Непоносимият натиск върху независимите медии
Когато работещите в лявоориентирания " Непсабадшаг " си опаковат багажа една петък вечер преди година, мислят единствено, че просто се местят в друга част на града. Както се оказва, преместването е изцяло. В рамките на няколко часа вестникът е закрит, безусловно за една нощ. След седмици собствеността на другите издания в групата е трансферирана към нова холдингова компания, обвързвана с Лоринц Месарош, олигарх, съдружник на премиера Виктор Орбан и кмет на родния град на министър-председателя.
" Беше клопка ", спомня си зам. - редакторът Мартон Гердели. " Всички условия говореха, че няма стопански аргументи за закриването на вестника по този начин ненадейно. Почувствахме се предадени, излъгани, цинично изиграни. Имаше публицисти пред пенсия, които се притесняваха за пенсионирането си, имаше фотографи, механически личен състав - и не всичките те бяха съпротива на Орбан ", споделя той.
Но " Непсабадшаг ", който имал понижаване на тиража и тежки загуби, съгласно изказванията на притежателите му, не е изолиран случай. В Централна и Източна Европа - и в някои други елементи на света - политическите и икономическите сили се съюзяват, с цел да слагат самостоятелните медии под нетърпим напън.
Комбинацията от намаляващ тираж и доходи раздруса бизнес модела, отслаби вестниците и ги направи податливи на политическо и корпоративно въздействие. Някои се опасяват, че вследствие на това идеалът за журналистическата самостоятелност е тежко злепоставен.
В Полша да вземем за пример демократичните издания в този момент настояват, че са третирани незаслужено от дясноцентристкото държавно управление, което съгласно тях употребява стопански средства за политически цели.
" От есента на 2015 година има внезапно ограничаване - от време на време цялостна възбрана - на абонамента за някои вестници от страна на държавните институции. Като това е ориентирано главно против два седмични издания - полското издание на " Нюзуик " и " Газета Виборча ", които подлагат на критика ръководещата партия ", споделя Пьотр Сташински, заместител основен редактор на " Газета Виборча ".
Лука Орешкович, специалист по медийно вложение, споделя, че това е постоянно срещано недоволство в района. " От Полша и Унгария и до хроничния напън от страната върху медиите в Западните Балкани - държавните дейности под формата на евакуиране на рекламата за обществения бранш, провеждането на повтарящи се данъчни офанзиви посредством държавните данъчни управляващи и ограничението на свободата на словото посредством въвеждането на ограничаващо и рестриктивно медийно законодателство - всичко това има отрицателно въздействие върху качеството на обществения дискурс ", счита той. " Това са мощни средства за подкастряне на медийната независимост и самостоятелност, защото те имат и са имали голямо въздействие върху финансовото здраве на самостоятелните медийни издания ", споделя още той.
" Икономическата неустановеност на медиите е голямо предизвикателство пред публицистиката ", споделя Арлем Дезир, някогашен френски министър и в този момент представител за свободата на медиите в Организацията за сигурност и съдействие в Европа. " Много по-трудно е да намериш средства за финансирането на самостоятелна и качествена публицистика. Нещо повече все по-голяма става концентрацията на медийната благосъстоятелност. Това заплашва плурализма и значи, че в някои райони локалните медии просто изчезват ", прибавя той.
В международен мащаб приходите от вестниците понижиха със 7,8 на 100 през последните пет години, по данни на Световната асоциация на вестниците. Но този % се изкривява, тъй като в Китай и Индонезия тиражите на вестниците имат растеж от 25 на 100, а в Индия скочиха със 71 на 100. Но действителността в множеството елементи на света е доста по-мрачна - тиражите са паднали с 34 на 100 в Испания, 19 на 100 в Бразилия, 32 на 100 в Австралия, 22 на 100 в Южна Африка и 39 на 100 в Италия.
Приходите от продажбите на печатните издания се свиват, само че падат и облагите от печатна реклама по света - от 79 милиарда $ през 2012 година до 58 милиарда $ през 2017 година Дигиталната реклама пораства - единствено от 2015 до 2016 година с 5%, само че по-голяма част от този растеж е прихваната от интернет колосите " Google " и " Facebook ".
