Жената на всички времена блести в най-скъпата картина
" Кристис " постави зашеметяваща цена, с цел да счупи върха на " Жените на Алжир " 
Мерилин Монро става перлата в короната на Анди Уорхол
200 милиона щатски $! На толкоз е оценена авансово картината на Анди Уорхол Shot Sage Blue Marilyn (Простреляната синьо-зелена Мерилин) от 1964 година, която ще бъде препоръчана за продажба от аукционната къща " Кристис " в Ню Йорк през май.
Ако тази ситопечатна творба с облика на Мерилин Монро се продаде за 200 млн. или повече, тя ще удвои досегашния връх за Уорхол, регистриран през 2013 година, когато Silver Car Crash - Double Disaster (в дословен превод " Катастрофа на сребърна кола - двойно злополучие " ), основана през 1963 година, е осъществена против 105,4 млн. $. Ще бъде надминат и върхът за картина от 20 век, който досега се държи от една от версиите на " Жените на Алжир " (1955 г.), продадена през 2015 година за 179,4 млн. $ (купувач е някогашният министър-председател на Катар Хамад бин Джасим бин Джабер Ал Тани). Основателно поражда въпросът: Защо някой ще заплати шокиращата сума?
Да продаваш продажбата
Предлагането на произведение на попкултурата за продажба е някаква перифраза. Продаваш нещо, което единствено по себе си съставлява продажба. Това е и смисълът на всичко, което Анди Уорхол основава в своя живот. Неговите произведения са връх на културата, чиято цел е да донесе веществен триумф, без значение че през днешния ден към този момент се прави оценка и от позиция на нематериалното и духовното.
Картините на Уорхол не могат да стоят паралелно до тайнствено усмихващата се " Мона Лиза " на Леонардо, не биха могли да украсят тавана на Сикстинската шапка като библейските шедьоври на Микеланджело или да покажат страданието на войната, както го е направил Пикасо в " Герника ".
На отминалия 20-ти и сегашния 21-ви век обаче те прилягат идеално, тъй като демонстрират леснотата и удобствата на всеобщото произвеждане, заведенията за бързо хранене и елементарно постигнатата популярност. Цял живот на
Анди Уорхол се надпреварва с явлението " известност "
Този талант на 20 век овреме схваща привлекателността на това да бъдеш огромна звезда и да можеш да въздействаш върху актуалното общество. При това Уорхол го осъзнава преди да дойдат интернет и обществените мрежи, където сигурно няма нищо по-ценно от известността. Още по-изразено е увлечението му по известни актриси и фешън икони на неговото време, които той постоянно увековечава в своите творби на изкуството.
Ранният Уорхол се концентрира върху следвоенната любовна спекулация на Америка с потребителското (което изяснява манията му по консервите на чорба " Кембъл " и бутилките на Кока-Кола), само че най-скъпите негови произведения показват звезди от женски пол. Анди Уорхол залага на техники за ситопечат и със собствен ловък почерк показва известни дамски лица. Малко или доста Уорхол прави по този начин, че тези звезди да станат още по-популярни даже след гибелта си.
Лайза Минели, Елизабет Тейлър, Джаки Кенеди и доста други славни персона минават през плакатите му, само че най-забележителното, което публиката безусловно харесва и до през днешния ден, са портретите на Мерилин Монро. Никой в никакъв случай не е бил толкоз прочут или толкоз очевидно важен за Уорхол и неговата кариера колкото Мерилин.
Защо Уорхол употребява Монро?
Shot Sage Blue Marilyn не е първият облик на холивудската звезда, основан от Уорхол. Той се захваща с нея през 1962 година (годината, в която тя се самоубива).
Мерилин Монро е безконечният секссимвол, персоналният й живот е по-интересен за света от професионалния, въпреки да е актриса.
Омъжва се три пъти и безусловно всеки ден дава храна на медиите. Точно както множеството почитатели на Монро, Уорхол е удивен от концепцията за подобен вид известни хора, които водят невъобразимо блестящ метод на живот и които се трансформират в същински икони, без да са светци.
Анди Уорхол в никакъв случай не се среща персонално с Мерилин Монро. Чисто съвпадане (а може би нещо надълбоко в душата, за което не е признал) е, че избира Монро да участва в неговите ранни, само че и евентуално най-известни творби в попарт придвижването. Когато той се заема с облика на Мерилин, тя към този момент е поставила завършек на живота си.
