Защо Херсон е ключов за победата във войната
Камен Невенкин за Българска национална телевизия
Снимка Българска национална телевизия
Разположен на западния бряг на Днепър, Херсон е освен огромен град (с население към 280 хиляди души преди войната), само че и административен и комуникационнен център. Именно последните два обстоятелството го вършат извънредно значим в очите на съветското управление и те ще създадат всичко допустимо да го отбраняват до дъно.
През Херсон от запад на изток минава Национална Автомагистрала М14, която се явява интегрална част от Евреопейски път Е58 свързващ Виена с Ростов на Дон. На запад М14 доближава през Николаев до Одеса, а на изток минава през Мелитопол и Мариупол. Освен това на югоизток се проточва още една национална автомагистрала, М17, която доближава чак до Керч. Не бива да се не помни и високоскоростната жп линията Одеса – Николаев – Херсон, чието югоизточно отклонение обслужва всички огромни градове в Крим.
Това, на процедура, трансформира Херсон в най-важния траспортен и логистичен център в цяла южна Украйна. Успешната развръзка на всяка бъдеща огромна атака в този регион, била тя съветска или украинска, ще зависи на първо място от това в чий ръце се намира този основен град. Интензивните бойни дейности изискват непрекъснато прекачване на войски в разнообразни посоки, докарване на големи количества боеприпаси и други военни материали наоколо до фронтовата линия, евакуация на ранени и развалена техника, а всичко това няма по какъв начин да бъде осъществено без добре развита шосейна и жп мрежа.
Не по-малко значим е и чисто политическият фактор. Херсон е административен център на едноменната област, а наскоро от Москва бяха оповестени планове тя да бъде публично „ присъединена “ (т.е. анексирана) посредством референдум. Повтарянето на сюжета към този момент пробван в Крим преди няколко години доста мъчно би се осъществил в случай че градът не е под обезпечен съветски надзор, а това би бил сериозен удар по упоритостите на Путин за легитимация на резултатите от експанзията пред целия свят.
Руското предмостие при Херсон
В момента руснаците управляват забележителна територия на западния бряг на Днепър – плацдарм с ширина от към 200 км и дълбочина към 50 км. Ако съумеят да го задържат задоволително дълго, в бъдеще те могат да се опитат да го „ изпълнят “ със свежи войски и по-късно да пробват ново нахлуване на запад/северозапад (към Одеса и Николаев), на север (към Кривой Рог и Запорожие) и дори на изток (към Никопол и Запорожие).
За да бъде попречено на украинците да го отстраняват, руснаците са трансформирали предмостието в същинска цитадела – изкопани са дълги линии окопи и укрития, всички по-солидни постройки са преустроени в бункери и опорни пунктове, а многото другояче невисоки хълмове им разрешават да управляват подстъпите към позициите им.
Неотдавна бе обявено от няколко украински и самостоятелни източници, че на херсонското предмостие са трансферирани съветски въздушнодесантни елементи. Въздушнопреносимите войски във всички армии по света имат репутацията на елитни сили и се употребяват в наземен пердах като обикновенна пехота единствено в в действителност сериозни обстановки. А това е сигурен знак, че в очите на съветското командване работите на юг не отиват по никакъв начин на добре и генералите в Москва се пробват някак си да се застраховат против нов величествен неуспех.
Всички бъдещи проекти на руснаците за този регион напълно зависят от това до каква степен те ще съумяват да укрепват и доставят войските си на западния бряг, а имено това сега е и техният максимален проблем.
Мостовете
В региона следен от съветската войска връзката сред двата бряга се реализира посредством три моста, най-важният от които е Антоновският. По дългото над 1300 метра оборудване минава (или по-точно преминаваше, откакто през юли украинците го повредиха посредством неколкократен акуратен ракетен обстрел) целият трафик от и към Херсон от юг. На пет километра нагоре по реката се намира не по-малко значимият железопътен мост, който също към този момент е изваден от строя.
