Обичаите на Антоновден са много близки до тези на Атанасовден,

17 януари – Антоновден – традиции и обичаи

Обичаите на Антоновден са доста близки до тези на Атанасовден, който се чества на 18 януари. Според националните вярвания Свети Антоний е по-малък брат близнак на свети Атанас. Те само двамата дружно можели да се борят срещу заболявания и чумата. Затова в Пиринския край народът наричал двата празника „ сладки и медени “, с цел да се спасят от заболяванията.

Обредните знаци на този ден са свързани с легендата за двамата братя близнаци. Народът вярвал, че единствено двамата братя могат да спасят селото от тежки заболявания и чума. Само те двамата могат да избавят хора, да изорат браздата, от коятo бягат зли сили и демони. Само двамата братя близнаци могат да създадат жив вълшебен огън, с който да лекуват.

Обичаи за Антоновден

Празникът на 17 януари Антоновден е за предотвратяване от заболявания и чумата. Младите булки стават в зори, подготвят и раздават медени питки за „ лелята “ на близки и комшии за хората и животните. Наричат питките благи, пресни или чумни.

Специално приготвените содени питки, намазани с мед или петмез, се раздават на съседите и околните за здарве, а една питка се оставя на тавана „ за лелята “ ( за чумата). Затова празникът се назовава.

17 януари - Антоновден – обичаи и традиции

Антоновден е именуван още и Лелинден, Чумин ден – празникът е обвързван с предотвратяване от заболявания и най-много „ лелята “ – чумата. Често назовават светците „ татковци на чумата “, защото се счита, че тя се е родила на техния празник. В тази връзка има редица забрани за дамите: не се допира вълна – тъй като се счита, че във вълната спи чумата; не се вари, леща, царевица, варива – да не се разболяват децата; не се плете и шие.

По традиция на този ден жените изпичат, те се дупчат от горната страна с масур или вилица, с цел да не се „ надупчат “ децата от шарка, мажат се с петмез или мед и ги раздават на близки и на съседи за здраве, а една оставят на тавана за „ лелята “.

Свети Антоний Велики

На Антоновден почитаме Преподобни Антоний Велики ( Антониус от латински: „ скъп “). Той е роден към 260 година Той се отдръпнал в пустинята и в продължение на двадесет години се отдал на уединение. Макар и надалеч от светския живот, той помагал на хората, които идвали да ги лекува, поучава и направлява. Помагал на всички с каквото можел. На преклонните 103 години, той влезнал в спор с представитили на арианското обучение и ги оборил. След своята кончина, той бил заровен скрито, а по-късно мощите му били пренесени във Виена.

Народни легенди

В националния фолклор Свети Антоний е обрисуван като по-малък брат близнак на Свети Атанас. Според националните поверия, двамата братя били ковачи, а съгласно други легенди– железари, налбанти. Не на вятъра двамата братя били описвани като ковачи – във фолклора, ковачите са създатели на вселената и ръководят огъня. Стихията огън можела да унищожава, само че и да съгражда, била божествена.

Народът вярвал, че ковачите, небесни създатели имали магическа мощ. Тази магия се усилвала двойно, когато това били двама братя близнаци ковачи – Свети Антоний и Свети Атанас. Те освен управлявали огъня, само че вдъхвали магическа мощ на всичко, което правели с ръце. Легендите описват, че двамата братя близнаци изваждали желязото с голи ръце от огъня и го оформяли. Образите на двамата братя вдъхвали освен божественост, само че и почит пред битката с демоните.

В националната митология ковачът е сакрално лице – връзката с Бога, той може да лекува, да скапва вълшебства.

Защо почитаме Свети Антоний Велики?

Свети Антоний Велики е една от най-почитаните фигури в християнството и е прочут като „ татко на монашеството “. Почитаме го заради голям брой аргументи:

Подвижнически живот: Антоний Велики е прочут с това, че е напуснал всички земни богатства и се е отдръпнал в пустинята, където е водил живот на строга аскеза и молитва. Неговият образец въодушевява доста хора да търсят по-дълбока връзка с Бога и да се отдадат на духовно развиване.

Основател на монашеството: Антоний е считан за един от първите християнски монаси и неговият метод на живот е положил основите на монашеството като институция. Монасите, които следват неговия образец, играят значима роля в запазването и разпространяването на християнската религия.

Борец за вярата: Антоний Велики е бил деен бранител на християнската религия и е взел участие в битката против ересите. Неговата мъдрост и меродавност са помогнали да се укрепи вярата на доста хора.

Чудотворец: За Свети Антоний се описват доста чудеса, които са го създали прочут като вълшебник. Хората имат вяра, че той може да им помогне в заболявания, компликации и други житейски проблеми.

Символ на неустрашимост: Антоний Велики е знак на неустрашимост, безкористие и обич към Бога и ближните. Неговият живот е образец за това, че човек може да реализира огромни духовни висоти, като се откаже от всичко земно и се посвети на служене на Бога.

Защо почитаме Свети Антоний Велики точно на Антоновден?

Антоновден е празник, отдаден на Свети Антоний Велики, и се празнува на 17 януари. В националните вярвания на този ден се счита, че се събират всички заболявания, с цел да тръгнат по хората. Затова хората се молят на Свети Антоний за здраве и отбрана от заболявания.

В умозаключение, Свети Антоний Велики е значима фигура в историята на християнството и неговият живот и дело не престават да въодушевяват и през днешния ден. Почитането му е израз на благодарност за неговия принос към вярата и на вярата, че и ние можем да реализираме духовни висоти, следвайки неговия образец.

