Надявам се това, което всички ние, българите, искаме – да

...
Надявам се това, което всички ние, българите, искаме – да
Коментари Харесай

БГНЕС: Новини от България и Света

„ Надявам се това, което всички ние, българите, желаеме – да има от ден на ден медали на зимни олимпиади – да се случи. Очаквам всеки един наш играч да осъществя най-хубавите си благоприятни условия и да реализира всичко, за което е работил през целия си живот “, показа упованията си от игрите в Милано-Кортина 2026 трикратната ни медалистка в шорттрека Евгения Раданова в извънредно изявление за БГНЕС.
 
Тя има зад тила си присъединяване на пет зимни олимпиади и една лятна (с колоездене на писта). В Солт Лейк Сити 2002 печели сребро на 500 м и бронз на 1500 м. Четири години по-късно – в Торино – прибавя още едно второ място към сбирката си. Освен това е международна шампионка на 500 м от 2000 година и на 1000 м от 2003 година Седемкратна безспорна европейска шампионка по шорттрек, има 47 медала от шампионати на Стария континент, от които 37 златни. Бивша международна рекордьорка на 500 м (2001 – 2008).
 
„ Показаните досега резултати от нашите състезатели могат да се повторят и на олимпийските игри, въпреки за доста хора това да наподобява нереалистично. Владимир Илиев е международен вицешампион и без значение че в последните сезони не е съумял да покаже нещо съществено като класиране, той има своите шансове. Също по този начин младите ни състезатели в сноуборда разполагат с доста съществени качества, както и извънредно опитният Радо Янков. Влади Зографски също – в последните няколко седмици той направи няколко положителни класирания. Олимпийските игри са съревнование, което изисква огромна психическа резистентност “, счита Жени Раданова.
 
На въпроса би трябвало ли човек да има „ ден “, тя дава отговор: „ При всички случаи това има огромно значение. Но в случай че не си отдал живота си на спорта, с който се занимаваш, надали един ден можеш да станеш олимпийски първенец. “
 
Тя разяснява и обстоятелството, че най-хубавият ни биатлонист Владимир Илиев ще изравни достижението ѝ от пет участия на зимни олимпийски игри.
 
„ Познавам го от доста години – това е играч, който работи с извънредно огромна отдаденост. Много е мъчно, когато си обвързван с толкоз участия на огромни конгреси, да отговориш на предизвикването да постигнеш нещо велико, само че аз имам вяра, че няма нищо невероятно. Когато той стана втори на международното състезание, надали някой го е очаквал. Няма играч от неговия сан, който да се готви за нещо по-малко от първото място “, споделя легендата ни в зимните спортове.
 
Раданова приказва и за това, че на идната олимпиада няма да имаме представител в нейния спорт – шорттрека.
 
„ В никакъв случай не бих споделила, че ми е тъжно. По-скоро имам вяра, че състезателите по шорттрек вървят в доста добра посока. Олимпийските визи в нашия спорт са единствено 112. Квалификациите бяха извънредно тежки. Състезателите, които се бориха за квоти, са на 19–20 години. Вярвам, че тези момчета и девойки имат огромно бъдеще. “
 
„ Много пъти съм говорила за моите триумфи. Първото ми чувство, че съм постигнала нещо огромно, беше бронзовият орден от Солт Лейк Сити. Той беше извоюван след много съществено психическо предизвикателство за мен. Става въпрос за контузия, която получих месец и половина преди игрите. Определям го като един от най-ценните си медали, тъй като пристигна макар всичките ми страхове и макар упованията, че това няма да се случи “, разкрива Раданова.
 
На въпрос дали от двата сребърни медала най-малко единият е можел да бъде златен, тя дава отговор: „ Може би, само че моите съпернички бяха определени от над 1,3 милиарда души. И двете състезателки, които ме изпревариха за купите на 500 метра, са от Китай, тъй че за мен това си беше еднакво на победи. “
 
„ Никога няма да не помни, че преди спринта на 500 метра в Солт Лейк Сити, когато завоювах сребро, видях в коридора Иван Славков – Батето. Той ми сподели: „ Хайде, Жени, очаквам те на стълбичката по-късно! “ Много се развълнувах, че е пристигнал да ме гледа. Сега обаче си давам сметка, че най-вероятно е бил извикан да ме награди. Това беше извънреден миг за мен “, връща се обратно Раданова.
 
Тя признава, че преди Олимпиадата в Америка тимът ни е водил нощни тренировки, с цел да се приближи оптимално до изискванията, в които ще се състезава на игрите.
 
„ Това, което си припомням, е голямото предпочитание. Представях си по какъв начин би изглеждало всяко едно съревнование. Усещането да мечтаеш за нещо и по-късно да го реализираш е неповторимо. Предизвикателството беше студът на пързалката. Имаше моменти, в които ни се спеше, бяхме безусловно несъответстващи, само че такива бяха времената “, спомня си Раданова.
 
„ Смея обаче да настоявам, че изискванията, при които се тренира сега, са доста по-човешки от тези по наше време. Много по-важно е да се разбере, че до момента в който в България не се изградят подготвителни пързалки, трасета за биатлон, писти за ски и сноуборд, няма по какъв начин да бъдем конкурентни на това, което международният спорт изисква. Поставях тези въпроси още като длъжностен състезателен министър и ги слагам всяка година и като треньор “, безапелационна е тя.
 
Раданова беше много внимателна да уточни собствен правоприемник: „ Мъжете са два пъти осми на последните две европейски шампионати. Имаме четвърто място на Световна купа за младежи. Не е нещо извънредно, само че за изискванията, които имаме, това е много съществено достижение. “
 
" Как се случи прехода към колоезденето? Съвсем инцидентно срещнах човек от федерацията, който ме попита: „ Защо не се пробваш на писта? “ Казах си: „ Да, за какво не. “ И от позор да откажа, на идващия ден към този момент бях на колелото. Малко на смешка, малко на подбив, само че това е действителността. Въобще не съм си и представяла, че мога да се класирам на лятна олимпиада, само че по този начин или другояче завоювах квота за игрите в Атина през 2004 година. “
 
Евгения има отношение към свадите в БОК, само че счита, че тъкмо преди Олимпиадата всички сме длъжни да подкрепим нашия тим, без да сътворяваме напрежение и стрес.
 
„ Това е някаква форма на съревнование, както е в спорта. Но отново споделям – не това е най-важното, а олимпийските игри “, безапелационна е край Раданова.
 
-----------------------------------------
Костадин Джорджев, отдел " Спорт " на БГНЕС

Източник: bgdnes.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР