КНСБ: Няма основание за дерогация на конвенцията за правата на човека
Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България е обезпокоена, че България има желание да изиска краткотрайна анулация на използването на Европейската спогодба за отбрана правата на индивида и на някои от главните свободи до края на изключителното състояние, въведено с решението на Народното събрание от 13 март 2020г.
Това се споделя в позициа на КНСБ, публикувана до медиите.
" Ние не одобряваме, че е налице справедлива стуация въз основа, на която да се търси позоваване на член 15 от Европейската спогодба за правата на индивида и да се желае въз основа на него дерогация на използването на ЕКЧП. " -подчертават от синдиката.
Според синдикалистите, не е налице условието на чл.15 Европейска конвенция за правата на човека, съгласно което би трябвало да е налице риск за съществуването на нацията, с цел да бъде поискано краткотрайно преустановяване на действието на конвенцията. Те упорстват обществено да се разгласи наличието писмото на министър Данаил Кирилов до външния министър Екатерина Захариева, с което се желае дерогиране на използването на конвенцията.
" Решението на Народното събрание за въвеждането му е учредено на заплахата от разпространяване на заразяване популацията с ковид (COVID-19). В него няма и дума за заплаха, застрашаваща съществуването на нацията! Обратното е правилно - то е учредено на и по отношение на " разрастващата се пандемия от COVID-19 . " - се споделя позицията.
Авторите на документа декларират, че признатият Закон за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние вкарва избрани противоепидемични ограничавания на някои цивилен права, както е планувано в конституцията, само че ограниченията са краткотрайни и не засягат значително съществени права на жителите.
" Обезпокоени сме от събитието, че в случай че страната се позове на чл.15 от ЕКЧП и изиска дерогация на използването на Конвенцията някои права, в това число и правото на синдикално сдружаване , може съществено да бъдат наранени и лимитирани, с което ние не можем да се съгласим.
КНСБ е на мнение, че с известието за дерогация на ЕКЧП заради изключително състояние,държавата ни в действителност не цели дерогация на избрани човешки права, а желае прекратяване на процедури по заведени и идни делапред Съда по правата на индивида по Европейска конвенция за правата на човека. Не желаеме това да се случи! " - акцентират от конфедерацията.
Според синдиката, казусът с идната дерогация на Европейска конвенция за правата на човека от страна на България във връзка изключителното състояние идва от метода , по който това бе оповестено, както и от съпътстващото пояснение на министър Кирилов.
" Тиражирано беше, че вследствие на краткотрайната дерогация Съдът в Страсбург няма да гледа жалбите на жители, които настояват, че са наранени от рестриктивните мерки при изключителното състояние. Извън това КНСБ отбелязва, че все още никой не знае какво тъкмо съдържа писмото на министър Данаил Кирилов, с какво е обосновано и на какво се дължи тази неяснота. В същото време опасенията, че с дерогацията на Европейска конвенция за правата на човека ще спрат процедурите по към този момент заведени тъжби пред Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) в Страсбург, е безпочвен. Всички тъжби, които са подадени претендират нарушавания, настъпили отвън интервала до 13.03.2020г., от която дата е оповестено изключителното състояние в България. " - се споделя още в документа.
Публикуваме причините на КНСБ, върху които се основава позицията по дерогацията, без редакторска интервенция:
Тревожно е събитието, че една от главните човешки свободи на жителите, прогласено в чл.11 от ЕКПЧ[1] " Свобода на събранията и на сдружаването " може да бъде краткотрайно дерогирана посредством нотификация на българската страна задерогиране използването на Европейската спогодба за правата на индивида.
