И Ботев не пожалиха при ликвидацията...
Кръстьо Трендафилов
От 1989 година до през днешния ден постоянно ми се е налагало да давам отговор на този въпрос. За безвремието в развиването на града доста хора, изключително от ръководителите му, в годините на прехода се оправдаваха с наследството, с предишното на града, с неналичието на средства и други
За разрухата в първите години след " експлоадирането " на демокрацията даже тези, които интензивно участваха в разграбването на града и селата в общината, все по-често започнаха да признават виновността си с ангажимента, че повода въпреки всичко са някогашните комунисти и Държавна сигурност! Последните десетина години, изключително след влизането ни в Европейски Съюз, дори в предприсъединителните години, нещата започнаха да се трансформират. Бюджетът на общината се усилваше годишно. Различни общински структури участваха, с изменчив триумф, в реализирането на планове с привлечени извън средства.
Какво оставихме на демократите през 1989 година
Град с население над 80 000, общината със 102 000 души. В трудоспособна възраст бяха 57 370 души, заетите бяха 62 952, от тях - в материалното произвеждане 42 773 души, 20 608 - в индустрията, и 5903 в селското стопанство.
Обща дължина на улиците 141 км, от тях 137 покрити с асфалт и паваж. Оставихме осъществена първата в страната пешеходна улица с истинска настилка от мрамор, бял врачански камък и червен пясъчник. Построени и функциониращи към момента спектакъл с три салона; музей с картинна галерия; юношески дом; дом на техниката; дом на професионалните съюзи, всички изпълнени по планове на най-хубавите архитекти от региона и страната; нова постройка на първостепенната окръжна болница с поликлиника, нова автогара и други
За всички деца до 6-годишна възраст имаше съвременни детски ясли и градини, половината с вътрешни басейни, 13 нови образователни здания, отговарящи на тогавашните условия за водене на образователните занимания. От 1936 до 1962 година в този град не беше строено учебно заведение. Най-големият проблем години наред беше неналичието на жилища, в края на осемдесетте години жилищна рецесия към този момент нямаше - на всеки гражданин бяха обезпечени 16,9 квадратни метра жилищна повърхност.
Независимо къде съм работил, 60 години пребивавам във Враца. Винаги съм се вълнувал от това, което става в града - откровено съм се радвал на хубавите неща или възмущавал, когато виждам неразумни решения на ръководещите. През последните 10-15 година за града се осигуриха доста средства, от страната и еврофондовете, всички, в последна сметка, от българския поданик. Обновиха се и подредиха със модерни средства за образование учебните заведения, само че децата учат на две смени, макар че са половината от тези до 1989 година В същото време нови образователни здания пустеят и се разрушават.
Трудно ми е да приема каквото и да е пояснение
Някога първостепенната окръжна болница в този момент е пред банкрут. Отделенията са останали без експерти, а тия, които към момента останаха, не получават постоянно заплати и работят с остаряла мъчно поддържана инсталация. Общинският съвет, кметовете на общината в последните 10 година и регионалните шефове проспаха времето, когато опазването на здравето в града и региона вървеше към " разпродажба ", очевидно със съдействието на заинтригувани лица. Оказа се, че здравето на " електората " не ги е вълнувало през годините на прехода. Сега се видя, че общинското и регионалните управления са безсилни да принудят притежателя на болничното заведение - Министерство на здравеопазването, да извърши отговорностите си, а болните врачани пътуват до Монтана или София да се лекуват. Ако оцелеят по пътя.
Сградите в Етнографския комплекс се разрушават. Подпокривните структури са изгнили и постоянно падат старите турски керемиди. Това не пречи общината да провежда сватбени ритуали и да отделя пари за атрактивни прояви, само че за ремонт и поддръжка на постройките в етнографския комплекс пари няма, по-скоро няма схващане и воля дребното съхранено от средновековието на града да се резервира.
На площад " Христо Ботев ", директно пред паметника на поета, по два месеца се инсталира ледена площадка, която пречи освен да се вижда обикновено монументът, само че и за рождения ден на Ботев да бъдат поднесени цветя. За всеки празник пред паметника се инсталират палатки за кебапчета, кюфтета и бира, а за Великден се инсталират кичозно боядисани яйца, в действителност по-малки от яйцето, което Плевнелиев сервира на Папата, само че задоволително огромни да впечатлят децата да се снимат до тях, до момента в който паметникът е потопен в панаирджийската декорация...