Така единственото оборудване с естествена пропускателно дарба е мостът, намиращ се още 45 км по на изток, нагоре по течението на реката. Това което го избавя за момента е щастливото (за руснаците) събитие, че е бил издигнат по ръба на стената на Каховската хидроелектроцентрала.
Руски медии към този момент писаха, че трасето няколко пъти към този момент е било обстрелвано от украинците и има сериозна заплаха стената да се спука и ненадейно към Херсон да потече целият размер на Каховското водохранилище, т.е. ок. 19 куб. км. За да предотвратят потопа (и последвалата екологична катастрофа), украинските военни най-вероятно ще се въздържат от нови обстрели. От друга страна, остава подозрението, че, както в тази ситуация с намиращата се близо до там Запорожска АЕЦ, става дума за следващ съветски опит за шантаж.
Пораженията по Антоновския мост (според фрагментите публикувани по медиите) навеждат на мисълта, че те не са толкоз съдбовни и той може още веднъж да бъде пуснат в употреба. Едно от неписаните правила на войната гласи, че мостовете са постоянно предпочитана цел за врага и за това страната, която управлява обещано оборудване обекиновено се подсигурява като докарва понтони.
Точно по този начин са постъпили и в съветското командване и сега връзката се реализира посредством някакви техни пароми, които плуват постоянно сред двата бряга, около основите на моста. Но пропускливостта на тази връзка е доста ниска и от време на време лишава няколко часа да се прекара един автомобил. За да се усилят размерите, руснаците трескаво събират всевъзможни баржи (и други сходни плавателни средства), които могат да намерят в региона. Украинската страна към този момент се въздържа от обстрел на трасето, тъй като паромите се употребяват и за цивилни потребности.
Мнозина подценяват удара нанесен по жп моста, само че той може да се окаже с по-сериозни последици дори от повреждането на Антоновския мост, тъй като огромните размери военна техника, материали и ресурси от всякакво естество се трансферират точно посредством влакови композиции.
Това, на процедура, изключва всякакво опция в близко бъдеще Херсонското предмостие да бъде подсилено със съществени като мощ съветски бойни елементи, както и системно евакуиране на тези, които сега го отбраняват. Изграждането на понтенен мост, пък, наподобява обречено в зародиш, тъй като той освен ще бъде дълъг към километър, само че и мигновено ще стане предпочитана цел на хай-марсовете и дроновете. Въобще, в един миг, май ще се окаже че руснаците сами са се напъхали в подобен капан, от който просто няма изплъзване. Вероятно Москва предчуства най-лошото, тъй като наскоро подреди на локалното командване да реалокира щаба си от Херсон на левия, по-безопасен, бряг на Днепър.
Разрушаването на мостовете – постижима цел?
Трябва ли украинците да разрушат мостовете? Ако приемем че първичната цел на всяка военна интервенция е унищожаването на войските на съперника – то отговорът би трябвало да бъде изрично да. Окончателното елиминиране на двете уреди ще обрече бранителите на предмостието на неизбежна крах, както заради неспособност да бъдат съответно снабдявани и подсилвани, по този начин и заради липса на задоволително плаващи средства, с цел да бъдат системно изтеглени. Вероятно някои от тях ще бъдат избавени (или ще се спасят), само че това ще бъдат обезверени бегълци в износени униформи, а останалите ще бъдат оповестени за герои и мъченици в добре познатият съветско-религиозен жанр.
Могат ли обаче украинците сега да ги разрушат? По-скоро не. Окончателно изваждане от строя на Антоновския мост значи един огромен сегмент от хоризонталната му повърхнина да бъде отстранен, само че за това е нужно оръжие, което да е хем мощно, хем тъкмо. Дупките в бетонните плочи, които някои от вас безспорно към този момент са видели, са породени от Хай-марс системите, само че управляемите ракети, които те употребяват сега (M31A1 с тегло 91 кг) не са способни на нищо повече.
