Животът не бива да преминава сякаш е глава лук – белиш, белиш, а накрая кухо |
Кога в живота си си „ ти самият “? Възможно ли е изобщо да живееш по този начин, че да си „ ти самият “? Твоята воля ли възнамерява и употребява земното ти време или външни сили? Не са ли по-скоро предубеждения, миражи и натрапени вярвания, които те задвижват? Не си ли подведен да считаш тях за твоя воля? Тази „ воля “ твоето его ли е? Това, за което живееш? Това, което браниш цялостен живот? Това, което мислиш, че си? А може ли с такава „ воля “ да постигнеш смисъл - нравствен мир…?
С фолклорната си легенда „ Пер Гюнт “ норвежкият драматург Хенрик Ибсен дълбае в тези въпроси. Ще ви отчайвам, само че его не намира. Текстът на Ибсен ми подсети на будистка медитация, която кани на самоизследване. Подканя да влезеш концентрирано в себе си, с цел да се убедиш, че его няма. Че е небивалица. Това основният воин Пер Гюнт научава чак откакто е пропилял живота си в заблуди, навлекли му голям брой крушения. На млади години самонадеяният норвежки селяндур твърдо има вяра в истинността на своето его. Всеотдайно му служи. Пропада в ламтежи, суети и грандомании. Така и не вижда любовта като избавление, което му се предлага.
19-ти век за норвежката просвета е епохата на националната романтика. Преоткриването на норвежкия книжовен и музикален фолклор подкрепя основаването на норвежка нация. Творбите на поети, художници и композитори са въодушевени от национални приказки, митове и песни. Ибсен потегля по западното крайбрежие на Норвегия да събира произведения на локалния фолклор. Там научава за историята на Пер Гюнт. В писмо до своя издател от 8.08.1867 година написа: „ Може би за Вас е забавно да узнаете, че Пер Гюнт в действителност е съществувал в Гудбрандстал - евентуално в края на предишния или началото на нашия век. Името му добре се помни от локалното население. “ Ибсен издава „ Пер Гюнт “ като поема в 1867 година По-късно я приспособява за спектакъл, трансформирайки я в пиеса от пет дейности. Дебютът ѝ е през 1876 година в спектакъл „ Кристиания “ в Осло. По това време градът също се назовава Кристиания. Едвард Григ написа музиката.
Пер Гинт е норвежки селяндур, чийто татко пропива имането на фамилията. Той е обаятелен, само че мързелив, нахален и безсъвестен. Има богата фикция. Виденията ѝ го съблазняват да напусне бащиния дом, с цел да реализира нещо велико. Сигурен е в бъдещия си триумф. Готов е на всичко, с цел да го реализира. На богаташка женитба се среща с красивата госпожица Солвейг, която се влюбва в него. На пияна глава обаче отвлича булката, която на идващия ден безогледно захвърля. Влюбената Солвейг се качва при него в планината и дава обещание да го чака в дървената му барака, колкото е нужно. Пер потегля на пътешествия по целия свят в търсене на благосъстояние и популярност. С тях счита да си завоюва уважението на хората. Търговията с плебеи му носи благосъстоянието и славата, за които мечтае, само че не и благополучие. Стар, опустошен и паднал духом в края на живота си се завръща в Норвегия. Там към момента го чака Солвейг, чиято обич се оказва неговото избавление.
Ако погледнеш обратно към живота си от самия му край, осъзнаваш, че той е като глава лук. Тази Ибсенова метафора е една от най-известните в историята на театъра. Отделните ти житейски епизоди са пластовете на луковицата. „ Обелвайки ги “, отстранявайки ги един по един в търсене на крепящо ядро, не намираш най-после нищо друго с изключение на … празнина. Най-вътре луковицата е куха. А тъкмо там си очаквал да се намира най-съкровеното ти – твоето его. Оста, към която се е въртял животът ти. Егото, което считаш за твоя еднаквост и подстрекател. Оказва се, че няма нищо. Въздух. Осъзнаеш ли това, разбираш, че пилееш живота си в неплатежоспособност, в илюзия. А празнината може да запълни единствено обич, разяснява Ибсеновата легенда. Любовта на непорочната Солвейг избавя Пер Гюнт в края на дните му. А дяволът е към този момент по петите му…
Вчера в Театър София бе премиерата на Ибсеновата пиеса в мерена тирада. Режисьорът Катя Петрова очарова с широкоскроен, мултисетивен театър. Превръща сцената в магическо пространство, завладяващо сетивата на фена. С норвежка феерия споделя живота на Пер Гюнт като авантюра, неограничена от време, пространство и справедлива реалност. Два часа и половина са ѝ задоволителни, с цел да пресъздаде лутания и залитания на Пер за цялостен един живот. Сценографите Михаела Добрева и Борис Далчев запълват към половината театрално пространство с големи видеостени. Провисват ги на разнообразни отстояния от публиката от тавана до пода. Върху тях майсторското видео на Момчил Алексиев основава приказна кулиса със лична символика.
Ибсеновият сюжет оживява и с помощта на хореографията на проф. Анна Пампулова. Тя интегрира придвижванията на актьорите в съразмерен поток с висока образност. Изобретява кинетичен език, посредством който телесни придвижвания и жестикулации проговарят паралелно с думите. За това оказва помощ и музиката на Христо Йоцов. Въобще екипът на постановката е съумял ловко да вплете разнообразни жанрове в изкуството в едно хармонично цяло.