" Американският рекламен новинарски модел запада през последните 10 години ", споделя Тара Сусман-Пена от интернационалната неправителствена организация IREX, която прави мониторинг на медийната резистентност по света от 2001 година " Има голяма рецесия в модела на рекламиране. Старият медиен модел няма бъдеще и това обостря казуса. "
" Медиите през днешния ден са отслабени ", уверен е проф. Розентал Алвес, създател на Рицарския център по публицистика за Северна и Южна Америка. " В западната народна власт медиите бяха печеливши и в следствие получаваха повече мощ да са самостоятелни и недосегаеми за напън от корпорациите и държавните управления. Но с смяната на финансовата обстановка, несигурността пораства ".
Много вестници са принудени да разчитат на доходи, които идват с условия по метод, който може да докара до унищожителна автоцензура и мека цензура. Държавната реклама в частност постоянно се употребява като средство за операция от държавните управления като рекламата просто отива при другарски настроените към властта медии.
Световен обзор от WAN-IFRA (Световната асоциация на вестниците и медийните издатели) демонстрира, че в доста страни пресата е притеснително подвластна от държавно финансиране: медиите в Камбоджа да вземем за пример " се борят да поддържат цялостта на изданията като се подчиняват на въздействие от държавното управление или частни източници, като това е възнаградено с реклама. Около 99 на 100 от локалните рекламни доходи отиват в шепа вестници. "
В Малави има сходен проблем. " Ние имаме два водещи всекидневника ", споделя журналистът от Малави Чарлз Пенсуло. " И двата са доста подвластни от държавното управление за доходи...Когато държавното управление бойкотира даването на реклами в един от двата вестника, по както се смяташе политически аргументи, той съвсем банкрутира. "
В Аржентина системата е толкоз укрепена, че при някогашната президентка Кристина Киршнер фаворизираните медии - щастливи да получат държавна реклама - бяха известни като K-пресата, съгласно Алвес.
Нуждата от пари също по този начин дава на комерсиалните ползи доста повече власт. В проучването " Светове на публицистиката " публицистите споделят, че " паниката за рекламите " и " натиска за облага " са се нараснали в редакциите им през последните пет години.
Open Democracy, в съдействие с Индекса за цензура и Европейската федерация по публицистика сега прави изследване, което включва европейски публицисти от 47 страни, с цел да види дали комерсиалният напън се е нараснал. Досега, споделят оттова, резултатите са тревожни.
Собствеността също е сериозен миг, защото компании се възплозват от финансовата уязвимост в бранша, с цел да правят серия от придобивки. Изследване на " Репортери бец граница " от 2016 година, озаглавено " когато олигарсите тръгнат на пазар " наблюдава така наречен модел " Берлускони ", в който медийните притежатели имат близки връзки с политиката. Според техните заключения този модел се популяризира по целия свят.
Изследването цитира завладяването на преди самостоятелното издание South China Morning Post от Джак Ма (най-богатият човек в Китай, предриемач, притежател на " Алибаба " - б. р.). Според политолога от Университета на Хонконг Уили Лам: " Джак Ма работи като политическо прокси (В компютърните мрежи, един прокси сървър (сървър-посредник) е сървър, който работи като медиатор за желаните от клиентите търсени ресурси/услуги от други сървъри - б. р.) на китайското държавно управление и неговата цел е заглушаването на последните самостоятелни медийни гласове на тази територия "
Сусман-Пена признава, че е песимистка за бъдещето на медийната промишленост. Но Винсънт Пейреня, изпълнителният шеф на WAN-IFRA, изненадващо не е по този начин тъмно надъхан. " Да, обичайните бизнес модели на новинарските организации бяха преобърнати ", споделя той. Но има вяра, че в последна сметка това ще има положителни последствия.
