Волята на народа срещу волята на Ердоган. Кой ще победи
Когато става въпрос за личното му избиране на служба, постоянно ще чуете турския президент и водач на ръководещата Партия на справедливостта и развиването Реджеп Тайип Ердоган да приказва за „ демонстрация на националната воля “, тоест волята на народа.
Този израз е ключа към неговото ръководство и се осланя на изборните резултати. Сиреч разбирането на Ердоган за народна власт се състои от изборни резултати – който печели изборите ръководи по този начин както сметне за добре, без да се допитва до опозицията и да се преценява с останалата част (колкото и огромна да е тя), тъй като такава е “волята на народа ”.
Ердоган въплъщава „ проявата на националната воля “ и неговата власт се легитимира от избора на народа, надлежно би трябвало да има доста необятни пълномощия. Тази „ демонстрация на националната воля “ му дава право да взема решение ориста на 80-милионна Турция. Но забележете, без да носи отговорност за следствията от това което се случва в страната и отвън нея.
За отговорностите постоянно се намират други отговорни.
Благодарение на „ демонстрация на националната воля “ той печели кметски мандат отпред на турския мегаполис Истанбул през 1994 година Благодарение на същата воля печели три следващи мандата за министър-председател на Турция и последвал президентски мандат през 2014 година И отново по „ демонстрация на националната воля “ трансформира Турция в „ президентска република от турски вид “ и трансформира турското общество.
Който е пристигнал на власт с избори, би трябвало да си отиде с избори, изтъкваше доста постоянно Ердоган, когато става въпрос за неговата персонална политическа орис и тази на неговата партия. Но правилото не важи за другите от неговото обграждане.
Спомнете си ориста на някогашния министър председател и водач на ПСР Ахмед Давутоглу, който бе посочен за негов заместител персонално от Ердоган през 2014 година, когато последният бе определен за президент на Турция.
Спечели „ поправителните “ парламентарни избори на 1 ноември 2015 година и по волята на народа стана министър-председател на Турция. Приказката за Давутоглу продължи до 4 май 2016 година и след няколко часова среща с президента Ердоган бе заставен да подаде оставка, тъй като се оказа, че волята на Ердоган е над волята на народа! На идващия ден последва прощална конференция за премиера Ахмед Давутоглу, който почтително посочи, че подава оставка, само че уточни, че това се случва не по негова воля.
Името на Давутоглу ще бъде записано измежду имената на Аднан Мендерес, Сюлейман Демирел и Неджметин Ербакан – министър-председателите, които бяха отстранени от власт след военни преврати или постмодерен прелом.
За разлика от тях против Давутоглу не се изправи военна хунта, а в деяние беше президентът Ердоган. Легитимно и законно определеният министър-председател бе детрониран от поста му след осъществен проект от страна персонално на президента Ердоган, който бе охарактеризиран от доста анализатори, като „ дворцов прелом “, визирайки стопанина на президентския замък или така наречен „ Ак Сарай ” (Белия дворец).
Въпреки общественото разжалване на Давутоглу се наложи да застане зад Ердоган и да го поткрепя, макар че не му се желае. В момента е единствено народен представител от ръководещата партия.
Последваха трагични събития за Турция. Опит за прелом в страната, който беше охарактеризиран от Ердоган, като „ подарък от Бога “ и самопризнание, че с помощта на наложеното изключително състояние вършат всичко в странта, което преди е било невероятно. Около 60 хиляди души бяха вкарани в пандиза, а 130 хиляди души отстранени от администрацията. Всякакъв тип съпротива беше заличена в страната. Но настъпи времето на Ердоган да почисти и личния двор от неуместните събратя и съратници в неговата партия. След съмнителния референдум на 16 април 2017 година, който открива и юридически пътя към „ президентска република от турски вид “ и дава право на президента да оглави ръководещата партия в страната, Ердоган се зае да се отърве и от другите неуместни събратя, само че поставяйки ги в послушание.
Започна да приказва за „ ментално изтощените “ в редиците на неговата партия, като загатна, че е належащо да бъдат заменени, несъмнено, без да се съблюдава волята на народа.
