2023: От ерата на глобализацията към ерата на нестабилността
“Kристалина Георгиева е оптимист като човек, тъй че не беше изненада, че ръководещият шеф на Международния валутен фонд (МВФ) откри мотиви за наслада по време на срещата на финансовите министри и шефовете на централните банки във Вашингтон предходната седмица ”. С тези думи стартира своя разбор на последната среща на МВФ и Световната банка The Guardian. Представители на двете институции регулярно се срещат на всеки шест месеца, като сред последните две срещи (предната се организира през октомври) опасенията за дълбока криза отпаднаха в забележителна степен, показва изданието и прибавя: “Както означи Георгиева, международната стопанска система демонстрира непредвидена резистентност. Цените на енергоносителите са се намалили и това усъвършенства вероятностите за инфлацията ”. Тази оценка обаче, считат анализаторите, е прекомерно оптимистична. Със сигурност нещата се оказаха по-малко мрачни, в сравнение с можеха да бъдат, само че това не е задоволителен мотив за оптимизъм. Световната стопанска система се забавя, фрагментира се и е уязвима за нови финансови рецесии, като огромна дългова такава е напълно действителна опция. И МВФ знае всичко това - напролет на 2023 година светът се намира на доста неприятно място, безапелационни са в своя разбор от The Guardian.
Според изданието ерата на все по-тясна интеграция явно е завършила, а пакетът от зелени дотации на администрацията на Байдън, прочут като Закон за понижаване на инфлацията, е най-очевидният образец за желанието за пренасочване на производството. Друг образец е официалното съобщение на Г-7 от предходната седмица, в което намерено се приказва за нуждата от създаване на сигурни вериги за доставки сред съидейници и сътрудници.
Самата Георгиева признавам, че светът е ръба на нова студена война, до момента в който Съединени американски щати и доста други развити страни са решени да понижат зависимостта си от Китай. Така че гаранциите, че доставките няма да бъдат прекратени, стават, в случай че не по-важни, то най-малко толкоз значими, колкото и цената. " Но фрагментацията е единствено едно от провокациите, с които финансовите министри и централните банкери ще се борят през идващите месеци и години. Краткосрочните проблеми са явни. Дали западните централни банки ще прекалят с лихвените затягания, които ползват, и ще изпратят стопанските системи си в криза? Дали решимостта да се понижи инфлацията ще докара до банкрути на още банки? Съществува ли несъгласие сред двойните цели на централните банки - ценова и финансова непоклатимост? ”, питата от The Guardian в своя разбор и дават отговор: “Фактът, че растежът се задържа по-добре от предстоящото през зимата, подтиква централните банки към по-нататъшно повишение на лихвените проценти. Може би щеше да е друго, в случай че имаше опасения, че сривът на Silicon Valley Bank и нуждата от избавяне на Credit Suisse са, както МВФ се изрази предходната седмица, “канарчета в мината ”, предупреждаващи за систематична рецесия. В подобен случай Федералният запас, Английската централна банка и Европейската централна банка щяха да спрат повишението на лихвените проценти или даже да понижат разноските по заемите ”.
Но централните банки не мислят по този начин. Те считат, че SVB и до неотдавна втората по величина швейцарска банка са били изолирани случаи и по тази причина не е належащо да се опасяват от съществени последствия за финансовата непоклатимост от антиинфлационните дейности. В резултат на това рисковете от “твърдо приземяване ” са доста по-високи, в сравнение с се счита понастоящем.
Два дълготрайни проблема През предходната седмица изплуваха и два по-дългосрочни казуса, сочи анализът. Първият, бележит от МВФ и Световната банка, е забележителното понижаване на трендовете в темповете на напредък, т.е. нивото, при което стопанските системи могат да се уголемяват в продължение на години, като в същото време извършват задачите за инфлация. Главният икономист на Световната банка Индермит Гил споделя, че фокусът върху краткосрочното развиване е довел до такава степен, че не се е обръщало задоволително внимание на обстоятелството, че световната наклонност на напредък е намаляла от 3% на 2%. По-ниският напредък значи по-малко средства за битка с бедността и за превъзмогване на климатичната рецесия. Вторият е обвързван с възходящото разделяне сред богатия север и по-бедния юг и гнева, който то провокира.
“Ясно е, че за доста хора в развитите страни времената са сложни, защото по-високата инфлация в този момент понижава виталния стандарт, само че в световния юг те са доста по-лоши. Миналата седмица подразделението на Организация на обединените нации за търговия и развиване, UNCTAD, разгласи, че разрастващите се страни са изправени пред още едно изгубено десетилетие, с възходящи равнища на дълга и по-високи разноски за обслужването му, до момента в който интернационалната поддръжка остава незадоволителна ", се споделя още в разбора на The Guardian.