Действително чл.15 от Европейската спогодба за отбрана на главните права и свободи (ЕКПЧ) разрешава на всяка от договарящите страни по време на война или на изключително състояние, застрашаващи съществуването на нацията , да предприеме дейности, освобождаващи я от осъществяването на нейните отговорности по тази Конвенция, само че строго в рамките на условията на ситуацията, при изискване, че тези дейности не са несъвместими с другите й отговорности по интернационалното право. Въведеното в България изключително пложение не е от подобен темперамент. Освобождаването от отговорности по Европейска конвенция за правата на човека следва да бъде обосновано и да се постанова от самата изключителна обстановка , която съгласно практиката на Европейска конвенция за правата на човека би трябвало да визира цялото население, да съставлява опасност към проведения живот на обществото в съответната страна. Даваме си сметка, че сега дотолкоз, доколкото има въведено изключително състояние с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., страната предприемавременно и по следен метод ограничения за ограничение на избрани съществени права на жителите (например - лимитирано право на свободно напредване, възбрана за всеобщи събирания, въвеждането на карантина или налагане на по-строги наказания за избрани деяния). Това обаче не дава съображение за желаната дерогация.
Такава дерогация, още повече учредена на позоваване върху чл.15 от ЕКПЧот страна на България,следва да отговоря на изискванията сложени в Конвенцията, а точно: Ø Предприеманите ограничения,отменящи отговорности на страната по Европейска конвенция за правата на човека, следва да бъдат " строго в рамките на условията на ситуацията ", т. е. до степента, в която съответната обстановка го постанова (чл. 15, алинея 2); Ø В този смисъл следва да се види доколко Законът за ограниченията и дейностите по време на изключително състояние, оповестено с решение на Народно събрание от 13.03.2020 (ДВ бр.28 от 24.03.2020) постанова ограничение на някои съществени човешки права и свободи, кои съответно са тези права и дали напълно или отчасти те се лимитират. За да бъде обосновано позоваването на член 15 от Европейска конвенция за правата на човека е належащо съществуването на ясна връзка сред анулираните права и обстановката, която постанова тезимерки.Ограничаването или анулацията на съществени права, в това число и правото на синдикално сдружаване по време на оповестено изключително състояние, следва да бъде дефинирано в строго сходство с неотложните потребности на съответната обстановка. КНСБ упорства, в случай че България изпрати нотификация за дерогация на Европейска конвенция за правата на човека, в уведомлението си да посочиконкретно кои ще са правата, които са краткотрайно лимитирани по силата на признатия от Народно събрание на 24 март 2020г.закон , съответните разпореждания на Законза ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние, оповестено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 година и наредбите на Европейска конвенция за правата на човека, които няма да бъдат прилагани в изключителната обстановка. КНСБ е за цялостно съблюдаване член 15, ал.2 от Европейска конвенция за правата на човека, според който не могат да бъдат дерогирани посочени в него права. При краткотрайната дерогация на конвенцията страната би трябвало да съблюдава възбраната за изтезания, възбраната за иго и насилствен труд, както и възбраната за налагане на наказване без закон. Според чл.15ал.2 от Европейска конвенция за правата на човека " не се позволява никакво освобождение от отговорностите по член 2, с изключение на във връзка с гибелта като резултат от правомерни актове на война, както и от отговорностите по членове 3, 4 (параграф 1) и 7. " От значение е също по този начин, че с изключение на в Европейска конвенция за правата на човека, неотменимите права са посочени в чл.28, член 29, член 31, ал.1,2и3, член 32, ал.1и член 37 от Консти-туцията на Република България[2].Приетият на 24.03.2020 година от Народно събрание закон за ограниченията и дейностите по време на изключително състояние, оповестено с решение на Народно събрание от 13.03.2020 година, не може да дерогира тези съществени права. Обръщаме внимание и на това, че отвън обсега на чл.15, ал.2 от Европейска конвенция за правата на човека и отвън чл.57, ал.2 от Конституция на Република България оставаправото на сдружаване (чл.44 КРБ) и правото на синдикално сдружаване (чл.49 от КРБ).В този смисъл тези права при обективно наложени причинимогат да бъдат ограничавани във време на оповестено изключително състояние. Въпреки че с признатия закон за изключителни ограничения съответно няма такова ограничение, в случай че България реши и се позове на чл.15 от Европейска конвенция за правата на човека е допустимо да се реализира резултата на дерогиране на тези права завремето на изключително състояние. С сходно решение КНСБ не може да се съгласи! Водени от предходното питаме това лие задачата на известието на Република България за дерогация на използването на ЕКЧП?Знаем, че конвенцията изисква придерогирането на отговорностите по нея, това деяние да е съвместимо с другите отговорности надържавата по интернационалното право, да вземем за пример с Международния пакт за гражданските и политическите права на Организация на обединените нации. КНСБ желае ясно да съобщи , че и при дерогирането на съществени права по силата на член 15 от Европейска конвенция за правата на човека не се анулира правото на жителите на държавите-членки да сезират Европейския съд по правата на индивида. Когато жалбоподател се оплаче пред Европейски съд по правата на човека, че негови права по Европейска конвенция за правата на човека са нарушени по време на интервал на дерогация, Съдът на първо време преценя дали взетите ограничения могат да бъдат обосновани по съответните текстове на конвенцията (дали мярката е позволена по съответните разпореждания на конвенцията).