На 22 септември последва изненадваща оставка на кмета на Истанбул Кадир Топбаш. Така кутията на пандора към този момент бе отворена. Кои са останалите кметовете на ПСР, които ще бъдат заставени да изберат доброволната оставка и да благодарят на Ердоган за предоставената опция да ръководят, заставайки компактно зад него, в близко време ще стане ясно.
Кадир Топбаш заемаше поста кмет на Истанбул цели 13 години. „ Оттеглям се, само че не напущам моята партия “, съобщи той и благодари на Ердоган за опцията, че му е дадена да управлява години наред турския мегаполис. Визирайки изявлението на Ердоган Топбаш посочи, че в никакъв случай не е казвал „ Уморих се “. Но все пак той добави, че „ би трябвало да стоим зад нашия президент като 80 милиона души. Благодаря на хората на Истанбул, на президента, премиера и министрите “.
Ако смятате, че нещата ще приключат с оставката на Кадир Топбаш, се лъжете грубо. В момента текат спекулациите за „ доброволните оставки “ на десетки кметове определени от ръководещата партия и изразяващи желанието на Ердоган. Чистките не престават с помощта на наложеното изключително състояние – удължавано неведнъж. При естествени условия не е допустимо президентът да наложи своята воля и да накара определени от народа кметове „ непринудено “ да подават оставки.
Кметът на Анкара Мелих Гьокчек – необикновен случай
Най-епична от всички се чака да бъде “оставката ” на Мелих Гьокчек – пети мандат кмет на столицата Анкара от 1994 година до в този момент. Според наблюдаващи въпрос на време е оставката на кмета на столицата, само че по всичко наподобява, че се опълчва на президента. За разлика от Кадир Топбаш Гьокчек е отракан политик, който стартира своята политическа кариера едновременно с Ердоган. През 1994 година единият е определен за кмет на мегаполиса Истанбул, а другия - на столицата Анкара. Гьокчек е можело да заеме поста на Ердоган, само че историята не е благосклонна по отношение на него. Студените взаимоотношения сред двамата не са загадка, само че все пак се причислява в последния миг към новата партия на своя политически противник. В подмяна на това все в последния миг бива посочван от Ердоган за кандидат-кмет на Анкара от неговата партия. Но след опита за прелом Гьокчек внезапно става доста гневен покровител на Ердоган.
Каква ще е неговата орис? Може да предположим от думите на Ердоган, който отговори по този начин за желаната оставка на Мелих Гьокчек:
„ В момента няма такова нещо, само че не значи, че няма да има “.
Атаките на Ердоган към Гьокчек продължиха и през медиите, като цели да го накара да подаде оставка. „ Нашата политическа партия в това време е и идея. Който е повярвал в тази идея, при нужда би трябвало да пристигна в централата, предлага оставката си, и по-късно продължаваме по пътя с различен наш приятел “, акцентира Ердоган. Той заплашва, че кметовете подават оставка по два метода: „ Отстраняване от партията или (оставка) става заради несъблюдение на отговорностите или корист с власт. Но несъмнено, ние не желаеме да използваме тези пътища. “
„ Всичко е хубаво, когато се заема избрана служба, само че за какво се порицава, когато се изиска освобождение на поста при случаи, които аз разказвам, като „ ментална отмалялост “. Оставката не би трябвало да е проблем, когато става дума за тази идея. Впрочем, доста наши приятели освободиха своите постове, в следствие заеха други. Ако не гледате на нещата като идея и казвате, че „ Аз имам достолепие “, само че извинете, достолепието на партията е пред достолепието на всички “, акцентира водача на ПСР Реджеп Ердоган.
На кои кметове им е посикана оставката и на каква съображение, към момента е незнайно. Но представителят на партията Махир Юнал уточни, че „ казусът с общинските кметове ще завърши до Нова година “.
На прицел са и останалите партии в Турция
Разбира се, освен личната партия на Ердоган е на прицел, а и останалите партии в Турция. В същото изявление президентът на страната разпростира, че предстоят стъпки в тази тенденция.
„ Във Вътрешното министерство идват недоволства освен свързани с нашата партия, само че и с другите партии. Като медии несъмнено и вие получавате недоволства “, споделя Ердоган намеквайки какво следва. Така подчинявайки и останалите партии, стартира идващ стадий от неговото ръководство – цялостното слепване на партията с властта.