" Навлязохме в епохата на потребителите, в която нашият бизнес модел зависи от полезността, която доставяме на нашите общности и крайните консуматори, повече в сравнение с от полезността за рекламодателите. Това води до промени в цялата промишленост към модели на абонамент или участие. Всичко се върти към читателите в този момент, и в последна сметка това може да е мощен тласък за възстановяване на публицистиката. "
*Статията е оповестена в " Гардиън " под заглавие " Local media are simply disappearing`: how financial pressures are killing independent media ". Автори са Андрю Макдуъл и Биби ван дер Зее. /clubz.bg
" Беше клопка ", спомня си зам. - редакторът Мартон Гердели. " Всички условия говореха, че няма стопански аргументи за закриването на вестника по този начин ненадейно. Почувствахме се предадени, излъгани, цинично изиграни. Имаше публицисти пред пенсия, които се притесняваха за пенсионирането си, имаше фотографи, механически личен състав - и не всичките те бяха съпротива на Орбан ", споделя той.
Но " Непсабадшаг ", който имал понижаване на тиража и тежки загуби, съгласно изказванията на притежателите му, не е изолиран случай. В Централна и Източна Европа - и в някои други елементи на света - политическите и икономическите сили се съюзяват, с цел да слагат самостоятелните медии под нетърпим напън.
Комбинацията от намаляващ тираж и доходи раздруса бизнес модела, отслаби вестниците и ги направи податливи на политическо и корпоративно въздействие. Някои се опасяват, че вследствие на това идеалът за журналистическата самостоятелност е тежко злепоставен.
В Полша да вземем за пример демократичните издания в този момент настояват, че са третирани незаслужено от дясноцентристкото държавно управление, което съгласно тях употребява стопански средства за политически цели.
" От есента на 2015 година има внезапно ограничаване - от време на време цялостна възбрана - на абонамента за някои вестници от страна на държавните институции. Като това е ориентирано главно против два седмични издания - полското издание на " Нюзуик " и " Газета Виборча ", които подлагат на критика ръководещата партия ", споделя Пьотр Сташински, заместител основен редактор на " Газета Виборча ".
Лука Орешкович, специалист по медийно вложение, споделя, че това е постоянно срещано недоволство в района. " От Полша и Унгария и до хроничния напън от страната върху медиите в Западните Балкани - държавните дейности под формата на евакуиране на рекламата за обществения бранш, провеждането на повтарящи се данъчни офанзиви посредством държавните данъчни управляващи и ограничението на свободата на словото посредством въвеждането на ограничаващо и рестриктивно медийно законодателство - всичко това има отрицателно въздействие върху качеството на обществения дискурс ", счита той. " Това са мощни средства за подкастряне на медийната независимост и самостоятелност, защото те имат и са имали голямо въздействие върху финансовото здраве на самостоятелните медийни издания ", споделя още той.
" Икономическата неустановеност на медиите е голямо предизвикателство пред публицистиката ", споделя Арлем Дезир, някогашен френски министър и в този момент представител за свободата на медиите в Организацията за сигурност и съдействие в Европа. " Много по-трудно е да намериш средства за финансирането на самостоятелна и качествена публицистика. Нещо повече все по-голяма става концентрацията на медийната благосъстоятелност. Това заплашва плурализма и значи, че в някои райони локалните медии просто изчезват ", прибавя той.
В международен мащаб приходите от вестниците понижиха със 7,8 на 100 през последните пет години, по данни на Световната асоциация на вестниците. Но този % се изкривява, тъй като в Китай и Индонезия тиражите на вестниците имат растеж от 25 на 100, а в Индия скочиха със 71 на 100. Но действителността в множеството елементи на света е доста по-мрачна - тиражите са паднали с 34 на 100 в Испания, 19 на 100 в Бразилия, 32 на 100 в Австралия, 22 на 100 в Южна Африка и 39 на 100 в Италия.
Приходите от продажбите на печатните издания се свиват, само че падат и облагите от печатна реклама по света - от 79 милиарда $ през 2012 година до 58 милиарда $ през 2017 година Дигиталната реклама пораства - единствено от 2015 до 2016 година с 5%, само че по-голяма част от този растеж е прихваната от интернет колосите " Google " и " Facebook ".
