Колко нощи си се въртял буден в леглото, заради някой

Колко нощи си се въртял безсънен в леглото, поради някой язвителен и озлобен коментар, на който не си могъл да отговориш – продавачката ти се е троснала, единствено тъй като си желал да я попиташ нещо, а може би отдалечен братовчед за следващ път те занася присмехулно или сътрудник те е предизвикал с глупавата си забележка. И колкото повече въртиш отровния сюжет в главата, толкоз повече ти се желае „ да се ритнеш ”, тъй като не си се сетил или не си посмял да сложиш на място нахалника. Много по-късно, когато всичко е минало ти хрумват блестящите отговори. И ето те – въртиш се в леглото, а в главата ти се „ вихрят ” думите, с които си можел да отвърнеш.

Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре – този сюжет се е случвал съвсем на всеки на възраст над 10 години. А повода, че не си направил, каквото е трябвало е в това, че не си спрял, не си се огледал, не си се ослушал.

Основното предписание за секване на улицата е главно предписание и при вербалната самоотбрана:

Първо, спираш и оценяваш обстановката, тъй като не е нужно да влизаш на сляпо във вербалния трафик. После оглеждаш индивида против себе си – езика на тялото му, дистанцията, на която е, мимиката на лицето, жестовете, позициите на ръцете и краката. Сега си подготвен и да слушаш това, което той споделя и по какъв начин го споделя.

Отношенията сред хората съставляват комплициран развой, той може да носи наслада, а може и да провокира доста отрицателни страсти.

Могат да се отделят два вида взаимоотношения, присъщи на човек в процеса на връзка:

Освобождаване на сила:

Колкото са повече страстите, жестовете и прочие, които използваш в общуването, толкоз е повече силата или силата на твоите дейности и изявления. Например, може би си спомняш миг, когато си се опитвал да докажеш нещо на някого, който не е склонен с теб. Ти нервничиш, палиш се, твоите жестове стават все по-широки, накланяш се към другия човек. Насочваш цялата си психическа сила по посока на събеседника.

Провокиране на освобождение на сила:

Ние привличаме вниманието, страстите и мислите на другите хора. Караме ги да мислят за себе си. Нека още веднъж забележим образеца със разногласието. Сега си показа, че някой на тебе се пробва да потвърди нещо, а ти не си склонен. Твоят конкурент стартира да се пали, а ти стоиш зад своето, по този начин както и ти е нужно. Изкарваш индивида от прочувствено равновесие,  изваждаш го от комфортното му положение и  го провокираш за огромен разход на сила.

И по този начин, какво е това психическа офанзива? Как се реализира, на какви равнища се случва?

Психологическата офанзива е бързо, уверено или ненадейно нахлуване, чиято задача е да изведе индивида от равновесие, да нанесе психическа болежка, да унищожи визията му за света. За да се случи това е задоволително да освободиш или да погълнеш такова количество сила, което надвишава запаса от сила на жертвата. Психологическата офанзива може да бъде незабелязана, като се скрива зад другарски диалог или доброжелателни връзки.

Как да разберем, че ни нападат:

1. Усещане на психически дискомфорт ( суматоха, раздразнителност и пр.)
2. Поява на чувство, че с нещо на някого сте длъжни.

В последно време, двойните стандарти, приемливост от една страна и правото на човек да се себеизрази, от друга, дефинират нееднозначното отношение на хората към агресивността.

Много е комплицирано да се откри тънката граница сред експанзията като самоотбрана и умишленото нанасяне на телесни повреди. Кога жертвата се трансформира в агресор и назад.

Проблемът е в това, че през днешния ден освен, че може, само че и е фешън в някаква степен да бъдеш нападателен. Агресивният човек се показва като неустрашим, самоуверен, сполучлив, убеден в себе си, а мекотата и пацифизмът са за слабите.

Но да се приказва за това, че експанзията е вярна тактичност и добър модел на държание в обществото е еднопосочно погрешно и рисково за самото общество

Докато светът е организиран по този начин, че мирът в никакъв случай не е задоволителен, е нужно агресорът да се учи да контролира своето психическо положение и да ръководи настроенията и страстите си, а индивидът, подложен на експанзия – да се пази или в точния момент да приключи сходно отношение.

