Какво се случва на българските земи до заселването на славяните?

Какво се случва на българските земи до заселването на славяните? Поява и живот на първобитния човек в българските земи. Най-ранните следи от съществуването на индивида в нашето родно място произлизат отпреди повече от стотина хиляди години прочие н. е.

Природната конюнктура, в която е живял този човек, била извънредно неподходяща.

Балканският полуостров бил вцепенен от дилувиалните студове. По високите елементи на планините се белеели безконечни снегове и ледници, а по полите им растели девствени иглолистни гори. Равнините били покрити с високи степни растения. В горите живеели зверове – пещерен лъв, пещерна мечка, пещерна хиена и други, които били по- едри, по-силни и по-опасни от днешните си потомци. В равнините обитавали грамадни животни мамут, диво говедо, бизон, сибирски носорог, северен елен, дива свиня, див кон и други

Оръдията на труда, с които си служел първобитният човек, били направени от камък, основно кремък.

Те били груби, неизгладени, по тази причина този интервал от живота на индивида се на- рича старокаменен или палеолит. Основните оръдия на труда на индивида изначало били тоягата и кремъчния нож, като с течение на времето се явили още копието с кремъчно острие и стъргалката. Човекът познавал и огъня, който бил добиван наготово от природата посредством запалени от мълния дървета, или изкуствено посредством дълготрайно търкане на две сухи дръвчета.

Първобитният човек се занимавал с лов, лов на риба и събиране на плодове и корени.

От кожата на убитите животни, която обработвал с кремъчни стъргалки, той си правел облекла и постилки, зашити или прикрепени с лико, скотски жили, костени игли и рибени кости. До откритите в пещерата „ Бачо Киро “ край Дряновския манастир остатъци от първобитния човек се считаха за най-старите по нашите земи. В следствие обаче се откриха и у нас следи от ранния палеолит (в местността „ Кременете “ – северо- западно от язовир „ В. Коларов “, и др.).

Останки от по-късно време 40 000 до 12 000 години прочие н. е години са открити в редица пещери в Северна България. Най-изобилни са те в пещерата „ Темната дупка “ при с. Карлуково (Луковитско).

Оръдията на труда, открити в тези пещери са доста по-разнообразни: ножове, стъргалки, върхове за кония, триони. Намерени са още и шила, направени от кост. В „ Темната дупка “ има голям брой останки от ломен кремък, което демонстрира, че тук е съществувала работилница за кремъчни предмети. По-разнообразна е и храната на жителите на тези пещери те са употребявали месо от пещерна мечка, пещерна хиена, див кон, скален козел, носорог, мамут, северен елен, сърна, диво магаре, мечка, лисица, вълк, заек и други дребни животни, както и птици и риби. Намерени са и разчупени човешки кости, което дава причина за свидетелства за човекоядство. По някои скотски кости има нарези, които са опити за основаване на изкуство.

Първобитна общественост

Поради несъвършенство на оръдията на труда и произхождащата от това компликация да се набави храна, както и заради заплаха от зверовете първобитните хора трябвало да живеят групово. Те били принудени да работят общо, в случай че не желали да станат жертва на гладната гибел, на хищните животни или на прилежащите общества. Колективна единица била първобитната общественост. В нея не съществувала частна благосъстоятелност. Трудът и потреблението били общи. Разделението на труда се осъществявало по правилото на пола и възрастта мъжете ходели на лов, а дамите, децата и старците се занимавали със събиране на плодове и корени, с култивиране кожите на убитите животни и с бранене и под държане на огъня.

Минали хиляди години. Природните условия в нашите земи се изменили значително и се доближили до днешните. Студовете изчезнали, а дружно с тях и някои животни. Появили се нова растителност и нови скотски типове.

Оръдията на труда, с които си служел индивидът, последователно били усъвършенствувани. Обработката на камъка станала в този момент по-съвършена. Оръдията били добре изгладени и изост рени. Появили се нови оръдия на труда: каменни брадви, чукове и мотики с дупки за дръжката, хромели (ръчни мел- ници), лък и стрели, прашки и други Като материали за разработване на оръдия на труда хората почнали да използват все по-често костите на убитите животни от тях били правени игли, шила, мотики и други Появило се ръчното грънчарство и тъкачеството.

Поради изглаждането на камъка този интервал от живота на първобитния човек се назовава младокаменен или неолит. Хронологически той се пада сред петото и второто хилядолетие прочие н. е.

Усъвършенстването на оръдията на труда и на трудовия опит довело до усилване на производителната стопанска активност на индивида. Покрай лова, риболовството и събира нето на корени и плодове се явили земеделието и скотовъдството. зародило от събирането на корени. То било прекомерно примитивно. Земята била обработвана с ка- мении мотики, изострени колчета и еленови рога. Отглеждани били някои зърнени растения, от които бил приготвян самун. Отглеждан бил и влакнодаен лен, от който били тъкани облекла. Скотовъдството зародило от лова. Развъждани били кучето, козата, овцата, волът и свинята.