Напоследък се строят значително здания в централната зона на града. Прави усещане по какъв начин постоянно се нарушават признатите и одобрени преди квартално застроителни проекти, с които се целеше градът да има собствен присъщ образ. Грубо се нарушават авторските права, когато се пристъпва към ремонт или преустрояване на присъщи здания. Типичен образец е казусът с Туристическия дом, издигнат по план на арх. Савов, а таваните и обзавеждането бяха направени от семейство известни художници от столицата. Стълбището на Дома на техниката е разрушено, в единия край е инсталирана като грозна кръпка дървена барака; детската площадка зад паметника на Ботев е отстранена, теренът е затрупан с десетки кубици бетон в нарушаване на плана на създателите на архитектурните детайли, свързани с построяването на паметника. Имам възприятието, че в последните години градът няма основен проектант. На петдесетгодишнината на Младежкия дом валеше дъжд, в приемното помещение бяха подредени легени, а това е представителната постройка, в която се одобряват най-високопоставените държавни ръководители и посетители, гостуващите театри и актьори от страната и чужбина.
Ако имам власт
бих наредил да закрият жп гарата във Враца поради употребената тоалетна, която е позор за всяко институция, изключително за входната врата на регионалния град. Това очевидно не прави усещане на общинското управление и санитарните органи, може би тъй като няма към момента " чума "? В осъществяване решение на държавното управление и във Враца стартира " саниране " на жилища. Не разясня какъв брой е вярно и заслужено това решение. В града са санирани 15 жилищни блока, 4 детски градини и публични здания, от тях 2 или 3 са панелни. Болшинството са в центъра, строени монолитно, с централно парно, които минимум се нуждаят от този тип саниране, само че те се виждат и носят похвали за общинското управление. Панелните жилища в кв. " Дъбника ", чиито период на валидност изтича и където живеят доста от " работещите небогати ", очевидно не вълнува общинските управници.
За интегриран план " Воден цикъл Враца " общата стойност на втората фаза надвишава 57,7 милиона евро, от които финансовата помощ от Европейски Съюз е към 35 милиона. С осъществяването на този план загубите трябваше да намалеят с 65%, което да докара до понижаване цената на употребената вода и стабилно водоснабдяване. За страдание парите са усвоени, обектът не е приключен, цената на водата се увеличи и качеството се утежни.
По оперативна стратегия " Региони в развиване " се извършва план за " Обновяване на пешеходната зона " на стойност 23,3 милиона. Бяхме освен сюрпризирани, а напряко втрещени, когато стартира осъществяването на същинската част на плана! Навлезе тежка техника и стартира да кърти и разрушава цялата настилка - солидни мраморни плочи, плочи от най-търсения у нас и за експорт бял врачански камък, 5 сантиметра дебели керамични плочи, сложени преди по-малко от 10 година, гранитни павета, които на практика са безконечни - всичко се разбиваше и извозваше като строителен боклук. В един миг някой се засрами или смути от реакцията на жителите и здравите плочки се подреждаха на палети и някъде са съхранени може би? За мен и освен за мен чашата преля, когато стартира " обновяването " на площад " Хр. Ботев ". Технологията е същата! Специалистите, които познават новия план, дружно с създателите на плана на до неотдавна съществуващия площад, са се пробвали да спрат това безумство, само че без резултат. К. Каменов, кмет на общината, изясни, че е провел диалог с " ръководещия орган ", който се е съгласил единствено да се подменят плануваните по план материали за настилка с нови от екструдиран бетон, каквито ще са на площадите в Плевен, Бургас и още осем града. Във всеки град има най-малко един площад, който е емблематичен с история, с който се разграничава от другите градове. За Враца това е площад " Хр. Ботев " и освен за Враца.