Тайфур Хюсеинов е публицист от obzornews.bg. Анализът му е написан особено за OFFNews.
Този израз е ключа към неговото ръководство и се осланя на изборните резултати. Сиреч разбирането на Ердоган за народна власт се състои от изборни резултати – който печели изборите ръководи по този начин както сметне за добре, без да се допитва до опозицията и да се преценява с останалата част (колкото и огромна да е тя), тъй като такава е “волята на народа ”.
Ердоган въплъщава „ проявата на националната воля “ и неговата власт се легитимира от избора на народа, надлежно би трябвало да има доста необятни пълномощия. Тази „ демонстрация на националната воля “ му дава право да взема решение ориста на 80-милионна Турция. Но забележете, без да носи отговорност за следствията от това което се случва в страната и отвън нея.
За отговорностите постоянно се намират други отговорни.
Благодарение на „ демонстрация на националната воля “ той печели кметски мандат отпред на турския мегаполис Истанбул през 1994 година Благодарение на същата воля печели три следващи мандата за министър-председател на Турция и последвал президентски мандат през 2014 година И отново по „ демонстрация на националната воля “ трансформира Турция в „ президентска република от турски вид “ и трансформира турското общество.
Който е пристигнал на власт с избори, би трябвало да си отиде с избори, изтъкваше доста постоянно Ердоган, когато става въпрос за неговата персонална политическа орис и тази на неговата партия. Но правилото не важи за другите от неговото обграждане.
Спомнете си ориста на някогашния министър председател и водач на ПСР Ахмед Давутоглу, който бе посочен за негов заместител персонално от Ердоган през 2014 година, когато последният бе определен за президент на Турция.
Спечели „ поправителните “ парламентарни избори на 1 ноември 2015 година и по волята на народа стана министър-председател на Турция. Приказката за Давутоглу продължи до 4 май 2016 година и след няколко часова среща с президента Ердоган бе заставен да подаде оставка, тъй като се оказа, че волята на Ердоган е над волята на народа! На идващия ден последва прощална конференция за премиера Ахмед Давутоглу, който почтително посочи, че подава оставка, само че уточни, че това се случва не по негова воля.
Името на Давутоглу ще бъде записано измежду имената на Аднан Мендерес, Сюлейман Демирел и Неджметин Ербакан – министър-председателите, които бяха отстранени от власт след военни преврати или постмодерен прелом.
За разлика от тях против Давутоглу не се изправи военна хунта, а в деяние беше президентът Ердоган. Легитимно и законно определеният министър-председател бе детрониран от поста му след осъществен проект от страна персонално на президента Ердоган, който бе охарактеризиран от доста анализатори, като „ дворцов прелом “, визирайки стопанина на президентския замък или така наречен „ Ак Сарай ” (Белия дворец).
Въпреки общественото разжалване на Давутоглу се наложи да застане зад Ердоган и да го поткрепя, макар че не му се желае. В момента е единствено народен представител от ръководещата партия.
Последваха трагични събития за Турция. Опит за прелом в страната, който беше охарактеризиран от Ердоган, като „ подарък от Бога “ и самопризнание, че с помощта на наложеното изключително състояние вършат всичко в странта, което преди е било невероятно. Около 60 хиляди души бяха вкарани в пандиза, а 130 хиляди души отстранени от администрацията. Всякакъв тип съпротива беше заличена в страната. Но настъпи времето на Ердоган да почисти и личния двор от неуместните събратя и съратници в неговата партия. След съмнителния референдум на 16 април 2017 година, който открива и юридически пътя към „ президентска република от турски вид “ и дава право на президента да оглави ръководещата партия в страната, Ердоган се зае да се отърве и от другите неуместни събратя, само че поставяйки ги в послушание.
Започна да приказва за „ ментално изтощените “ в редиците на неговата партия, като загатна, че е належащо да бъдат заменени, несъмнено, без да се съблюдава волята на народа.
На 22 септември последва изненадваща оставка на кмета на Истанбул Кадир Топбаш. Така кутията на пандора към този момент бе отворена. Кои са останалите кметовете на ПСР, които ще бъдат заставени да изберат доброволната оставка и да благодарят на Ердоган за предоставената опция да ръководят, заставайки компактно зад него, в близко време ще стане ясно.
