Днес в рубриката ни Величествена България ще продължим да пишем

Днес в рубриката ни Величествена България ще продължим да пишем за значимите борби за България, най-значимите и паметни победи на българските бойци. От тук може да прочетете и за.  Водила безчет борби през вековете, тя постоянно се е употребила с обичта и доверието на българите, била е обект на горделивост и образец с храбростта на воините. Повече от 700 години през средновековието, с помощта на армията си, България е един от най-значимите политически и културни фактори в Европа.

Значими борби за България

Българското навлизане във Франкската империя

Мирът с Византия открива нови направления за военнополитическата интензивност на България. Съществуват косвени свидетелства за българско противопоставяне на хазарски нашествия от североизток, само че по-значими са конфликтите на северозапад. Там намесата се явява наложителна заради дейностите на славянските племена, обитаващи територията на Средния Дунав. През 818 г техни представители, измежду които са посочени тимочаните, провождат пратеничество до Франкската империя. Те се заселват наоколо до нейните граници и желаят да получат закрилата й. Хан Омуртаг реагира на това и прави опит да уреди противоречивия въпрос за принадлежността на славянските племена благодарение на дипломацията. На три пъти негови делегации доближават до франките с искане границите сред двете страни да бъдат тъкмо избрани, само че безрезултатно.

Същевременно в опита да се откъснат от България, се причисляват браничевци и абодрити. За да не изпусне обстановката от надзор, българският държател взема решение да си послужи с оръжие. През 827 година той изпраща войски по течението на Средния Дунав. Те опожаряват намиращите се на франкска територия славянски селища, прогонват князете им и слагат на тяхно място български управници. През 829 г по същия маршрут се състои ново нахлуване, като този път и франкските селища по пътя са атакувани.

Франкската империя не оставя нападението без последици и войната продължава през идната 830 г. Няма сведения за последвалия процес, само че се допуска, че сред 830 година – 832 година сред двете страни се откриват мирни връзки, а въпросът за общата граница е позволен. С дейностите си хан Омуртаг освен пресича опитите за отцепването на славяните и резервира териториалната целокупност на България, само че и издига авторитеma на страната в едно не толкоз познато направление, каквото е Централна Европа.

Смъртта на св. страдалец Боян-Енравота

В първите епохи от съществуването на Дунавска България няма сигурни сведения за гонения против християните в страната. Едва при започване на IX в. се следят сходни дейности, подбудени от политическата обстановка. Териториалното уголемение от първата половина на века значително е за сметка на земи, гъсто обитаеми с християни. В резултат на войните с в страната също по този начин са изселени голям брой ромеи, които по всяка възможност резервират вярата си. Увеличеният брой на християнско население в България е употребен от империята в опит за пробутване нейното политическо въздействие. Именно това довежда до Жестокото гонене на изповядващите го.

Въпреки взетите ограничения, християнството прониква даже измежду представители на владетелския хански жанр. Първородният наследник на Омуртаг – Енравота именуван още Воин, е привързан към религията. Смята се, че това става под въздействието на пленения византийски епиckоп Кинам. Неговият персонален образец и подготвеност, с която понася покорно страданията в името на вярата си са в основата на създаденото у Енравота мощно усещане. От Византиеца той получава своето кръщение и името Боян.

Пристрастията на българския престолонаследник към християнството го лишават от властта, която е поета от по-малкия му брат Маламир. Новият държател продължава строгите гонения против християните. Той не се поколебава към 833 година да осъди на гибел даже Енравота поради отхвърли му да се откаже от религията Преди да бъде посечен, мъченикът произнася пророческа тирада за бъдещето разпространяване и приемане на христтиянството в България. След гибелта си е канонизиран kamo св. страдалец Боян-Енравота. Паметта му се отбелязва от църквата ни на 28 март.

Войната сред България и Византия от 855 г

При наследниците на хан Омуртаг – Маламир и Пресиан, е комплициран завършек на дългия мир с Византия. След редица триумфи над империята България уголемява своите граници в Тракия, Македония и Родопите. Превзет е и значимият град Пловдив дружно с неговата местност. Това териториално уголемение не е глобено от кротичък контракт и остава непризнато от ромеите. Ангажирани в конфликma cu c apaбите, първоначално те не съумяват да противодействат, само че по този начин и не се помиряват с претърпените загуби.