Това е единственият площад в България, а може би освен в България, на който за първи път след освобождението е издигнат монумент
на Българин от българи
и за 70-80 години са издигани поредно три паметника на една и съща персона! Мястото на първия е несъмнено в 1888 година - " тъй като там е била изложена за оскърбление главата на българския родолюбец, избавител, стихотворец и бунтовник Христо Ботев ". Скулптор е Густав Еберлайн, пространството е завършено от Фердинант Будек, областен инженер. Открит тържествено от княз Фердинанд през 1890 година Веднага след откриването се заражда концепцията за нов монумент. Тогавашната преса написа: " Цял скандал е във Враца с паметника на Българския родолюбец - фигури, фундамент, плочи, надписи - здраве му пиши ". Алеко Константинов: " Паметникът на Ботев, повдигнат измежду един длъгнест площад, въпреки и обиколен от дребни и вехти къщи, не прави предстоящото усещане ". През годините след войните пространството към паметника търпи съществени промени. Създава се комитет за издигане на нов монумент 1924 година Старият не дава отговор на " пламенната фигура на националния воин ", още повече, че при разширението на площада той остава в ъгъла. След създаване на " краткотрайния " на Ботев, социалистическото управление на града стартира работа по изработването на конкурсна стратегия и се афишира конкурс за: " нов монумент на Хр. Ботев и неговата чета и преустрояване на площадното пространство ". Новият монумент е открит на 2 юни 1964 година с отчасти осъщественото площадно пространство. Автор на скулптурата е лауреатът на " Димитровска премия " Владимир Гиновски, а архитектурните детайли и площадът са дело на архитектите Иван Иванчев и Делчо Сугарев.
След построяването на паметника центърът на Враца съществено се трансформира, постанова се концепцията за оптимално запазване на сътвореното, съвсем незабележими корекции в обемно-пространствено отношение и правилно към предходните създатели допривнасяне на детайли и елементи, наложени от времето, в което живеем. Деликатен миг в реконструкцията е подборът на материалите, изключително настилката поради значимостта на обекта и неговото национално значение. Проектантското бюро " КАВЕ " се оправи доста добре с високите условия на възложителя.
На този площад е звучало словото на дъщерята на Ботев, на всички държавни мъже през годините и на доста високопоставени посетители на България. На този площад всяка година на 2 юни българският народ, показан от своите държавни и партийни ръководители, застава пред великия българин, еманация на националния дух, на националната участ и въжделение за независимост и правдивост, на " светлий разсъдък ".
Този площад към този момент не съществува
Гранитните плочи и павета от " формалната " част на площада са изкъртени, извозени като строителен боклук, единствено в тази част паветата са над 35 000 - нека да не са отпътували за някоя " къща за посетители ". В преходната част също е отстранена настилката и цялото пространство пред паметника е от циментови плочи, създадени в с. Григориево, общ. Елин Пелин. Настилката е една и съща пред паметника и пред пицарията, пред паметника и пред общината, пред паметника на светите братя " Кирил и Методий " и Италианския ресторант... Очевидно за кмета и проектантите тези пространства имат идентична значителност.
Подобна орис чака цялата пешеходна зона от читалището до комерсиалния център " Суми ". И тук настилката над 90% е здрава. Голяма част е изпълнена от естествени материали, от керамични и циментови блокчета с разнообразни размер, материали, потвърдили устойчивост макар нещадящата употреба и капризите на времето.
Досега се отвращавам от безотговорното пилеене на финансов запас, с който единствено се усилва дългът на българина, от незаконното заличаване на основаното от нашите татковци и майки и задължаване нас и нашите деца да плащаме. За тези дейности би трябвало някои хора да бъдат съдени. Но може би това е проява на " проспериращата " страна, която може да си разреши лукса да сменя вековни настилки през 10 години с нови еднообразни циментови плочи във всички " райони в развиване ". В богатите страни това не става. Интересно за какво?
Другият проблем е още по-страшен, подмяната на концепцията, на характера на пешеходната улица по-късно след разширението на към този момент " пешеходната зона ". Когато се построи през 1972 година, улицата беше като застлана с тъкана рогозка. Оценявайки преимуществата на пешеходната улица, градските управления взеха решение да се разшири и обхване съвсем цялата централна част. Настилката като рогозка прерасна в мозайка от фигури от обичайните за нашия Северозапад килими. Днес това предстои на замяна с " красивите " сиви бетонни плочи от Григориево...
Калин Каменов може да се гордее, че ще остане в историята на Враца като кмет, който дефинитивно е " ликвидирал " част от наследството от социализма в този град. Да чакаме разрушение на идващите обекти.
