Какви са поверията при носене на кръст
Кръстът се счита за най-силния християнски амулет, поради което доста вярващи го носят. Освен да ни пази обаче реликвата може да сигнализира и за рискове съгласно поверията.
Според националните вярвания кръстът, с изключение на мощен амулет за индивида, който го носи, може да бъде и знак за душевното му положение.
Християнската традиция обогатила извънредно доста символиката на кръста, влагайки във фигурата му облика на страданията и избавлението на Исус Христос.
При поверията за кръста най-основната възбрана е да не се носи непознат кръст, защото поставяйки го върху себе си, одобряваме греховете на индивида, на които принадлежи реликвата.
По същата причина не би трябвало да се взима кръст, който сте намерили на пътя. Макар че признакът на кръста е позитивен, вземайки го от земята, можете да донесете в дома си заболявания и несгоди.
Ако мине известно време, откогато носите кръст на верижка към врата си, и забележите, че той потъмнява – съгласно поверията това е знак, че някой към вас ви въздейства отрицателно.
Смята се, че в случай че верижката с кръста се скъса, до момента в който я носите, значи, че някой ви прави магия.
Ако кръстът ви се изгуби, до момента в който сте го носили, в бъдеще очаквайте съществени проблеми и огромни неприятности.
Вярва се, че в случай че човек отиде на черква, където да възпламени свещ и да изповяда прегрешенията си, откакто види сигналите при кръста, проблемите могат да го подминат.
В българската обредност кръстът заема главно място при погребалните ритуали. Паметниците във тип на кръстове в гробищата извършват ролята на сурогат на покойника. Заоблената форма на кръста е знак, че умрелия е от женски пол.
В предишното дървените надгробни кръстове са се употребявали с магическа цел. При по-продължителна суша възрастни дами изхвърляли в реката кръст от гроб на неизвестен мъртвец или удавник за да се провокира дъжд. С тресчици от дървен кръст национални лечителки баели или опушвали заболелите от разнообразни заболявания.