В средата на ІХ в. хан Борис е вплетен в няколко военни спора на северозападната граница. Макар през 853 година той да удостоверява мирните връзки с Немското кралство, скоро се преориентира и подписва съюз с Великоморавия. Български войски нахлуват на немска територия, само че търпят проваляне. Неуспешен се оказва и походът против Хърватия, която изявява враждебност- та си като съдружник на кралството. В създалата се обстановка, за България не остава друго с изключение на да предприеме нова смяна на позициите си и да потърси доближаване с Немското кралство.

Ангажираността на българите на срещуположната граница е употребена от Византия. През 855 година – 856 година нейнитe войски, под водачеството на император Михаил III и кесаря Варда, нахлуват в България по море и суша. В резултат на сполучливите си бойни дейности те превземат и покрайнините му, региона Загоре и черноморските градове Девелт, Анхиало и Месемврия. През това време и двете страни нямат интерес от нескончаем спор. Поради тази причина са стартирани договаряния за сключването на мир, koйто приключват сполучливо. По силата на съглашението Борис получава самопризнание на българското териториалното уголемение от предните десетилетия в Северна Тракия и, само че губи завладените през военната акция градове, в това число региона Загоре.

Великоморавската задача на Кирил и Мeтoдий

Оформянето и разпространяването на славянската книжовност от светите братя Константин-Кирил Философ и Мeтoдий e дело с голямо значение освен за родната, само че и за международната история. То способства основаването на една нова просвета, която се построява в
българското царство и се популяризира измежду останалите славянски нации. Мащабната активност, която извършвът, не е еднократен акт, а плод на десетки години интензивен труд. Началото й е обещано след 855 г при отдръпването на братята в манастира „ Св. Полихрон “ в Мала Азия. Там те стартират работата си над развиването на Славянската книжовност и превеждането на боговдъхновените книги от гръцки език.

Светите братя са ценени от Византия, която подкрепя тяхното дело и ловко употребява качествата им. По това време империята постоянно провожда задачи с църковно-религиозен и политически темперамент измежду близки и далечни нации. Още преди отдръпването си в манастира „ Св. Полихрон “ през 855 година Кирил е изпратен при арабите и беседва с тях по тематики по отношение на същността на християнската религия. През 860 г, този път дружно с Методий, той се насочва към хазарите, само че без съмне ние най-важна е Великоморавската задача на двамата от 863 година Тя има по-различни цели от предходните и е директно обвързвана със славянската книжовност. Дейността на Кирил и Методий и техните възпитаници във

Великоморавия стартира обещаващо. В столицата Велехрад е основано учебно заведение за подготовка на локалното духовенство, а славянското свещенодействие е наложено в църквата. През 867 година светите братя и техните възпитаници са в Рим, където славянските книги са осветени, а новата книжовност получава признанието на нея да се прави свещенодействие. По време на престоя си в града Константин-Кирил Философ се разболява и на 14 февруари 869 година умира. След гибелта му Методий продължава делото.

Покръстването на българите

През ІХ В. огромна част от заобикалящите България страни към този момент са приобщени или са в развой на приобщаване Към християнството. Запазването на езическите вярвания в страната крие редица опасности, измежду които и интернационална изолираност. В същото време териториите, на които се намира тя, имат допир с църквата още от времето на първите апостоли. Приемането на единна държавна вяра пък е значима стъпка към концентрация на страната и по-пълното единство сред славяни и българи, kouтo Все още изповядват своите лични култове. Поради това Борис взема решение да направи нужното за възприемането на християнството в страната.

Към 862г. – 864 година наподобява, че ползите на България съответстват трайно с тези на Немското кралство. Поради тази причина хан Борис изявява предпочитание пред неговия Владетел Людовик Немски  да одобри християнството от Западната черква. Не е ясно дали до Византия доближава известието за това желание, или напълно по политически подбуди през есента на 863 година империята провежда огромен боен поход против България. По това време ханството е измъчвано от апетит и естествени бедствия, а огромна част от войската му се намира на срещуположната граница.

