Цените на хляба: Защо Египет зависи от тях на живот и смърт
Който пипне цените на хляба в Египет, е заплашен от протест. Страната е най-големият вносител на жито в света. Милиони егитяни се прехранват главно с самун. Решението на президента ал Сиси може да се окаже взривоопасно.
Как може една цигара да коства колкото 20 хляба? „ Това е голямо противоречие “, съобщи при започване на август египетският президент Абдел Фатах ал Сиси и разгласи, че счита да усили цените на хляба. „ Време е цената на субсидирания самун да нарасне “, сподели ал Сиси. Фаталното обаче е това, че всички, които са подвластни от помощите на държавното управление, а това са над 63 милиона души, ще би трябвало отсега нататък да бъркат по-дълбоко в джоба си.
Защото разликата в цените на субсидирания и обикновено продавания самун е голяма: до момента в който 20 субсидирани хляба костват към пет евроцента, цената на един естествен самун е 10 до 20 пъти по-висока. Хората, които имат право на помощи, получават три до пет хляба седмично, по тази причина орязването на дотациите ще натежи доста на техния фамилен бюджет. Засега ал Сиси към момента не е споделил по кое време и доколко ще отпаднат дотациите за хляба.
Политически експлозив
На президента би трябвало да му е ясно какъв брой рискова може да се окаже една интервенция в системата за субсидиране на храните в Египет. Заради лимитираните си благоприятни условия за селскостопанско производството страната край Нил е най-големият в света вносител на жито.
Колко значима роля играе цената на хляба за обществения мир преди време усети и президентът Ануар Садат: желанието му да вдигне цената на хляба през 1977 година докара до големи митинги - така наречен хлебни протести. По време на протестите починаха десетки хора.
„ Хляб, независимост, човешки права “, скандираха хората и при вълненията през 2011 година. Огромното значение на хляба за египтяните проличава даже и единствено от думата, с която го назовават: „ аиш “ значи освен самун, само че и живот.
Бюджетът е под напън
Ал Сиси разгласи, че плануваната смяна в цената на хляба е част от стратегия за близо 433 милиона евро, с която ще се облекчат бюджетите за храна на египетските учебни заведения. „ Искам да поддържа децата, само че липсват средства “, изясни президентът. Явно нужните за задачата средства ще бъдат набавяни посредством редуциране на дотациите за хляба.
В рамките на контрактувана с МВФ стратегия за промени, през 2016 година Египет обезцени валутата си с 50% и освободи обменните курсове. Освен това страната редуцира редица дотации, усили цените на електрическата енергия и на горивата и вкара Данък добавена стойност. Всичко това се трансформира в спомагателна икономическа тежест за по-бедните египтяни.
Медиите, огромна част от които се управляват от страната, приветстваха желанията на ал Сиси. Известни похвали се изсипаха и в обществените мрежи. Президентът бил предписал на страната „ горчив хап “, споделиха някои. Други приветстваха ал Сиси, наричайки го модернизатор. Египетската комерсиална камара също приветства решението.
Туитър обаче се извърши с рецензии. Отправените към властта упреци бяха, че влага големи суми в индустриални мегапроекти, само че подценява опазването на здравето и образованието. Новата административна столица в източната част на Кайро или пък плануваният високоскоростен трен сред Средиземно и Червено море също ще обхванат големи суми, които биха били по-полезни в други сфери, разясниха потребителите.
Субсидиите - отбрана от още по-голяма беднотия
Оповестеното редуциране на хлебните дотации не е належащо сега, споделя икономистът Амр Адли от фондацията „ Карнеги “ в Кайро: „ Хранителните дотации са единствено сред една пета и една четвърт от всички дотации. Най-голямата част от дотациите отива за горива “, разяснява той.
Проучване на Световната банка сочи, че субсидирането на храните способства за намаляването на бедността. В дълготраен проект дотациите подсигуряват прочут витален стандарт на най-бедните.
Икономистът от университета в Кайро Рашад Абдо показва, че общите отговорности на Египет възлизат на 84% Брутният вътрешен продукт и това съставлява голямо задължение за бюджета. Въпреки това дотациите не могат да бъдат анулирани. От сходно решение в Египет най-силно биха потърпевши бедните. За тях хлябът е съществена част от прехраната, акцентира Абдо.
Амр Адли от своя страна отбелязва, че контрактуваната с МВФ стратегия в това време е изтекла. Но Египет евентуално ще продължи да се придържа към предначертаните от МВФ макроикономически знаци. „ Досегашните съкращения засегнаха главно най-уязвимите групи. И отново те ще бъдат най-засегнати и от идните съкращения “, споделя икономистът.