Кадир Топбаш заемаше поста кмет на Истанбул цели 13 години. „ Оттеглям се, само че не напущам моята партия “, съобщи той и благодари на Ердоган за опцията, че му е дадена да управлява години наред турския мегаполис. Визирайки изявлението на Ердоган Топбаш посочи, че в никакъв случай не е казвал „ Уморих се “. Но все пак той добави, че „ би трябвало да стоим зад нашия президент като 80 милиона души. Благодаря на хората на Истанбул, на президента, премиера и министрите “.
Ако смятате, че нещата ще приключат с оставката на Кадир Топбаш, се лъжете грубо. В момента текат спекулациите за „ доброволните оставки “ на десетки кметове определени от ръководещата партия и изразяващи желанието на Ердоган. Чистките не престават с помощта на наложеното изключително състояние – удължавано неведнъж. При естествени условия не е допустимо президентът да наложи своята воля и да накара определени от народа кметове „ непринудено “ да подават оставки.
Кметът на Анкара Мелих Гьокчек – необикновен случай
Най-епична от всички се чака да бъде “оставката ” на Мелих Гьокчек – пети мандат кмет на столицата Анкара от 1994 година до в този момент. Според наблюдаващи въпрос на време е оставката на кмета на столицата, само че по всичко наподобява, че се опълчва на президента. За разлика от Кадир Топбаш Гьокчек е отракан политик, който стартира своята политическа кариера едновременно с Ердоган. През 1994 година единият е определен за кмет на мегаполиса Истанбул, а другия - на столицата Анкара. Гьокчек е можело да заеме поста на Ердоган, само че историята не е благосклонна по отношение на него. Студените взаимоотношения сред двамата не са загадка, само че все пак се причислява в последния миг към новата партия на своя политически противник. В подмяна на това все в последния миг бива посочван от Ердоган за кандидат-кмет на Анкара от неговата партия. Но след опита за прелом Гьокчек внезапно става доста гневен покровител на Ердоган.
Каква ще е неговата орис? Може да предположим от думите на Ердоган, който отговори по този начин за желаната оставка на Мелих Гьокчек:
„ В момента няма такова нещо, само че не значи, че няма да има “.
Атаките на Ердоган към Гьокчек продължиха и през медиите, като цели да го накара да подаде оставка. „ Нашата политическа партия в това време е и идея. Който е повярвал в тази идея, при нужда би трябвало да пристигна в централата, предлага оставката си, и по-късно продължаваме по пътя с различен наш приятел “, акцентира Ердоган. Той заплашва, че кметовете подават оставка по два метода: „ Отстраняване от партията или (оставка) става заради несъблюдение на отговорностите или корист с власт. Но несъмнено, ние не желаеме да използваме тези пътища. “
„ Всичко е хубаво, когато се заема избрана служба, само че за какво се порицава, когато се изиска освобождение на поста при случаи, които аз разказвам, като „ ментална отмалялост “. Оставката не би трябвало да е проблем, когато става дума за тази идея. Впрочем, доста наши приятели освободиха своите постове, в следствие заеха други. Ако не гледате на нещата като идея и казвате, че „ Аз имам достолепие “, само че извинете, достолепието на партията е пред достолепието на всички “, акцентира водача на ПСР Реджеп Ердоган.
На кои кметове им е посикана оставката и на каква съображение, към момента е незнайно. Но представителят на партията Махир Юнал уточни, че „ казусът с общинските кметове ще завърши до Нова година “.
На прицел са и останалите партии в Турция
Разбира се, освен личната партия на Ердоган е на прицел, а и останалите партии в Турция. В същото изявление президентът на страната разпростира, че предстоят стъпки в тази тенденция.
„ Във Вътрешното министерство идват недоволства освен свързани с нашата партия, само че и с другите партии. Като медии несъмнено и вие получавате недоволства “, споделя Ердоган намеквайки какво следва. Така подчинявайки и останалите партии, стартира идващ стадий от неговото ръководство – цялостното слепване на партията с властта.
Тайфур Хюсеинов е публицист от obzornews.bg. Анализът му е написан особено за OFFNews.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