В арсенала си Украйна има също по този начин прочут брой руски управляеми ракети „ Точка “ с ок. 500 кг бойни глави, само че обратно на наименованието си, те могат да дадат отклоняване от няколко десетки метра от задачата. Мостът би могъл да бъде нападнат и от въздуха, само че това би трябвало да стане от доста ниска височина, само че даже и тогава няма гаранция, че той ще бъде улучен, пък и съвсем несъмнено е, че атакуващите украински самолети ще бъдат „ прихванати “ от съветската противовъздушна защита.
Като че ли най-ефикасното решение би било оборудването да бъде обстрелвано с ракети ATACMS (227 кг), които също се изстрелват от Хай-марс, само че са с доста по-голям унищожителен резултат. Американците, обаче, към този момент няколко месеца не дават безапелационен отговор на Зеленски и щаба му дали са склонни да ги изпратят в Украйна.
Затова сега Украйна постъпва по единствения вероятен метод – от време на време обстрелва моста с Хай-марс системи, като операторите се пробват да насочат ракетите тъкмо в тези места, където към този момент са осъществени попадения и по този начин да задълбочат повредите.
Има ли в действителност украинска контраатака в региона на Херсон?
Това несъмнено е една от най-обсъжданите тематики през последните дни. Но въпросът е толкоз сложен, че няма по какъв начин да има безапелационен отговор. За украинско контранастъпление се говореше още от началото на лятото и в действителност, обстоятелствата тогава сочеха, че такова е към този момент в ход – към началото на август бяха освободени към 50 селища на далечните подстъпи към Херсон.
Усещанията за контраатака бяха подсилвани от оптимистични изявления на Зеленски и неговото обграждане, които, от своя страна, най-вероятно са били подхранвани от обещанията за доставки на обилни количества съвременно тежко въоръжение от западните страни. Това, обаче, към този момент не се случва (или най-малко не в размерите нужни на Украйна) и през този месец фронтовата линия по херсонския периметър остана на процедура непроменена.
.jpg )
Сега е моментът да се запитаме - какво тъкмо съставлява една офанзивна интервенция в наши дни. Ако във вашите показа това си хиляди бойци подкрепяни от стотици танкове и мощна авиация, които напредват към вражеските позиции като страховита гигантска вълна, то вашите показа за съвременно стълкновение най-вероятно са повлияни от Холивуд.
Отдавна към този момент никой не води война по този начин. От години главната ударна единица на модерните армии са дребните щурмови отряди - 10-20-30 добре въоръжени бойци, подкрепяни от танкове и други бронирани машини и поддържащи непрекъсната радиовръзка с щаба, с цел да могат, когато се наложи, да изискат артилериййска и авиационна поддръжка или средства за евакуация, а също по този начин, да получават настояща разследваща информация.
Погледнато в профил, дейностите им постоянно наподобяват тези на командосите или на полицейските патрули. Голямо нахлуване действително значи доста такива щурмови отряди настоящи в синхрон, което пък, от своя страна, изисква и забележителен брой танкове и артилерийски системи, които да ги поддържат, а точно това дефицита сега на украинската войска.
Руснаците водят война по сходен метод. Споменатите нагоре техни опорни пунктове се пазят от 20-30 души, подпомагани от някой различен танк или бронирана машина. Скрито напредване на десетина бойци към задачата през някоя горичка, ненадейно разкриване на огън от близкия буренак, пукотевица от засада по някой зле маскиран танк – това сега съставлява борбата за Херсон.
Тогава не трябва да се учудваме, че боят за някое значимо здание може да продължи 2-3 дни, или че батальонен пълководец рапортува за придвижване от 500 метра. Т.е. налице е съвременна позициона война, която няма да е доста забавна и доста разбираема за медиите. Така че се въоръжете с самообладание. Гордеевият възел наименуван „ Херсон “ няма да бъде разсечен скоро.