Хората от новокаменния интервал живеели към този момент по-уседнал живот. Пещерите към момента продължавали да служат за жилища. Наред с това индивидът почнал да си строи жилища от прътове и колове, които били измазани с глина извън и от вътре. Покривът им бил от плява, шума или трева. Човекът строял жилища и над водата, сложени на колове така наречените наколни жилища, които го предпазвали от всевъзможни опасноси, Най-сетне жилища били построявани на комфортни места край реките и изворите, най-вече през по-късно време. Тези жилища имали отвори и за прозорци.

Хората от неолита си основали и религиозни показа. На доста места у нас се намират жертвени камъни от тази ера, които са били свързани с някакви религиозни обреди. Намерени са и други паметни предмети, първо място сред които заемат идолите. Погребението на мъртвите се правило в пещерите или до самите жилища и слагането на съдове, оръжия и т. н. в гробовете сочи за религия в задгробен живот.

За облекчаване на духовните използва на индивида са правени опити за изобразяване с корав кремък по стените на пещерите, като били изобразявани животни и ловни подиуми. Наред с това глинените съдове за ежедневна и паметна приложимост са били по този начин украсявани с най-разнообразни орнаменти, вдълбани или рисувани с графит, алена охра и бяла глина. Останки от времето на неолита са открити на доста места из цяла България. Почти няма пещера у нас, която да не крие в недрата си следи от него. Разкопани са остатъци и от открити селища, като да вземем за пример селищата в с. Мадара (Шуменско), с. Кремиковци (Софийско) и други Разкопани са голям брой селищни могили, населявани през по-дълъг интервал от време, като могилата „ Коджа дермен “ при гр. Шумен, могилите до Русе и с. Караново (Новозагорско). Следи от няколни жилища са открити в Девненското езеро.

В разкопаните пещери, селища и селищни могили у нас са открити голям брой оръдия на труда от камък и кост, хромели, харпуни за ловене на риба, глинени съдове, декорации от кост и камък, глинени мъниста, печати за шарене на тялото, мраморни, костени и глинени идоли и други В селището при с. Мадара бе открита работилница за кремъчни предмети.

Матриархално-родова общественост

Още през късния палеолит първобитната общественост се трансформирала последователно в родова, членовете на която били свързани с кръвно роднинство. В рода имало обща благосъстоятелност на средствата за произвеждане, общо било производството, групово било и потреблението. Частната благосъстоятелност не била позната. Жената имала високо състояние в рода. Тя стояла отпред на родовата общественост, заради което се назовава матриархална. Това събитие се определяла роля на дамата в производството и изключително в земеделието, което осигурявало непрекъснатата издръжка. С увеличението на популацията в резултат на разширеното произвеждане на материални богатства се достигнало до обединяване на обвързваните с общ генезис родови общини в племена и племенни групи. С време тези племенни групи придобили свои характерни особености, които се разкриват с особеностите на тяхната материална просвета. Това дава опция да се проследят връзките им с племената в прилежащите, по-близки или по-далечни страни. Така племената, обитавали българската територия в края на неолита, били тясно свързани или родствени с племената по долното и приблизително течение на Дунав и в региона сред Дунав и междинното тече ние на Днепър. Тяхната просвета е наречена триполска (по името на с. Триполе, в Украйна, Съюз на съветските социалистически републики, където тя е разкрита и изучена най-пълно).

Преход към патриархално-родовата общественост

Още в края на неолита индивидът от нашите земи достигнал до използването на метал (отначало мед, а по-късно и бронз) за разработване на оръдия на труда. Към началото на второто хилядолетие прочие н. е. оръдията от бронз станали преобладаващи (бронзов интервал, 1900-900 година прочие н. е.). У нас са открити голям брой бронзови предмети: брадви, кирки-мотики, копачи, мечове, върхове на копия и стрели, бойни брадви, калъпи за изтичане на бронзови сечива. В този интервал се появили и тъкачният стан и грънчарското колело.

Земеделието и скотовъдството станали към този момент съществени занятия на индивида. Земеделието се трансформирало в основа, като земята се обработвала с рало, теглено от домашни животни. Скотовъдството се разширило. Появили се цели стада домакински добитък наедрял и малък.

Значението на мъжа в производството пораснало той в този момент се занимавал със скотовъдството и обработвал земята. Това провокирало промени в родовата организация. Жената отстъпила шампионата си на мъжа, който застанал отпред на новата родова община (общност ) патриархалната. Основна икономическа единица станало патриархалното семейство, което се състояло от потомците на един татко синове, внуци и правнуци. Производството се правило от членовете на фамилията и създадените артикули били негова благосъстоятелност. Родът към момента запазвал общата благосъстоятелност на земята, която обаче била разпределена за обработка от обособените фамилии. Заедно с това се запазвала и родовата взаимност като да вземем за пример задължението на членовете на рода да оказват помощ на изпадналите в неволя свои родственици и други

Въпреки груповата благосъстоятелност върху земята патриархално-родовата организация означавала начало на разпадането на първобитнообщинния строй. Отделянето на скотовъдството от земетресението (първото публично разделяне на труда) и обособяването на патриархалното семейство като индустриална единица дали опция за появяването на имуществени разлики и за появяването на частна благосъстоятелност.

