Анализ | Фалшивото обещание за зелени работни места
" Когато мисля за климата, мисля за работни места - добре платени, синдикални работни места ", декларира президентът на Съединени американски щати Джо Байдън, Ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, споделя, че нейната " Зелена договорка " предлага " здрава планета " за бъдещите генерации, както и " почтени работни места и тържествено заричане да не изоставим никого ". Вероятният идващ английски министър председател Сър Кийр Стармър дава обещание да поддържа " нова енергийна компания, която ще употребява чистата английска сила за положителни английски работни места ". Държавата ще се намеси. Планетата ще бъде избавена. Работата ще пристигна. А те ще бъдат положителни.
Политиците в целия богат свят са съгласни, че индустриалната политика - хрумвания, които имат за цел да трансформират структурата на стопанската система посредством стимулиране на избрани браншове - заслужава да се завърне. Почти всички са съгласни, че би трябвало да се обърне повече внимание на изменението на климата. Но има ли в действителност някаква логичност в комбинирането на двете? Индустриалната политика търси разцвет под формата на стопански напредък и работни места; политиката за климата се стреми към по-ниски излъчвания и попречване на световното стопляне. Обединяването на две цели постоянно значи, че нито една от тях не е реализирана добре. Докато политиците наливат трилиони долари в екологична индустриална политика, те от ден на ден ще би трябвало да избират сред двете цели.
Аргументът в интерес на всяка мярка за изменението на климата стартира с външни фактори (тези разноски или изгоди, които не се поемат от производителите). Липсва пазар за замърсяване, защото изпускането на парникови газове е гратис. По този метод излъчванията са в обилие, макар че вредят на другите. Един от методите да се оправим с това е като сложим цена на въглерода, както вършат доста страни. И въпреки всичко правенето единствено на това може да насърчи вложенията в повишение на успеваемостта на мръсните технологии и вследствие на това да разреши на изкопаемите горива да разширят преднината си пред чистите технологии.
Реклама
Оттук и нуждата цените на въглеродните излъчвания да се комбинират със дотациите за научни проучвания в региона на чистите технологии. В публикация, оповестена през 2016 година, Дарън Ачемоглу от Масачузетския софтуерен институт и негови сътрудници настояват, че при подобен режим дотациите биха свършили по-голямата част от работата за пренасочване на софтуерния напредък към чиста сила. Само откакто другите възможности на замърсяващите технологии станат по-добри и по-евтини, цените на въглеродните излъчвания ще поемат щафетата, като предизвикват тяхното внедряване.
Дали подобен режим, колкото и рационален да е, ще задоволи политическото предпочитание за " зелени " работни места? Да вземем за образец литиево-йонната батерия, която зарежда електрическите транспортни средства. През 2019 година Нобеловата премия за химия отиде при трима учени за създаването на тази технология: Джон Гуденау, тогава в Oxford University; Стенли Уитингам от американската петролна компания ExxonMobil; и Йошино Акира от японска химическа компания Asahi Kasei. Въпреки това нито една от тези страни не господства в производството на такива акумулатори. Китай го прави. Изследванията основават личен набор от външни резултати (положителни), защото знанието има наклонност да се споделя.
Най-ефективната политика против изменението на климата - облагане на въглеродните излъчвания и субсидиране на проучванията - е безкористна. Както Дани Родрик от Harvard University, покровител на индустриалната политика, означи, освен обществената възвръщаемост от вложение в екологични проучвания е по-висока от частната, само че и интернационалната възвръщаемост е по-висока от националната. По този метод и фирмите, и държавните управления са склонни да влагат незадоволително в бранша. Следователно най-екологичните политики може да не основат доста работни места. За разлика от това по- " зелените " политики, които основават работни места, може най-малко да имат заслугата да създадат дейностите в региона на климата допустими за гласоподавателите, които са подозрителни да харчат за неща, които са от изгода за други страни.
Hай-екологичните политики може да не основат доста работни места.