Как може една цигара да коства колкото 20 хляба? „ Това е голямо противоречие “, съобщи при започване на август египетският президент Абдел Фатах ал Сиси и разгласи, че счита да усили цените на хляба. „ Време е цената на субсидирания самун да нарасне “, сподели ал Сиси. Фаталното обаче е това, че всички, които са подвластни от помощите на държавното управление, а това са над 63 милиона души, ще би трябвало отсега нататък да бъркат по-дълбоко в джоба си.
Защото разликата в цените на субсидирания и обикновено продавания самун е голяма: до момента в който 20 субсидирани хляба костват към пет евроцента, цената на един естествен самун е 10 до 20 пъти по-висока. Хората, които имат право на помощи, получават три до пет хляба седмично, по тази причина орязването на дотациите ще натежи доста на техния фамилен бюджет. Засега ал Сиси към момента не е споделил по кое време и доколко ще отпаднат дотациите за хляба.
Политически експлозив
На президента би трябвало да му е ясно какъв брой рискова може да се окаже една интервенция в системата за субсидиране на храните в Египет. Заради лимитираните си благоприятни условия за селскостопанско производството страната край Нил е най-големият в света вносител на жито.
Колко значима роля играе цената на хляба за обществения мир преди време усети и президентът Ануар Садат: желанието му да вдигне цената на хляба през 1977 година докара до големи митинги - така наречен хлебни протести. По време на протестите починаха десетки хора.
„ Хляб, независимост, човешки права “, скандираха хората и при вълненията през 2011 година. Огромното значение на хляба за египтяните проличава даже и единствено от думата, с която го назовават: „ аиш “ значи освен самун, само че и живот.
Бюджетът е под напън
Ал Сиси разгласи, че плануваната смяна в цената на хляба е част от стратегия за близо 433 милиона евро, с която ще се облекчат бюджетите за храна на египетските учебни заведения. „ Искам да поддържа децата, само че липсват средства “, изясни президентът. Явно нужните за задачата средства ще бъдат набавяни посредством редуциране на дотациите за хляба.
В рамките на контрактувана с МВФ стратегия за промени, през 2016 година Египет обезцени валутата си с 50% и освободи обменните курсове. Освен това страната редуцира редица дотации, усили цените на електрическата енергия и на горивата и вкара Данък добавена стойност. Всичко това се трансформира в спомагателна икономическа тежест за по-бедните египтяни.
Медиите, огромна част от които се управляват от страната, приветстваха желанията на ал Сиси. Известни похвали се изсипаха и в обществените мрежи. Президентът бил предписал на страната „ горчив хап “, споделиха някои. Други приветстваха ал Сиси, наричайки го модернизатор. Египетската комерсиална камара също приветства решението.
Туитър обаче се извърши с рецензии. Отправените към властта упреци бяха, че влага големи суми в индустриални мегапроекти, само че подценява опазването на здравето и образованието. Новата административна столица в източната част на Кайро или пък плануваният високоскоростен трен сред Средиземно и Червено море също ще обхванат големи суми, които биха били по-полезни в други сфери, разясниха потребителите.
Субсидиите - отбрана от още по-голяма беднотия
Оповестеното редуциране на хлебните дотации не е належащо сега, споделя икономистът Амр Адли от фондацията „ Карнеги “ в Кайро: „ Хранителните дотации са единствено сред една пета и една четвърт от всички дотации. Най-голямата част от дотациите отива за горива “, разяснява той.
Проучване на Световната банка сочи, че субсидирането на храните способства за намаляването на бедността. В дълготраен проект дотациите подсигуряват прочут витален стандарт на най-бедните.
Икономистът от университета в Кайро Рашад Абдо показва, че общите отговорности на Египет възлизат на 84% Брутният вътрешен продукт и това съставлява голямо задължение за бюджета. Въпреки това дотациите не могат да бъдат анулирани. От сходно решение в Египет най-силно биха потърпевши бедните. За тях хлябът е съществена част от прехраната, акцентира Абдо.
Амр Адли от своя страна отбелязва, че контрактуваната с МВФ стратегия в това време е изтекла. Но Египет евентуално ще продължи да се придържа към предначертаните от МВФ макроикономически знаци. „ Досегашните съкращения засегнаха главно най-уязвимите групи. И отново те ще бъдат най-засегнати и от идните съкращения “, споделя икономистът.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