Конфедерацията намира, че подадените към този момент тъжби до Европейския съд по правата на индивида са във връзка към този момент случили се каузи, отвън времето на оповестяване на изключително положения . Няма правно съображение по отношение на такива производства или за такива постъпили тъжби да се желае прекъсван на формиране на правосъдни процедури по тях. КНСБ показва мнение,че що се отнася до недопускане да бъдат обсъждани тъжби за нарушавания осъществени по време на изключителното положения, няма обективно съображение това да бъде желано, тъй като самата Конвенция планува комплициран и относително нескончаем интервал от време на извървяване на правни процедури по законодателство на БГ , след което може да се подава тъжба до Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) в Страсбург. Обръщаме внимание и на събитието, че при дерогиране на права и свободи на съображение на член 15 от Европейска конвенция за правата на човека страната следва да осведоми Генералния секретар на Съвета на Европа за всички детайлности, в това число по отношение на подхванатите дейности и породилите ги аргументи, както и задатата на преустановяване на тези дейности и на възобновяване използването на наредбите на Конвенцията в цялостния им размер. В случай, че дерогирането на права се отнася и до съществени права и свободи, планувани в Международния пакт за гражданските и политическите права на Организация на обединените нации, в сходна обстановка следва да бъде известен и Генералният секретар на Организация на обединените нации.
[1] Чл.11 от Европейска конвенция за правата на човека
Свобода на събранията и сдружаването:
" 1. Βсеки има право на независимост на мирните събрания и на свободно сдружаване, в това число правото да образува и членува в професионални съюзи за отбрана на своите ползи.
Упражняването на това право не предстои на никакви ограничавания, с изключение на на тези, планувани в закона и нужни в едно демократично общество в полза на националната или публичната сигурност, за попречване на вълнения или закононарушения, за отбраната на здравето и морала или на правата и свободите на другите.
Този член не изключва въвеждането назаконни ограничавания върху упражняването на тези права от служещите във въоръжените сили, полицията или държавната администрация. "
Ø [2] Чл.28. Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се санкционира като най-тежко закононарушение. Ø Чл. 29. (1) Никой не може да бъде подлаган на изтезание, на грубо, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация. Ø (2) Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото непринудено документално единодушие. Ø Чл. 31. (1) Всеки упрекнат в закононарушение следва да бъде предаден на правосъдната власт в законно избрания период. Ø (2) Никой не може да бъде принуждаван да се признае за отговорен, нито да бъде наказан единствено въз основа на неговото признание. Ø (3) Обвиняемият се счита за почтен до определяне на противното с влезнала в действие присъда. Ø Чл. 32. (1) Личният живот на жителите е ненарушим. Всеки има право на отбрана против противозаконна интервенция в персоналния и фамилния му живот и против посягане върху неговата чест, достолепие и положително име. Ø Чл. 37. (1) Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на изповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата спомага за поддържане на толерантност и почитание сред вярващите от другите вероизповедания, както и сред вярващи и невярващи.
