Задава ли се криза на пазара на корпоративeн дълг?
Когато група капиталови банкери се съгласиха през януари тази година да обезпечат изкупуването посредством ливъридж на софтуерната компания Citrix, софтуерна компания, възвръщаемостта на сигурните активи като държавните облигации беше незначителна. Инвеститорите, жадни за рентабилност, обезверено желаеха да се снабдят с някаква смислена възвръщаемост, каквато обещаваше договорката с Citrix за 16.5 милиарда $. Кредиторите, в това число Bank of America, Credit Suisse и Goldman Sachs, бяха щастливи да отделят 15 милиарда $ за финансиране на договорката.
По това време централните банкери упорстваха, че инфлацията е краткотрайна, Русия към момента не беше нахлула в Украйна, енергийните пазари бяха спокойни и международните стопански системи растяха.
Девет месеца по-късно банките се пробваха да разтоварят насъбрания дълг на финансовите пазари, само че те към този момент бяха обхванати не от лакомия, а от боязън, провокиран от упоритата инфлация, войната и рецесията. Борейки се да намерят купувачи, те продадоха корпоративни облигации за 8.6 милиарда $ с отстъпка, понасяйки загуба от 600 милиона $. И към момента държат останалите 6,4 милиарда $ в балансите си.
Фиаското на Citrix е изключително впечатляващ образец за огромната смяна, която настава на корпоративните дългови пазари, написа The Economist.
След като преоткриха правилата на Пол Волкър, западните централни банки възнамеряват да усилят лихвените проценти до равнища, невиждани от 15 години насам и да свият балансите си. Тези, които купуваха корпоративни облигации по време на пандемията, с цел да предотвратят вълна от банкрути, ги продават или към този момент са го създали. Всичко това източва ликвидност от пазара, защото вложителите изоставят по-рисковите активи като корпоративния дълг в интерес на сигурните държавни облигации. Резултатът е внезапен спад в цените на корпоративните облигации, изключително тези на по-малко кредитоспособните предприятия. Тяхната рентабилност скочи до 9.1% в Съединени американски щати и 7.5% в Европа, по отношение на надлежно 4.4% и 2.8% през януари.
Всичко това повдига неуместни въпроси за това какво ще се случи с планината от задължения, които фирмите натрупаха през последните години. От 2000 година насам нефинансовият корпоративен дълг е повишен от 64% от Брутният вътрешен продукт до 81% в Съединени американски щати и от 73% до 110% в еврозоната. Във Англия той възлиза на скромните 68%, или почти колкото беше през 2000 година, което е известтно облекчение за английската стопанска система, която другояче страда от редица други проблеми. Като цяло американските, английските и европейските обществени компании в този момент дължат на кредиторите съвсем 19 трилиона $, с спомагателни 17 трилиона, дължими от непублични компании.
Според множеството специалисти, евентуалната кредитна рецесия няма да засегне еднообразно всички кредитополучатели. Наистина, погледнат в цялост, корпоративният дългов товар на Запада наподобява управляем. Според изчисленията на The Economist, облагите на американските обществени компании преди лихви и налози надвишават 6.7 пъти дължимите лихви по техните задължения, по отношение на 3.6 пъти през 2000 година В еврозоната това съответствие на лихвено покритие се е повишило от 4.4 на 7 за същия интервал от време. Освен това някои по-рискови кредитополучатели са натрупали задължения при ниски лихви по време на пандемията. Само 16% от рисковите облигации в ниския сегмент в еврозоната по стойност падежират преди края на 2024 година В Америка техният дял е 8%.
И въпреки всичко повишаването на разноските по заемите евентуално ще докара до напрежение в най-малко три бранша. Първият включва компании, които разчитат на нековненционални източници на кредитиране, които постоянно са с най-лоши вероятности. Изключителната стойност на заемите с ливъридж в Америка, нормално предоставяни от синдикати на банки и небанкови кредитори, в този момент съответствува с тази на рисковите облигации и пораства бързо и в Европа. Такава е и цената на частния заем, предлаган от частни мениджъри на активи като Apollo и Blackstone. Такива заеми са склонни да толерират по-висок ливъридж в подмяна на високи и, което е по-тревожно сега, плаващи лихвени проценти. По този метод кредитополучателите са доста по-уязвими на повишение на лихвите. И защото този тип дълг постоянно идва с по-малко обвързващи условия, заемодателите имат лимитирана дарба да ускорят изплащането, откакто се появят признаци на злополучие.
