Когато се появи Продължаваме промяната“ мнозина предупредихме, че тези момчета

Когато се появи „ Продължаваме промяната “ мнозина предупредихме, че тези момчета и девойки не стават за работата, която си самоопределиха. Заявиха се като някакво ново потомство в политиката, самоопределиха се като спасители и „ положителни сили “, които водят война със злото. Кои бяха „ злото “? Всички, които не са с тях. Прост светоглед, нали? Опростен до степен на фентъзи – светът на Политическа партия се дели на орки и елфи, като те са елфите, всички други сме орки. Още тогава беше ясно, че това е подправен разказ. Това е морално релативистична визия за света, в която положително и зло са флуидни и аморфни понятия, които менят смисъла си съгласно потребността. Това беше идеологическа структура, която е всъщност властническа. Те по тази причина в нито един миг не споделиха леви ли са, десни ли са. Защото лявото и дясното в свободния свят са демократични идеологии, които се борят за електорално превъзходство при почитание на съперника.
Когато се появи някой, който ти каже „ няма ляво, няма дясно “, знай, че този желае властта в ръцете си и не го интересува какво би трябвало да направи, с цел да реализира този си резултат. На левите ще дава обещание едно, на десните друго, най-после ще направи трето. Защото всичко е подчинено на едно – жаждата за власт. Патологичната, болнава упоритост да управляваш без значение дали го правиш добре или зле. Но да си ти. С този неизгасим пламък на упоритостта в душите, човек може да оправдае всяко свое държание. Как да е другояче? Нали те са положителните? И другите са неприятните? Следователно всички могат да вършат положителните, тъй като те са положителното. От порите им струи доброта и светлина. Те не могат да сгрешат. Когато ти вярваш, че си някакъв слитък от есенцията на божественото, ти можеш да правиш всичко. Нямаш ограничавания в държанието си, тъй като моралът и положителното не са външни на теб или обективно съществуващи, те произлизат от теб.
Въоръжени с тази квази-религиозна религия в личното си великолепие, тези хора докараха страната, а и себе си, до злополука. Това не е пресилено. Това е реалност. И няма по какъв начин да е другояче, няма по какъв начин да е иначе. Това беше ясно на тези от нас, които разбираме от огромните процеси, че ще се случи, още когато Политическа партия се появиха на небосклона. Защото те по същината си са властнически хора с властнически разбирания. Те не могат, не умеят и не желаят да вземат участие в демократичните процеси, разбирани като съревнование на хрумвания. Такива просто нямат. Ще каже някой, че Политическа партия не се дефинират като властнически хора, а в случай че ти питаш ще се тупнат в гърдите, че са демократи. На това имам два отговора. Първо, аз мога да кажа, че съм космонавт. Това не ме прави космонавт обаче. И второ, нали знаете каква е разликата сред предумишленото и непредумишленото ликвидиране? Зависи кого питаш. За правосъдната система има разлика и по този начин би трябвало да бъде. За жертвата обаче разлика няма. Убитият е все мъртъв, без значение дали килърът е желал или не е желал да посегне на живота на жертвата. Същото е и тук – никакво значение няма за нас като общество дали Политическа партия осъзнават или не осъзнават властническите си рефлекси. Единственото, което има значение е, че ние сърбаме попарата, която те надробяват.
Поради високомерието си и чувството си, че те са призвани свише да низходят при нас, плебса, и да ни ръководят с божествената си мъдрост, те са подготвени на всичко. Буквално. Сега тази поредна порция записи от техни сбирки е следващото доказателство. Впрочем, вижте по какъв начин не отхвърлят истинността на записите. Говорят единствено за тяхното “рязане и лепене ” по класика Кирил Петков. Но не отхвърлят тези думи да са изричани, тези диалози да са водени. Как да отречеш, в случай че са истина? Нали след това ще се появи опровергаване и ще лъсне, че си излъгал. Затова и не отхвърлят, а приказват за какво били и по какъв начин били пускани тези записи.
При всички порции записи досега не се отхвърля естеството на казаното в тях, а се търси обвиняване кой и за какво ги е записал и ги е пуснал обществено. Всичките им острастени почитатели и последователки бръщолевят единствено това. Така беше и при първия запис от това партийно заседание на Политическа партия, по този начин беше и при фотосите с оня пепейски пудел, по този начин е и в този момент. Това обаче е нефелна защитна линия. Глуповата даже. Това е като комшията да те снима през прозореца по какъв начин биеш жена си у вас, а ти да кажеш на прокурора, че твоето закононарушение се гълтам от това, че някой те е снимал нелегално. Това прави ли дамата по-малко пребита и прави ли те теб по-малко принудител? Не, несъмнено.
Хубаво, този диалог за противозаконното подслушване и следене е значим. Ако е нелегално. Но това е различен диалог. Сега приказваме за това какво е изнесено пред публиката, не по какъв начин е изнесено. Нека проведем този диалог, откакто уточним дали една от главните партии, управлявала страната в последните години, не е цялостна с “неофициален кеш ”. След като уточним дали тази партия не звъни на олигарси да моли за „ още “ (забележете) „ малко “ (забележете) пари в порядъка на милион и половина. Може и импровизирано, т.е. в торба. Кеш енд кери групичката желае да подмени диалога и да не отговори на законните въпроси. Защото каквато и нелепост да са създали, те го оправдават за себе си. Другите са все отговорни. Трупащият „ всекидневен кеш “ е почтен, посочилият, че някой натрупа „ всекидневен кеш “ е отговорен.
Впрочем, би трябвало да сме наясно, че при все кривиците си, преобладаващо хората в Демократична България не са от тази категория, за която приказваме. Затова им се чудя за какво още седят с потъващия транспортен съд Политическа партия. Може би калкулират, че около преференциите ще получат повече депутатски места от Политическа партия, което е изцяло допустимо. Но каквато и да е рационализацията, самото наличие на овъртолените в схеми и схемички Политическа партия в коалиция с Демократична България нанася на Демократична България вреди, от които може и да не се възстановят. Меродавната социология към този момент регистрира мощен отлив от ППДБ и това беше преди скандалните записи, които всички чухме. Въобще, можем да сме наясно с едно – Политическа партия е безспорна злополука и всяко тяхно интензивно присъединяване в едно бъдещо ръководство би било погубено за обществото. Авторитарните нагони и самоназначилите се за “добри сили ” би трябвало да бъдат лимитирани. Ако желаеме да имаме въпреки всичко някаква страна останала. Иначе ще продължим да затъваме в блатото на авторитаризма, без значение дали това се осъзнава или не.
Автор: Д-р Петър Кичашки, trud.bg