Кризата в Украйна е сблъсък на два мирогледа
Кризата в Украйна надали отминава - конфликт на две гледни точки за света, който може да раздруса Европа. Тя носи ехото на Студената война и възкресява една концепция, останала от Ялтенската конференция през 1945 година: Западът би трябвало да почита съветската сфера на въздействие в Централна и Източна Европа.
Откакто пристигна на власт през 2000 година, съветският президент Владимир Путин работи непрекъснато и систематично, с цел да промени това, което той счита за унизително раздробяване на Съветския съюз преди 30 години.
Докато струпва войски по границата с Украйна и организира военни учения в Беларус, покрай границите на страните от НАТО Полша и Литва, Путин упорства на Украйна да бъде неразрешено да упражнява суверенното си право да се причисли към западния алианс, както и да бъдат лимитирани други дейности на НАТО, като да вземем за пример разполагането на войски в страните от някогашния руски блок.
НАТО сподели, че настояванията са неприемливи и че присъединението към алианса е право на всяка страна и не заплашва Русия. Критиците на Путин настояват, че това, от което той в действителност се опасява, не е НАТО, а появяването на демократична, просперираща Украйна, която може да предложи опция на все по-авторитарното ръководство на Путин и която руснаците е допустимо да намерят за привлекателна.
Настоящите претенции на Русия се основават на дългогодишното възприятие за неправда на Путин и отхвърлянето от негова страна на Украйна и Беларус като в действителност обособени, суверенни страни. Според него те са част от една доста по-стара рускоезична и православна татковина, към която би трябвало да се причислят или най-малко да бъдат другарски настроени към Москва.
В разглеждащ цяло хилядолетие етюд от предишното лято, озаглавен " Историческото единение на руснаците и украинците ", Путин разкри проектите си. Той упорства, че днешното делене на Русия, Украйна и Беларус на обособени страни е изкуствено, дължащо се значително на политически неточности по време на руския интервал, а в тази ситуация с Украйна е движено от злоумишлен " антируски план ", подкрепян от Вашингтон от 2014 година насам.
Неговият рускоцентричен мироглед за района съставлява решаващо тестване за президента на Съединени американски щати Джо Байдън, който към този момент се бори с рецесии на голям брой вътрешни фронтове: пандемията от коронавируса; съживяването на инфлацията; разграничената нация, в която огромна част от електората отхвърля да признае президентството му; както и Конгресът, който блокира доста от неговите обществени и климатични цели.
Байдън изключи опцията за военна интервенция в поддръжка на Украйна, а вместо това употребява интензивна дипломация и активизира западните съдружници да поддържат обещаните от него строги и мъчителни наказания против Русия, в случай че тя се осмели да нахлуе в Украйна. Но според от това по какъв начин ще се развие обстановката, той призна, че може да има проблеми да задържи обединени всички съдружници.
Руският водач към този момент един път нахлу в Украйна, само че без да провокира особена реакция. Русия си върна Крим от Украйна през 2014 година и поддържа проруските украински сепаратисти, които се борят против държавното управление в Киев в района на Донбас - тиха война, в която са починали 14 000 души, измежду които повече от 3000 цивилни.
Стратегията на Путин е да се опита да възвърне властта и да очертае сфера на въздействие, която Русия загуби с рухването на Берлинската стена, най-малко в региона на някогашния Съветски съюз. Той се възмущава от това, което счита за западно нахлуване в страните от някогашния Варшавски контракт, които в миналото са представлявали просъветски буфер сред Съюз на съветските социалистически републики и НАТО.
През 1999 година беше разрешено да се причислят към НАТО на Полша, Унгария и Чехия, а през 2004 година - на България, Естония, Латвия, Литва, Румъния и Словакия.
Подложени на руско владичество след Втората международна война, страните желаеха да се причислят към западния защитителен съюз и западната система на свободния пазар, с цел да си обезпечат самостоятелност и разцвет след повдигането на Желязната завеса.
По сходни аргументи Украйна и Грузия също желаят участие и бяха приети от НАТО като имащи упоритост да влязат в алианса. Украинският президент Володимир Зеленски прикани западните водачи да одобряват като неотложна молбата на Украйна за присъединение като сигнал към Москва, че Западът ще пази независимостта на Украйна.
Русия твърди, че разширението на НАТО нарушава уговорките, поети към нея след рухването на Берлинската стена в подмяна на единодушието ѝ за обединяването на Германия. Представители на Съединени американски щати отхвърлят да са давани такива обещания.
В началото на своето президентство Путин не се противопоставяше изрично на НАТО. В изявление за Би Би Си през 2000 година той загатна, че Русия даже може да се заинтересува от присъединяване; години по-късно той съобщи, че е повдигнал тази вероятност пред президента на Съединени американски щати Бил Клинтън, преди той да се отдръпна от поста през 2001 година
Сега обаче Путин счита, че алиансът заплашва сигурността на Русия.
Но по-новите страни членки на НАТО са на противоположното мнение. Те считат, че Русия, която може да се похвали с най-голямата войска в района и голям нуклеарен боеприпас, е същинската опасност, заради което са побързали да се причислят към НАТО - страхувайки се, че една укрепнала Русия може някой ден да се опита да възвърне господството си.