Снимка Българска национална телевизия
Разположен на западния бряг на Днепър, Херсон е освен огромен град (с население към 280 хиляди души преди войната), само че и административен и комуникационнен център. Именно последните два обстоятелството го вършат извънредно значим в очите на съветското управление и те ще създадат всичко допустимо да го отбраняват до дъно.
През Херсон от запад на изток минава Национална Автомагистрала М14, която се явява интегрална част от Евреопейски път Е58 свързващ Виена с Ростов на Дон. На запад М14 доближава през Николаев до Одеса, а на изток минава през Мелитопол и Мариупол. Освен това на югоизток се проточва още една национална автомагистрала, М17, която доближава чак до Керч. Не бива да се не помни и високоскоростната жп линията Одеса – Николаев – Херсон, чието югоизточно отклонение обслужва всички огромни градове в Крим.
Това, на процедура, трансформира Херсон в най-важния траспортен и логистичен център в цяла южна Украйна. Успешната развръзка на всяка бъдеща огромна атака в този регион, била тя съветска или украинска, ще зависи на първо място от това в чий ръце се намира този основен град. Интензивните бойни дейности изискват непрекъснато прекачване на войски в разнообразни посоки, докарване на големи количества боеприпаси и други военни материали наоколо до фронтовата линия, евакуация на ранени и развалена техника, а всичко това няма по какъв начин да бъде осъществено без добре развита шосейна и жп мрежа.
Не по-малко значим е и чисто политическият фактор. Херсон е административен център на едноменната област, а наскоро от Москва бяха оповестени планове тя да бъде публично „ присъединена “ (т.е. анексирана) посредством референдум. Повтарянето на сюжета към този момент пробван в Крим преди няколко години доста мъчно би се осъществил в случай че градът не е под обезпечен съветски надзор, а това би бил сериозен удар по упоритостите на Путин за легитимация на резултатите от експанзията пред целия свят.
Руското предмостие при Херсон
В момента руснаците управляват забележителна територия на западния бряг на Днепър – плацдарм с ширина от към 200 км и дълбочина към 50 км. Ако съумеят да го задържат задоволително дълго, в бъдеще те могат да се опитат да го „ изпълнят “ със свежи войски и по-късно да пробват ново нахлуване на запад/северозапад (към Одеса и Николаев), на север (към Кривой Рог и Запорожие) и дори на изток (към Никопол и Запорожие).
За да бъде попречено на украинците да го отстраняват, руснаците са трансформирали предмостието в същинска цитадела – изкопани са дълги линии окопи и укрития, всички по-солидни постройки са преустроени в бункери и опорни пунктове, а многото другояче невисоки хълмове им разрешават да управляват подстъпите към позициите им.
Неотдавна бе обявено от няколко украински и самостоятелни източници, че на херсонското предмостие са трансферирани съветски въздушнодесантни елементи. Въздушнопреносимите войски във всички армии по света имат репутацията на елитни сили и се употребяват в наземен пердах като обикновенна пехота единствено в в действителност сериозни обстановки. А това е сигурен знак, че в очите на съветското командване работите на юг не отиват по никакъв начин на добре и генералите в Москва се пробват някак си да се застраховат против нов величествен неуспех.
Всички бъдещи проекти на руснаците за този регион напълно зависят от това до каква степен те ще съумяват да укрепват и доставят войските си на западния бряг, а имено това сега е и техният максимален проблем.
Мостовете
В региона следен от съветската войска връзката сред двата бряга се реализира посредством три моста, най-важният от които е Антоновският. По дългото над 1300 метра оборудване минава (или по-точно преминаваше, откакто през юли украинците го повредиха посредством неколкократен акуратен ракетен обстрел) целият трафик от и към Херсон от юг. На пет километра нагоре по реката се намира не по-малко значимият железопътен мост, който също към този момент е изваден от строя.