На всеки му се е случвало както да е вербално нападателен, по този начин и да чува това по собствен адрес. Не е допустимо изцяло да се защитим от вербалната експанзия. Дори и да се заобиколим единствено с доброжелателни и културни хора, няма гаранция, че инцидентен, неприятно учтив човек на улицата няма да те оскърби или да ти се изсмее в лицето.

Принципът заложен в интелигентната отбрана е от айкидото „ При айкидото няма набези. Това бойно изкуство по принцип е отбранително и не включва желание за борба. Затова няма създадени тактики за нахлуване. Айкидото замества силата на тялото с сензитивност, а бруталността и експанзията с грациозност. ”

Андре Протин

Най-добрата отбрана от вербалната експанзия е да не й отговаряш, да не реагираш! Но това безспорно е доста мъчно. Обидните думи постоянно нараняват. Затова е нужно да се научиш не просто да мълчиш, сдържайки се, да търпиш, с цел да не отвърнеш на удара, до момента в който някой ти крещи или те „ залива с мръсотия ”, а да не придаваш значение на това:

Но по какъв начин да направиш това?

• Като намалиш значимостта на ставащото дотолкоз, че думите да не нараняват;
• Да видиш позитивите в протичащото се, да успееш да се посмееш над обстановката и този, който те обижда;
• Да осъзнаваш отрицателните усеща, зараждащи в отговор на експанзията и да мислиш за тях като следени от разума;
• Съвсем по човешки да съчувстваш на агресора, като трагичен човек, на който най-вече от всичко не му доближава обич. Може би самият него скоро са обидили и в този момент той просто си излива гнева?

Повечето нападателни възрастни в детството са били слаби и раними, на тях доста им се е желало, само че не им е достигала обич, грижа, деликатност. Жестоки стават хора, които от детството имат комплекс за малоценност и са израстнали в неблагополучни или непълни фамилии.

Нападателите обичат хора, които не са сигурни в себе си. Този, който нападна другите, в множеството случаи не желае да се бие, а единствено да победи, по опция без самият той да бъде обиден. Затова той се нуждае от лесна жертва. А лесните жертви, елементарно се разпознават. Такива хора:

• Изглеждат затворени
• Стоят или седят присвити и прегърбени.
• Склонни са да свиват глава сред раменете.
• Отбягват непознати погледи.
• Усмихват се постоянно, като че ли да умилостивят събеседника.
• Стараят се да заемат малко място. Ръцете и краката са прибрани до тялото.

На такива хора:

• Трудно се отдава да слагат граници на другите и да си отстояват правата.
• Често заобикалят всевъзможни спорове.
• Обръщат повече внимание на другите и техните потребности и разрешават да бъдат отклонявани от своите първични цели.
• Придържат се най-вече към ролята на учтивия, общителния и благия човек.
• Чувстват се отговорни, в случай че се случи да кажат „ не ”, което по принцип мъчно споделят.
• Много постоянно им е мъчно да приключат контакт, който им е противен.
• Тези хора са склонни непрестанно да се извиняват и да се подценяват.

Увереното държание може да се тренира и това не е чак толкоз мъчно:

• Не се старайте да изглеждате по-малки или по-слаби, в сравнение с ст. Изправете гърба, разтворете раменете, вдигнете главата.
• Гледайте вашия събеседник умерено и решително в очите, изключително в случай че обстановката стане деликатна или неприятна.
• Бъдете общителни, без да сервилничите. Не се усмихвайте отговорно.
• Дори и тогава, когато другите не демонстрират схващане. ясно и тъкмо какво желаете и какво не желаете. Кажете го с къси елементарни фрази, без увъртания и заобикалки.
• Не молете за схващане. Имате право на ваши стремежи и на вашето „ не ”

   И по този начин. Как да победиш без да се биеш. Какво можеш да направиш?