Този развой на разделяне на първобитнообщинния строй се засилил изключително доста след появяването на стоманените оръдия на труда (началото на първото хилядолетие прочие н. е.).

Траки

Населението на нашите земи през бронзовия и стоманения интервал е известно с името траки. Науката към момента не е изяснила въпроса за тяхната поява в днешната българска територия. Западни съседи на траките били илирите, а южни съседи – елините (гърците).

Най-ранните писмени сведения за траките се срещат в „ Илиада “ на Омир и се отнасят за бронзовия интервал (края на 11 хилядолетие), т. е. от епохата на Троянската война.

Основните занятия на траките били земеделието и скотовъдството. Те обработвали земята с рало, на което прикрепвали металически палешник. На тях били известни съвсем всички познати през днешния ден аграрни култури: пшеница, ечемик, ръж, просо, лен и коноп.

Освен това траките сеели чесън, лук и други зеленчуци, а отглеждали и плодни дръвчета. Твърде доста било публикувано сред тях и лозарството. Тракийското вино и тракийското жито били фамозни в древността. Скотовъдството било публикувано изключително доста в планинските области. Траките развъждали овци, кози, говеда, прасета и коне. От млякото на развъжданите животни те приготвяли масло и сирене.

У траките било развито рударството и някои занаяти, основно ковачеството. Родопското племе беси се славело със своите ковачи, които изработвали хубави оръжия.

Траките живеели най-вече в села. Те имали и укрепени градове. Такъв град бе оголен за пръв път у нас покрай гр. Казанлък, в региона на язовира остаряло име – „ Георги Димитров “ днешното име на язовира е „ Копринка “ “. Той е от по-късна ера (IV-III в. прочие н. е.). Наричал се е Севтополис по името на тракийския цар Севт ІІІ.

Обществено-икономическият, строй на траките през VIII-VI в. прочие н. е. бил първобитнообщинният. Той обаче вървял бързо към своето извънредно разделяне. Основната ико- номическа единица била патриархалното семейство. Пълната власт в него принадлежала на мъжа.

В тракийското общество съществувала към този момент частна благосъстоятелност и икономическо неравноправие. Забеляват се към този момент чертите на класовото общество. Имало богати земевладелци, които образували тракийската аристокрация. В техните земи работели и плебеи, и свободни селяни. Робството не било още доста развито. Робите служели основно за предмет на търговия.

Начело на тракийските племена стояли военни вождове. Според „ Илиада “ един подобен водач, на име Резос, от тракийско племе, което живяло по долното течение на Струма, участвувал в Троянската война на страната на Троя. Той се возел на бронзова каляска, обкована със сребро и злато. Оръжието му не отстъпвало по направа на оръжието на елините.

Тракийските племена непрекъснато воювали между тях за за обир или похищение на пленници, които били продавани в иго. Религиозните показа на траките се свеждали до обожествяване на естествените сили, които те си представяли в човешки облик. От по-късно време са познати редица тракийски божества като Збелсруд господ на гръмотевицата и светкавицата, Сабазий господ на растителната мощ, на виното и веселието; Бендида, Кибела и други Някои от тези божества влезнали в религиозната система на гърците.

Най-разпространеното тракийско провидение е така нареченият „ Тракийски конник “, който на каменни плочки е изобразяван възседнал на кон. Той бил господ на лова и войната.

Траките вярвали, че съществува задгробен живот, по тази причина поставяли при мъртвите всичко, което щяло да им бъде належащо на другия свят. Богатите траки били заравяни дружно с колесницата и конете си, както и с една от дамите си. Изобщо траките си представяли задгробния живот по-привлекателен от земния.

У траките била прекомерно публикувана музиката. Те се славели като отлични артисти. Най-прочутият артист в древността, полумитичният Орфей, бил тракиец. Някои музикални принадлежности, като овчарската флейта и други, били открити от траките.

Езикът на траките не е достигнал до нас. Причината за това е, че не е имало тракийска книжовност. Въпреки това в гръцкия и латинския езици се запазили тракийски персонални имена, названия на градове, реки и други

По думите на старогръцкия публицист Херодот траките били най-многобройния народ на света след индусите. Страбон пък оповестява, че те били разграничени на 22 племена. По- обилни от тях са трибалите, които населявали Северозападна България и част от Сърбия, мизите гетите в Добруджа, одрисите в равнината и междинното и долното течение на Марица, бесите – по горното течение на Марица и в Западните Родопи. Тракийски племена живеели и в Мала Азия.