Оспорваните избори в Беларус доведоха до траяли месеци наред всеобщи демонстрации против дългогодишния беларуски водач Александър Лукашенко. Отчужден от личния си народ и незачитан от Запада като законен президент, Лукашенко се доближава от ден на ден към защитната прегръдка на Путин.
По сходен метод, след цивилен безредици в Казахстан преди броени седмици, Русия изпрати войски в границите на мироопазваща задача на Организацията на Oоговора за групова сигурност - управителен от нея алианс - с цел да оказват помощ на президента на тази някогашна руска република да възвърне реда. След това тези войски напуснаха страната.
Целта на Путин е да възвърне връзките си с някогашните съседи на Русия от руско време, като в същото време провокира и раздели Запада. Вместо да води Русия в по-демократична посока, той наподобява отхвърля самата концепция за демократична народна власт като резистентен модел, като я преглежда по-скоро като хитрост, която Западът употребява, с цел да преследва личните си цели и да унижава своите врагове.
Путин пристигна на власт, обещавайки да възвърне на Русия възприятието за великолепие. Той си върна икономическия надзор от олигарсите, смаза бунтовниците в Чечения, последователно задуши самостоятелните медии и усили вложенията в армията. Неотдавна Путин забрани и дребното останали съветски организации за отбрана на правата на индивида.
Отвъд границите на Русия тайните му служби убиват критици и се месят в избори в чужбина, в това число предлагайки загадка поддръжка за избирането на Доналд Тръмп през 2016 година, за акцията за Брекзит във Англия и за разнообразни десни европейски партии, които се опълчват на европейската интеграция.
През 2019 година той съобщи в изявление, че " либерализмът е стар ", намеквайки, че преобладаващият западен блян за демократична народна власт към този момент няма място в света. Идеята, че украинците са самостоятелни и биха могли свободно да избират личните си съюзи, за него просто е подъл опит да бъде изиграна Русия.
" Всички хитрувания, свързани с антируския план, са ни ясни. И ние в никакъв случай няма да позволим нашите исторически територии и околните ни нации, които живеят там, да бъдат употребявани против Русия. А на тези, които ще подхващат сходен опит, желая да кажа, че по този метод те ще унищожат личната си страна ", написа Путин в свое есе през лятото на предходната година.
" Убеден съм, че същински суверенитет на Украйна е вероятен единствено в партньорство с Русия ", акцентира той.
Предизвикателството пред Байдън, НАТО и Европейския съюз е дали тяхната групова решителност и взаимност могат да защитят визията на Украйна за себе си като част от Запада и дали съветските националистически упоритости на Путин в района ще съумеят или не.
По БТА
Откакто пристигна на власт през 2000 година, съветският президент Владимир Путин работи непрекъснато и систематично, с цел да промени това, което той счита за унизително раздробяване на Съветския съюз преди 30 години.
Докато струпва войски по границата с Украйна и организира военни учения в Беларус, покрай границите на страните от НАТО Полша и Литва, Путин упорства на Украйна да бъде неразрешено да упражнява суверенното си право да се причисли към западния алианс, както и да бъдат лимитирани други дейности на НАТО, като да вземем за пример разполагането на войски в страните от някогашния руски блок.
НАТО сподели, че настояванията са неприемливи и че присъединението към алианса е право на всяка страна и не заплашва Русия. Критиците на Путин настояват, че това, от което той в действителност се опасява, не е НАТО, а появяването на демократична, просперираща Украйна, която може да предложи опция на все по-авторитарното ръководство на Путин и която руснаците е допустимо да намерят за привлекателна.
Настоящите претенции на Русия се основават на дългогодишното възприятие за неправда на Путин и отхвърлянето от негова страна на Украйна и Беларус като в действителност обособени, суверенни страни. Според него те са част от една доста по-стара рускоезична и православна татковина, към която би трябвало да се причислят или най-малко да бъдат другарски настроени към Москва.
В разглеждащ цяло хилядолетие етюд от предишното лято, озаглавен " Историческото единение на руснаците и украинците ", Путин разкри проектите си. Той упорства, че днешното делене на Русия, Украйна и Беларус на обособени страни е изкуствено, дължащо се значително на политически неточности по време на руския интервал, а в тази ситуация с Украйна е движено от злоумишлен " антируски план ", подкрепян от Вашингтон от 2014 година насам.
Неговият рускоцентричен мироглед за района съставлява решаващо тестване за президента на Съединени американски щати Джо Байдън, който към този момент се бори с рецесии на голям брой вътрешни фронтове: пандемията от коронавируса; съживяването на инфлацията; разграничената нация, в която огромна част от електората отхвърля да признае президентството му; както и Конгресът, който блокира доста от неговите обществени и климатични цели.
Байдън изключи опцията за военна интервенция в поддръжка на Украйна, а вместо това употребява интензивна дипломация и активизира западните съдружници да поддържат обещаните от него строги и мъчителни наказания против Русия, в случай че тя се осмели да нахлуе в Украйна. Но според от това по какъв начин ще се развие обстановката, той призна, че може да има проблеми да задържи обединени всички съдружници.