" Бедните страни са ядосани. Те се питат за какво, в случай че Съединени американски щати могат да спасят една банка за три дни, Замбия чака три години, с цел да получи облекчение на дълга ", подчертава министър на една от страните по време на срещата, представен от изданието, което показва в умозаключение: “Така че посланието от миналата седмица е, че това към този момент не е ерата на глобализацията. По-скоро това е ерата на неустойчивостта, ерата на несигурността, ерата на неравенството и ерата на илюзиите ”.
Според изданието ерата на все по-тясна интеграция явно е завършила, а пакетът от зелени дотации на администрацията на Байдън, прочут като Закон за понижаване на инфлацията, е най-очевидният образец за желанието за пренасочване на производството. Друг образец е официалното съобщение на Г-7 от предходната седмица, в което намерено се приказва за нуждата от създаване на сигурни вериги за доставки сред съидейници и сътрудници.
Самата Георгиева признавам, че светът е ръба на нова студена война, до момента в който Съединени американски щати и доста други развити страни са решени да понижат зависимостта си от Китай. Така че гаранциите, че доставките няма да бъдат прекратени, стават, в случай че не по-важни, то най-малко толкоз значими, колкото и цената. " Но фрагментацията е единствено едно от провокациите, с които финансовите министри и централните банкери ще се борят през идващите месеци и години. Краткосрочните проблеми са явни. Дали западните централни банки ще прекалят с лихвените затягания, които ползват, и ще изпратят стопанските системи си в криза? Дали решимостта да се понижи инфлацията ще докара до банкрути на още банки? Съществува ли несъгласие сред двойните цели на централните банки - ценова и финансова непоклатимост? ”, питата от The Guardian в своя разбор и дават отговор: “Фактът, че растежът се задържа по-добре от предстоящото през зимата, подтиква централните банки към по-нататъшно повишение на лихвените проценти. Може би щеше да е друго, в случай че имаше опасения, че сривът на Silicon Valley Bank и нуждата от избавяне на Credit Suisse са, както МВФ се изрази предходната седмица, “канарчета в мината ”, предупреждаващи за систематична рецесия. В подобен случай Федералният запас, Английската централна банка и Европейската централна банка щяха да спрат повишението на лихвените проценти или даже да понижат разноските по заемите ”.
Но централните банки не мислят по този начин. Те считат, че SVB и до неотдавна втората по величина швейцарска банка са били изолирани случаи и по тази причина не е належащо да се опасяват от съществени последствия за финансовата непоклатимост от антиинфлационните дейности. В резултат на това рисковете от “твърдо приземяване ” са доста по-високи, в сравнение с се счита понастоящем.
Два дълготрайни проблема През предходната седмица изплуваха и два по-дългосрочни казуса, сочи анализът. Първият, бележит от МВФ и Световната банка, е забележителното понижаване на трендовете в темповете на напредък, т.е. нивото, при което стопанските системи могат да се уголемяват в продължение на години, като в същото време извършват задачите за инфлация. Главният икономист на Световната банка Индермит Гил споделя, че фокусът върху краткосрочното развиване е довел до такава степен, че не се е обръщало задоволително внимание на обстоятелството, че световната наклонност на напредък е намаляла от 3% на 2%. По-ниският напредък значи по-малко средства за битка с бедността и за превъзмогване на климатичната рецесия. Вторият е обвързван с възходящото разделяне сред богатия север и по-бедния юг и гнева, който то провокира.
“Ясно е, че за доста хора в развитите страни времената са сложни, защото по-високата инфлация в този момент понижава виталния стандарт, само че в световния юг те са доста по-лоши. Миналата седмица подразделението на Организация на обединените нации за търговия и развиване, UNCTAD, разгласи, че разрастващите се страни са изправени пред още едно изгубено десетилетие, с възходящи равнища на дълга и по-високи разноски за обслужването му, до момента в който интернационалната поддръжка остава незадоволителна ", се споделя още в разбора на The Guardian.
" Бедните страни са ядосани. Те се питат за какво, в случай че Съединени американски щати могат да спасят една банка за три дни, Замбия чака три години, с цел да получи облекчение на дълга ", подчертава министър на една от страните по време на срещата, представен от изданието, което показва в умозаключение: “Така че посланието от миналата седмица е, че това към този момент не е ерата на глобализацията. По-скоро това е ерата на неустойчивостта, ерата на несигурността, ерата на неравенството и ерата на илюзиите ”.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