4 важни принципа, на които ни учи оцелялата от Холокоста д-р Едит Егер
Като оживяла от Холокоста, доктор Егер е претърпяла неописуемо страдалчество и е построила неповторим метод към логиката на психиката, който тя назовава “терапия на избора “.
Във въведението към последната си книга “Дарът - 12 урока, които ще ви оказват помощ да съхраните живота си ”, Егер излага четирите основополагащи правилото зад тази терапия.
" Моят лечебен метод е еклектичен и подсъзнателен, комбинация от прозрения и когнитивно насочени теории и практики. Наричам го терапия на избора, защото свободата е главно обвързвана с избора. Докато страданието е неизбежно и универсално, ние постоянно можем да изберем по какъв начин да реагираме и аз се стремя да подчертая и да впрегна способността на моите пациенти да избират - да осъществят позитивна смяна в живота си.
Работата ми се основава на 4 съществени психически правилото:
Използвайте оптимизма, на който сте се научили: От Мартин Селигман и позитивната логика на психиката научаваме концепцията за “заучената беззащитност “, тя гласи, че страдаме най-вече, когато имаме вяра, че не сме задоволително ефикасни в живота си, че нищо, което вършим, не може да усъвършенства резултата. Ние процъфтяваме, когато използваме “заучения оптимизъм “ – силата, издръжливостта и способността да сътворяваме смисъла и посоката на живота си.
Мислите основават усеща: От когнитивно-поведенческата терапия научаваме за разбирането, че нашите мисли основават нашите усеща и държание. За да променим нездравословното, дисфункционалното или саморазрушителното държание, ние би трябвало да променим мислите си и да сменяем отрицателните си убеждения с такива, които служат и подкрепят нашето израстване.
Безусловно позитивно самоуважение: От Карл Роджърс, един от най-влиятелните ми ментори, научаваме за значимостта на безусловното позитивно самоуважение. Голяма част от нашето страдалчество произтича от неправилното ни разбиране, че не можем да бъдем обичани и същински – че в случай че желаеме да спечелим приемането и утвърждението на другите, би трябвало да отхвърляме или крием същинската си същина. В работата си се стремя да дава безусловна обич на пациентите си и да ги отправям да открият, че ставаме свободни, когато спрем да носим маски и да изпълняваме функциите и упованията, които другите ни разпореждат и стартираме абсолютно да обичаме себе си.
Нашите най-лоши прекарвания могат да са най-хубавите ни учители: И най-после, работя с разбирането, споделено с моя обичан наставник, другар и сътрудник, оживял от Аушвиц Виктор Франкъл, че най-лошите ни прекарвания могат да бъдат нашите най-хубави учители. Те биха могли да катализират непредвидени открития и ни отварят към нови благоприятни условия и вероятности. Изцелението, удовлетворението и свободата идват от способността ни да избираме отговора си на всичко, което животът ни носи, и да осмисляме и извличаме цел от всичко, което претърпяваме - и по-специално от нашето страдалчество.
Свободата е нещо, което би трябвало да практикуваме през целия си живот – избор, който би трябвало да вършим още веднъж, и още веднъж всеки ден. В последна сметка свободата изисква вяра, която аз дефинирам по два метода: съзнанието, че страданието, колкото и извънредно да е, е краткотрайно и любознанието да схванеш какво ще се случи по-късно. Надеждата ни разрешава да живеем в сегашното вместо в предишното и да отключим вратите на душевните си затвори. "
Във въведението към последната си книга “Дарът - 12 урока, които ще ви оказват помощ да съхраните живота си ”, Егер излага четирите основополагащи правилото зад тази терапия.
" Моят лечебен метод е еклектичен и подсъзнателен, комбинация от прозрения и когнитивно насочени теории и практики. Наричам го терапия на избора, защото свободата е главно обвързвана с избора. Докато страданието е неизбежно и универсално, ние постоянно можем да изберем по какъв начин да реагираме и аз се стремя да подчертая и да впрегна способността на моите пациенти да избират - да осъществят позитивна смяна в живота си.
Работата ми се основава на 4 съществени психически правилото:
Използвайте оптимизма, на който сте се научили: От Мартин Селигман и позитивната логика на психиката научаваме концепцията за “заучената беззащитност “, тя гласи, че страдаме най-вече, когато имаме вяра, че не сме задоволително ефикасни в живота си, че нищо, което вършим, не може да усъвършенства резултата. Ние процъфтяваме, когато използваме “заучения оптимизъм “ – силата, издръжливостта и способността да сътворяваме смисъла и посоката на живота си.
Мислите основават усеща: От когнитивно-поведенческата терапия научаваме за разбирането, че нашите мисли основават нашите усеща и държание. За да променим нездравословното, дисфункционалното или саморазрушителното държание, ние би трябвало да променим мислите си и да сменяем отрицателните си убеждения с такива, които служат и подкрепят нашето израстване.
Безусловно позитивно самоуважение: От Карл Роджърс, един от най-влиятелните ми ментори, научаваме за значимостта на безусловното позитивно самоуважение. Голяма част от нашето страдалчество произтича от неправилното ни разбиране, че не можем да бъдем обичани и същински – че в случай че желаеме да спечелим приемането и утвърждението на другите, би трябвало да отхвърляме или крием същинската си същина. В работата си се стремя да дава безусловна обич на пациентите си и да ги отправям да открият, че ставаме свободни, когато спрем да носим маски и да изпълняваме функциите и упованията, които другите ни разпореждат и стартираме абсолютно да обичаме себе си.
Нашите най-лоши прекарвания могат да са най-хубавите ни учители: И най-после, работя с разбирането, споделено с моя обичан наставник, другар и сътрудник, оживял от Аушвиц Виктор Франкъл, че най-лошите ни прекарвания могат да бъдат нашите най-хубави учители. Те биха могли да катализират непредвидени открития и ни отварят към нови благоприятни условия и вероятности. Изцелението, удовлетворението и свободата идват от способността ни да избираме отговора си на всичко, което животът ни носи, и да осмисляме и извличаме цел от всичко, което претърпяваме - и по-специално от нашето страдалчество.
Свободата е нещо, което би трябвало да практикуваме през целия си живот – избор, който би трябвало да вършим още веднъж, и още веднъж всеки ден. В последна сметка свободата изисква вяра, която аз дефинирам по два метода: съзнанието, че страданието, колкото и извънредно да е, е краткотрайно и любознанието да схванеш какво ще се случи по-късно. Надеждата ни разрешава да живеем в сегашното вместо в предишното и да отключим вратите на душевните си затвори. "
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