От 1989 година до през днешния ден постоянно ми се е налагало да давам отговор на този въпрос. За безвремието в развиването на града доста хора, изключително от ръководителите му, в годините на прехода се оправдаваха с наследството, с предишното на града, с неналичието на средства и други
За разрухата в първите години след " експлоадирането " на демокрацията даже тези, които интензивно участваха в разграбването на града и селата в общината, все по-често започнаха да признават виновността си с ангажимента, че повода въпреки всичко са някогашните комунисти и Държавна сигурност! Последните десетина години, изключително след влизането ни в Европейски Съюз, дори в предприсъединителните години, нещата започнаха да се трансформират. Бюджетът на общината се усилваше годишно. Различни общински структури участваха, с изменчив триумф, в реализирането на планове с привлечени извън средства.
Какво оставихме на демократите през 1989 година
Град с население над 80 000, общината със 102 000 души. В трудоспособна възраст бяха 57 370 души, заетите бяха 62 952, от тях - в материалното произвеждане 42 773 души, 20 608 - в индустрията, и 5903 в селското стопанство.
Обща дължина на улиците 141 км, от тях 137 покрити с асфалт и паваж. Оставихме осъществена първата в страната пешеходна улица с истинска настилка от мрамор, бял врачански камък и червен пясъчник. Построени и функциониращи към момента спектакъл с три салона; музей с картинна галерия; юношески дом; дом на техниката; дом на професионалните съюзи, всички изпълнени по планове на най-хубавите архитекти от региона и страната; нова постройка на първостепенната окръжна болница с поликлиника, нова автогара и други
За всички деца до 6-годишна възраст имаше съвременни детски ясли и градини, половината с вътрешни басейни, 13 нови образователни здания, отговарящи на тогавашните условия за водене на образователните занимания. От 1936 до 1962 година в този град не беше строено учебно заведение. Най-големият проблем години наред беше неналичието на жилища, в края на осемдесетте години жилищна рецесия към този момент нямаше - на всеки гражданин бяха обезпечени 16,9 квадратни метра жилищна повърхност.
Независимо къде съм работил, 60 години пребивавам във Враца. Винаги съм се вълнувал от това, което става в града - откровено съм се радвал на хубавите неща или възмущавал, когато виждам неразумни решения на ръководещите. През последните 10-15 година за града се осигуриха доста средства, от страната и еврофондовете, всички, в последна сметка, от българския поданик. Обновиха се и подредиха със модерни средства за образование учебните заведения, само че децата учат на две смени, макар че са половината от тези до 1989 година В същото време нови образователни здания пустеят и се разрушават.
Трудно ми е да приема каквото и да е пояснение
Някога първостепенната окръжна болница в този момент е пред банкрут. Отделенията са останали без експерти, а тия, които към момента останаха, не получават постоянно заплати и работят с остаряла мъчно поддържана инсталация. Общинският съвет, кметовете на общината в последните 10 година и регионалните шефове проспаха времето, когато опазването на здравето в града и региона вървеше към " разпродажба ", очевидно със съдействието на заинтригувани лица. Оказа се, че здравето на " електората " не ги е вълнувало през годините на прехода. Сега се видя, че общинското и регионалните управления са безсилни да принудят притежателя на болничното заведение - Министерство на здравеопазването, да извърши отговорностите си, а болните врачани пътуват до Монтана или София да се лекуват. Ако оцелеят по пътя.
Сградите в Етнографския комплекс се разрушават. Подпокривните структури са изгнили и постоянно падат старите турски керемиди. Това не пречи общината да провежда сватбени ритуали и да отделя пари за атрактивни прояви, само че за ремонт и поддръжка на постройките в етнографския комплекс пари няма, по-скоро няма схващане и воля дребното съхранено от средновековието на града да се резервира.
На площад " Христо Ботев ", директно пред паметника на поета, по два месеца се инсталира ледена площадка, която пречи освен да се вижда обикновено монументът, само че и за рождения ден на Ботев да бъдат поднесени цветя. За всеки празник пред паметника се инсталират палатки за кебапчета, кюфтета и бира, а за Великден се инсталират кичозно боядисани яйца, в действителност по-малки от яйцето, което Плевнелиев сервира на Папата, само че задоволително огромни да впечатлят децата да се снимат до тях, до момента в който паметникът е потопен в панаирджийската декорация...
