Украйна отбеляза 24 май - още един символ на борбата срещу руската имперщина
На 24 май Украйна също уважи Деня на светите братя Кирил и Методий, българската писменост, култура и просвета, и славянската словесност. В годините на своята самостоятелност украинците означават празника, само че по време на Съветския съюз той дълго време е забраняван.
На фотосите си от вчерашния 24 май в Киев, Татяна Станева е запечатала алегорични моменти пред паметника на Кирил и Методий на Михайловския площад в украинската столица. На едно от изображенията ракурсът е подобен, като че ли Методий държи в ръцете си украинското знаме, а в подножието на монумента е струпата пленена и изгоряла съветска техника - знак на разрушената Русия.
Забележително е, че това е най-старият монумент на светите равноапостоли в света – те са изобразени дружно с фигурите на княгиня Олга и Андрей Първозвани. Сградата с украинския байрак зад монумента, която се вижда на фотографията, е Министерството на външните работи на Украйна.
За Татяна Станева 24 май е измежду обичаните ѝ празници, тъй като демонстрира дълбоката връзка сред Украйна и България.
„ Абсолютно всички в Украйна са наясно, от кое място идва писмеността. Още в Руската империя не се признава, че България е основоположник на писмеността. Впоследствие Съветите още повече задълбочават непризнаването на старобългарския език и българския корен. " – споделя тя в профила си във Facebook.
В Украйна честванията на 24 май стартират през 1918 година, когато Министерството на просветата на Украинската национална република го афишира със специфичен декрет.
„ Но през годините на руската власт Украйна не помни за този празник и го възвърне едвам през 1986 година
В модерна Украйна празникът е съживен през 2004 година в чест на свети равноапостоли Кирил и Методий.
Светите братя-просветители са доста почитани от украинския народ. “ – отбелязва Анна Тертичина, заместник-посланик на Украйна в София.
Паметникът на светите братя на Михайловския площад е дело на украинския ваятел Иван Кавалеридзе - подложен е през 1911 година През 1923 година обаче болшевиките го демонтират, а украниците го скриват, с цел да го запазят. През 1996 година той е възобновен, а честването на празника е обновено през 2004 година – в самостоятелна Украйна.
Делото на Кирил и Методий обаче доста по-рано се трансформира в алегорична част от битката на украинския народ за самостоятелност. В тяхна чест през 1846 година в Киев е основано Кирило-Методиевското приятелство, а съветското самодържавие е унищожено. Това общество е първото съдружие на надарената украинска юноша и интелигенция. Сред членовете му са Никола Костомаров и Тарас Шевченко, които за първи път в историята на Украйна си слагат политическа цел – битката за правата на украинския народ.
Украинският народ помни и уважава солунските братя, а многочислените монументи в цяла Украйна са несъмнено доказателство за това.
В новата ни история първата стъпка в развиването на културните връзки сред Киев и София е направена на среща сред Иван Шишманов и М. Василенко – министър на образованието на Украйна, по чиято заповед на 24 май 1918 година в украинските учебни заведения е сложено на началото на честванията на просветителите Кирил и Методий. Традицията е заимствана от България, където празникът се отбелязва от 1851.
След като научава за решението на министъра, Ив. Шишманов оповестява за това на българския министър на просветата П. Пешев и му предлага да поздрави украинския си сътрудник.
Първата тържествена литургия в чест на Св. Кирил и Методий в Киев се е състояла в катедралата „ Света София “. На идващия ден българският дипломат е посетил М. Василенко, с цел да съобщи депеша от българския министър на образованието. В нея се отбелязва значимостта на 24 май за двата народа и че превръщането му в наш общ празник ще способства доближаването на българския и украинския народ.
На фотосите си от вчерашния 24 май в Киев, Татяна Станева е запечатала алегорични моменти пред паметника на Кирил и Методий на Михайловския площад в украинската столица. На едно от изображенията ракурсът е подобен, като че ли Методий държи в ръцете си украинското знаме, а в подножието на монумента е струпата пленена и изгоряла съветска техника - знак на разрушената Русия.
Забележително е, че това е най-старият монумент на светите равноапостоли в света – те са изобразени дружно с фигурите на княгиня Олга и Андрей Първозвани. Сградата с украинския байрак зад монумента, която се вижда на фотографията, е Министерството на външните работи на Украйна.
За Татяна Станева 24 май е измежду обичаните ѝ празници, тъй като демонстрира дълбоката връзка сред Украйна и България.
„ Абсолютно всички в Украйна са наясно, от кое място идва писмеността. Още в Руската империя не се признава, че България е основоположник на писмеността. Впоследствие Съветите още повече задълбочават непризнаването на старобългарския език и българския корен. " – споделя тя в профила си във Facebook.
В Украйна честванията на 24 май стартират през 1918 година, когато Министерството на просветата на Украинската национална република го афишира със специфичен декрет.
„ Но през годините на руската власт Украйна не помни за този празник и го възвърне едвам през 1986 година
В модерна Украйна празникът е съживен през 2004 година в чест на свети равноапостоли Кирил и Методий.
Светите братя-просветители са доста почитани от украинския народ. “ – отбелязва Анна Тертичина, заместник-посланик на Украйна в София.
Паметникът на светите братя на Михайловския площад е дело на украинския ваятел Иван Кавалеридзе - подложен е през 1911 година През 1923 година обаче болшевиките го демонтират, а украниците го скриват, с цел да го запазят. През 1996 година той е възобновен, а честването на празника е обновено през 2004 година – в самостоятелна Украйна.
Делото на Кирил и Методий обаче доста по-рано се трансформира в алегорична част от битката на украинския народ за самостоятелност. В тяхна чест през 1846 година в Киев е основано Кирило-Методиевското приятелство, а съветското самодържавие е унищожено. Това общество е първото съдружие на надарената украинска юноша и интелигенция. Сред членовете му са Никола Костомаров и Тарас Шевченко, които за първи път в историята на Украйна си слагат политическа цел – битката за правата на украинския народ.
Украинският народ помни и уважава солунските братя, а многочислените монументи в цяла Украйна са несъмнено доказателство за това.
В новата ни история първата стъпка в развиването на културните връзки сред Киев и София е направена на среща сред Иван Шишманов и М. Василенко – министър на образованието на Украйна, по чиято заповед на 24 май 1918 година в украинските учебни заведения е сложено на началото на честванията на просветителите Кирил и Методий. Традицията е заимствана от България, където празникът се отбелязва от 1851.
След като научава за решението на министъра, Ив. Шишманов оповестява за това на българския министър на просветата П. Пешев и му предлага да поздрави украинския си сътрудник.
Първата тържествена литургия в чест на Св. Кирил и Методий в Киев се е състояла в катедралата „ Света София “. На идващия ден българският дипломат е посетил М. Василенко, с цел да съобщи депеша от българския министър на образованието. В нея се отбелязва значимостта на 24 май за двата народа и че превръщането му в наш общ празник ще способства доближаването на българския и украинския народ.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