Докато гледах играта на Александър Тонев в ролята на младия Пер Гинт, имах особеното чувство, че пред мен към този момент стои бъдещият притежател на Икар или Аскер… Осъзнавам, че има време до премиите. Най-сърдечно препоръчам обаче на упълномощените да вършат номинации да погледнат към сцената на Театър София, когато Тонев е на нея. За младата вяра съм уверен, че занапред ще се приказва.
С фолклорната си легенда „ Пер Гюнт “ норвежкият драматург Хенрик Ибсен дълбае в тези въпроси. Ще ви отчайвам, само че его не намира. Текстът на Ибсен ми подсети на будистка медитация, която кани на самоизследване. Подканя да влезеш концентрирано в себе си, с цел да се убедиш, че его няма. Че е небивалица. Това основният воин Пер Гюнт научава чак откакто е пропилял живота си в заблуди, навлекли му голям брой крушения. На млади години самонадеяният норвежки селяндур твърдо има вяра в истинността на своето его. Всеотдайно му служи. Пропада в ламтежи, суети и грандомании. Така и не вижда любовта като избавление, което му се предлага.
19-ти век за норвежката просвета е епохата на националната романтика. Преоткриването на норвежкия книжовен и музикален фолклор подкрепя основаването на норвежка нация. Творбите на поети, художници и композитори са въодушевени от национални приказки, митове и песни. Ибсен потегля по западното крайбрежие на Норвегия да събира произведения на локалния фолклор. Там научава за историята на Пер Гюнт. В писмо до своя издател от 8.08.1867 година написа: „ Може би за Вас е забавно да узнаете, че Пер Гюнт в действителност е съществувал в Гудбрандстал - евентуално в края на предишния или началото на нашия век. Името му добре се помни от локалното население. “ Ибсен издава „ Пер Гюнт “ като поема в 1867 година По-късно я приспособява за спектакъл, трансформирайки я в пиеса от пет дейности. Дебютът ѝ е през 1876 година в спектакъл „ Кристиания “ в Осло. По това време градът също се назовава Кристиания. Едвард Григ написа музиката.
Пер Гинт е норвежки селяндур, чийто татко пропива имането на фамилията. Той е обаятелен, само че мързелив, нахален и безсъвестен. Има богата фикция. Виденията ѝ го съблазняват да напусне бащиния дом, с цел да реализира нещо велико. Сигурен е в бъдещия си триумф. Готов е на всичко, с цел да го реализира. На богаташка женитба се среща с красивата госпожица Солвейг, която се влюбва в него. На пияна глава обаче отвлича булката, която на идващия ден безогледно захвърля. Влюбената Солвейг се качва при него в планината и дава обещание да го чака в дървената му барака, колкото е нужно. Пер потегля на пътешествия по целия свят в търсене на благосъстояние и популярност. С тях счита да си завоюва уважението на хората. Търговията с плебеи му носи благосъстоянието и славата, за които мечтае, само че не и благополучие. Стар, опустошен и паднал духом в края на живота си се завръща в Норвегия. Там към момента го чака Солвейг, чиято обич се оказва неговото избавление.
Ако погледнеш обратно към живота си от самия му край, осъзнаваш, че той е като глава лук. Тази Ибсенова метафора е една от най-известните в историята на театъра. Отделните ти житейски епизоди са пластовете на луковицата. „ Обелвайки ги “, отстранявайки ги един по един в търсене на крепящо ядро, не намираш най-после нищо друго с изключение на … празнина. Най-вътре луковицата е куха. А тъкмо там си очаквал да се намира най-съкровеното ти – твоето его. Оста, към която се е въртял животът ти. Егото, което считаш за твоя еднаквост и подстрекател. Оказва се, че няма нищо. Въздух. Осъзнаеш ли това, разбираш, че пилееш живота си в неплатежоспособност, в илюзия. А празнината може да запълни единствено обич, разяснява Ибсеновата легенда. Любовта на непорочната Солвейг избавя Пер Гюнт в края на дните му. А дяволът е към този момент по петите му…
Вчера в Театър София бе премиерата на Ибсеновата пиеса в мерена тирада. Режисьорът Катя Петрова очарова с широкоскроен, мултисетивен театър. Превръща сцената в магическо пространство, завладяващо сетивата на фена. С норвежка феерия споделя живота на Пер Гюнт като авантюра, неограничена от време, пространство и справедлива реалност. Два часа и половина са ѝ задоволителни, с цел да пресъздаде лутания и залитания на Пер за цялостен един живот. Сценографите Михаела Добрева и Борис Далчев запълват към половината театрално пространство с големи видеостени. Провисват ги на разнообразни отстояния от публиката от тавана до пода. Върху тях майсторското видео на Момчил Алексиев основава приказна кулиса със лична символика.
Ибсеновият сюжет оживява и с помощта на хореографията на проф. Анна Пампулова. Тя интегрира придвижванията на актьорите в съразмерен поток с висока образност. Изобретява кинетичен език, посредством който телесни придвижвания и жестикулации проговарят паралелно с думите. За това оказва помощ и музиката на Христо Йоцов. Въобще екипът на постановката е съумял ловко да вплете разнообразни жанрове в изкуството в едно хармонично цяло.
Докато гледах играта на Александър Тонев в ролята на младия Пер Гинт, имах особеното чувство, че пред мен към този момент стои бъдещият притежател на Икар или Аскер… Осъзнавам, че има време до премиите. Най-сърдечно препоръчам обаче на упълномощените да вършат номинации да погледнат към сцената на Театър София, когато Тонев е на нея. За младата вяра съм уверен, че занапред ще се приказва.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