Напоследък се строят значително здания в централната зона на града. Прави усещане по какъв начин постоянно се нарушават признатите и одобрени преди квартално застроителни проекти, с които се целеше градът да има собствен присъщ образ. Грубо се нарушават авторските права, когато се пристъпва към ремонт или преустрояване на присъщи здания. Типичен образец е казусът с Туристическия дом, издигнат по план на арх. Савов, а таваните и обзавеждането бяха направени от семейство известни художници от столицата. Стълбището на Дома на техниката е разрушено, в единия край е инсталирана като грозна кръпка дървена барака; детската площадка зад паметника на Ботев е отстранена, теренът е затрупан с десетки кубици бетон в нарушаване на плана на създателите на архитектурните детайли, свързани с построяването на паметника. Имам възприятието, че в последните години градът няма основен проектант. На петдесетгодишнината на Младежкия дом валеше дъжд, в приемното помещение бяха подредени легени, а това е представителната постройка, в която се одобряват най-високопоставените държавни ръководители и посетители, гостуващите театри и актьори от страната и чужбина.
Ако имам власт
бих наредил да закрият жп гарата във Враца поради употребената тоалетна, която е позор за всяко институция, изключително за входната врата на регионалния град. Това очевидно не прави усещане на общинското управление и санитарните органи, може би тъй като няма към момента " чума "? В осъществяване решение на държавното управление и във Враца стартира " саниране " на жилища. Не разясня какъв брой е вярно и заслужено това решение. В града са санирани 15 жилищни блока, 4 детски градини и публични здания, от тях 2 или 3 са панелни. Болшинството са в центъра, строени монолитно, с централно парно, които минимум се нуждаят от този тип саниране, само че те се виждат и носят похвали за общинското управление. Панелните жилища в кв. " Дъбника ", чиито период на валидност изтича и където живеят доста от " работещите небогати ", очевидно не вълнува общинските управници.
За интегриран план " Воден цикъл Враца " общата стойност на втората фаза надвишава 57,7 милиона евро, от които финансовата помощ от Европейски Съюз е към 35 милиона. С осъществяването на този план загубите трябваше да намалеят с 65%, което да докара до понижаване цената на употребената вода и стабилно водоснабдяване. За страдание парите са усвоени, обектът не е приключен, цената на водата се увеличи и качеството се утежни.
По оперативна стратегия " Региони в развиване " се извършва план за " Обновяване на пешеходната зона " на стойност 23,3 милиона. Бяхме освен сюрпризирани, а напряко втрещени, когато стартира осъществяването на същинската част на плана! Навлезе тежка техника и стартира да кърти и разрушава цялата настилка - солидни мраморни плочи, плочи от най-търсения у нас и за експорт бял врачански камък, 5 сантиметра дебели керамични плочи, сложени преди по-малко от 10 година, гранитни павета, които на практика са безконечни - всичко се разбиваше и извозваше като строителен боклук. В един миг някой се засрами или смути от реакцията на жителите и здравите плочки се подреждаха на палети и някъде са съхранени може би? За мен и освен за мен чашата преля, когато стартира " обновяването " на площад " Хр. Ботев ". Технологията е същата! Специалистите, които познават новия план, дружно с създателите на плана на до неотдавна съществуващия площад, са се пробвали да спрат това безумство, само че без резултат. К. Каменов, кмет на общината, изясни, че е провел диалог с " ръководещия орган ", който се е съгласил единствено да се подменят плануваните по план материали за настилка с нови от екструдиран бетон, каквито ще са на площадите в Плевен, Бургас и още осем града. Във всеки град има най-малко един площад, който е емблематичен с история, с който се разграничава от другите градове. За Враца това е площад " Хр. Ботев " и освен за Враца.