(2) Свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде ориентирана против националната сигурност, публичния ред, националното здраве и морала или против правата и свободите на други жители.
Това се споделя в позициа на КНСБ, публикувана до медиите.
" Ние не одобряваме, че е налице справедлива стуация въз основа, на която да се търси позоваване на член 15 от Европейската спогодба за правата на индивида и да се желае въз основа на него дерогация на използването на ЕКЧП. " -подчертават от синдиката.
Според синдикалистите, не е налице условието на чл.15 Европейска конвенция за правата на човека, съгласно което би трябвало да е налице риск за съществуването на нацията, с цел да бъде поискано краткотрайно преустановяване на действието на конвенцията. Те упорстват обществено да се разгласи наличието писмото на министър Данаил Кирилов до външния министър Екатерина Захариева, с което се желае дерогиране на използването на конвенцията.
" Решението на Народното събрание за въвеждането му е учредено на заплахата от разпространяване на заразяване популацията с ковид (COVID-19). В него няма и дума за заплаха, застрашаваща съществуването на нацията! Обратното е правилно - то е учредено на и по отношение на " разрастващата се пандемия от COVID-19 . " - се споделя позицията.
Авторите на документа декларират, че признатият Закон за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние вкарва избрани противоепидемични ограничавания на някои цивилен права, както е планувано в конституцията, само че ограниченията са краткотрайни и не засягат значително съществени права на жителите.
" Обезпокоени сме от събитието, че в случай че страната се позове на чл.15 от ЕКЧП и изиска дерогация на използването на Конвенцията някои права, в това число и правото на синдикално сдружаване , може съществено да бъдат наранени и лимитирани, с което ние не можем да се съгласим.
КНСБ е на мнение, че с известието за дерогация на ЕКЧП заради изключително състояние,държавата ни в действителност не цели дерогация на избрани човешки права, а желае прекратяване на процедури по заведени и идни делапред Съда по правата на индивида по Европейска конвенция за правата на човека. Не желаеме това да се случи! " - акцентират от конфедерацията.
Според синдиката, казусът с идната дерогация на Европейска конвенция за правата на човека от страна на България във връзка изключителното състояние идва от метода , по който това бе оповестено, както и от съпътстващото пояснение на министър Кирилов.
" Тиражирано беше, че вследствие на краткотрайната дерогация Съдът в Страсбург няма да гледа жалбите на жители, които настояват, че са наранени от рестриктивните мерки при изключителното състояние. Извън това КНСБ отбелязва, че все още никой не знае какво тъкмо съдържа писмото на министър Данаил Кирилов, с какво е обосновано и на какво се дължи тази неяснота. В същото време опасенията, че с дерогацията на Европейска конвенция за правата на човека ще спрат процедурите по към този момент заведени тъжби пред Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) в Страсбург, е безпочвен. Всички тъжби, които са подадени претендират нарушавания, настъпили отвън интервала до 13.03.2020г., от която дата е оповестено изключителното състояние в България. " - се споделя още в документа.
Публикуваме причините на КНСБ, върху които се основава позицията по дерогацията, без редакторска интервенция:
Тревожно е събитието, че една от главните човешки свободи на жителите, прогласено в чл.11 от ЕКПЧ[1] " Свобода на събранията и на сдружаването " може да бъде краткотрайно дерогирана посредством нотификация на българската страна задерогиране използването на Европейската спогодба за правата на индивида.
