Детето на жена ми искаше да ме направи негов баща. То не стана.
Когато се ожених за разведена жена с дете, знаях, че ще има компликации. Затова през цялото време си задавах граници. Жена ми ме разбра тогава, само че тогава започнаха кавги.
Факт е, че тя има 9-годишен наследник, който живее с нея. Момчето има татко, който самичък реши да напусне фамилията. Той заплаща прехрана и взе участие в развъждането на детето си. Но заради обстоятелството, че бащата не живее с него, момчето се опита да ме направи собствен татко.
Опитите му приключиха с цялостен неуспех. Не желая да поемам такава отговорност като развъждането на дете. Момчето има татко, който би трябвало да се грижи задоволително за сина си.
Относно парите. Не спечелвам толкоз доста, с цел да се демонстрирам отдясно и отляво. Оставен съм на личните си устройства и поддържам новото си семейство с пари, само че не давам на дете. Повтарям, той има татко и той заплаща прехрана. Ако е належащо нещо друго, тогава родителите на детето би трябвало да се грижат за него.
Не съм част от това семейство. Ния с майка му имаме ново семейство. Когато момчето се опита да ме натяква и да ми споделя, че си ми татко и би трябвало да ми купиш облекла,и играчки, аз тактично му обясних, в случай че той ще продължи по този начин, няма да живее тук.
Тогава започнаха всевъзможни въпроси – децата обичат да задават въпроси и изтезават родителите си. Отхвърлих и това, припомняйки, че в този момент цялата информация на света е толкоз налична, че може да знае повече от мен.
Поради това брачната половинка ми и аз постоянно се карахме, само че тогава тя ме одобри по този начин. Сега и от вас ще започи да ме осъждате държанието, казвайки, че би трябвало да го приема за свое дете.
Не съм склонен! Ще взема детето си, ще го възпита. Не желая да отглеждам непознато дете.