Това е единственият площад в България, а може би освен в България, на който за първи път след освобождението е издигнат монумент
на Българин от българи
и за 70-80 години са издигани поредно три паметника на една и съща персона! Мястото на първия е несъмнено в 1888 година - " тъй като там е била изложена за оскърбление главата на българския родолюбец, избавител, стихотворец и бунтовник Христо Ботев ". Скулптор е Густав Еберлайн, пространството е завършено от Фердинант Будек, областен инженер. Открит тържествено от княз Фердинанд през 1890 година Веднага след откриването се заражда концепцията за нов монумент. Тогавашната преса написа: " Цял скандал е във Враца с паметника на Българския родолюбец - фигури, фундамент, плочи, надписи - здраве му пиши ". Алеко Константинов: " Паметникът на Ботев, повдигнат измежду един длъгнест площад, въпреки и обиколен от дребни и вехти къщи, не прави предстоящото усещане ". През годините след войните пространството към паметника търпи съществени промени. Създава се комитет за издигане на нов монумент 1924 година Старият не дава отговор на " пламенната фигура на националния воин ", още повече, че при разширението на площада той остава в ъгъла. След създаване на " краткотрайния " на Ботев, социалистическото управление на града стартира работа по изработването на конкурсна стратегия и се афишира конкурс за: " нов монумент на Хр. Ботев и неговата чета и преустрояване на площадното пространство ". Новият монумент е открит на 2 юни 1964 година с отчасти осъщественото площадно пространство. Автор на скулптурата е лауреатът на " Димитровска премия " Владимир Гиновски, а архитектурните детайли и площадът са дело на архитектите Иван Иванчев и Делчо Сугарев.
След построяването на паметника центърът на Враца съществено се трансформира, постанова се концепцията за оптимално запазване на сътвореното, съвсем незабележими корекции в обемно-пространствено отношение и правилно към предходните създатели допривнасяне на детайли и елементи, наложени от времето, в което живеем. Деликатен миг в реконструкцията е подборът на материалите, изключително настилката поради значимостта на обекта и неговото национално значение. Проектантското бюро " КАВЕ " се оправи доста добре с високите условия на възложителя.
На този площад е звучало словото на дъщерята на Ботев, на всички държавни мъже през годините и на доста високопоставени посетители на България. На този площад всяка година на 2 юни българският народ, показан от своите държавни и партийни ръководители, застава пред великия българин, еманация на националния дух, на националната участ и въжделение за независимост и правдивост, на " светлий разсъдък ".
Този площад към този момент не съществува
Гранитните плочи и павета от " формалната " част на площада са изкъртени, извозени като строителен боклук, единствено в тази част паветата са над 35 000 - нека да не са отпътували за някоя " къща за посетители ". В преходната част също е отстранена настилката и цялото пространство пред паметника е от циментови плочи, създадени в с. Григориево, общ. Елин Пелин. Настилката е една и съща пред паметника и пред пицарията, пред паметника и пред общината, пред паметника на светите братя " Кирил и Методий " и Италианския ресторант... Очевидно за кмета и проектантите тези пространства имат идентична значителност.
Подобна орис чака цялата пешеходна зона от читалището до комерсиалния център " Суми ". И тук настилката над 90% е здрава. Голяма част е изпълнена от естествени материали, от керамични и циментови блокчета с разнообразни размер, материали, потвърдили устойчивост макар нещадящата употреба и капризите на времето.
Досега се отвращавам от безотговорното пилеене на финансов запас, с който единствено се усилва дългът на българина, от незаконното заличаване на основаното от нашите татковци и майки и задължаване нас и нашите деца да плащаме. За тези дейности би трябвало някои хора да бъдат съдени. Но може би това е проява на " проспериращата " страна, която може да си разреши лукса да сменя вековни настилки през 10 години с нови еднообразни циментови плочи във всички " райони в развиване ". В богатите страни това не става. Интересно за какво?
Другият проблем е още по-страшен, подмяната на концепцията, на характера на пешеходната улица по-късно след разширението на към този момент " пешеходната зона ". Когато се построи през 1972 година, улицата беше като застлана с тъкана рогозка. Оценявайки преимуществата на пешеходната улица, градските управления взеха решение да се разшири и обхване съвсем цялата централна част. Настилката като рогозка прерасна в мозайка от фигури от обичайните за нашия Северозапад килими. Днес това предстои на замяна с " красивите " сиви бетонни плочи от Григориево...
Калин Каменов може да се гордее, че ще остане в историята на Враца като кмет, който дефинитивно е " ликвидирал " част от наследството от социализма в този град. Да чакаме разрушение на идващите обекти.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