Втората област на накърнимост включва по този начин наречените фирми-зомбита - неконкурентоспособни предприятия, поддържани живи само от евтиния дълг и на държавните тласъци по време на пандемията. За благополучие,корпоративните " зомбита " са относително редки и нормално дребни. Това са компании на най-малко 10 години с коефициент на покритие на лихвите 1 или по-малко в продължение на най-малко три поредни години. Това не включва бързоразвиващи се, само че губещи софтуерни компании, холдинги или браншове като биотехнологиите, където минават години преди продуктите да стигнат до пазара, и холдингови компании с по-малко доходи.
Според това определение, анализът на The Economist разпознава 443 дейни " зомби " компании в Съединени американски щати, Англия и еврозоната. Това е нарастване от 155 през 2000 година, само че съставлява единствено 5.6% от всички регистрирани компании, виновни за 1.9% от общия дълг и 1.4% от общите продажби. Тяхната крах може в действителност да се окаже положителна за стопанската система, защото неприятно ръководените компании с ниска продуктивност ще бъдат принудени да затворят. Но за техните чиновници и притежатели това надали ще е кой знае какво утешение.
Третата и най-голяма област на безпокойствие включва компаниите, които към момента не са попаднали в групата на " зомбитата ", само че изпитват усложнения. Това са бизнеси с коефициент на покритие на лихвата по-малък от два пъти. Те са емитирали една пета от общия дълг на записаните американски и европейски компании на стойност към 4 трилиона $. Тези облигации са с рейтинг малко над така наречен " junk ". Около 58% от пазара на нефинансови корпоративни облигации с капиталов клас в този момент е с рейтинг bbb, съгласно Fitch. Средната рентабилност на тези облигации се е удвоила в Съединени американски щати през последните 12 месеца до 5.6%. За разлика от високодоходните облигации, падежите на доста от тях идват скоро и ще би трябвало да бъдат рефинансирани при доста по-високи лихви
От световната финансова рецесия насам доста зрели компании с муден растеж на продажбите се възползваха от евтините заеми, с цел да натрупат задължения, с които да финансират изплащанията на дивиденти за акционерите. Тъй като облагите са подложени на напън и лихвените разноски нарастват, те са изправени пред стесняване, което може да ги накара да понижат заетостта и вложенията. И в случай че облагите спаднат внезапно, което някои анализатори стартират да предвиждат, защото страховете от криза нарастват, тази финансова тактика може да тласне тези бизнеси през ръба в територията на " junk " облигациите. Инвестиционните мениджъри избират сигурни активи и може да бъдат принудени да стартират разпродажби, предизвиквайки срив в цените и още по-голям скок в разноските по корпоративните заеми.
По това време централните банкери упорстваха, че инфлацията е краткотрайна, Русия към момента не беше нахлула в Украйна, енергийните пазари бяха спокойни и международните стопански системи растяха.
Девет месеца по-късно банките се пробваха да разтоварят насъбрания дълг на финансовите пазари, само че те към този момент бяха обхванати не от лакомия, а от боязън, провокиран от упоритата инфлация, войната и рецесията. Борейки се да намерят купувачи, те продадоха корпоративни облигации за 8.6 милиарда $ с отстъпка, понасяйки загуба от 600 милиона $. И към момента държат останалите 6,4 милиарда $ в балансите си.
Фиаското на Citrix е изключително впечатляващ образец за огромната смяна, която настава на корпоративните дългови пазари, написа The Economist.
След като преоткриха правилата на Пол Волкър, западните централни банки възнамеряват да усилят лихвените проценти до равнища, невиждани от 15 години насам и да свият балансите си. Тези, които купуваха корпоративни облигации по време на пандемията, с цел да предотвратят вълна от банкрути, ги продават или към този момент са го създали. Всичко това източва ликвидност от пазара, защото вложителите изоставят по-рисковите активи като корпоративния дълг в интерес на сигурните държавни облигации. Резултатът е внезапен спад в цените на корпоративните облигации, изключително тези на по-малко кредитоспособните предприятия. Тяхната рентабилност скочи до 9.1% в Съединени американски щати и 7.5% в Европа, по отношение на надлежно 4.4% и 2.8% през януари.
Всичко това повдига неуместни въпроси за това какво ще се случи с планината от задължения, които фирмите натрупаха през последните години. От 2000 година насам нефинансовият корпоративен дълг е повишен от 64% от Брутният вътрешен продукт до 81% в Съединени американски щати и от 73% до 110% в еврозоната. Във Англия той възлиза на скромните 68%, или почти колкото беше през 2000 година, което е известтно облекчение за английската стопанска система, която другояче страда от редица други проблеми. Като цяло американските, английските и европейските обществени компании в този момент дължат на кредиторите съвсем 19 трилиона $, с спомагателни 17 трилиона, дължими от непублични компании.
