Какво всъщност е миризмата на сняг?
Има ли въобще снегът мирис? Логичната част на мозъка ви може да каже „ не “: снегът е просто замръзнала вода и затова няма аромат. Но значително хора могат да усетят, че се задава снежна стихия въз основа на познато чувство в носа си и те знаят, че отговорът не е толкоз елементарен.
И по този начин, какво тъкмо се случва, когато човек „ усети “ миризма на метеорологично събитие? Отговорът е обвързван не толкоз със характерните молекули на миризмата, колкото с климата, в който ги усеща.
В един от епизодите на към този момент прекратения подкаст Physics Central ученият по подушване Памела Далтън излага съвършената обстановка от физически условия, които се поясняват като аромат на сняг. Когато температурите се приближават до нулата тъкмо преди да завали, в действителност е по-трудно да се открият аромати във въздуха, в сравнение с при по-меко време. Студът забавя молекулите, а при по-малка молекулярна интензивност някои миризми стават по-слаби. Това значи, че „ чувството за аромат на сняг “ частично е просто чувство на по-малко миризми навън от тези, с които сте привикнали.
Но в случай че няма нещо друго, снежната стихия няма да мирише по-различно от леден, изсъхнал ден. Факторът, който дефинира разликата, е влажността. Точно преди снежна стихия въздухът е по-влажен от нормално. Това е повода за рухването на снежинките: когато атмосферата доближи оптималното количество влага, което може да задържи, тя реагира, като изхвърля част от нея – без значение дали под формата на дъжд или сняг – назад на земята. Тази мокрота има спомагателен резултат – тя подтиква обонянието ви. За доста хора чувството, че могат да миришат с топъл и мокър нос в мразовито време, е обвързвано със сняг.
Докато всичко това се случва със заобикалящия ви свят, в тялото ви работят механизми, които също оказват помощ да се изясни характерният мирис. Усещате студения въздух, който дишате, благодарение на тригеминалния си нерв – същият, който интерпретира чувствата, провокирани от люти чушки или хладна ментова паста за зъби (той интерпретира и други чувства на лицето и е повода, заради която може да кихнете поради слънчевата светлина). Той е обособен от обонятелната ви система, само че въпреки всичко свързвате информацията, която ви дава, с нормалните аромати като кафе или борчета.
Тези детайли – студеното време, влажността и подтикваният тригеминален нерв – се съчетават и основават нещо, което не е миризма, а по-широко сетивно прекарване, което сте привикнали да свързвате със снега. Ето за какво, когато бъдат накарани да опишат аромата, хората постоянно употребяват думи като чист, пресен и леден – неща, които в действителност не са съответен мирис.
