Кризата с коронавируса направи съвсем отчетлива следната дългосрочна тенденция в

Кризата с ковид направи напълно отчетлива следната дълготрайна наклонност в десния политически набор. В стопански проект всички развити страни започнаха солидна държавна поддръжка за стопанската система. И Съединени американски щати, и Европейски Съюз към този момент изразходиха и възнамеряват да изхарчат трилиони обществени средства, с цел да подтикват своите стопанства. Както и да се облича идеологически, тази политика е съвременна интерпретация на концепциите на Джон Мейнард Кейнс - подстрекател на Рузвелт в Съединени американски щати и на следвоенното възобновяване в Западна Европа. Сега просто всички още веднъж са кейнсианци и в това отношение няма огромна разлика сред Тръмп и Байдън, Джонсън и Стармър, Меркел, Макрон, Путин и Ердоган.

Към тази група може да прибавим и Бойко Борисов и ГЕРБ, които предложиха първия от десетилетия насам същински кейнсиански бюджет на България. В него има съществено вдишване на нов обществен дълг, повишен бюджетен недостиг и разноски за обществени действия. Раздаването на пари на калпак за стимулиране на потреблението намира разнообразни изрази в този бюджет, само че не е изключено българите (както и доста други европейци) в някой миг да стартират да получават пари непосредствено в сметките си за намаляване на резултатите от рецесията. Където всички, там и гол Хасан, както се споделя.

Като Барон Мюнхаузен

Не е ясно дали тази Барон Мюнхаузенова тактика - да се издърпаш от икономическото тресавище самичък за косата с повече харчене - ще е сполучлива: времето ще покаже. Но по този начин или другояче светът, а и в частност България, няма друга тактика за справяне с рецесията. Правителството след Борисов също ще подхваща сходни ограничения, като вярата е в тях да има повече дълготрайна мисъл за решение на структурни проблеми и по-малко предпочитание за предизборно предразполагане на електората. Два образеца са задоволителни в тази посока. Вместо да се раздават обществени помощи на богатите (наравно с тези за бедните) и да се дават по 50 лв. на всички пенсионери, кейнсианската обстановка би могла да се употребява за дълготрайни смислени промени в обществената и пенсионната сфера. Вместо това ГЕРБ взеха решение да дадат избирателен подкуп на допустимо максимален кръг от евентуални гласоподаватели.

Възприемането на кейнсианските хрумвания от страна на десни партии несъмнено води до политическото обезличаване на някои от тях. Още повече, че най-малко в Източна Европа се наложи и всеобща политика на ниски (и плоски) директни налози, която мъчно ще бъде ревизирана съществено в бъдеще. Дори тези, които оферират анулация на плоския налог в България, имат поради по-скоро дребни корекции: въвеждане на необлагаем най-малко (което е цивилизовано и належащо допълнение) и вкарването на малко по-високи квоти от към 15% на високите приходи (което е по-спорна мярка с неразбираем чист ефект). Дори с такива корекции България би си останала страна с доста ниски директни налози в относителен проект.