1. Да не отговаряш на експанзията. Просто в отговор да замълчиш. Да отговаряш единствено тогава, когато си сигурен, че премисленият ти отговор ще бъде чут. Агресорът чака в отговор словесно нахлуване, по тази причина не е нужно да оправдаваш неговото очакване. Чрез ингорирането разваляш цялото зрелище, в което той е желал да блесне.

Именно този способ употребява неумишлено мъжът, който в отговор на упрека на жена си си „ завира ” носа във вестника или в тв приемника.

Методът на разграничаване се предлага в качеството си на способ на енергийна отбрана. На енергийно равнище това наподобява като опит да се заградиш със защитна стена, като по този начин не пропускаш до себе си силата на експанзията.

Недостатък на метода: Като запазим отдалеченост или пренебрегваме, ние започваме да играем играта „ чии нерви са по-здрави ”. Тази отбрана устоя дотогава, до момента в който атакуваният има сила, също така тя е пасивна и разрешава на агресора да прегрупира силите и да откри по-добър прийом за офанзива.

2. Ясно и умерено „ Стоп! ”. Можеш да кажеш: „ Почакай. Стой. Ти се ядосваш. Аз ще продължа да поддържам връзка с теб, когато чуя в думите ти почтително отношение към мен. ” Тези думи могат да бъдат съпроводени от жеста „ Стоп! ”
3. Да се видиш в профил. Хубаво би било, в случай че в близост има огромно огледало или отразяваща повърхнина, тогава няма да се постанова да включваш фантазията си. Гледайки се в огледалото, ще можеш по-добре да контролираш страстите си (нали ще ги виждаш на лицето си) и да гледаш на обстановката като непряк наблюдаващ.
4. Да се съгласяваш с агресора. Това е най-неочакваната реакция от всички вероятни. Да кажеш: „ Да, ти си прав. Аз съм неприятен човек и си го зная. Ти безспорно си по-добър от мен. ” Съгласяването няма да помогне да се позволи спора, само че то може да спре потока от обиди.
5. Да реагираш ексцентрично. Този способ е подходящ за случаите, когато агресорът е привикнал да вижда една и съща реакция и я чака, с цел да продължи с нападението. С необикновеното държание той ще бъде обезкуражен.

Цялото наше другарство се базира на това, че казаното има смисъл. Затова мозъкът ни се занимава постоянно с търсене на смисъла. Винаги, когато някой ни каже нещо, мозъкът ни автоматизирано търси смисъла на думите и ние се доверяваме на 100% на автоматичността на мисловния развой. Това можем да използваме и да отбием психическата офанзива. Да кажем нещо, което няма смисъл, да вземем за пример като отвърнем на дадена подигравка с сентенция, но такава, която въобще е „ ни в чеп, ни в ръкав ”.

Например:

- ” Колко си малоумен, нищо не можеш да направиш като хората. ”

– „ Ами, както се споделя: ”Рано пиле, рано пее. ”

6. Метод на психическата обезценка.

В момента на психическата експанзия, атакуващият нарушава енергийната си целокупност. Същността на този способ се състои в това да се отговори на агресора по посока на този център, който е най-отслабен в резултат на офанзивата, и по този начин да се унищожи енергийната целокупност на офанзивата.

Пример:

-„ Иванова, ти си на всяко гърне капак. ”

-„ Да, като се замисля – аз в действителност съм на всяко гърне капак. ”

Много нападателни персони се водят от правилото: „ Най-добрата отбрана е нападението ”, „ Който е мощен, той е прав ”, „ Трябва да си извоюваш мястото под слънцето ” и прочие Опасявайки се, че ще виждат техните недостатъци, страха, необразоваността, някой минус, искайки да наподобяват добре, по-силни или просто заради нерешителност в себе си, нападателните персони унищожават хармонията и разпоредбите в връзките.

Всъщност всичко е тъкмо противоположното: експанзията е уязвимост, а силата е в това да можеш да признаваш своите недостатъци, да виждаш опциите за развиване, да разбираш, че другият човек с нищо не е по-добър или по-лош и да влизаш в контакт с него като с еднакъв.

Автор: Светлана Сотирова