Черепишки манастир Успение Богородично“ е разположен сред живописна природа в

Черепишки манастир „Успение Богородично“ – съкровищница на история и духовност

Черепишки манастир „ Успение Богородично “ е ситуиран измежду живописна природа в Искърското дефиле. Той е един от най-красивите манастири в България и страж на българската нематериалност през вековете. Манастирът е един от най-забележителните и значими манастири в България. Светата обител е била значим център на просвета и обучение в предишното.

Място, което е привличало със своята хубост и усамотение. Тук Иван Вазов намира време и ентусиазъм за своето творчество и от това място претворява събитията в известния роман „ Една българка “.

Незабравими са думите на Алеко Константинов, който възкликва: „ А прекрасен е наистина; Боже, какъв брой е прекрасен този пусти Черепишки манастир! “

В за известно време е живял Софроний Врачански. В момента килията му е превърната в дребен музей, който може да посетите.

Скътан до красивата и спокойна, безшумно шумяща река, заобиколен от хълмове и високи скали, изпъстрени с пещери, възхитителни пейзажи и естествени гледки, Черепишки манастир се издига като бяла перла измежду извивките на Врачанския Балкан. Звуците на птиците допълват омайната картина напролет и лятото. В непосредственост се намират Черепишките скали, които са естествена забележителност.

Черепишки манастир „ Успение Богородично “ – съкровищница на история и нематериалност

Манастирският комплекс е ситуиран в долината на река Искър, в северозападната част на страната и съчетава нематериалност, просвета и природа в едно неповторимо и вдъхновяващо място. Създаден по време на Второто българско царство, Черепишкият манастир има богата история, която включва интервали на напредък и крах, като не стопира да работи за обогатяване на културното завещание на България и в наши дни.

Ето значима информация за Черепишки манастир:

История

Черепишкият манастир е учреден през 14-ти век, по време на царуването на цар Иван Шишман. В този регион в предишното се е състояла величествена борба сред българи и османци. Легендата споделя, че манастирът получава името си от останалите, белеещи се кости на починалите войни след борбата. Манастирът е разрушаван и възстановяван неведнъж през вековете, изключително по време на османското господство, когато манастирите в България постоянно са били цел на набези и ограбвания.

През 17-ти век, с помощта на даренията на български благородници и напъните на монасите, Черепишкият манастир претърпява нов интервал на напредък. Тогава са построени главните здания на комплекса и е издигната сегашната черква „ Успение Богородично “, както и редица жилищни и икономически постройки.

По време на Възраждането в манастира се развива богата словесност. Създава се килийно учебно заведение и се преписват доста книги и евангелия – Черепишкото евангелие от 16 век, Данаиловото евангелие от 1616 година, Панегрик от 1623 година, Апостол от 1630 година и алманах с поуки под названието Маргарит от 1732 година

Благодарение на книжовната активност, която е кипяла в манастира тогава, през днешния ден ние можем да забележим, пазим и съхраним най-стария български ръкопис, основан в него – манастирски правилник от интервала 1390-1396 година.

Архитектура

Черепишкият манастир впечатлява със своята архитектура, неповторим интериор и фрески. Главната черква „ Успение Богородично “ е издигната в обичайния за българските манастири жанр, с кръстовидна форма и каменна структура. Тя е еднокорабна постройка с абсида, отиваща главно към корпуса. Има доста сводове. Притворът е от 1939 година, а куполът датира от 1888 година.

Вътрешността на е богато украсена с стенописи и икони, датиращи от разнообразни исторически интервали. Особено забележителни са иконите от 17-ти, 18-ти и 19-ти век, които демонстрират изключителното майсторство на българските иконописци. Сред известните имена на художниците, изографисали храма са Йонко поп Витанов от Трявна и Васил Илиев. След специфични изследвания е открито, че някои елементи от изключителните фрески, съхранени в църквата, може би са дело на Пимен Зографски и датират от 17 век.

Богатата декорация на храма съдържа изящната дърворезба на иконостаса и остаряла плащеница, сътворена и извезана през 1844 година.

През 1784 година е издигната манастирска костница над манастирския двор.. Параклисът „ Св. Йоан Кръстител “ към нея е бил осветлен през 1888 година. Манастирският комплекс включва също по този начин жилищни здания за монасите, столова, библиотека и разнообразни икономически постройки. Всички те са ситуирани в естетика с околната природа, създавайки чувство за усамотение и успокоение.

От 19 век съществуват остарялата игуменарница, приемната постройка, Владишката постройка, Методиевата постройка, учебното заведение, Данаилевата постройка, Рашидовата къща.

Културно и духовно значение

Черепишкият манастир е играл значима роля в културния и духовния живот на България през вековете. По време на османското господство, манастирът е бил център на духовна и просветителска активност, като в него са се писали и преписвали книги, и са се провеждали богослужения.

В края на 18-ти и началото на 19-ти век, Черепишкият манастир е бил средище на книжовна активност и просветителска активност. Монасите интензивно са преписвали и съхранявали ръкописи, което е спомогнало за запазването на българската просвета и еднаквост през годините на османското иго. През този интервал манастирът е бил също по този начин леговище за български революционери, които са търсили заслон и поддръжка в битката си за независимост.

Манастирът

След Освобождението на България от османско господство през 1878 година, Черепишкият манастир продължава да бъде значим привлекателен, нравствен и културен център. В началото на 20-ти век, с напъните на църквата и локалната общественост, манастирът е освежен и уголемен. Нови здания и уреди са добавени към комплекса, в това число учебно заведение и библиотека, които служат на локалното население.

Черепишки манастир през днешния ден

Днес Черепишкият манастир продължава да бъде деен настоящ манастир, привличащ освен доста вярващи, само че и голям брой туристи. Манастирът е разгласен за монумент на културата с национално значение и е част от културното завещание на България.

Посетителите на манастира могат да се насладят на спокойствието и хубостта на покрайнината, да прегледат впечатляващата архитектура и изкуство в църквата, както и да се срещнат с богатата история на това духовно средище. Манастирът предлага неповторима опция за отдих, надалеч от шума и забързаното всекидневие на градския живот.

Природни забележителности

Разположен в красивото Искърско дефиле, Черепишкият манастир е заобиколен от величествени скали и гъсти гори, които оферират голям брой благоприятни условия за разходки и туризъм. В непосредственост до манастира се намират и други естествени забележителности като пещера Леденика, която е ситуирана на 15 км от Враца и се намира в Природен парк „ Врачански Балкан “ на 840 м надморска височина, както и голям брой живописни направления за пешеходен. В непосредственост се намират известните Лакатнишки скали, които изумяват със своята височина и хубост. Тук се намират места за рискови спортове, скално катерене и рафтинг.

Допълнителна информация

Черепишкият манастир е елементарно наличен с трен, автомобил и рейс. Намира се на към 85 километра от София и на 24 километра от Враца. В региона има голям брой благоприятни условия за настаняване, които оферират удобен престой за посетителите на манастира.

Заключение

Черепишкият манастир „ Успение Богородично “ е освен място на духовна мощ и поклонение, само че и значим културен и исторически център. Неговата дълга и трагична история, превъзходната архитектура и живописната местност, го вършат едно от Посещението на този манастир е едно пътешестване през времето, което предлага неповторимо комбиниране от нематериалност, просвета и естествена хубост.

Със своето значение и въздействие през вековете, Черепишкият манастир продължава да бъде знак на българската еднаквост и религия, предавайки своите обичаи и културно завещание на бъдещите генерации.