Карл Велики е роден 2 април 747 г. Той е

Карл Велики е роден 2 април 747 година Той е най-великият крал на франките. Успява да сътвори невиждана от времето на Римската империя по величина и мощност страна, разпаднала се три века по-рано. Обединява под властта си по-голямата част от Западна Европа, като е разгласен за император на римляните, полагайки главните на мощното държавно обединяване, определящо съдбините на Запада през идващите епохи – Свещената Римска империя.

По времето на раждането на Карл Велики, татко му Пипин III е шеф на двореца на владетелите на франките – семейството Меровинги. Всъщност той има ефикасна власт над обширното франкско царство.

Малко е известно за младостта на Карл Велики. Получава практическо образование за водачество, като взе участие в политическите, обществените и военните действия, свързани с двора на татко му. Неговите ранни години са белязани от поредност от събития, които имат големи последствия за бъдещето му развиване и ориста на франките.

През 751 година с папско утвърждение Пипин завзема франкския престол от последния меровингов крал – Чиледерик III. След срещата си с папа Стефан II в кралския замък на Понтион през 753–754 година, Пипин основава съюз с папата, като се ангажира да пази античен Рим в подмяна на папското позволение на правото на династията на Пипин на франкския престол.

Пипин нахлува в Италия през 755 и 756 година, с цел да ограничи заканите от мощното Лонгобардско кралство против Рим. След успехите си подарява всички земи в централна Италия на папата и това дава начало на Папската страна (Ватикана), просъществувала в този си тип до 1870 година.

След гибелта на Пипин през 768 година кралството му е разграничено съгласно франкския бит сред Карл Велики и неговия брат Карломан. Почти незабавно съперничеството сред двамата заплашва единството на франкската страна. Търсейки преимущество пред своя брат, Карл Велики се съюзява с Десидерий – краля на ломбардците.

Карл се дами за щерка му, с цел да подпише Десидерий съглашение, което заплашва деликатното равновесие, открито в Италия от съюза на Пипин с папството. Смъртта на Карломан през 771 година поставя завършек на възходящата рецесия и Карл Велики, пренебрегвайки правата на наследниците на Карломан, поема контрола над цялото франкско царство.

Карл Велики поема властта в миг, когато мощните сили на смяната засягат владенията му. Чрез франкската традиция той е крал на воини. Те чакат от него да води войни, които разширят франкската надмощие и благосъстоянието на аристокрацията. Неговите прародители от Меровингите са разширили доста силата и територията на Франската страна и са му оставили голяма страна, владееща доста разнообразни един от различен нации. А това прави единството на страната мъчно и съвсем невероятно.

Ненаситният вкус на франкската аристокрация за благосъстояние и власт, както и непрекъснатото делене на франкското кралство, произлизащо от обичая то да се третира като завещание, което би трябвало да бъде разграничено сред всички мъже-наследници, вършат ръководството извънредно мъчно.

Карл Велики, който се счита учредител на династията на Каролингите, стартира с редица промени, целящи да понижат мощната власт в ръцете на аристокрацията, да създадат ръководството на все по-голямото население на страната по-лесно, както и да прекратят възходящата раздробеност на страната.

Отличителният белег на царуването на Карл Велики са напъните му да почита вековните традиции и упования на франкското общество, като в същото време изобретателно реагира на новите сили, засягащи обществото. Неговите персонални качества му служат добре в оправянето с това предизвикателство. Той е идеалният пълководец, има внушително физическо наличие, благословено с изключителна сила, персонална храброст и желязна воля. Обича дейния живот – военни акции, лов, плуване, само че отделя задоволително време и на кралския двор, където раздава обилно дарове и основава мощни другарства.

Изключително деен е и в друга сфера. Има пет дами и минимум 18 деца, няколко от конкубинки, други от законните му съпруги.

