Терапия със спомени
Доктор Сураж Самтани е отпред на Центъра за здравословно стареене на мозъка в университета в Сидни. Един ден получава мейл да се включи в документален филм, и то с холивудската звезда Крис Хемсуърт. Бащата на Крис неотдавна е бил диагностициран с Алцхаймер. " Крис Хемсуърт: едно незабравимо пътешестване “ бащата и синът се насочат на странствуване в предишното, опирайки се на науката за обществената съгласуваност и по какъв начин тя може да подкрепя действието на паметта. Сураж е техен съветник, защото това е неговата експертиза – терапия със мемоари и обществени връзки. 
Сураж, дано стартираме с документалния филм – по какъв начин тъкмо се включи в плана? Получих имейл в университетската си поща с въпрос дали желая да бъда академик в документален филм на National Geographic. Помислих, че е спам, за малко да го изтрия, тъй като си споделих: „ Току-що минах образование по киберсигурност, би трябвало да различавам подправени имейли “. Но след това взех решение да потърся в Гугъл и видях, че в действителност са основали поредицата Limitless. Затова им отговорих. Казаха ми: „ Не желаеме единствено да консултирате – желаеме да се снимате с Крис и да бъдете пред камера “. И това беше необикновено. Откъде тръгнахте? Всичко трябваше да стартира с това какво в действителност е потвърдено, че забавя когнитивния спад или усъвършенства когнитивните качества най-малко в кратковременен до средносрочен проект. Ние знаем от нашите лични проучвания в Центъра за здравословно стареене на мозъка, че обществените връзки са доста значими. Също знаем, че лечението посредством мемоари е извънредно мощна за възстановяване на когнитивните функционалности и настроението. Затова взехме решение да обсъдим с екипа на National Geographic по какъв начин да вплетем това в историята и да го превърнем в нещо, което в действителност може да се направи. Понеже и Крис, и Крейг обичат мотоциклети, породи концепцията да пътуват дружно и да се върнат в града, където е израснал Крис. Има нещо доста мощно в това да се свържеш още веднъж със остарели места и хора. Виждаме резултата при Крейг.
Терапията посредством мемоари работи ли при всички пациенти с деменция? Повечето проучвания върху тази терапия са при хора с Алцхаймерова деменция. Има над 100 типа деменция, само че Алцхаймер съставлява 60–80% от случаите със загуба наизуст. Терапията посредством мемоари – ревизиране на остарели фотоси, остарели песни, остарели истории – е доста персонален, прочувствен и прелестен метод да върнем някого към живот. Когато виждаме хора, които са мощно затворени и безмълвни, тази терапия ги оживява, стартират да приказват, като че ли са още веднъж себе си. Променя се атмосферата в стаята. И това може да се види във кино лентата. Беше в действителност изумително. Крис и Крейг постоянно ли желаеха професионалното ти мнение – какво да вършат и по какъв начин да го създадат? Крис и Крейг се опитваха да имат естествено прекарване – просто да се забавляват по време на това пътешестване. Ние, несъмнено, ги съветвахме по какъв начин да вплетат научните подходи – по кое време е подобаващият миг за този в действителност персонален диалог с Крейг, по какъв начин да се оправят, в случай че той се обърка или дезориентира, по какъв начин да го върнат в сегашния миг. И по какъв начин да реагират на тези промени в мисленето и паметта му. Така че пробвах се да им давам препоръки по какъв начин да реагират в тези обстановки от моя клиничен и теоретичен опит.
А общественият детайл – обществената връзка и общественото „ свързване “ – по какъв начин се вписва в лечението при деменция? Социалните връзки са нещо, в което сме профилирани в Центъра за здравословно стареене на мозъка. Ние сме един от водещите научни институти за деменция в света и сме прекарали доста време в търсене на точната „ рецепта “ за здравословно стареене на мозъка. Открихме, че има два основни детайла: превозване на време с другари и фамилията и съществуването на човек, на който да се довериш. И когато имаме тези два детайла, освен понижаваме на половина риска от деменция, само че и забавяме когнитивния спад. Затова доста държахме това да е част от епизода. А повода да считаме, че сходно нещо работи, е самият механизъм на обществено свързване и обществено доближаване. Социално свързване е когато имаме доста разнообразни действия с разнообразни хора, които познаваме – това мощно подтиква мозъка. Много е потребно да учим нови неща, да вършим неща дружно с други хора – това тренира паметта ни, езика ни. А общественото доближаване понижава напрежението и възпалението в мозъка посредством диалози с човек, на който в действителност имаме вяра.