Лицето и славата й обезпечават на Уорхол отлична основа за повтарящи се в бъдещето претекстове и герои. За своите портрети на Мерилин Уорхол употребява рекламна фотография, уверен че съвсем никой няма да разпознае, от кино лентата " Ниагара " (1953). Не рисува нещо свое авторско, а вкарва в серийно произвеждане една снимка, която обаче той издига до равнището на шедьовър.
Уорхол печата Мерилин Монро, като първо рисува платното с разнообразни цветове, а по-късно слага портрета върху него. Подобрява облиците благодарение на цялостен набор от цветове. Този акт на печатане и изобразяване в разнообразни вариации разрешава на Уорхол да играе с гамата от графични благоприятни условия, които даже едно-единствено изображение може да даде.
Усета си към палитрата Уорхол добавя с цветове за всекидневен искра и железни бои, които не се срещат постоянно в актуалното изкуство, а това в допълнение му оказва помощ да открои личния си жанр.
Легендата
Тук е моментът да разкрием от кое място идва името на картината, което е по този начин мъчно преводимо на български език. В името Shot Sage Blue Marilyn комплицираните думи са shot (прострелян) и sage blue (вариант на синьо-зеления цвят, който вид няма название на български). Най-близкото до превод на обозначението е " Простреляната синьо-зелена Мерилин ".
Защо е " простреляна "? През август 1964 година Дороти Подбър, феминистка, участничка в пърформънси и лудетина, която сама дефинира себе си като " зла магьосница ", нахлува в студиото на Анди Уорхол в Ню Йорк. В горещия летен ден приятелката на фотографа на Уорхол Били Нейм е неуместно облечена - цялата в черна кожа и с бели ръкавици. Пита Анди дали може да щракне няколко картини и вярвайки, че желае да снима най-новата му работа, той се съгласява.
Подбър вади дребен револвер от чантата си и стреля през поставените една върху друга четири картини на Мерилин Монро. Неразбирателството идва от обстоятелството, че думата shoot (минало причестяване: shot) с изключение на " изстрелвам " има и смисъла " фотографирам ". Дороти пита: може ли да изстрелвам, Уорхол дава отговор: може да фотографираш.
Следва неизбежното. Изстрелът минава тъкмо сред веждите на лицата. Четирите картини след това са съответно закърпени и " замазани " от Уорхол, само че прякорът им към този момент е лепнат - " Простреляните Мерилини ".
Анди в никакъв случай повече не позволява Дороти в студиото си. " Много е рискова ", оплаква се той на приятелите си. А можеше да е признателен, в случай че знаеше какво ще донесе на творбите му тази странна преживелица.
Купувачът ще получи повече
" Мерилините " са общо пет платна (само едно не е " простреляно " ). Те са с размери към метър на метър, всяка с друг декор, а през днешния ден се одобряват за най-емблематичните произведения на Уорхол. Дупка или друга щета в една картина би се отразила неприятно, изключително на цената й, въпреки й да бъде поправена сполучливо. Но " Простреляните Мерилини " се трансформират в най-търсените и скъпи " икони " на Уорхол.
За някои от тях са платени суми сред 90 милиона и 130 милиона $. Смята се, че за разновидността с оранжев декор познавач е платил 200 милиона $, само че продажбата е била частна, т.е. няма по какъв начин да бъде публично доказана.
Дори в случай че Shot Sage Blue Marilyn се продаде за повече от минимума, който са сложили от " Кристис ", тя отново ще остане под най-високата цена, плащана в миналото за произведение на изкуството на търг.
Рекордът принадлежи на картината на Леонардо да Винчи " Спасителят на света " (Salvator Mundi), купена от саудитския принц Бадр бин Абдула за 450 милиона $ през 2017 година.
Но това, което сполучливият покупател ще получи е цяла една галактика - вселената на Анди Уорхол. Когато обществото има потребност да огледа на актуалния свят през нови очи, от дълго време отишлият си Уорхол постоянно ще бъде там със своите картини, с цел да съобщи нещата искрено и да ги оцени по достолепие. Преди 60 години манията му по Мерилин Монро и нейния триумф го провокират да види в бъдещето. Интерено, в случай че беше жив през днешния ден, върху кого би избрал насочил вниманието си през днешния ден...