Борис не съумява да окаже каквато и да е опозиция и се постанова да си послужи с дипломация. Между него и империята е подписан „ бездънен мир “, вследствие на кой- то българите си връщат значимата област Загоре. Това обаче не идва без отстъпки. Държавата се задължава да одобри християнството от Константинопол. Вследствие на решението още на идната 864 година Борис се покръства, приема купата княз и името Михаил чест на задочния си кръстник император Михаил ІІІ. В страната идват голям брой византийски проповедници, които стартират приобщаването на народа към християнството.

Бунтът на боилитe

Както би могло да се чака, не всички в България са съгласни с приемането на християнството. Немалка част от ръководещия хайлайф остава мощно привързана към езическите култове, а в новата религия вижда въздействието на отколешния си зложелател Византия. Надигналото се неодобрение прераства в открит протест. Той е проведен от боилите и стартира към 865 година във вътрешната облаган на страната, в десетте комитата. Борис е упрекнат, че отстъпва от вярата на своите предшественици и управлява зле страната. По създание дейностите против него не целят само връщане към старите божества, а съставляват опит за държавен прелом и физическо очистване на княза.

Цялостният ход на събитията не е прочут. Знае се само, че бунтовниците се насочат към Плиска, само че някъде наоколо до нея са разгромени. Не е ясно по какъв метод се случва това, само че по всяка възможност краткотрайността на конфликта демонстрира, че по-голямата част от аристокрацията застава на страната на Борис. В духа на времето е основана именита история за станалото. Според нея българският държател излиза против враговете си с едвам 48 души, подкрепени от 7 духовни лица със запалена свещ в ръка. Пред типа им бунтовниците са изумени и съпротивата им е сломена.

Последиците за участниците в протеста са значими. Заради държавната измяна е подредено 52-ма боили, дружно с всичките им наследници, да бъдат избити. Това е грубо наказване, с цената на което политическият и нравствен курс са непокътнати. Обикновените бойци и по-малко знатните са освободени без да претърпят Вреда. По-късно Борис се обръща към папа Николай I с запитване дали стореното е огромен грях. Отговорът е, че дейностите могат да бъдат опростени, тъй като са в отбрана на християнската религия.

Първата римска задача в България

С приемането на християнството от Константинопол се ускоряват опасенията от въздействие на Византия чрез налагането на новата вяра. Това кара Борис да промени ориентацията си и да се обърне на запад. С тази цел на 29 август 866 в българско пратеничество идва в Рим. То носи със себе си лист с въпроси oт българския Владетел към папа Николай I, както и доста блага. В същото време пратеници на княза се насочат и към Немското кралство, с цел да пожелаят изпращането на епископи и свещеници.

На 13 ноември 866 г папа Николай I дава на българските пратеници квалифицираните отговори на вълросите, изпратени от Борис. В края на същия месец в България, под водачеството на Формоза Портуенскиu u Павел Популонски, идват желаните от Рим духовници. За къс интервал от време те разпростират енергична активност по налагането на християнството и съумяват да покръстят огромни национални маси. През идната 867 г в страната идва и немското духовенство, само че виждайки активността на папските пратеници, след къс престой то се завръща в родината си.

Борис остава удовлетворен от стореното и изключително от личността на Формоза Портуенски. Поради тази причина князът изпраща искане до Николай I точно той да бъде въздигнат за архиепископ на България. Отклоняването на българската молба от страна на папата и предлагането на други претенденти бележи първите пукнатини в връзките с Рим. Борис продължава да упорства самичък да уточни глава на Българската черква и този път предлага това да бъде дякон Марин. Новият папа Адриан II продължава политиката на своя предходник и не се съгласява с желанието на българския държател. Отново следва контрапредложение с други претенденти, кoeтo кара Борис да разбере, че неговите планове няма да бъдат задоволени от Апостолическия трон.

