Истински можеш да усетиш един град, когато видиш как се

Истински можеш да усетиш един град, когато видиш по какъв начин се разсънва или в случай че се разходиш из улиците му с някой, който живее в него. Така се роди концепцията за тази графа, в която ще ви описваме за разнообразни градове по света през погледа на известни хора, другари на ЕVA.Започваме я с красивата Миа Сантова, обичано лице от екрана, човек с висока хармония, интелигентно наличие, луксозно възприятие за комизъм и реален взор. Миа живее със фамилията си във Виена от четири години. Тя одобри да ни разноски виртуално из обичаните си паркове и музеи и да ни опише своето чувство за австрийската столица.

Решението ни с мъжа ми да живеем тук беше непринудено. Виена е покрай София, без да е мегаполис, в който се претопяваш. Има мащаб, кондензиран културен живот и е „ по-бутиково “. Аз обичам измененията и в никакъв случай не съм се тормозила да изляза от зоната си на комфорт. И направихме опит. Заминахме безусловно с по един куфар. Началото беше безусловно излизане от зоната на комфорт, тъй като пристигнахме на 17 февруари 2020 година През март започнаха да затварят всичко, до момента в който налични останаха единствено питателните магазини, банките и аптеките, само че на никое място не можеше да се влезе без тест. Беше неразрешено да се излиза. Улиците бяха пусти, като фон на филм. Нямаше полети, правеха проби, след това ваксини. Преживяхме седем локдауна с извънредно строги ограничения.Но още първия ден, в който пристигнахме, до момента в който вървяхме по улицата, попитах щерка ни Ида по какъв начин се усеща. Тя се огледа и сподели: „ Много ми харесва, мамо! Виж какъв брой са чисти постройките! Колко са красиви! По улиците няма отпадъци! “. В детската градина ѝ хареса. В учебното заведение се влюби.
Животът във Виена разрешава да забележим повече нюанси, в сравнение с когато сме идвали единствено като туристи. Австрийците не са изключително гостоприемни По-скоро са затворени и студени. Приятелства или същински връзки с тях не се случват постоянно. Ние поддържаме връзка с едно семейство, тъй като момиченцата ни са приятелки в учебно заведение, само че множеството българи контактуват единствено с българи и макар съумелите ни сънародници в Австрия има отдалеченост, даже леко подценяване, тъй като идваш от Изтока. Направи ми усещане, че в институциите ми се карат постоянно, сервитьорите не са доста учтиви. Попитах учителката ми по немски дали е, тъй като към момента не мога да се отпусна да го приказвам. А тя, която е германка, ме успокои на смешка: „ И с мен са по този начин! Виена е градът с недружелюбните хора. “ От друга страна, един ден разтварям прозореца на постройката, в която живеем чартърен. Тя е остаряло строителство. Отварям и виждам един човек, повдигнат на кран, да чисти прахта от фугите на фасадата с четка. И това се случва всяка пролет. Санираха извън, боядисаха. Такива неща в действителност те карат да се чувстваш добре. Хубавото тук е, че като се изключи че има доста красива архитектура, за нея се поставят и доста грижи. По време на ремонта на отсрещната постройка сложиха скеле и светлочувствителни лампи, които да реагират на минувачите, даже кошче за отпадък. Тук на всяка крачка има кошчета, в това число с поделение за цигари. Ще ти опиша и друга история. С Ида постоянно вървим на кварталната детска площадка с катерушки против нас. Тя се люлее, катери се, играе. Един ден се прибираме. И в пощата намирам писмо за щерка ми. Решавам, че са объркали името. Отварям. Чета: „ Скъпа Ида, написа ти еди-кой си от общината. Знам, че прекарваш доста от свободното си време на еди-коя си детска площадка. Тъй като имаме намерение да подменим една от катерушките, тъй като остарялата се е амортизирала, а част от парите, с които ще я подменим, са дадени от твоите родители като налози, апелирам, разгледай трите скици на гърба на страницата. За нас е значимо да прецениш коя катерушка е най-подходяща съгласно теб и на каква от посочените цени. Изпрати ни писмо, sms или можеш да дойдеш персонално в общината и да кажеш какво мислиш “.Прочетох ѝ писмото. Ида изпадна в подобен екстаз. Беше на шест. Разгледа скиците, цените. Започна да мисли, да разисква. Когато откриха катерушката, ни поканиха отново с писмо да забележим новата.  Представи си на какъв брой равнища е проведено обществото, че да се погрижи да възпитава и бъдещите си жители. Ежедневието ни, като на всяко семейство, стартира с мъчно ставане, водене на учебно заведение, което е до три следобяд. Останалото време съм запълнила с извънучебна активност на Ида – гимнастика, българско учебно заведение към Българския културен институт, в което учи съществено български. Учи в допълнение и немски. И математика, и каквото се сетиш.А аз в това време, до момента в който я изчаквам, открих какъв брой е хубаво да обядвам умерено сама на открито, да отивам на сладкарница, да пия кафе или по чаша просеко следобяд. Когато времето е хубаво, сядам, виждам хората и е доста прелестно.