Мерилин Монро става перлата в короната на Анди Уорхол 200 милиона щатски $! На толкоз е оценена авансово картината на Анди Уорхол Shot Sage Blue Marilyn (Простреляната синьо-зелена Мерилин) от 1964 година, която ще бъде препоръчана за продажба от аукционната къща " Кристис " в Ню Йорк през май.
Ако тази ситопечатна творба с облика на Мерилин Монро се продаде за 200 млн. или повече, тя ще удвои досегашния връх за Уорхол, регистриран през 2013 година, когато Silver Car Crash - Double Disaster (в дословен превод " Катастрофа на сребърна кола - двойно злополучие " ), основана през 1963 година, е осъществена против 105,4 млн. $. Ще бъде надминат и върхът за картина от 20 век, който досега се държи от една от версиите на " Жените на Алжир " (1955 г.), продадена през 2015 година за 179,4 млн. $ (купувач е някогашният министър-председател на Катар Хамад бин Джасим бин Джабер Ал Тани). Основателно поражда въпросът: Защо някой ще заплати шокиращата сума?
Да продаваш продажбата
Предлагането на произведение на попкултурата за продажба е някаква перифраза. Продаваш нещо, което единствено по себе си съставлява продажба. Това е и смисълът на всичко, което Анди Уорхол основава в своя живот. Неговите произведения са връх на културата, чиято цел е да донесе веществен триумф, без значение че през днешния ден към този момент се прави оценка и от позиция на нематериалното и духовното.
Картините на Уорхол не могат да стоят паралелно до тайнствено усмихващата се " Мона Лиза " на Леонардо, не биха могли да украсят тавана на Сикстинската шапка като библейските шедьоври на Микеланджело или да покажат страданието на войната, както го е направил Пикасо в " Герника ".
На отминалия 20-ти и сегашния 21-ви век обаче те прилягат идеално, тъй като демонстрират леснотата и удобствата на всеобщото произвеждане, заведенията за бързо хранене и елементарно постигнатата популярност. Цял живот на
Анди Уорхол се надпреварва с явлението " известност " Този талант на 20 век овреме схваща привлекателността на това да бъдеш огромна звезда и да можеш да въздействаш върху актуалното общество. При това Уорхол го осъзнава преди да дойдат интернет и обществените мрежи, където сигурно няма нищо по-ценно от известността. Още по-изразено е увлечението му по известни актриси и фешън икони на неговото време, които той постоянно увековечава в своите творби на изкуството.
Ранният Уорхол се концентрира върху следвоенната любовна спекулация на Америка с потребителското (което изяснява манията му по консервите на чорба " Кембъл " и бутилките на Кока-Кола), само че най-скъпите негови произведения показват звезди от женски пол. Анди Уорхол залага на техники за ситопечат и със собствен ловък почерк показва известни дамски лица. Малко или доста Уорхол прави по този начин, че тези звезди да станат още по-популярни даже след гибелта си.
Лайза Минели, Елизабет Тейлър, Джаки Кенеди и доста други славни персона минават през плакатите му, само че най-забележителното, което публиката безусловно харесва и до през днешния ден, са портретите на Мерилин Монро. Никой в никакъв случай не е бил толкоз прочут или толкоз очевидно важен за Уорхол и неговата кариера колкото Мерилин.
Защо Уорхол употребява Монро? Shot Sage Blue Marilyn не е първият облик на холивудската звезда, основан от Уорхол. Той се захваща с нея през 1962 година (годината, в която тя се самоубива).
Мерилин Монро е безконечният секссимвол, персоналният й живот е по-интересен за света от професионалния, въпреки да е актриса.
Омъжва се три пъти и безусловно всеки ден дава храна на медиите. Точно както множеството почитатели на Монро, Уорхол е удивен от концепцията за подобен вид известни хора, които водят невъобразимо блестящ метод на живот и които се трансформират в същински икони, без да са светци.
Анди Уорхол в никакъв случай не се среща персонално с Мерилин Монро. Чисто съвпадане (а може би нещо надълбоко в душата, за което не е признал) е, че избира Монро да участва в неговите ранни, само че и евентуално най-известни творби в попарт придвижването. Когато той се заема с облика на Мерилин, тя към този момент е поставила завършек на живота си.