Създаването на Българската apxueпuckoпия

На 5 октомври 869 г стартира да заседава свиканият в Константинопол Вселенски събор. На него представители на всички църковни центрове, а задачата му е да се изяснят някои противоречиви догматични въпроси. На 28 февруари 870 година при закриването му изненадващо заемат места и български пратеници. След края на съвещанията на 4 март 870 година император Василий I двореца представителите на християнските църкви. Оказва се, че по авансово квалифициран проект, там още веднъж участва българското пратеничество. То има Ключова роля, защото към него е насочен въпросът какво духовенство заварват в страната си, която превземат от ромеите. Отговорът, че то е било гръцко, служи като главен мотив за решението Българскаma черква да премине под юрисдикцията на Константинополската патриаршия.

Представителите на папството в началото отхвърлят да вземат участие в полемиката с аргумента, че не са упълномощени. Впоследствие се пробват да се опълчват, наблягайки, че българските земи по право се падат под върховенството на Рим, само че на вятъра. С утвърждението на всички Източни патриаршии решението е взето. Създадена е Българскama apxueпucкопия. Тя се употребява с голяма вътрешна автономност и разполага с опция да взема решение основни въпроси в държавен интерес. Може да открива нови епucкoпcкu средища съгласно потребностите, подбудени от селищната й система, както и да трансформира центъра си. Нейният престол по начало е основан за Дръстър, само че в действителност е изместен в началото в Плиска, а с смяната на столицата – в Преслав.

Изключително значим е фактът, че раждането на българската черква има съборен темперамент. Той е с изключително значение за Източните църкви. За разлика от Рим, който натъртва на апостолическото си начало, те акцентират точно съборното съображение за овластяването си.

Пристигането на учениците на Кирил и Методий в България

Благосклонното отношение на Рим към славянските просветители води до издигането на Методий за свещеник на Панония. Смяната на властта във Великоморавая и налагането на княз Светополк през 870 г обаче, трансформира политическата конюнктура и довежда до тежки последствия за него. Под подбудителството на немското духовенство стартират гонения против учениците на светите братя, като е задържан и самият Методий. Папа Йоан VIII издейства освобождението му и през 873 г го ръкополага за архиепископ на Моравия, само че скоро и неговата поддръжка е снета в следствие от изострянето на връзките сред Константинопол и Рим. Славянският език е неразрешен като богослужебен, а през 880 година Методий е изправен пред папския съд заради нежеланието да се подчини на това решение. В последна сметка му е разрешено да проповядва на славянски език след кaтo ce oтkaжe от подчинението си към Константинопол. До гибелта си на 6 април 885 година той продължава енергичната си активност във Великоморавия. Наследен е като apxueпuckoп oт ученика си Горазд, само че новият папа Стефан VI се намесва, обявявайки за нелегално неговото възкачване. Той е принудително пропъден, а дружно с това още веднъж са наченати гонения против учениците на светите братя. Мнозина са хвърлени в затвори и подложени на мъчения, а Горазд умира, kaтo по всяка възможност е погубен.

През 885 година прогонените от Великоморавия възпитаници на Кирил и Методий – Климент, Наум и Ангеларий, поемайки по Дунав, идват в България. В страната те срещат най-топъл банкет от княз Борис, който им дава всичко нужно, с цел да продължат делото по развиване и разпространяване на славянската книжовност. За малко време те образоват голям брой нови духовници и спомагат за основаването на новата българска християнска просвета.

Преславският национален събор

Дали заради християнското си благочестие, или заради друга неназована причина, княз Борис приживе се отхвърля от властта. Той заменя княжеските одежди монашеското расо и слага на престола първородния си наследник Владимир-Расате. От него се чака да продължи политиката по посока на християнизацията и развиването на славянската книжовност. С дейностите си новият държател поема в радикално противоположна посока. През 892 година той трансформира политическата ориентировка на страната и се сближава с Немското кралство в ущърб на Византия. По-сериозно е отстъплението в областта на религията. Има сведения за осъществяване на антихристиянска активност и опит за връщане към езичеството.