Сураж, дано стартираме с документалния филм – по какъв начин тъкмо се включи в плана? Получих имейл в университетската си поща с въпрос дали желая да бъда академик в документален филм на National Geographic. Помислих, че е спам, за малко да го изтрия, тъй като си споделих: „ Току-що минах образование по киберсигурност, би трябвало да различавам подправени имейли “. Но след това взех решение да потърся в Гугъл и видях, че в действителност са основали поредицата Limitless. Затова им отговорих. Казаха ми: „ Не желаеме единствено да консултирате – желаеме да се снимате с Крис и да бъдете пред камера “. И това беше необикновено. Откъде тръгнахте? Всичко трябваше да стартира с това какво в действителност е потвърдено, че забавя когнитивния спад или усъвършенства когнитивните качества най-малко в кратковременен до средносрочен проект. Ние знаем от нашите лични проучвания в Центъра за здравословно стареене на мозъка, че обществените връзки са доста значими. Също знаем, че лечението посредством мемоари е извънредно мощна за възстановяване на когнитивните функционалности и настроението. Затова взехме решение да обсъдим с екипа на National Geographic по какъв начин да вплетем това в историята и да го превърнем в нещо, което в действителност може да се направи. Понеже и Крис, и Крейг обичат мотоциклети, породи концепцията да пътуват дружно и да се върнат в града, където е израснал Крис. Има нещо доста мощно в това да се свържеш още веднъж със остарели места и хора. Виждаме резултата при Крейг.
Терапията посредством мемоари работи ли при всички пациенти с деменция? Повечето проучвания върху тази терапия са при хора с Алцхаймерова деменция. Има над 100 типа деменция, само че Алцхаймер съставлява 60–80% от случаите със загуба наизуст. Терапията посредством мемоари – ревизиране на остарели фотоси, остарели песни, остарели истории – е доста персонален, прочувствен и прелестен метод да върнем някого към живот. Когато виждаме хора, които са мощно затворени и безмълвни, тази терапия ги оживява, стартират да приказват, като че ли са още веднъж себе си. Променя се атмосферата в стаята. И това може да се види във кино лентата. Беше в действителност изумително. Крис и Крейг постоянно ли желаеха професионалното ти мнение – какво да вършат и по какъв начин да го създадат? Крис и Крейг се опитваха да имат естествено прекарване – просто да се забавляват по време на това пътешестване. Ние, несъмнено, ги съветвахме по какъв начин да вплетат научните подходи – по кое време е подобаващият миг за този в действителност персонален диалог с Крейг, по какъв начин да се оправят, в случай че той се обърка или дезориентира, по какъв начин да го върнат в сегашния миг. И по какъв начин да реагират на тези промени в мисленето и паметта му. Така че пробвах се да им давам препоръки по какъв начин да реагират в тези обстановки от моя клиничен и теоретичен опит.
А общественият детайл – обществената връзка и общественото „ свързване “ – по какъв начин се вписва в лечението при деменция? Социалните връзки са нещо, в което сме профилирани в Центъра за здравословно стареене на мозъка. Ние сме един от водещите научни институти за деменция в света и сме прекарали доста време в търсене на точната „ рецепта “ за здравословно стареене на мозъка. Открихме, че има два основни детайла: превозване на време с другари и фамилията и съществуването на човек, на който да се довериш. И когато имаме тези два детайла, освен понижаваме на половина риска от деменция, само че и забавяме когнитивния спад. Затова доста държахме това да е част от епизода. А повода да считаме, че сходно нещо работи, е самият механизъм на обществено свързване и обществено доближаване. Социално свързване е когато имаме доста разнообразни действия с разнообразни хора, които познаваме – това мощно подтиква мозъка. Много е потребно да учим нови неща, да вършим неща дружно с други хора – това тренира паметта ни, езика ни. А общественото доближаване понижава напрежението и възпалението в мозъка посредством диалози с човек, на който в действителност имаме вяра. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