Какво мислите за времето?“ – задайте този въпрос на депутатите

„ Какво мислите за времето? “ – задайте този въпрос на депутатите и множеството от тях незабавно ще влязат в ролята на сръчни метеоролози: преваляванията ще спрат, ще бъде по-студено от нормалното и прочие И през разум няма да им мине, че ги питате за другото време – Българското Време – за което все не ни доближава кураж да се замислим. 

Политическите ни дребосъци се препитават с дребни хитрости в мътилката на всекидневието. За съдбоносните неща все не им остава време, а и толкоз са им силиците – обречени са да се занимават с дреболии.

Незначителното господства във всичко

Въпреки това, някои нови герои имат упоритостта да бъдат видени като носители на „ смяната “, като нашите освободители. Обаче като че ли за тях са казани думите на един мъдрец – „ Виждам прекалено много освободители, само че не виждам свободни хора “.

А ние се тревожим от обстоятелството, че няма кой да освободи Българското Време от тия измисленяци. С празни приказки се пробват да прикрият неувереността си – нали би трябвало да наподобява, че яйцето е станало по-умно от кокошката, както споделяше Исак Б. Сингър.

Българското Време е подложено на тежки тествания – то не може да бъде осмислено от дребнави хорица, които не могат да проумеят, че нещо може да наподобява по един метод, само че да е нещо напълно друго. Заради такива видове Времето като че ли оглупява. Имаме часовници, само че не познаваме Времето, в случай че употребявам думите на един създател. Точният откъс наподобява по този начин: „ Американците имаха часовници, само че афганистанците разполагаха с времето… “.

Един народ съществува по напълно друг метод, в случай че познава Своето Време. Той има друго самочувствие и други очаквания. Но ние сме като негърът, който постоянно си споделя: „ Време е да си храча на петите “ (от разказ на Д. Кунц). Ако тиранията на днешната „ политкоректност “ прекомерно ви е изнежила и това съпоставяне ви се коства прекомерно жестоко, просто го прескочете.

Днес или би трябвало да се преструваме, че живеем в „ положително “ време – а то въобще не е положително – или да се преструваме, че не помним отминалите времена. И в двата случая унижаваме Българското Време. Всички, даже най-умните нации, се прецакват понякога, само че поради нашето неведение, ние се самопрецакваме непрестанно.

Предпочитаме да се излъжем, а не да сме неверници – тези думи на Джон льо Каре като че ли са казани за нас. Той споделя и друго – за ненужното покачване на камъни, в случай че не си сигурен, какво има под тях. Ние сме други – постоянно си мислим, че под камъка има змия. Ето една визия за миналото време/за Миналото, която се пробват да наложат новите политикани – то е отровна змия.

Българското Време към този момент е изтощено от детските заяждания на някои напористи празноглавци – те са уверени, че то е мъртво или най-малко е спряло своя ход. Но нямат нищо срещу да имат по-предно място и в „ спрялото “ Време.

Стандартният български политик през днешния ден е брутално късоглед. Не му е нужна проницателност – задоволително му е да следва водача си, даже не е нужно да знае, накъде го води той. Но предаността му към него е лъжлива, без даже да се замисли би го изоставил и предал.

Памет пък въобще не му е нужна, той е наясно, че безпаметните живеят щастливо – така че Българското Време въобще не го занимава. Не се тревожи от обстоятелството, че „ простолюдието “ обаче към момента е задоволително паметливо и придирчиво. Но към този момент е и прекомерно изтощено от немощта на своите избраници – на това и разчитат те.

Реклама

Вижте какво се случва през днешния ден. Политиканите ни се стараят да удължат само своето време. Тукашното сходство на политика е изгубило всякакво възпитание. Очевидно е, че кабинет не може да бъде образуван – това бе ясно още от нощта, в която бяха оповестени резултатите от последните избори.

И още от този миг стартира следващата симулация, следващият неприличен театър, в който героите му даже не се пробват да играят по-естествено функциите си. За тях е значимо само да се демонстрират пред телевизионните камери. Не са по никакъв начин изобретателни и в изказванията си – те са добре известни на публиката, тяхната резултатност е нулева, скуката, която струи от тях, може да инвалидизира всеки естествен фен.

Президентът Радев като че ли не вижда този фалш и старателно го менажира. Поддържа един изцяло непотребен обред, даже предумишлено удължава времетраенето му. Той като че ли чака една утрин главните артисти във подправения театър да се появят по-мъдри и далновидни, ненадейно въодушевени от грижа за Българското Време, разбрали най-накрая, че то не би трябвало да се пилее безразсъдно.

Радев сигурно не е толкоз доверчив, че да чака сходно чудодейно превращение от вятърничавите ни политици. Но няма смелостта да разхвърли в най-кратки периоди картите, да пришпори играчите – сетне да прибере тестето и да отпрати партиите към следващите избори.

Подобно решение би било надалеч по-приемливо, спрямо мъката, на която сме очевидци сега – отвън всичко останало, тя разяжда изцяло интереса на публиката към политиката, отблъсква я дефинитивно от нея. Тези псевдопазарлъци за държавно управление са едно мъртво време, нищо повече от това – то няма безусловно никаква стойност,  отлита и не оставя никаква диря след себе си.

Но и Радев, и партиите нямат нищо срещу да продължат допустимо най-дълго живота на подправения театър. Не е изненадващо това – особено партиите в последно време демонстрират признаци на живот само в паниката на изключителните избори. Това е плодородно време за тях, по този начин се оказва – и въобще не чуват „ ехото на брадвата “.* Благодатно – и нахално – нищо, че „ душата “ на политиката напълно залинява.

Лидерите им като че ли са наясно, че партийните дела не са безконечни – безконечна е наивността на публиката, която те безжалостно експлоатират. И с всичко, което вършат, се стремят да отделят елементарния човек/избирател от истините на Българското Време. А това няма да е изключително мъчно, тъй като той към този момент е задоволително комплициран от тъмницата на новите свободи.

Човек, наложително дистанциран от Българското Време, е подготвен за еничарин, изключително е годно това за младите, Преходът извърши своята роля и в това отношение. На тях им споделят какви би трябвало да бъдат – и първото изискване е да бъдат изпълнени с злост към Миналото, без даже да го познават., без да създадат опит да вникнат в него Те би трябвало да бъдат уверени, че Миналото е за мъртвите, че не би трябвало въобще да се вглеждат в него.

Спестяват им истината, че без знание за него – и въобще за Българското Време – нищо не можеш да постигнеш. Така ги приготвят непрестанно да водят война с него. Най-податливите всред тях към този момент са екзекуторите на паметта за най-крупните фигури на Миналото.

Така ще бъде реализирана и една от основните цели на Подмяната: елементарните хора да одобряват, че не е наложително да се вижда по-далечния смисъл на нещата.

Всичко е ясно: теренът за мародерстване е прочут (Българското Време), мародерите са добре подготвени и подготвени за подвизи.

Всекиму е разрешено да овъргаля в нечистотии историческата ни памет.

КЕВОРК КЕВОРКЯН, Специално за „ Уикенд ”