Така единственото оборудване с естествена пропускателно дарба е мостът, намиращ се още 45 км по на изток, нагоре по течението на реката. Това което го избавя за момента е щастливото (за руснаците) събитие, че е бил издигнат по ръба на стената на Каховската хидроелектроцентрала.
Руски медии към този момент писаха, че трасето няколко пъти към този момент е било обстрелвано от украинците и има сериозна заплаха стената да се спука и ненадейно към Херсон да потече целият размер на Каховското водохранилище, т.е. ок. 19 куб. км. За да предотвратят потопа (и последвалата екологична катастрофа), украинските военни най-вероятно ще се въздържат от нови обстрели. От друга страна, остава подозрението, че, както в тази ситуация с намиращата се близо до там Запорожска АЕЦ, става дума за следващ съветски опит за шантаж.
Пораженията по Антоновския мост (според фрагментите публикувани по медиите) навеждат на мисълта, че те не са толкоз съдбовни и той може още веднъж да бъде пуснат в употреба. Едно от неписаните правила на войната гласи, че мостовете са постоянно предпочитана цел за врага и за това страната, която управлява обещано оборудване обекиновено се подсигурява като докарва понтони.
Точно по този начин са постъпили и в съветското командване и сега връзката се реализира посредством някакви техни пароми, които плуват постоянно сред двата бряга, около основите на моста. Но пропускливостта на тази връзка е доста ниска и от време на време лишава няколко часа да се прекара един автомобил. За да се усилят размерите, руснаците трескаво събират всевъзможни баржи (и други сходни плавателни средства), които могат да намерят в региона. Украинската страна към този момент се въздържа от обстрел на трасето, тъй като паромите се употребяват и за цивилни потребности.
Мнозина подценяват удара нанесен по жп моста, само че той може да се окаже с по-сериозни последици дори от повреждането на Антоновския мост, тъй като огромните размери военна техника, материали и ресурси от всякакво естество се трансферират точно посредством влакови композиции.
Това, на процедура, изключва всякакво опция в близко бъдеще Херсонското предмостие да бъде подсилено със съществени като мощ съветски бойни елементи, както и системно евакуиране на тези, които сега го отбраняват. Изграждането на понтенен мост, пък, наподобява обречено в зародиш, тъй като той освен ще бъде дълъг към километър, само че и мигновено ще стане предпочитана цел на хай-марсовете и дроновете. Въобще, в един миг, май ще се окаже че руснаците сами са се напъхали в подобен капан, от който просто няма изплъзване. Вероятно Москва предчуства най-лошото, тъй като наскоро подреди на локалното командване да реалокира щаба си от Херсон на левия, по-безопасен, бряг на Днепър.
Разрушаването на мостовете – постижима цел?
Трябва ли украинците да разрушат мостовете? Ако приемем че първичната цел на всяка военна интервенция е унищожаването на войските на съперника – то отговорът би трябвало да бъде изрично да. Окончателното елиминиране на двете уреди ще обрече бранителите на предмостието на неизбежна крах, както заради неспособност да бъдат съответно снабдявани и подсилвани, по този начин и заради липса на задоволително плаващи средства, с цел да бъдат системно изтеглени. Вероятно някои от тях ще бъдат избавени (или ще се спасят), само че това ще бъдат обезверени бегълци в износени униформи, а останалите ще бъдат оповестени за герои и мъченици в добре познатият съветско-религиозен жанр.
Могат ли обаче украинците сега да ги разрушат? По-скоро не. Окончателно изваждане от строя на Антоновския мост значи един огромен сегмент от хоризонталната му повърхнина да бъде отстранен, само че за това е нужно оръжие, което да е хем мощно, хем тъкмо. Дупките в бетонните плочи, които някои от вас безспорно към този момент са видели, са породени от Хай-марс системите, само че управляемите ракети, които те употребяват сега (M31A1 с тегло 91 кг) не са способни на нищо повече.