" Американският рекламен новинарски модел запада през последните 10 години ", споделя Тара Сусман-Пена от интернационалната неправителствена организация IREX, която прави мониторинг на медийната резистентност по света от 2001 година " Има голяма рецесия в модела на рекламиране. Старият медиен модел няма бъдеще и това обостря казуса. "
" Медиите през днешния ден са отслабени ", уверен е проф. Розентал Алвес, създател на Рицарския център по публицистика за Северна и Южна Америка. " В западната народна власт медиите бяха печеливши и в следствие получаваха повече мощ да са самостоятелни и недосегаеми за напън от корпорациите и държавните управления. Но с смяната на финансовата обстановка, несигурността пораства ".
Много вестници са принудени да разчитат на доходи, които идват с условия по метод, който може да докара до унищожителна автоцензура и мека цензура. Държавната реклама в частност постоянно се употребява като средство за операция от държавните управления като рекламата просто отива при другарски настроените към властта медии.
Световен обзор от WAN-IFRA (Световната асоциация на вестниците и медийните издатели) демонстрира, че в доста страни пресата е притеснително подвластна от държавно финансиране: медиите в Камбоджа да вземем за пример " се борят да поддържат цялостта на изданията като се подчиняват на въздействие от държавното управление или частни източници, като това е възнаградено с реклама. Около 99 на 100 от локалните рекламни доходи отиват в шепа вестници. "
В Малави има сходен проблем. " Ние имаме два водещи всекидневника ", споделя журналистът от Малави Чарлз Пенсуло. " И двата са доста подвластни от държавното управление за доходи...Когато държавното управление бойкотира даването на реклами в един от двата вестника, по както се смяташе политически аргументи, той съвсем банкрутира. "
В Аржентина системата е толкоз укрепена, че при някогашната президентка Кристина Киршнер фаворизираните медии - щастливи да получат държавна реклама - бяха известни като K-пресата, съгласно Алвес.
Нуждата от пари също по този начин дава на комерсиалните ползи доста повече власт. В проучването " Светове на публицистиката " публицистите споделят, че " паниката за рекламите " и " натиска за облага " са се нараснали в редакциите им през последните пет години.
Open Democracy, в съдействие с Индекса за цензура и Европейската федерация по публицистика сега прави изследване, което включва европейски публицисти от 47 страни, с цел да види дали комерсиалният напън се е нараснал. Досега, споделят оттова, резултатите са тревожни.
Собствеността също е сериозен миг, защото компании се възплозват от финансовата уязвимост в бранша, с цел да правят серия от придобивки. Изследване на " Репортери бец граница " от 2016 година, озаглавено " когато олигарсите тръгнат на пазар " наблюдава така наречен модел " Берлускони ", в който медийните притежатели имат близки връзки с политиката. Според техните заключения този модел се популяризира по целия свят.
Изследването цитира завладяването на преди самостоятелното издание South China Morning Post от Джак Ма (най-богатият човек в Китай, предриемач, притежател на " Алибаба " - б. р.). Според политолога от Университета на Хонконг Уили Лам: " Джак Ма работи като политическо прокси (В компютърните мрежи, един прокси сървър (сървър-посредник) е сървър, който работи като медиатор за желаните от клиентите търсени ресурси/услуги от други сървъри - б. р.) на китайското държавно управление и неговата цел е заглушаването на последните самостоятелни медийни гласове на тази територия "
Сусман-Пена признава, че е песимистка за бъдещето на медийната промишленост. Но Винсънт Пейреня, изпълнителният шеф на WAN-IFRA, изненадващо не е по този начин тъмно надъхан. " Да, обичайните бизнес модели на новинарските организации бяха преобърнати ", споделя той. Но има вяра, че в последна сметка това ще има положителни последствия.
" Навлязохме в епохата на потребителите, в която нашият бизнес модел зависи от полезността, която доставяме на нашите общности и крайните консуматори, повече в сравнение с от полезността за рекламодателите. Това води до промени в цялата промишленост към модели на абонамент или участие. Всичко се върти към читателите в този момент, и в последна сметка това може да е мощен тласък за възстановяване на публицистиката. "
*Статията е оповестена в " Гардиън " под заглавие " Local media are simply disappearing`: how financial pressures are killing independent media ". Автори са Андрю Макдуъл и Биби ван дер Зее. /clubz.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