БГНЕС: Новини от България и Света
Вместо да бъде ябълка на раздора, Гоце Делчев би трябвало да бъде поръчител за другарство и непосредственост.
Това съобщи в изявление за БГНЕС във връзка 154 години от рождението на Гоце Делчев проф. Филип Петровски - македонски държавник и академични учител, някогашен шеф на Държавния списък на Северна Македония.
БГНЕС: На какво ни научи Гоце Делчев със своя живот и морални правила като бунтовник и човек? Кои уроци забравихме?
Петровски: Гоце Делчев ни научи, че революцията не е единствено въоръжена битка, а на първо място културно и морално издигане. Известният му откъс за света като поле за културно състезание сред народите е доказателство за неговия космополитизъм. Той вярваше в всеотдайност без персонална полза. Забравихме неговия идеализъм и правилото, че свободата се печели посредством вътрешна непорочност, а освен посредством политически сделки. Днес постоянно слагаме персоналния интерес пред груповия блян, който той символизираше.
БГНЕС. Ако Гоце Делчев беше жив през днешния ден, щеше ли да види същински свободна и самостоятелна Македония?
Петровски: Това е въпрос на интерпретация, само че от историческа позиция, част от тогавашната Македония през днешния ден има атрибутите на държавност, за които неговото потомство е мечтало - институции, интернационално самопризнание и личен глас. За визионер като Делчев обаче „ свободата “ евентуално е означавала и цялостна икономическа и духовна самостоятелност от непознати въздействия. Той би се гордял с държавността си, само че евентуално би бил сериозен към вътрешните разделения, които отслабват тази самостоятелност.
БГНЕС: Гоце Делчев е общ воин на Република България и Република Северна Македония. Как може неговата персона да ни сплотява, а не да ни разделя през днешния ден, с цел да преодолеем наложените от други несъгласия?
Петровски: Делчев е фигура, която свързва двете общества посредством общите корени на битката против угнетението. Вместо да се съревноваваме „ чий е ", би трябвало да го честваме като общо завещание. Относно обединяването: в случай че го преглеждаме като човек, работил в характерен исторически подтекст, в който идентичностите са били многопластови, можем да намерим общ език. Вместо да бъде ябълка на раздора, неговото име би трябвало да бъде поръчител за другарство - като знак на общото предпочитание за прогрес на целия район. И на близостта сред нашите нации.
БГНЕС: Защо е толкоз ужасно да се каже какъв е бил Гоце Делчев?
Петровски: Защо е „ ужасно “ да се дефинира неговата еднаквост?
Страхът не произтича от самите обстоятелства, а от тяхната политическа корист. През миналия век историята постоянно беше употребена за създаване на строги национални бариери. Да се каже какъв е бил Делчев изисква изправяне пред обстоятелството, че той е принадлежал към време, в което националните съзнания са били в развой на образуване. „ Страхът “ в действителност е боязън от загубата на опростените национални разкази, с които сме привикнали.
БГНЕС: Къде минава границата сред законния национализъм и подмяната на историческите обстоятелства, когато приказваме за персони като Делчев? Какво губи Македония, когато отхвърля да одобри сложността и многопластието на личната си история?
Петровски: Легитимният национализъм е любов към своя народ, без да отричаш истината за другия. Границата се минава, когато историческите извори се сортират по този начин, че да дават отговор на днешната политика.
Какво губи Македония? С отхвърли да одобри сложността (факта, че революционерите са работили в по-широк балкански и екзархийски контекст), страната стеснява своето културно пространство. Приемането на тази трудност не отхвърля днешната македонска самородност, а я прави исторически по-устойчива и по-богата.
БГНЕС: Каква цена заплащат македонските политици, които обществено признават общата история с България, както е записано в Договора за добросъседство, другарство и съдействие от 2017 година?
Петровски: Истинската смелост е в признаването, че историята не е игра, в която единият би трябвало да загуби, с цел да завоюва другият. Общата история е мост, а не спънка, в случай че се пояснява с доброжелателност и взаимно почитание. | БГНЕС