Но до момента в който богатият свят върви по този път, ще се появят компликации. Икономистите обичайно подлагат на критика индустриалната политика на съображение, че държавните управления са неприятни в нея. Тяхната несръчност се демонстрира в две форми. Първо, политиците срещат компликации да " изберат спечелили ". Липсва им способността да дефинират коя технология ще завоюва. Въпреки че преди години американското държавно управление предложи гаранция за заем на Tesla, която в последна сметка се трансформира в сполучлив производител на електрически транспортни средства, то също по този начин предложи поддръжка на компанията за слънчева сила Solyndra, която банкрутира. Тази липса на знания измежду политиците способства за втория проблем: търсенето на финансиране. Индустриалната политика предлага метод на фирмите да притеглят обществени средства посредством лобиране. Правителствата не съумяват да отрежат фалиращите предприятия, защото това значи да признаят, че преди всичко са пилеели публични пари.
Реклама
Новата стопанска система на индустриалната политика, както споделят Река Юхас от University of British Columbia, Нейтън Лейн от University of Oxford и Дани Родрик от Harvard University в публикация тази година, се основава на концепцията, че сходни проблеми или могат да бъдат решени, или са били пресилени. Едно дисциплинирано държавно управление, което стопира неприятните вложения, може да избегне разхищението. Яснотата и прозрачността, когато става въпрос за задачите, ще оказват помощ на политиците да изхвърлят слабите компании.
Може би. Но тук климатът и индустриалната политика стават неуместни приятели. Една компания може да обезпечи положителни работни места, без да е по-екологична от своите съперници. Това неуспех ли е или е триумф? Заслужава ли си инвестиция, която понижава излъчванията, като в същото време измества служащите? Освен това не е ясно дали гарантирането на заем на губеща компания за чисти технологии, като избавяне на немския производител на вятърни турбини Siemens Gamesa, което беше доказано на 14 ноември, е мятане на положителни пари след неприятни такива или вложение в климата. Неотдавнашните стачки на американски производители на коли бяха частично стимулирани от концепцията, че производството на по-чисти електрически транспортни средства ще значи по-малко работни места, в сравнение с сглобяването на техните бензинови аналози - сложна обстановка за държавно управление, ангажирано със " зелената " индустриална политика. Подобна политика се стреми в същото време да усъвършенства интернационалната конкурентоспособност, да обезпечи високоплатена работа, да накара стопанската система да пораства, да съживи по-бедните райони и да понижи излъчванията. В реалност тези цели постоянно са противоположни .
Колкото по-амбициозна става индустриалната политика, толкоз по-трудно ще бъде за политиците да упражняват контрола, който съгласно бранителите й е нужен. Много държавни управления, в това число американското, също по този начин желаят индустриалната политика да укрепи националната сигурност, да вземем за пример. Взети дружно, сходни цели рискуват голяма неразбория.
2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Политиците в целия богат свят са съгласни, че индустриалната политика - хрумвания, които имат за цел да трансформират структурата на стопанската система посредством стимулиране на избрани браншове - заслужава да се завърне. Почти всички са съгласни, че би трябвало да се обърне повече внимание на изменението на климата. Но има ли в действителност някаква логичност в комбинирането на двете? Индустриалната политика търси разцвет под формата на стопански напредък и работни места; политиката за климата се стреми към по-ниски излъчвания и попречване на световното стопляне. Обединяването на две цели постоянно значи, че нито една от тях не е реализирана добре. Докато политиците наливат трилиони долари в екологична индустриална политика, те от ден на ден ще би трябвало да избират сред двете цели.
Аргументът в интерес на всяка мярка за изменението на климата стартира с външни фактори (тези разноски или изгоди, които не се поемат от производителите). Липсва пазар за замърсяване, защото изпускането на парникови газове е гратис. По този метод излъчванията са в обилие, макар че вредят на другите. Един от методите да се оправим с това е като сложим цена на въглерода, както вършат доста страни. И въпреки всичко правенето единствено на това може да насърчи вложенията в повишение на успеваемостта на мръсните технологии и вследствие на това да разреши на изкопаемите горива да разширят преднината си пред чистите технологии.
Реклама
Оттук и нуждата цените на въглеродните излъчвания да се комбинират със дотациите за научни проучвания в региона на чистите технологии. В публикация, оповестена през 2016 година, Дарън Ачемоглу от Масачузетския софтуерен институт и негови сътрудници настояват, че при подобен режим дотациите биха свършили по-голямата част от работата за пренасочване на софтуерния напредък към чиста сила. Само откакто другите възможности на замърсяващите технологии станат по-добри и по-евтини, цените на въглеродните излъчвания ще поемат щафетата, като предизвикват тяхното внедряване.