Действително чл.15 от Европейската спогодба за отбрана на главните права и свободи (ЕКПЧ) разрешава на всяка от договарящите страни по време на война или на изключително състояние, застрашаващи съществуването на нацията , да предприеме дейности, освобождаващи я от осъществяването на нейните отговорности по тази Конвенция, само че строго в рамките на условията на ситуацията, при изискване, че тези дейности не са несъвместими с другите й отговорности по интернационалното право. Въведеното в България изключително пложение не е от подобен темперамент. Освобождаването от отговорности по Европейска конвенция за правата на човека следва да бъде обосновано и да се постанова от самата изключителна обстановка , която съгласно практиката на Европейска конвенция за правата на човека би трябвало да визира цялото население, да съставлява опасност към проведения живот на обществото в съответната страна. Даваме си сметка, че сега дотолкоз, доколкото има въведено изключително състояние с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., страната предприемавременно и по следен метод ограничения за ограничение на избрани съществени права на жителите (например - лимитирано право на свободно напредване, възбрана за всеобщи събирания, въвеждането на карантина или налагане на по-строги наказания за избрани деяния). Това обаче не дава съображение за желаната дерогация.
Такава дерогация, още повече учредена на позоваване върху чл.15 от ЕКПЧот страна на България,следва да отговоря на изискванията сложени в Конвенцията, а точно: Ø Предприеманите ограничения,отменящи отговорности на страната по Европейска конвенция за правата на човека, следва да бъдат " строго в рамките на условията на ситуацията ", т. е. до степента, в която съответната обстановка го постанова (чл. 15, алинея 2); Ø В този смисъл следва да се види доколко Законът за ограниченията и дейностите по време на изключително състояние, оповестено с решение на Народно събрание от 13.03.2020 (ДВ бр.28 от 24.03.2020) постанова ограничение на някои съществени човешки права и свободи, кои съответно са тези права и дали напълно или отчасти те се лимитират. За да бъде обосновано позоваването на член 15 от Европейска конвенция за правата на човека е належащо съществуването на ясна връзка сред анулираните права и обстановката, която постанова тезимерки.Ограничаването или анулацията на съществени права, в това число и правото на синдикално сдружаване по време на оповестено изключително състояние, следва да бъде дефинирано в строго сходство с неотложните потребности на съответната обстановка. КНСБ упорства, в случай че България изпрати нотификация за дерогация на Европейска конвенция за правата на човека, в уведомлението си да посочиконкретно кои ще са правата, които са краткотрайно лимитирани по силата на признатия от Народно събрание на 24 март 2020г.закон , съответните разпореждания на Законза ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние, оповестено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 година и наредбите на Европейска конвенция за правата на човека, които няма да бъдат прилагани в изключителната обстановка. КНСБ е за цялостно съблюдаване член 15, ал.2 от Европейска конвенция за правата на човека, според който не могат да бъдат дерогирани посочени в него права. При краткотрайната дерогация на конвенцията страната би трябвало да съблюдава възбраната за изтезания, възбраната за иго и насилствен труд, както и възбраната за налагане на наказване без закон. Според чл.15ал.2 от Европейска конвенция за правата на човека " не се позволява никакво освобождение от отговорностите по член 2, с изключение на във връзка с гибелта като резултат от правомерни актове на война, както и от отговорностите по членове 3, 4 (параграф 1) и 7. " От значение е също по този начин, че с изключение на в Европейска конвенция за правата на човека, неотменимите права са посочени в чл.28, член 29, член 31, ал.1,2и3, член 32, ал.1и член 37 от Консти-туцията на Република България[2].Приетият на 24.03.2020 година от Народно събрание закон за ограниченията и дейностите по време на изключително състояние, оповестено с решение на Народно събрание от 13.03.2020 година, не може да дерогира тези съществени права. Обръщаме внимание и на това, че отвън обсега на чл.15, ал.2 от Европейска конвенция за правата на човека и отвън чл.57, ал.2 от Конституция на Република България оставаправото на сдружаване (чл.44 КРБ) и правото на синдикално сдружаване (чл.49 от КРБ).В този смисъл тези права при обективно наложени причинимогат да бъдат ограничавани във време на оповестено изключително състояние. Въпреки че с признатия закон за изключителни ограничения съответно няма такова ограничение, в случай че България реши и се позове на чл.15 от Европейска конвенция за правата на човека е допустимо да се реализира резултата на дерогиране на тези права завремето на изключително състояние. С сходно решение КНСБ не може да се съгласи! Водени от предходното питаме това лие задачата на известието на Република България за дерогация на използването на ЕКЧП?Знаем, че конвенцията изисква придерогирането на отговорностите по нея, това деяние да е съвместимо с другите отговорности надържавата по интернационалното право, да вземем за пример с Международния пакт за гражданските и политическите права на Организация на обединените нации. КНСБ желае ясно да съобщи , че и при дерогирането на съществени права по силата на член 15 от Европейска конвенция за правата на човека не се анулира правото на жителите на държавите-членки да сезират Европейския съд по правата на индивида. Когато жалбоподател се оплаче пред Европейски съд по правата на човека, че негови права по Европейска конвенция за правата на човека са нарушени по време на интервал на дерогация, Съдът на първо време преценя дали взетите ограничения могат да бъдат обосновани по съответните текстове на конвенцията (дали мярката е позволена по съответните разпореждания на конвенцията).