Трапезата

Рецепта за содена питка

Продукти:

2 чаши брашно

1 ч.л. сол

1 ч.л. сода за самун

1 с.л. оцет

3 с.л. олио

1 чаша вода

Начин на подготвяне:

Първо

Брашното се пресява и се прави кладенче в средата. Содата се погасява в лъчжиката оцет. В брашното се поставят солта и олиото и се прибавя последователно 1 чаша хладка вода за въвличане на меко тесто.

Второ

Оваляйте тестото в брашно и го оставете 15 минути. В намазана с олио тавичка с ръце се оформете питка, като оставите малко тесто за декорация.

Трето

С вилица се набожда цялата питка, с цел да не се пука при печене. От оставеното тесто с намазнени ръце се вършат фигурки с обичайни претекстове върху питката – грозд, слънце, кръст, къща, класове, птичка.

Четвърто

Намажете питката с олио и печете 35 минути на 180 С. След като я извадите от фурната, напръскайте с вода и завийте с забрадка, с цел да е мека, топла и пухкава.

Според националните вярвания Антоновден не е прекрасен ден, той е един от тежките празници, тъй като светецът гони лудостта, само че от време на време не я стига и се сърди.

И двата следващи дни Антоновден и Атанасовден са отдадени на едрия рогат добитък. Свещеникът обикаля селото и пръска със светена вода по животните. Храната на животните се освещава и им се дава да ядат. На някои места хората изкарват животните на улицата, с цел да отбележат първото стопляне.

Обредите на Антоновден, които се вършат са свързани с огъня. Ритуално се добива нов огън, жив огън, което пресъздава магията на основаването на света, когато хаосът се трансформира в космос.

В българския фолклор св. Антоний и св. Атанас/Атанасий Велики са тясно свързани – счита се, че са двама братя (макар че в реалност не са – Атанасий е роден към 40-50 години след Антоний, чиито родители по това време към този момент са били от дълго време мъртви), повода за което евентуално е, че са съотечественици и че Атанасий е написал житието на Антоний.

Също по този начин и двамата са считани за ковачи по специалност. Антоновден и Атанасовден са един след различен (17 и 18 януари) и се празнуват като празници на ковачи, железари, ножари и подковачи.[6] По някои места (Поповско) празниците им се значат с общото наименование „ сладки и медени “ (във връзка с медените питки, жертвани при някои обреди).

В Пиринско е публикувана легенда, съгласно която всички заболявания (духовете, под влияние на които се популяризират и случват болесттите, съгласно тези суеверия) се събират на Антоновден, а на идващия ден (Атанасовден) потеглят по хората, т.е. стартират да ги преследват и разболяват изключително интензивно.

В Разградско (където празникът е прочут и като Лелинден поради табуираното име на чумата – „ вуйна “) има бит 2 медени питки да се дават на съседи, родственици и другари, а трета питка да се оставя на тавана за чумата („ за лелята “, за „ боля̀та “, която в този случай е представяна, като зловредно свръхестествено същество). На този ден дамите (стопанките занимаващи се ръчен труд) по традиция не предат и не плетат, поради вярването, че в случай че се убодат раната няма да зарасне елементарно. Друго вярване, обвързвано с Антоновден, е че чумата, шарката и „ синята пъпка “ (антраксът) биха се разгневили, в случай че виждат домакините да варят фасул или леща на този ден.

Забрани на Антоновден

На Антоновден се съблюдават строги забрани, с цел да се спасят хората от чумата.

Не се вари фасул, леща, царевица, с цел да се изгони шарката.

Жените не плетат и не шият, с цел да не се убодат, тъй като мъчно ще зарасне.

Домакинте спускат кепенците, залостват вратите и стоят на мрачно, с цел да не видят заболяванията светлина и дойдат.

Не се яде свинско месо, с цел да не се разсърди заболяването.

Не се пипа вълна, тъй като се споделя, че чумата спи в нея.

Жените не решат косите си, с цел да не падат гръмотевици върху тях лятно време.

Кой чества имен ден през днешния ден?

На Антоновден имен ден честват доста българи на този ден. На имен ден хората споделят насладата си със свои сътрудници, близки, другари, тъй като имат по-широк обществен кръг, в сравнение с в предишното. Празникът на нашето име одухотворява делниците и внася наслада в всекидневието ни.

На този ден би трябвало да почерпят Антон, Антония и производните – Андон, Анко, Антоанета, Анчо, Антоана, Донко, Дончо, Донка, Донина, Доника, Тони, Тонка, Тончо, Тоньо, Тоница, Тотка, Тошка и други.

В националните показа Свети Атанасий доминира над зимните студове и снеговете, като се счита, че неговото наличие привиква пролетта.

Ето една молитва, която може да бъде прочетена на този ден:

Молитва към Свети Свети Антоний:

О, велики Свети Антоний, ти, който си бил хладнокръвен бранител на вярата и истината, молим те чуй нашата молитва. Дай ни мощ и мъдрост да устояваме на изкушенията и лъжите, които ни обкръжават. Помогни ни да запазим чистотата на сърцата си и да следваме пътя на правдата и добродетелта.

Благослови нашия дом и семейство с мир и благоденствие. Пази ни от заболявания и несгоди и ни води по пътя на спасението. Дарувай ни здраве и дългоденствие, с цел да можем да служим на Бога и ближните си с обич и лоялност.

Свети Антоний, моли се за нас пред Божия трон и бъди наш покровител пред Господа. Амин.

Тази молитва може да бъде приспособена съгласно персоналните потребности и стремежи на всеки човек. Важно е да се молим с откровено сърце и религия, като се обръщаме към светеца с почитание и признателност.