Когато крокодили изядоха цяла армия войници
Когато се има поради, че живеят под непрекъсната опасност от мини, картечници, снайперисти и артилерийски обстрели, елементарно е да си представим, че някакви си там животни евентуално са най-малката грижа на боеца по време на война. Но в една борба от началото на 1945 година се допуска, че японски войски стават шведска маса за крокодили.
Това става през февруари 1945 година по време на борбата за остров Рамри; конфликт, който притегля относително малко внимание в наши дни. Театърът е Китай-Индия-Бирма, който самичък по себе си е много подценяван, макар жестоките борби, които се водят в района.
По това време в Тихоокеанския спектакъл Съединени американски щати бързо доближават японските земи и кървави борби като тази при Иво Джима попадат под светлината на прожекторите.
Остров Рамри е най-големият остров в Бирма (сега Мианмар, само че ще употребяваме „ Бирма “ до края на текста) с повърхност от 1350 квадратни километра. От континенталната част на Бирма го отделя единствено тъничък пролив със междинна широчина 150 метра. Той е хванат от японците по време на нахлуването им в страната през 1942 година, само че силите на Британската общественост идват там през януари 1945 година, с цел да го измъкнат от ръцете им.
Въпреки че огромна част от остров Рамри е в блата и мочурища, той е идеалното място за въздушна база за доставяне на дейности в Бирма.
Когато британците идват, японците са сложени в безнадеждно състояние. Огромна армада от кораби в непосредствена непосредственост до крайбрежията на острова отрязва всевъзможни шансове за бягство или доставки. Британските сили също така превъзхождат японските и първоначално срещат дребна опозиция. По-късно обаче бранителите се бият повече от почтено.
Японските доставки обаче свършват, тъй че 900 гладни и изтощени бойци се отдръпват в блатата на Рамри, с цел да се свържат с по-голяма мощ от другата страна. Там обаче британците ще са най-малкото от терзанията им, тъй като природата поема вместо тях.
Британците се двоумят дали да последват японците в блатата, защото изискванията там са напълно разнообразни: малария, жълта тресчица, инфекции и рискови пълзящи животни. Вместо това британците вземат решение да ги обкръжат.
Скоро японските войски се озовават в дълбока тиня и изумени от болести; това стартира да им се отразява и в последна сметка британците завладяват острова, убивайки 500 японци, като губят доста малко свои лични бойци. До 16 април 1945 година е построено летище.
Една известна история, която идва от борбата при остров Рамри, произлиза от мангровите гори, в които японците бягат. Там наподобява стават жертви на безчет офанзиви от соленоводни крокодили (като на главната снимка).
Един по един крокодилите хващат бойците през нощта, завлачват ги в блатото и ги изяждат. Британските войски от външната страна на мангровите гори са принудени да слушат мъчителите звуци на 900 мъже, опитващи се да се преборят за живота си.
Един английски боец разказва в детайли ужасяващото събитие: „ Тази нощ беше най-ужасната, която в миналото е преживявал всеки член на екипажа на M. L. “, написа той. „ Случайните изстрели от пушки в тъмното тресавище, последвани от крясъците на умиращи мъже, смачкани в челюстите на големите влечуги, и буйните притеснителни звуци на мятащи се крокодили се смесват в адска дисхармония, която рядко се е случва на земята. На разсъмване лешоядите почистваха това, което крокодилите не бяха изяли… От към хиляда японски бойци, влезнали в блатата на Рамри, единствено към двадесет бяха открити живи. “
Въпреки че борбата при остров Рамри не е доста известна, офанзивите на крокодилите се загатват доста пъти през десетилетията след 1945 година Въпреки това, през последните години историците стартират да се съмняват в нея, а някои даже я категоризират като мит.
Количеството крокодили, належащо за изяждането на близо 1000 мъже, е доста повече от броя, който се счита, че живее на острова по това време. Един историк акцентира тази точка, като пита по какъв начин толкоз крокодили са оживели преди идването на японците, защото нямаше да има задоволително храна за тях преди, както и след угощението.
Някои считат, че е по-вероятно японците да умират в големи количества от заболявания, обезводняване и апетит, а крокодилите да са изяждали труповете им.
Въпреки това разказите на бойци, които са били там, наподобява сочат, че крокодилите най-малкото са играли забележителна роля в гибелта на японската войска. Отговорът не е явен, само че това, което е ясно е, че 900-те японци, които са влезнали в блатото, най-вероятно са претърпели пъкъла на земята.