Руският водач към този момент един път нахлу в Украйна, само че без да провокира особена реакция. Русия си върна Крим от Украйна през 2014 година и поддържа проруските украински сепаратисти, които се борят против държавното управление в Киев в района на Донбас - тиха война, в която са починали 14 000 души, измежду които повече от 3000 цивилни.
Стратегията на Путин е да се опита да възвърне властта и да очертае сфера на въздействие, която Русия загуби с рухването на Берлинската стена, най-малко в региона на някогашния Съветски съюз. Той се възмущава от това, което счита за западно нахлуване в страните от някогашния Варшавски контракт, които в миналото са представлявали просъветски буфер сред Съюз на съветските социалистически републики и НАТО.
През 1999 година беше разрешено да се причислят към НАТО на Полша, Унгария и Чехия, а през 2004 година - на България, Естония, Латвия, Литва, Румъния и Словакия.
Подложени на руско владичество след Втората международна война, страните желаеха да се причислят към западния защитителен съюз и западната система на свободния пазар, с цел да си обезпечат самостоятелност и разцвет след повдигането на Желязната завеса.
По сходни аргументи Украйна и Грузия също желаят участие и бяха приети от НАТО като имащи упоритост да влязат в алианса. Украинският президент Володимир Зеленски прикани западните водачи да одобряват като неотложна молбата на Украйна за присъединение като сигнал към Москва, че Западът ще пази независимостта на Украйна.
Русия твърди, че разширението на НАТО нарушава уговорките, поети към нея след рухването на Берлинската стена в подмяна на единодушието ѝ за обединяването на Германия. Представители на Съединени американски щати отхвърлят да са давани такива обещания.
В началото на своето президентство Путин не се противопоставяше изрично на НАТО. В изявление за Би Би Си през 2000 година той загатна, че Русия даже може да се заинтересува от присъединяване; години по-късно той съобщи, че е повдигнал тази вероятност пред президента на Съединени американски щати Бил Клинтън, преди той да се отдръпна от поста през 2001 година
Сега обаче Путин счита, че алиансът заплашва сигурността на Русия.
Но по-новите страни членки на НАТО са на противоположното мнение. Те считат, че Русия, която може да се похвали с най-голямата войска в района и голям нуклеарен боеприпас, е същинската опасност, заради което са побързали да се причислят към НАТО - страхувайки се, че една укрепнала Русия може някой ден да се опита да възвърне господството си.
Оспорваните избори в Беларус доведоха до траяли месеци наред всеобщи демонстрации против дългогодишния беларуски водач Александър Лукашенко. Отчужден от личния си народ и незачитан от Запада като законен президент, Лукашенко се доближава от ден на ден към защитната прегръдка на Путин.
По сходен метод, след цивилен безредици в Казахстан преди броени седмици, Русия изпрати войски в границите на мироопазваща задача на Организацията на Oоговора за групова сигурност - управителен от нея алианс - с цел да оказват помощ на президента на тази някогашна руска република да възвърне реда. След това тези войски напуснаха страната.
Целта на Путин е да възвърне връзките си с някогашните съседи на Русия от руско време, като в същото време провокира и раздели Запада. Вместо да води Русия в по-демократична посока, той наподобява отхвърля самата концепция за демократична народна власт като резистентен модел, като я преглежда по-скоро като хитрост, която Западът употребява, с цел да преследва личните си цели и да унижава своите врагове.
Путин пристигна на власт, обещавайки да възвърне на Русия възприятието за великолепие. Той си върна икономическия надзор от олигарсите, смаза бунтовниците в Чечения, последователно задуши самостоятелните медии и усили вложенията в армията. Неотдавна Путин забрани и дребното останали съветски организации за отбрана на правата на индивида.
Отвъд границите на Русия тайните му служби убиват критици и се месят в избори в чужбина, в това число предлагайки загадка поддръжка за избирането на Доналд Тръмп през 2016 година, за акцията за Брекзит във Англия и за разнообразни десни европейски партии, които се опълчват на европейската интеграция.
През 2019 година той съобщи в изявление, че " либерализмът е стар ", намеквайки, че преобладаващият западен блян за демократична народна власт към този момент няма място в света. Идеята, че украинците са самостоятелни и биха могли свободно да избират личните си съюзи, за него просто е подъл опит да бъде изиграна Русия.
" Всички хитрувания, свързани с антируския план, са ни ясни. И ние в никакъв случай няма да позволим нашите исторически територии и околните ни нации, които живеят там, да бъдат употребявани против Русия. А на тези, които ще подхващат сходен опит, желая да кажа, че по този метод те ще унищожат личната си страна ", написа Путин в свое есе през лятото на предходната година.
" Убеден съм, че същински суверенитет на Украйна е вероятен единствено в партньорство с Русия ", акцентира той.
Предизвикателството пред Байдън, НАТО и Европейския съюз е дали тяхната групова решителност и взаимност могат да защитят визията на Украйна за себе си като част от Запада и дали съветските националистически упоритости на Путин в района ще съумеят или не.
По БТА
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