Картината на деня на Градската художествена галерия Борис Георгиев –

Картината на деня на Градската художествена изложба " Борис Георгиев " – Варна през днешния ден е един шедьовър на българската маринистика, работа на Александър Мутафов (1879-1957). Бурните талази, които тези дни се подвигнаха на височина няколко метра, разбивайки се във вълнолома на Морска гара – Варна, ни насочиха към търсенето на паралели в класиката на българското изобразително изкуство. Затова в този момент Варненската изложба среща ценителите с първомайстора на българския морски пейзаж Александър Мутафов, оповестява Нина Локмаджиева. 

В зала 8 на Градската художествена изложба със своята драматичност се откроява пейзажът  " Морето кипи ", 1951, маслени бои, платно, 95х156 см, инв. номер 385.

Картината представя Доротея Павлова – организатор в ГХГ – Варна:

" Тази картина е отличен пример от зрелия креативен интервал на художника, когато символистичните и импресионистичните художествени въздействия допълват реалистичното обрисуване на натурата. Александър Мутафов е първият маринист в българската живопис. Той постанова морския пейзажен род в българското изкуство и се трансформира в " татко на всички маринисти ", съгласно определението на изкуствоведа Никола Мавродинов.

По-ранните творби на художника се характеризират с лиричност и сантиментално въодушевление. Отсъстват пейзажи, изобразяващи бурно море. В ранното творчество на Мутафов се открива и декоративният орнамент в " плетеници от морска пяна ". За тези обстоятелства свидетелстват усещанията на Добрин Василев (изкуствовед, организатор на Регионалната библиотека във Варна), поместени в периодическия щемпел, за изложбата на Александър Мутафов, открита в Приморската градина на Варна на 12 август 1928 година В тази галерия са показани 89 картини, осъществяване с маслени, акварелни и гвашови бои, както и офорти. " Характерно за неговото творчество е спокойното море. Неговият пейзаж е напоен с уталоженото наблюдаване, с мирис на тихото море, с безтрепетния сексапил на морското ширине или усамотения морски бряг. Бурята на морето, страшното придвижване на морската буря, очарованието на наближаващата фурия липсва в картините... В изложбата личат луксозни табла от безпределно море и умислен бряг, които през линии на една доста добра техника се открояват скъпи импресии и одухотворени фотоси... Водата у година Ал. Мутафов е повече светла, с по-малко пяна, без тъмна страшна маса, с която морето неотразимо се впечатлява " – написа Добрин Василев в своята критика. 

Изложбата на Александър Мутафов през 1928 година във Варна е проведена със съдействието на Българския национален морски сговор (1920-1944). Художникът поддържа безкористно активността на публичната културно-просветна организация, ангажирана с популяризирането на морското дело с всички вероятни средства в името на националния разцвет. Години наред той подкрепя художественото оформление на списание " Морски сговор ", както и на разнообразни други издания на БНМС като брошури, календари, афиши и картички.

В живописната картина " Морето кипи " от експозицията на Варненската изложба художникът предава бурния разгар на морето чрез богата колоритна нюансировка – от синьо-черните тонове във водната дълбочина, през синьо-зелената вода до искрящо бялата пяна в разрушения гребен на вълната. Морето е тъмно, негостоприемно и обезпокоително. То е кипяща буря. Мутафов сполучливо предава динамичността на морските масиви като фиксира в разнообразни елементи на композицията неподвижни скални силуети насред  вилнеещите талази. Чрез опозицията движение-покой картинният облик основава подстрекателство за първичната грубост на морето. Формите на скалите са предадена с плътни, тежки мазки, с цел да се реализира вещественост и фактурност, противоположна на леката природа на водата. Пределно високият небосвод е доминиран от мрачно небе, осеяно с черни облаци, което в дясната половина е обзето от снежнобелите пръски на разрушената вълна. Така се постанова втората съпротива тъмно-светло, която Мутафов употребява като живописен прийом в картината. Посредством нея основава трагични контрасти и извежда внушението от самата живописна материя. Светлината с изключение на изобразителни стойности има и алегорични функционалности, придавайки напрегнатото положение на пейзажа. Композиционният прийом, които употребява художникът, с цел да реализира оптимално необятно зрително поле, е диагоналната ориентировка на вълните вляво и дясно, по отношение на фронталната позиция на фена. Така основава чувство за панорамност и дава опция на въображението на фена да продължи границите на картината. "

Александър Мутафов е роден на 08 май 1879 година в Шумен в фамилията на опълченеца Нако Мутафов. Детските си години прекарва във Варна. Гимназиално обучение получава във Варненската държавна мъжка гимназия – Сградата на днешната Градска художествена изложба - Варна, където негов преподавател по изобразяване е Антон Митов. Следва живопис в академия Албертина в Торино (1899-1902) при проф. Джакомо Гросо и в Мюнхенската художествена академия (1902-1909) при проф. Лео декор Льофц. През 1904 година показва първата си галерия във Варна. След завръщането си в България работи като преподавател по изобразяване в Дупница и София. През 1920 година е назначен за професор по " Практическа и градивна вероятност " в Художествената академия в София. Там преподава  до 1933 година Участва в български и интернационалните изложения в Лондон, Загреб, Мюнхен и Венеция. През Първата международна война Мутафов е мобилизиран като боен художник-кореспондент на Четвърта пехотна преславска дивизия в Добруджа. По-късно по негова молба е изместен във Варна към Черноморския флот. Създава голям брой рисунка с туш, креда, молив, пастел и акварел от живота на фронта.

От началото на 1920-те години морето се трансформира в резистентен художествен претекст в изкуството на Александър Мутафов с желание към огромния формат. От тогава датират маринистичните произведения " Море " 1922, " Рибар " 1923, " Песента на морето " 1934, " Голяма вълна " 1938 и др.  През 1937 година е отличен със сребърен орден от Световното ревю в Париж за живописната картина " Синята лодка ". С получените средства строи ателие в Созопол, където прекарва огромна част от времето си, живописвайки морето. Представял е изкуството си в 17 независими изложения. Умира на 21 ноември 1957 година в София.

За да почувствате галерийната атмосфера и от вкъщи, можете да посетите виртуално Градската художествена изложба – Варна. Виртуалният тур показва непрекъснатата експозиция: https://www.google.com/maps/@43.2068534,27.9191249,2a,75y,292.47h,73.66t/data=!3m6!1e1!3m4!1sTuz2iDDSOhquDLKjy0zisA!2e0!7i13312!8i6656

Открийте още творби в сайта http://varnacityartgallery.com/ и на Facebook страницата на Галерията https://web.facebook.com/Varna.City.Art.Gallery/ . Харесайте страницата, с цел да научавате първи новините от ГХГ – Варна.

Бъдете виновни, останете у дома и поддържайте духа си със стойностно изкуство! Бъдете здрави!