Според множеството специалисти, евентуалната кредитна рецесия няма да засегне еднообразно всички кредитополучатели. Наистина, погледнат в цялост, корпоративният дългов товар на Запада наподобява управляем. Според изчисленията на The Economist, облагите на американските обществени компании преди лихви и налози надвишават 6.7 пъти дължимите лихви по техните задължения, по отношение на 3.6 пъти през 2000 година В еврозоната това съответствие на лихвено покритие се е повишило от 4.4 на 7 за същия интервал от време. Освен това някои по-рискови кредитополучатели са натрупали задължения при ниски лихви по време на пандемията. Само 16% от рисковите облигации в ниския сегмент в еврозоната по стойност падежират преди края на 2024 година В Америка техният дял е 8%.
И въпреки всичко повишаването на разноските по заемите евентуално ще докара до напрежение в най-малко три бранша. Първият включва компании, които разчитат на нековненционални източници на кредитиране, които постоянно са с най-лоши вероятности. Изключителната стойност на заемите с ливъридж в Америка, нормално предоставяни от синдикати на банки и небанкови кредитори, в този момент съответствува с тази на рисковите облигации и пораства бързо и в Европа. Такава е и цената на частния заем, предлаган от частни мениджъри на активи като Apollo и Blackstone. Такива заеми са склонни да толерират по-висок ливъридж в подмяна на високи и, което е по-тревожно сега, плаващи лихвени проценти. По този метод кредитополучателите са доста по-уязвими на повишение на лихвите. И защото този тип дълг постоянно идва с по-малко обвързващи условия, заемодателите имат лимитирана дарба да ускорят изплащането, откакто се появят признаци на злополучие.
Втората област на накърнимост включва по този начин наречените фирми-зомбита - неконкурентоспособни предприятия, поддържани живи само от евтиния дълг и на държавните тласъци по време на пандемията. За благополучие,корпоративните " зомбита " са относително редки и нормално дребни. Това са компании на най-малко 10 години с коефициент на покритие на лихвите 1 или по-малко в продължение на най-малко три поредни години. Това не включва бързоразвиващи се, само че губещи софтуерни компании, холдинги или браншове като биотехнологиите, където минават години преди продуктите да стигнат до пазара, и холдингови компании с по-малко доходи.
Според това определение, анализът на The Economist разпознава 443 дейни " зомби " компании в Съединени американски щати, Англия и еврозоната. Това е нарастване от 155 през 2000 година, само че съставлява единствено 5.6% от всички регистрирани компании, виновни за 1.9% от общия дълг и 1.4% от общите продажби. Тяхната крах може в действителност да се окаже положителна за стопанската система, защото неприятно ръководените компании с ниска продуктивност ще бъдат принудени да затворят. Но за техните чиновници и притежатели това надали ще е кой знае какво утешение.
Третата и най-голяма област на безпокойствие включва компаниите, които към момента не са попаднали в групата на " зомбитата ", само че изпитват усложнения. Това са бизнеси с коефициент на покритие на лихвата по-малък от два пъти. Те са емитирали една пета от общия дълг на записаните американски и европейски компании на стойност към 4 трилиона $. Тези облигации са с рейтинг малко над така наречен " junk ". Около 58% от пазара на нефинансови корпоративни облигации с капиталов клас в този момент е с рейтинг bbb, съгласно Fitch. Средната рентабилност на тези облигации се е удвоила в Съединени американски щати през последните 12 месеца до 5.6%. За разлика от високодоходните облигации, падежите на доста от тях идват скоро и ще би трябвало да бъдат рефинансирани при доста по-високи лихви
От световната финансова рецесия насам доста зрели компании с муден растеж на продажбите се възползваха от евтините заеми, с цел да натрупат задължения, с които да финансират изплащанията на дивиденти за акционерите. Тъй като облагите са подложени на напън и лихвените разноски нарастват, те са изправени пред стесняване, което може да ги накара да понижат заетостта и вложенията. И в случай че облагите спаднат внезапно, което някои анализатори стартират да предвиждат, защото страховете от криза нарастват, тази финансова тактика може да тласне тези бизнеси през ръба в територията на " junk " облигациите. Инвестиционните мениджъри избират сигурни активи и може да бъдат принудени да стартират разпродажби, предизвиквайки срив в цените и още по-голям скок в разноските по корпоративните заеми.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