Дали подобен режим, колкото и рационален да е, ще задоволи политическото предпочитание за " зелени " работни места? Да вземем за образец литиево-йонната батерия, която зарежда електрическите транспортни средства. През 2019 година Нобеловата премия за химия отиде при трима учени за създаването на тази технология: Джон Гуденау, тогава в Oxford University; Стенли Уитингам от американската петролна компания ExxonMobil; и Йошино Акира от японска химическа компания Asahi Kasei. Въпреки това нито една от тези страни не господства в производството на такива акумулатори. Китай го прави. Изследванията основават личен набор от външни резултати (положителни), защото знанието има наклонност да се споделя.
Най-ефективната политика против изменението на климата - облагане на въглеродните излъчвания и субсидиране на проучванията - е безкористна. Както Дани Родрик от Harvard University, покровител на индустриалната политика, означи, освен обществената възвръщаемост от вложение в екологични проучвания е по-висока от частната, само че и интернационалната възвръщаемост е по-висока от националната. По този метод и фирмите, и държавните управления са склонни да влагат незадоволително в бранша. Следователно най-екологичните политики може да не основат доста работни места. За разлика от това по- " зелените " политики, които основават работни места, може най-малко да имат заслугата да създадат дейностите в региона на климата допустими за гласоподавателите, които са подозрителни да харчат за неща, които са от изгода за други страни.
Hай-екологичните политики може да не основат доста работни места.
Но до момента в който богатият свят върви по този път, ще се появят компликации. Икономистите обичайно подлагат на критика индустриалната политика на съображение, че държавните управления са неприятни в нея. Тяхната несръчност се демонстрира в две форми. Първо, политиците срещат компликации да " изберат спечелили ". Липсва им способността да дефинират коя технология ще завоюва. Въпреки че преди години американското държавно управление предложи гаранция за заем на Tesla, която в последна сметка се трансформира в сполучлив производител на електрически транспортни средства, то също по този начин предложи поддръжка на компанията за слънчева сила Solyndra, която банкрутира. Тази липса на знания измежду политиците способства за втория проблем: търсенето на финансиране. Индустриалната политика предлага метод на фирмите да притеглят обществени средства посредством лобиране. Правителствата не съумяват да отрежат фалиращите предприятия, защото това значи да признаят, че преди всичко са пилеели публични пари.
Реклама
Новата стопанска система на индустриалната политика, както споделят Река Юхас от University of British Columbia, Нейтън Лейн от University of Oxford и Дани Родрик от Harvard University в публикация тази година, се основава на концепцията, че сходни проблеми или могат да бъдат решени, или са били пресилени. Едно дисциплинирано държавно управление, което стопира неприятните вложения, може да избегне разхищението. Яснотата и прозрачността, когато става въпрос за задачите, ще оказват помощ на политиците да изхвърлят слабите компании.
Може би. Но тук климатът и индустриалната политика стават неуместни приятели. Една компания може да обезпечи положителни работни места, без да е по-екологична от своите съперници. Това неуспех ли е или е триумф? Заслужава ли си инвестиция, която понижава излъчванията, като в същото време измества служащите? Освен това не е ясно дали гарантирането на заем на губеща компания за чисти технологии, като избавяне на немския производител на вятърни турбини Siemens Gamesa, което беше доказано на 14 ноември, е мятане на положителни пари след неприятни такива или вложение в климата. Неотдавнашните стачки на американски производители на коли бяха частично стимулирани от концепцията, че производството на по-чисти електрически транспортни средства ще значи по-малко работни места, в сравнение с сглобяването на техните бензинови аналози - сложна обстановка за държавно управление, ангажирано със " зелената " индустриална политика. Подобна политика се стреми в същото време да усъвършенства интернационалната конкурентоспособност, да обезпечи високоплатена работа, да накара стопанската система да пораства, да съживи по-бедните райони и да понижи излъчванията. В реалност тези цели постоянно са противоположни .
Колкото по-амбициозна става индустриалната политика, толкоз по-трудно ще бъде за политиците да упражняват контрола, който съгласно бранителите й е нужен. Много държавни управления, в това число американското, също по този начин желаят индустриалната политика да укрепи националната сигурност, да вземем за пример. Взети дружно, сходни цели рискуват голяма неразбория.
2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