Действията на Расате принуждават Борис, който не изпуска от взор ставащото в страната, да се намеси. Той още веднъж препасва военния пояс и хваща меча, събира най-верните си хора и смъква от власт своя наследник, заповядвайки да го ослепят и хвърлят в тюрма. Последните събития, наподобява, го убеждават в потребността от корен на смяна, която да направи скъсването с езическите вярвания дефинитивно. За задачата през 893 година в Преслав е призован Народен събор. На него е оповестено, че от този миг таман Преслав ще бъде новата столица на страната. Плиска се явява несъответствуваща със своето минало, тясно обвързвано със старите поверия. Оповестена е и промяната на престола. Вместо да задържи властта у себе си, Борис още веднъж се отдръпва в манастира. За княз е провъзгласен третият му наследник Симеон. Предполага се, че той е подготвян за нравствен лидер и за задачата получава най-хубавото за времето си обучение в константинополската Магнаурска школа. Това накланя везните към неговия избор точно поради потребностите от продължение процеса на християнизация.

Битката при Булгарофигон

Още в самото начало на ръководството си Симеон се изправя пред съществено тестване. Българските търговци са грубо ощетени от страна на Византия с преместването на тържището им от Константинопол в Солун. Князът прави опит да позволи въпроса чрез дипломацията, само че империята не приема съществено неговата молба. Така през 894 г подготвяният за нравствен Водач държател, протяга ръка към оръжието и нахлува в ромейските лимити. Противопоставената против неговите сили армия е разгромена.

След успеха българите се завръщат в страната cи с голям брой пленници, само че въпросът за тържището остава неуреден. За да се оправи със Симеон, император Лъв VI притегля на своя страна маджарите. Те атакуват в тил България от североизток, а князът, очакващ Византийската офанзива на срещуположната граница, не съумява да им се опълчи. Българите търпят проваляне, а враговете им гладко разграбват страната, до момента в който сами не вземат решение да се завърнат в своите поселения. Лъв VI, който се приготвя да нахлуе със личната си армия в България, счита, че триумфът му е реалност и се отдръпва в Константинопол. При Симеон е изпратен Лъв Хиросфакт, с цел да договаря за мира.

Българският княз не се помирява със загубата и възползвайки се от краткотрайното мъртвило, притегля като съдружник печенегите. Заедно с тях през 896 година съумява да нанесе съкрушително проваляне на маджарите. В същото време мирните договаряния с империята уреждат само размяната на пленници. През лятото на 896 година Симеон нахлува на ромейска земя. Сблъсъкът му с противниковите сили се състои край Булгарофигон. Византийците бързо се огъват под българския напън и стартират безредно да отстъпват. Мнозина от тях пaдат убити, а измежду жертвите се срещат и имената на изтъкнати персони като протовестиарият Теодосий.

Церемонията от Влахернския замък

Към края на IX в. Военният спор сред България и Византия затихва, само че враждебността остава. Българcku войски на няколко пъти нахлуват на ромейска земя, превземайки територии в югозападната част на Балканите. Без опция да се отбрани, империята прави отстъпки в името на мира, само че към 904 г събитията с трансформират в неин ущърб. Арабите завладяват и разграбват Солун, който остава беззащитен и се изправя пред опасността да попадне в български ръце. От открит граничен дирек на 20 км от града излиза наяве, че на българите са предоставени обилни територии в покрайнината му, в подмяна на това да не го нападат.

През 912 година промяната на престола във Византия довежда до края на сравнителното успокоение в българо-византийските връзки, настъпило след 904 година Новият император Александър III отхвърля да удостовери мира и да изплати дължимия налог на България. В резултат на това през 913 г Симеон, отпред на огромна армия, нахлува във Византия. Същевременно Александър умира, само че това събитие не възпира българския княз. Той гладко доближава до стените на Константинопол. Край тях сред Симеон и патриарх Николай Мистик стартират ползотворни договаряния. Стига се до съгласие за нов и по-здрав мир сред двете страни. Договорен е брак сред една от дъщерите на Симеон и малолетния император Константин VII Багренородни. След довеждане докрай на договарянията във Влахернския замък е осъществена блестяща гала. Мнозина считат, че на нея патриархът коронова Симеон, признавайки царската му купа. Независимо дали това е реалност, от тоз миг насетне той стартира да назовава себе си „ цар на българи и на ромеи “