Конфедерацията намира, че подадените към този момент тъжби до Европейския съд по правата на индивида са във връзка към този момент случили се каузи, отвън времето на оповестяване на изключително положения . Няма правно съображение по отношение на такива производства или за такива постъпили тъжби да се желае прекъсван на формиране на правосъдни процедури по тях. КНСБ показва мнение,че що се отнася до недопускане да бъдат обсъждани тъжби за нарушавания осъществени по време на изключителното положения, няма обективно съображение това да бъде желано, тъй като самата Конвенция планува комплициран и относително нескончаем интервал от време на извървяване на правни процедури по законодателство на БГ , след което може да се подава тъжба до Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) в Страсбург. Обръщаме внимание и на събитието, че при дерогиране на права и свободи на съображение на член 15 от Европейска конвенция за правата на човека страната следва да осведоми Генералния секретар на Съвета на Европа за всички детайлности, в това число по отношение на подхванатите дейности и породилите ги аргументи, както и задатата на преустановяване на тези дейности и на възобновяване използването на наредбите на Конвенцията в цялостния им размер. В случай, че дерогирането на права се отнася и до съществени права и свободи, планувани в Международния пакт за гражданските и политическите права на Организация на обединените нации, в сходна обстановка следва да бъде известен и Генералният секретар на Организация на обединените нации.
[1] Чл.11 от Европейска конвенция за правата на човека
Свобода на събранията и сдружаването:
" 1. Βсеки има право на независимост на мирните събрания и на свободно сдружаване, в това число правото да образува и членува в професионални съюзи за отбрана на своите ползи.
Упражняването на това право не предстои на никакви ограничавания, с изключение на на тези, планувани в закона и нужни в едно демократично общество в полза на националната или публичната сигурност, за попречване на вълнения или закононарушения, за отбраната на здравето и морала или на правата и свободите на другите.
Този член не изключва въвеждането назаконни ограничавания върху упражняването на тези права от служещите във въоръжените сили, полицията или държавната администрация. "
Ø [2] Чл.28. Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се санкционира като най-тежко закононарушение. Ø Чл. 29. (1) Никой не може да бъде подлаган на изтезание, на грубо, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация. Ø (2) Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото непринудено документално единодушие. Ø Чл. 31. (1) Всеки упрекнат в закононарушение следва да бъде предаден на правосъдната власт в законно избрания период. Ø (2) Никой не може да бъде принуждаван да се признае за отговорен, нито да бъде наказан единствено въз основа на неговото признание. Ø (3) Обвиняемият се счита за почтен до определяне на противното с влезнала в действие присъда. Ø Чл. 32. (1) Личният живот на жителите е ненарушим. Всеки има право на отбрана против противозаконна интервенция в персоналния и фамилния му живот и против посягане върху неговата чест, достолепие и положително име. Ø Чл. 37. (1) Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на изповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата спомага за поддържане на толерантност и почитание сред вярващите от другите вероизповедания, както и сред вярващи и невярващи.
(2) Свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде ориентирана против националната сигурност, публичния ред, националното здраве и морала или против правата и свободите на други жители.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