Лицето и славата й обезпечават на Уорхол отлична основа за повтарящи се в бъдещето претекстове и герои. За своите портрети на Мерилин Уорхол употребява рекламна фотография, уверен че съвсем никой няма да разпознае, от кино лентата " Ниагара " (1953). Не рисува нещо свое авторско, а вкарва в серийно произвеждане една снимка, която обаче той издига до равнището на шедьовър.
Уорхол печата Мерилин Монро, като първо рисува платното с разнообразни цветове, а по-късно слага портрета върху него. Подобрява облиците благодарение на цялостен набор от цветове. Този акт на печатане и изобразяване в разнообразни вариации разрешава на Уорхол да играе с гамата от графични благоприятни условия, които даже едно-единствено изображение може да даде.
Усета си към палитрата Уорхол добавя с цветове за всекидневен искра и железни бои, които не се срещат постоянно в актуалното изкуство, а това в допълнение му оказва помощ да открои личния си жанр.
Легендата Тук е моментът да разкрием от кое място идва името на картината, което е по този начин мъчно преводимо на български език. В името Shot Sage Blue Marilyn комплицираните думи са shot (прострелян) и sage blue (вариант на синьо-зеления цвят, който вид няма название на български). Най-близкото до превод на обозначението е " Простреляната синьо-зелена Мерилин ".
Защо е " простреляна "? През август 1964 година Дороти Подбър, феминистка, участничка в пърформънси и лудетина, която сама дефинира себе си като " зла магьосница ", нахлува в студиото на Анди Уорхол в Ню Йорк. В горещия летен ден приятелката на фотографа на Уорхол Били Нейм е неуместно облечена - цялата в черна кожа и с бели ръкавици. Пита Анди дали може да щракне няколко картини и вярвайки, че желае да снима най-новата му работа, той се съгласява.
Подбър вади дребен револвер от чантата си и стреля през поставените една върху друга четири картини на Мерилин Монро. Неразбирателството идва от обстоятелството, че думата shoot (минало причестяване: shot) с изключение на " изстрелвам " има и смисъла " фотографирам ". Дороти пита: може ли да изстрелвам, Уорхол дава отговор: може да фотографираш.
Следва неизбежното. Изстрелът минава тъкмо сред веждите на лицата. Четирите картини след това са съответно закърпени и " замазани " от Уорхол, само че прякорът им към този момент е лепнат - " Простреляните Мерилини ".
Анди в никакъв случай повече не позволява Дороти в студиото си. " Много е рискова ", оплаква се той на приятелите си. А можеше да е признателен, в случай че знаеше какво ще донесе на творбите му тази странна преживелица.
Купувачът ще получи повече
" Мерилините " са общо пет платна (само едно не е " простреляно " ). Те са с размери към метър на метър, всяка с друг декор, а през днешния ден се одобряват за най-емблематичните произведения на Уорхол. Дупка или друга щета в една картина би се отразила неприятно, изключително на цената й, въпреки й да бъде поправена сполучливо. Но " Простреляните Мерилини " се трансформират в най-търсените и скъпи " икони " на Уорхол.
За някои от тях са платени суми сред 90 милиона и 130 милиона $. Смята се, че за разновидността с оранжев декор познавач е платил 200 милиона $, само че продажбата е била частна, т.е. няма по какъв начин да бъде публично доказана.
Дори в случай че Shot Sage Blue Marilyn се продаде за повече от минимума, който са сложили от " Кристис ", тя отново ще остане под най-високата цена, плащана в миналото за произведение на изкуството на търг.
Рекордът принадлежи на картината на Леонардо да Винчи " Спасителят на света " (Salvator Mundi), купена от саудитския принц Бадр бин Абдула за 450 милиона $ през 2017 година.
Но това, което сполучливият покупател ще получи е цяла една галактика - вселената на Анди Уорхол. Когато обществото има потребност да огледа на актуалния свят през нови очи, от дълго време отишлият си Уорхол постоянно ще бъде там със своите картини, с цел да съобщи нещата искрено и да ги оцени по достолепие. Преди 60 години манията му по Мерилин Монро и нейния триумф го провокират да види в бъдещето. Интерено, в случай че беше жив през днешния ден, върху кого би избрал насочил вниманието си през днешния ден...
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