Въпреки че получава единствено обикновено равнище на официално обучение, Карл Велики има забележителен разсъдък, мощно любознание и предпочитание да се учи от другите. Тези аспекти на личността му, съчетани с достойната му за почитание, преданост и любов фигура, го трансформират в водач, кадърен да взема осведомени решения, да е подготвен да работи по тях и да умее да убеждава другите да го следват.

Осми век слага Европа в напълно нова политическа обстановка. Славяните заселват от ден на ден земи на изток. Аварите в Централна Европа заплашват хегемонията на франките в Италия, а арабите, които трайно са се настанили в Испания, заплашват южните ѝ провинции.

Със стъпването си на престола Карл Велики е извикан на помощ от папата, който изисква подпомагане против Ломбардия. Войските на Карл нахлуват през Алпите и след серия от тежки сражения слагат ломбардите на колене. Карл отива в Рим и препотвърждава съюза на татко си с папата. След това възобновява войните с ломбардите, като ги разгромява изцяло. Обявява се за крал на Ломбардия и включва във владенията си цяла Северна и централна Италия.

През 787 година възобновява италианската си акция, като нахлува в Южна Италия и разгромява последните ломбардски владетели, пазещи настойчиво независимостта си. Така под властта му, с изключение на Галия (днешна Франция), се включва и цяла Италия.

Между 772 и 802 Карл стартира серия от акции против североизточните съседи на империята – мощното царство Саксония, което е последната останала непокръстена немска страна.

Саксонците се оказват твърд съперник. С дребни спирания войните не престават съвсем 30 години. Необходими са повече от 19 военни акции, с цел да бъдат покорени последните немски езичници и за превръщането им в католици. Карл включва във владенията си цяла Германия.

Следват няколко акции на юг, като великият военачалник разгромява маврите, включвайки във владенията си Навара, Барселона и региона Вакскония.

През 800 година Карл Велики избавя папа Лео III от тежки политически компликации в Рим (Лео е нападнат от родственици на някогашния папа и упрекнат в разнообразни престъпления). На Коледа на същата година Карл е коронован от Лео за император на римляните и става прочут като Карл Велики – държател на Свещената римска империя. Това събитие е посрещнато извънредно тежко от другата най-силна страна в Европа – Византийската империя, която се счита за единствен правоприемник на Рим.

Самата Свещена римска империя оцелява даже и след разпадането на страната на франките. Нейният край е подложен от различен популярен военачалник роден във Франция – Наполеон Бонапарт, хиляда години по-късно – през 1806 година.

Последните акции на Карл Велики са ориентирани на изток. Армиите му нахлуват в Панония, разгромявайки мощния Аварски хаганат – една от последните велики степни империи в Европа. Поделена е сред Франската империя и Българската империя на хан Крум, който атакува хаганата от изток.

Следват две капании против южните и западните славяни. Към земите на империята са включени за малко земите на хърватите на юг и на обордитите на север.

Франската империя не оцелява след гибелта на Карл Велики. Императорът умира през 814 година на 71 години. Държавата е разграничена на три сред наследниците му – Франско кралство, което по-късно се трансформира във Франция, Източно франско царство, което се трансформира в Германия, и Италианско кралство, което не оцелява дълго и тази купа престава да се употребява през 10 век до 1871, когато е основана обединена Италия.

Династията на Каролингите изчезва в Германия през 911 година, като на нейно място се възкачват няколко саксонски династии. Във Франция династията оцелява до 952 година, като на нейно място идва династията на Капетингите.

Това поставя завършек на владичеството на Каролингите над Западна Европа. Споменът за тях обаче остава дълго откакто и последните им представители умират.

Почти всеки западноевропейски държател през Средновековието, а и по-късно, се пробва да се приближи най-малко малко до величието на Карл Велики, само че това се удава на напълно малко от тях.

Макар и да просъществува за малко, империята на Карл Велики слага началото на Западноевропейската цивилизация и бурното развиване и надмощие на католицизма през идващите епохи.