В арсенала си Украйна има също по този начин прочут брой руски управляеми ракети „ Точка “ с ок. 500 кг бойни глави, само че обратно на наименованието си, те могат да дадат отклоняване от няколко десетки метра от задачата. Мостът би могъл да бъде нападнат и от въздуха, само че това би трябвало да стане от доста ниска височина, само че даже и тогава няма гаранция, че той ще бъде улучен, пък и съвсем несъмнено е, че атакуващите украински самолети ще бъдат „ прихванати “ от съветската противовъздушна защита.
Като че ли най-ефикасното решение би било оборудването да бъде обстрелвано с ракети ATACMS (227 кг), които също се изстрелват от Хай-марс, само че са с доста по-голям унищожителен резултат. Американците, обаче, към този момент няколко месеца не дават безапелационен отговор на Зеленски и щаба му дали са склонни да ги изпратят в Украйна.
Затова сега Украйна постъпва по единствения вероятен метод – от време на време обстрелва моста с Хай-марс системи, като операторите се пробват да насочат ракетите тъкмо в тези места, където към този момент са осъществени попадения и по този начин да задълбочат повредите.
Има ли в действителност украинска контраатака в региона на Херсон?
Това несъмнено е една от най-обсъжданите тематики през последните дни. Но въпросът е толкоз сложен, че няма по какъв начин да има безапелационен отговор. За украинско контранастъпление се говореше още от началото на лятото и в действителност, обстоятелствата тогава сочеха, че такова е към този момент в ход – към началото на август бяха освободени към 50 селища на далечните подстъпи към Херсон.
Усещанията за контраатака бяха подсилвани от оптимистични изявления на Зеленски и неговото обграждане, които, от своя страна, най-вероятно са били подхранвани от обещанията за доставки на обилни количества съвременно тежко въоръжение от западните страни. Това, обаче, към този момент не се случва (или най-малко не в размерите нужни на Украйна) и през този месец фронтовата линия по херсонския периметър остана на процедура непроменена.
Сега е моментът да се запитаме - какво тъкмо съставлява една офанзивна интервенция в наши дни. Ако във вашите показа това си хиляди бойци подкрепяни от стотици танкове и мощна авиация, които напредват към вражеските позиции като страховита гигантска вълна, то вашите показа за съвременно стълкновение най-вероятно са повлияни от Холивуд.
Отдавна към този момент никой не води война по този начин. От години главната ударна единица на модерните армии са дребните щурмови отряди - 10-20-30 добре въоръжени бойци, подкрепяни от танкове и други бронирани машини и поддържащи непрекъсната радиовръзка с щаба, с цел да могат, когато се наложи, да изискат артилериййска и авиационна поддръжка или средства за евакуация, а също по този начин, да получават настояща разследваща информация.
Погледнато в профил, дейностите им постоянно наподобяват тези на командосите или на полицейските патрули. Голямо нахлуване действително значи доста такива щурмови отряди настоящи в синхрон, което пък, от своя страна, изисква и забележителен брой танкове и артилерийски системи, които да ги поддържат, а точно това дефицита сега на украинската войска.
Руснаците водят война по сходен метод. Споменатите нагоре техни опорни пунктове се пазят от 20-30 души, подпомагани от някой различен танк или бронирана машина. Скрито напредване на десетина бойци към задачата през някоя горичка, ненадейно разкриване на огън от близкия буренак, пукотевица от засада по някой зле маскиран танк – това сега съставлява борбата за Херсон.
Тогава не трябва да се учудваме, че боят за някое значимо здание може да продължи 2-3 дни, или че батальонен пълководец рапортува за придвижване от 500 метра. Т.е. налице е съвременна позициона война, която няма да е доста забавна и доста разбираема за медиите. Така че се въоръжете с самообладание. Гордеевият възел наименуван „ Херсон “ няма да бъде разсечен скоро.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