2020-та е рекордна година за ракетни провали от 80-те насам
Към 12-ти септември Съединени американски щати са безспорен водач в галактическите полети с 27 изстрелвания и 3 неуспеха. Китайците са на второ място с 26 изстрелвания и четири неуспеха. Всички останали имат под 10 полета през актуалната година – Русия с 9 (всичките успешни), Европа с 4 (всичките успешни), Израел с един сполучлив. Иранците означават един триумф и един неуспех.
Основната причина, заради която през 2020-та има толкоз доста повреди, е елементарна – множеството от тях касаят ракети, които летят за пръв път. Дебютираха американските носители “ЛончърУан ” на Върджин Орбит и “Ракета 3.1 ” на Астра, както и китайските “Куайчжоу 11 ” и “Лонг Марч 7А ”. Всички те аварираха и в това няма нищо изненадващо. Много рядко се случва чисто нова ракета да успее от раз.
Другата американска повреда (на “Електрон ” през юли) също касае относително нова ракета. Да, тя бе летяла 11 пъти до настъпването на неуспеха, само че е новаторска със своите мотори с електрически турбопомпи и към момента предстоят да се видят къде са нейните слаби звена. Иранската “Симорг ” също може да се смята за нова – тя към момента не може да доближи до орбита след три опита за изстрелване. Ще забележим по какъв начин ще се развие четвъртият полет.
Но във връзка с въвеждането на модерните ракети в орбита, има и позитивни вести. Европа съумя да върне “Вега ” в употреба след миналогодишния неуспех. Китайците стабилизираха тежкия си притежател “Лонг Марч 5 ” и той сполучливо изведе в космоса първообраз на новия галактически пилотиран транспортен съд през май, както и задача до Марс през юли. Даже американската ракета “Електрон ” се върна в употреба след по-малко от два месеца.
Двата пилотирани полета през 2020-та година, единият съветски (на “Союз ”) и единият американски (на “Крю Драгън ”) са също сполучливи. Нямаше никакви неприятни изненади с “Крю Драгън ”, макар че това бе първата му задача с екипаж на борда. СпейсЕкс не са имали неуспех на орбитален клас ракета от края на 2016-та година, което значи, че компанията се утвърждава като благонадежден транспортьор.
Всички междупланетни изстрелвания през актуалната календарна година бяха също сполучливи. “Солар Орбитър ” се насочи към Слънцето, а трите марсиански задачи “Ал-Амал ” (на ОАЕ), “Тянвън ” (на Китай) и “Пърсъвиърънс ” летят гладко към Червената планета.
Провали обаче ще има и в бъдеще – това е естествено, тъй като има прекалено много ракети, които чакат първия си полет. Счита се, че в целия свят действат над 100 стартъп-предприятия, които работят по носители за извеждане на дребни спътници. Това е прекалено много за ограничавания пазар и е предстоящо някои от тези предприятия да банкрутират, други да не доближат въобще да стартовата площадка, а някои, даже и да доближат до космодрума, да не отбележат триумфи. Понастоящем има взрив в създването на микроспътници и техните ракети-носители. Този бранш от галактическия бранш е прекомерно нов и сме надалеч от мига на неговото съзряване и стабилизиране.
И дано да не забравяме – всички тези нови компании ще се конкурират не с кого да е различен, а със СпейсЕкс и Рокет Лаб. Да, тези две компании са относително млади, гъвкави, новаторски и не престават да ни изненадват с нови и нови неща. Но те организират полети от години и са към този момент одобрени. За да могат другите да съумеят, те би трябвало да предложат, в случай че не нещо по-добро, то най-малко със същото качество.
В един миг браншът ще се стабилизира, само че до тогава този взрив на нови компании и ракети ни води по пътя към напредъка. Безспорно живеем във вълнуващи времена!
