`
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